ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260292
06.11.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на шести ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 900 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ай
тръст“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт В.М., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение № 928 по ч. гр. д. № 2186/2020 г. на Районен съд Добрич, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Ай
Тръст“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 37, 49 лева,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземане и за сумата от 60, 19
лева, представляваща възнаграждение в полза на кредитора по сключения Договор
за предоставяне на поръчителство.
В процесуалния документ се излагат доводи
за неправилност на обжалвания акт. Оспорва се извода на съда, че с клаузата за
възнаграждение по договора за поръчителство се заобикаля ограничението по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Твърди се,
че клаузата не произтича от договора за кредит.
По отношение на претенцията за
административни разноски сочи, че същите са направени вследствие неизпълнението
на длъжника. Поради тази причина трябва да се понесат от същия.
Иска разпореждането на първостепенния
съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за процесните
суми.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 2186/2020
г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД. В
заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Х.М. за следните суми: 300, 00 лева главница
по договор за заем; 20, 85 лева договорна лихва; 96, 30 лева обезщетение за
забава; 37, 49 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземане
и за сумата от 60, 19 лева, представляваща възнаграждение в полза на кредитора
по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
С Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 928 по ч.гр.д. № 2186/2020 г., Районен
съд Добрич е отхвърлил искането на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 37, 49 лева,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземане и за сумата от 60,
19 лева, представляваща възнаграждение в полза на кредитора по сключения
Договор за предоставяне на поръчителство.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен.
Потребителят
е сключил договор за кредит с „Кредисимо“ АД и договор за предоставяне на
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. По силата на второто съглашение поръчителят се
е задължил да сключи договор за поръчителство с кредитодателя, а длъжникът се е
задължил да плати възнаграждение за поръчителството.
Сключени
са три взаимносвързани договора между три субекта. Поради тази причина връзката
между договора за поръчителство и договора за потребителски кредит не може да
бъде отречена. Това е така, защото първият обезпечава изпълнението на втория.
Ако не бъде сключен договорът за кредит, то и този за поръчителство не би бил
сключен. При това положение двете съглашения следва да бъдат разглеждани като
едно цяло. Оттук се извежда, че твърдението на жалбоподателя за неприложимост
на императивните норми на ЗПК по отношение на договора за поръчителство, са
неоснователни.
Вземането
за сумата от 37, 49 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно
събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на
длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея,
посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения,
поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на
вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ
за основния предмет на договора разход.
Този вид
дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на
възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че
уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на
клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК. Ето защо настоящият
състав споделя изводите на първостепенния съд за нищожност на коментираната
клауза.
Нищожна
е и клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство. По
силата на последния поръчителят отговаря солидарно с длъжника за задължението
му, но последният се задължава да заплаща и възнаграждение за предоставената
„услуга“. Не е ясно обаче, в какво се изразява тази „услуга“, че да налага
заплащане на възнаграждение от потребителя. Изложеното обосновава извода, че с коментираната
клауза единствено се увеличава размера на главния дълг, а не служи за постигане
на присъщите цели на обезпечението. Ето защо неустойката се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение
№ 928 по ч. гр. д. № 2186/2020 г. на Районен съд Добрич, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 928 по ч. гр. д. № 2186/2020 г. на
Районен съд Добрич, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на
заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 37, 49 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране
на вземане и за сумата от 60, 19 лева, представляваща възнаграждение в полза на
кредитора по сключения Договор за предоставяне на поръчителство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.