Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2221 19.06.2015г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно
заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 607 по описа на ПРС за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
А.А.С., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. А.Х., със съд. адрес:***
е предявил срещу ответника “МЕГЗ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. „Владая” № 2, представлявано от ****** М.К., с
ново наименование, променено в хода на процеса: „ЕКС МЕГЗ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. „Владая” № 2, представлявано от ***** М.Й.К., обективно
съединени искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 2 695 лева (две
хиляди шестстотин деветдесет и пет лева), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. юни
2014г. – м. декември 2014г., по 385 лева месечно, сумата от 35 лева (тридесет и
пет лева) – мораторна лихва върху него от падежа на всяко вземане, начиная от
29.06.2014г. до 22.01.2015г., сумата от 57, 75 лева (петдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки) – обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван ПГО за 3
дни, законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди да е работил по ТПО с ответника в периода 01.06.2014г. – 02.01.2015г. на
длъжност „*******”, с ОМВ 385 лева. Съгл. ТД, ТВ се заплащало до 29-то число на
месеца, за който се дължи. За периода м. юни 2014г. – м. декември 2014г. не му
било платено изцяло дължимото ТВ, като същото възлизало на 2 695 лева (две
хиляди шестстотин деветдесет и пет лева), по 385 лева месечно. Това мотивирало
ищеца да подаде молба за прекратяване на ТПО и същото било прекратено със
заповед от 02.01.2015г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие
на страните. При прекр. на ТПО на ищеца не били платени дължимите ТВ, същите не
били платени и до момента, като поради забавеното плащане му се дължала
мораторна лихва от падежа на всяко вземане, начиная от 29.06.2014г. до
22.01.2015г. в размер на 35 лева, по 5 лева за всяка главница. При прекратяване
на ТПо ищцата имала право на 3 дни ПГО, за които й се дължало обезщетение в
размер на 57, 75 лева. Всички така посочени суми не й били платени. Ето защо моли
да се осъди ответника да заплати така посочените суми на ищеца, ведно със
законна лихва от завеждане на иска до окончателното плащане, като претендира и
присъждане на разноски по делото.
В
срока за отговор е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Твърди
се сумата от 385 лева да представлява брутен размер на възнаграждението, като
на ищеца да се дължи нетно такова, след приспадане на нормативно установените
удръжки, чиста сума за получаване месечно – 301, 80 лева (триста и един лева и
осемдесет стотинки). Твърди се тези удръжки да са направени и внесени към
съответните органи. Твърди се общата нетна сума за получаване като ТВ от ищеца
за процесния период да възлиза на 2112, 60 лева, по 301, 80 лева месечно. Твърди
се също така тези суми да са заплатени изцяло на ищцата, която обаче да е
отказала да положи подписа си във ведомостта. Оспорва се твърдението на ищеца
неплащане на ТВ да е провокирало напускането й, тъй като такова посочване в
молбата за прекр. на ТПО да липсва, както и ищцата да не е канила писмено
работодателя да й заплати възнагражденията. Твърди се ТВ на ищеца да са били
своевременно и ежемесечно заплащани, за което свидетелствало и обстоятелството,
че осигуровките били превеждани от работодателя в срок. Твърди се ищцата винаги
да е отказвала да подпише ведомостта за получаваните тр. възнаграждения, което
принудило счетоводителя да удостоверява това обстоятелство с протокол, подписан
от двама свидетели.
Твърди
се при прекр. на ТПО ищцата да не е имала останал неползван ПГО, тъй като имала
право на 20 дни годишно, пропорционално на отработеното – 11 дни, които е
ползвала в периода 03.10.2014г. – 17.10.2014г., въз основа на подадена от
самата нея молба.
Предвид
горното се моли исковете да се отхвърлят, претендират се разноски.
В
съдебно заседание от 18.06.2015г. е поискано от ищеца и допуснато от съда
изменение на исковете, като след изменението същите са предявени в следните
размери:
Искът
за заплащане на трудово възнаграждение е намален от 2 695 лева (две хиляди
шестстотин деветдесет и пет лева) на сумата от 2112, 61 лева (две хиляди сто и
дванадесет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. юни
2014г. – м. декември 2014г., искът за мораторна лихва е увеличен от сумата от
35 лева (тридесет и пет лева) на сумата от 51, 30 лева (петдесет и един лева и
тридесет стотинки) - мораторна лихва върху неплатеното ТВ от падежа на всяко
вземане, начиная от 01.08.2014г. до 22.01.2015г., и искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е намален от сумата от 57, 75 лева (петдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки) на сумата от 17, 33 лева (седемнадесет лева и тридесет и три
стотинки) обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван ПГО за 1 ден, като се
претендира законна лихва и разноски.
В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. Х. ищецът поддържа исковата молба и
моли исковете да се уважат в изменените им размери, като счита същите за
доказани с аргумент, че ответникът не доказва изплащане на сумите по
установения за това в КТ ред – с подпис върху ведомостта или срещу разписка. Претендира
разноски, както и допускане на предварително изпълнение на решението в случай,
че исковете се уважат.
Ответната
страна не изпраща представител в с.з. и не взема допълнително становище по
спора.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства - трудов договор № ****** от 01.06.2014г. и заповед за прекр. на
ТПО от се установява, че ищецът е
работил в ответното дружество по трудово правоотношение на основание
трудов договор за неопределено време на длъжността „**********“, с основно
месечно възнаграждение при сключване на договора - 385 лева, с уговорено доп.
такова за ТСПО – 0, 6 % годишно, за пълно раб. време. Уговорен е размер на ПГО
– 20 раб. дни и допълнителен такъв по преценка на работодателя. Със заповед № ******/02.01.2015г.
ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно
съгласие на страните, считано от 05.01.2015г.
Ответната страна представя молба
на ищеца за прекр. на ТПО на осн. чл. 325, т. 1 КТ от 23.12.2014г., извлечения
от разплащателна сметка, видно от което ежемесечно работодателят е превеждал
определени суми към държавното обществено осигуряване, като няма данни за
превеждани суми по сметка на ищеца. Представят се доказателства от ответната
страна, че ищецът е с непрекъснати здравноосигурителни права.
Ответникът представя протоколи
от 09.07.2014г., 01.08.2014г., 01.09.2014г., 01.10.2014г., 17.11.2014г.,
01.12.2014г., 16.12.2014г., съставени и подписани от лицето И.М.А. като
счетоводител и свидетел, че на съответната дата ТВ в р-р на 301, 80 лева нето е
платено на А.С. при отказ от нейна страна да разпише платежната ведомост. Като
втори свидетел се е подписало лицето М.Й.К. – настоящ управител на ответното
дружество. Самата платежна ведомост или копие от нея не се представя.
Така представените протоколи са
оспорени по същество от ищцовата страна, която счита същите за недопустими
доказателствени средства – свидетелски показания в писмен вид, едностранно
съставени от служители на работодателя частни документи без достоверна дата, не
носещи подпис на лицето, на което се твърди сумите да са изплащани, сочи се, че
не представляват документи по смисъла на КТ, с които може да се доказва
получаване на тр. възнаграждение, поради което се моли да не бъдат кредитирани
от съда.
Представят се от ответника молба
и заповед за разрешено ползване на ПГО на ищеца от 30.09.2014г. за 11 дни за
2014г.
По делото е допуснато, изслушано
и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.С., което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Видно е от
заключението, че дължимите на ищеца суми за тр. възнаграждения за процесния
период м. юни-декември 2014г. възлизат бруто на 2695 лева, по 385 лева месечно,
чиста сума за получаване – 2112, 61 лева, по 301, 80 лева месечно, като за м.
10.2014г. ищцата е ползвала 11 дни ПГО. Пропорционално на времето, което се
зачита за тр. стаж полагащият се на ищеца ПГОП възлиза на 12 дни, следователно
при прекр. на ТПО ищецът е имал право на обезщетение за 1 ден неползван ПГО в размер
на 19, 25 лева бруто, 17, 33 лева чиста сума за получаване.
Според заключението на вещото
лице в представените разплащателни ведомости липсва подпис на ищеца, липсват
разписки за платени суми и документи за извършен банков превод. Според вещото
лице в случай на забава мораторна лихва върху неплатените ТВ се дължи от първо
число на втория месец след полагане на труда, начиная от 01.08.2014г. и за
периода до 22.01.2015г. същата възлиза на 51, 30 лева. Съобразно заключението
на в. лице и ищецът е изменил иска си.
При така установените факти от значение на
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да се уважи искът по чл. 128,
т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение, е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на
дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е
да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи иска за заплащане
на обезщетение за забава е необходимо да се установи, че се касае за лихвоносно
вземане, датата на падежа на всяко
вземане и размера на обезщетението за процесния период.
за ад се уважи иска за заплащане
на обезщетение за неползван ПГО следва ищецът да установи, че му е останал
такъв – броят дни и размерът на обезщетението.
От представените доказателства
безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в ответното
дружество по трудово правоотношение, че е полагал труд, че трудовото
правоотношение е прекратено, че дължимото нетно ТВ за процесния период възлиза
на сумата от 2112, 61 лева, като за тези факти страните не спорят. Спори се
единствено дали това ТВ е платено на ищеца и как е документирано плащането му.
В случая съдът намира, че
ответната страна не доказва да е изплатила тр. възнаграждение на ищеца.
Трудовото възнаграждение представлява установено с писмен акт парично
задължение, като същото следва да се плати в брой срещу подпис във ведомостта,
срещу разписка или по банков път. Доказателства за неговото плащане могат да
бъдат само писмени, удостоверяващи постъпването на сумата у ищеца – подпис
върху ведомостта, подпис върху разписка (РКО), или преводно нареждане и
заверяване банковата сметка на работника/служителя със съответната сума. В
случая нито една от тези хипотези не е налице. Недопустимо е установяване на
плащане на тр. възнаграждение с подпис на друго лице, което всъщност
представлява свидетелстване от страна на това лице, че сумата е получена от
работника. Това всъщност представлява заобикаляне на писмената форма за
доказване изплащането на ТВ, която в случая е задължителна. Представените по
делото протоколи за изплащане на трудови възнаграждения, 7 на брой,
съответстващи на броя месеци, включени в процесния период, са подписани от
счетоводител и свидетел и представляват свидетелски показания в писмен вид на
тези две лица, че ТВ на ищцата за съответния месец е изплатено, но тя е
отказала да подпише ведомостта. Същите обаче представляват недопустими
доказателствени средства, които целят да заобиколят писмената форма за
доказване изплащането на ТВ и не се кредитират от съда. Освен това, като
свидетел в протоколите се е подписвал настоящият управител на дружеството,
поради което същите, освен че представляват недопустими свидетелски показания в
писмен вид съставляват частни документи без достоверна дата, съставени и
подписани от представляващия ответника, които го ползват, поради което нямат
каквато и да било доказателствена стойност, още по-малко за изплащане на тр.
възнаграждение. В случай, че ищецът действително е отказал да подпише
ведомостите, работодателят, който, видно от разплащателната сметка, извършва
разплащанията си предимно по банков път, е могъл да открие банкова сметка ***,
респ. да я задължи да открие такава, и да й превежда трудовото възнаграждение
по банков път, или с пощенски запис. В случая това не е сторено, липсват
надлежни доказателства за изплатени ТВ
на ищцата, като обстоятелството, че работодателят е плащал дължимите вноски за
данъци и към държавното обществено осигуряване в никакъв случай не доказва
изплащането на трудовите възнаграждения – така, както е заплатил тези си
задължения по банков път е могъл да заплаща и ТВ на ищцата. В случая липсват
доказателства за надлежно плащане на ТВ на ищеца, поради което исковете за
заплащането му се явяват доказани по основание и арзмер.
Ето защо исковете за осъждане на
ответника да заплати на ищеца ТВ за периода юни-декември 2014г. вкл. в размер
на 2112, 61 лева следва изцяло да се уважат.
Вземанията за ТВ са лихвоносни,
като законната лихва върху главниците за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от първо число на втория месец след полагане на труда до завеждане на иска възлиза
на 51, 30 лева. Ето защо искът за
мораторна лихва ще бъде изцяло уважен.
За да се уважи иска за
присъждане на обезщетение за останал неползван ПГО след прекратяване на ТПО
следва да се установи, че ТПО е прекратено, че на ищеца е останал неползван
платен годишен отпуск, който да не е погасен по давност, броя дни и размера на
последното БТВ, база за изчисляване на обезщетението. Установява се, че ищецът
е работил по ТПО с ответника за периода, за който се твърди да има неползван
ПГО, че за процесния период има право на 12 дни платен годишен отпуск, ползвал
е 11 от тях и му остава 1 ден неползван ПГО, за който му се дължи нетно
обезщетение в р-р на 17, 33 лева.
Ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства да е заплатила
тази сума на ищеца. Ето защо искът по чл. 224 от КТ ще се уважи в този размер.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху
всички главници, тъй като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, а
исковата молба има характер на покана.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноските по делото. Направените от същия разноски
възлизат на сумата от 350 лева – платено адв. възнаграждение. Същите следва да
се възложат в тежест на ответника.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважения иск, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 184, 50
лева (сто осемдесет и четири лева и петдесет стотинки), от които 84, 50 лева -
ДТ по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 50 лева – ДТ по иска по чл.
245, ал. 2 от КТ и 50 лева – ДТ по иска по чл. 224 от КТ. В негова тежест
следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за
съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите
възлизат на сумата от 50 лева (петдесет лева), като следва да бъдат заплатени
по сметката на съда.
Следва
на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение, обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, мораторна и законна лихва.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„ЕКС МЕГЗ” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая” № 2,
представлявано от ***** М.Й.К. да заплати на А.А.С., с ЕГН: **********,***,
чрез пълномощника адв. А.Х., със съд. адрес:*** следните суми: сумата от 2 112, 61 лева (две хиляди сто и
дванадесет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение
за периода м. юни 2014г. – м. декември 2014г. включително, сумата от 51, 30 лева (петдесет и един лева и
тридесет стотинки) - мораторна лихва
върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от падежа на всяко вземане,
начиная от 01.08.2014г. до 22.01.2015г., сумата от 17, 33 лева (седемнадесет лева и тридесет и три стотинки) - обезщетение по чл. 224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 1 ден за 2014г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците
от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2015г.
до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕКС МЕГЗ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Раковски, ул. „Владая” № 2, представлявано от ***** М.Й.К. да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 184, 50 лева (сто осемдесет и четири лева и петдесет стотинки),
представляваща държавна такса върху
уважените искове, и сумата от 50 лева
(петдесет лева) – разноски за ССчЕ от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл.
242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, мораторна и законна лихва.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ Таня Асп. Георгиева
Вярно с оригинала.
Е.А.