Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15467 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.Д.Т. срещу С.Д.Й.
за признаване за установено, че дължи 15 000 евро и 600 лева по запис на
заповед от 28.11.2014 г. с поемател Д.А.Т.ведно със законната лихва от
26.08.2015 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Поради подадено срещу заповедта възражение предявява иск
за установяване на вземането по записа на заповед.
Ищцата твърди в подадената от нея искова молба, че ответникът
издал запис на заповед на 28.11.2014 г., с който се задължил да заплати на
наследодателя на Д.Т. – Д.А.Т.сумата от 30 000 евро и 1 200 лева.
В полза на Д.Т.състав на СРС издал заповед за незабавно
изпълнение срещу която С.Д.Й. възразил. Поради настъпила на 22.09.2015 г. смърт
на Д.Т.и като негов наследник с право на ½ част от наследството Д.Т.
предявява иск за установяване съществуването на вземане за сумата от
29 937 лева, от които 29 337 лева равностойни на 15 000 евро и
600 лева от 1 200 лева.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска с
твърдения за безпаричност на менителничния ефект. Й. предоставил на Д.Т.и
съпругата му Д.Т. ползването на свой недвижим имот с уговорката те да направят
ремонт, а на по-късен етап – да го закупят. Д.и Д. Т.се отказали да закупят
имота, поради което Д.поискал от С.Й. да му възстанови вложените средства за
ремонт на имота. Д.и С. се разбрали да запишат сумата в записа на заповед. С.Й.
продал апартамента и върнал на Д.Т.вложената сума за ремонт. Т. издал разписка,
че е върната сумата от 17 300 евро и 550 лева. С това отношенията между
страните били уредени.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 538 вр. чл. 535 от ТЗ.
Не се
спори между страните, че на 26.08.2015 г. Д.А.Т.е подал срещу С.Д.Й. заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждането
му да заплати сумите от 30 000 евро и 1 200 лева по запис на заповед
с дата на издаване 29.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноските по делото.
Срещу постановената
на 04.09.2015 г. по ч.гр.д. № 50899/2015 г. заповед за незабавно изпълнение е
постъпило възражение от длъжника С.Д.Й..
На
22.09.2015 г. заявителят Д.А.Т.е починал, поради което наследникът Д.Д.Т. е
предявила иск за установяване на задължението по заповедта, съразмерно на
притежаваната от нея квота във възникналата от наследствено правоприемство
съсобственост – ½ част от сумите по заповедта.
В конкретния
случай менителничното задължение почива на ценна книга – запис на заповед от 29.11.2014
г.
Записът на заповед
е формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва
да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната
разпоредба на чл. 535 ТЗ. Относно реквизитите и редовността на записа на
заповед е постановено задължително за съдилищата ТР № 1/28.12.2005 г. по
тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Редовността на записа на заповед от външна
страна означава документът да е наименуван „запис на заповед”, като този израз
следва да се съдържа и в текста, от който да се извлича и безусловно задължение
за плащане на определена по размер и валута парична сума. В конкретния случай
тези изисквания са налице. Процесният запис на заповед има и другите
задължителни реквизити – дата и място на издаване, място на плащане, име на
лицето, на чиято заповед следва да се плати и подпис на издателя.
Съгласно нормата
на чл. 537 от ТЗ вр. чл. 486, ал. 1 от ТЗ, падежът на записа на заповед може да
бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок
след издаването и на определен ден. В случая падежът на плащане не е посочен,
поради той се определя според нормата на чл. 456, ал. 2 от ТЗ – сумата по
записа на заповед е платима на предявяване. То е извършено с нотариална покана
от Д.А.Т.отправена до издателя С.Д.Й. и връчена при условията на чл. 47 от ГПК
на 12.06.2015 г.
Издателят С.Д.Й. се
е задължил безусловно и неотменимо, срещу предявяване на записа на заповед, да
плати на Д.А.Т.сумите от 30 000 евро и 1 200 лева.
В отговора на
исковата молба ответникът е посочил конкретно каузално правоотношение, за
обезпечение на което е издаден процесният запис на заповед.
С протоколно
определение от 15.02.2019 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че между ответника и наследодателя на ищцата е имало
уговорка за закупуване на собствен на С.Д.Й. апартамент 6.1, находящ се в гр.
София, район „***Събраните по делото доказателства обосновават извод в подкрепа
на твърденията на ищцовата страна, че сумата е била предадена от Д.Т.на бъдещия
продавач като част от продажната цена на гореописания апартамент. Впоследствие
тази уговорка е отпаднала, поради което Й. се задължил да върне полученото от
него и в тази връзка е бил издаден записът на заповед. Този извод се подкрепя и
от събраните по делото гласни доказателства. Сумите са се дължали от ответника
на отпаднало основание.
Ответникът
представя разписка от 04.05.2015 г., според която Д.А.Т.е получил сумите от
17 300 евро и 500 лева. Тази разписка е била предмет на оспорване досежно
нейната автентичност в частта, в която Д.Т.е положил подпис за получаване на
посочените суми. Експертизите от 15.05.2019 г. и от 15.10.2019 г. са дали едно
и също заключение – че подписът под разписката от 04.05.2015 г. не е положен от
Д.Т.. Всяка от тях е била изготвена на база сравнителен материал, датиращ от
6-10 години преди полагане на подписа. По тази причина, на основание чл. 195,
ал. 1, пр. 2 от ГПК, съдът служебно е допуснал повторна експертиза, която да
даде отговор за принадлежността на подписа на Д.Т.на база на сравнителен
материал, близък по време до датата на издаване на разписката. Повторната
експертиза е изготвена при ползване на документи, които безспорно изхождат от Д.Т.–
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.03.2015 г., декларация за
гражданство и гражданско състояние и декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПС, и
двете от 13.03.2015 г. Заключението на вещите лица С. Х. и Л. Г. е категорично
– подписът под разписката от 04.05.2015 г. не е положен от Д.А.Т..
При три
категорично дадени заключения, че оспореният подпис не принадлежи на
наследодателя на ищцата, съдът приема за доказано, че твърдяното връщане на
част от сумата по записа на заповед не се е осъществило.
Дори и
такава сума да е получена обаче, от разписката не става ясно, че полученото от Д.Т.е
именно във връзка с погасяване на дълга, за обезпечаване на който С. Т. е издал
процесния запис на заповед.
Поради
непроведено доказване на възражение, за което ответникът носи доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приложи последиците по чл. 154, ал. 1 от ГПК, като
приеме възражението за погасяване на задължението, за обезпечение на което е
издаден менителничният ефект, за недоказано.
Тъй като
ответникът не доказа погасяване на задължението си по записа на заповед от
29.11.2014 г., искът за установяване съществуването на вземането на наследодателя
на ищцата, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 50899/2015
г. по описа на СРС, 42 състав се явява основателен.
Не се
спори, че Д.Д.Т. е наследник на Д.А.Т.. Тъй като бракът между ищцата и
наследодателя й е продължил по-малко от 10 години, частта й от наследственото
имущество възлиза на ½, или вземането й съществува за 15 000 евро и
600 лева.
С оглед
изхода на спора ответникът дължи на ищцата сторените от нея разноски в размер
на 1 400 лева.
Съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските в исковото и в заповедното
производство.
С оглед
уважаване на иска в пълния предявен размер, на ищцата се дължат 598.50 лева
разноски по ч.гр.д. № 50899/2015 г. по описа на СРС и 1 400 лева разноски по
гр.д. № 15467/2017 г. по описа на СГС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 538 вр. чл. 535 от ТЗ, че С.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, в качеството си на издател, дължи на Д.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес *** сумите от 15 000 евро и 600 лева, представляващи главници по
запис на заповед от 29.11.2014 г., с поемател Д.А.Т.за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 50899/2015 г. по
описа на СРС, 42 състав, ведно със законните лихви от 26.08.2015 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.Д.Й., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Д.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 400 лева разноски в
настоящото производство и присъдените със заповедта от 04.09.2015 г. по ч.гр.д.
№ 50899/2015 г. по описа на СРС, 42 състав разноски в размер на 598.50 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: