Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 21.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 972
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Н.Н.Г. срещу Решение № 1127 от 18.03.2019г. по гр.д.
№ 15521/2016г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, с
което на основание чл. 34 от ЗС е
допусната делба на недвижим имот, представляващ нива, находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м.
„Б.“, представляваща имот № 020022
по плана за земеразделяне, с площ от 8.001 дка и при граници: имоти №№ 020001;
020002; 020003; 020021; 020023; 020035 и нива,
находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м. „П.К.“,
представляваща имот № 027020 по
плана за земеразделяне, с площ от 24.998 дка и при граници: имоти №№ 027018;
027079; 027080; 027048; 027055; 000614; 027083 и 027015, между съделителите и
при квоти за всеки от тях, както следва:
-
18/144 ид.ч. за К.Т.Д. с ЕГН **********;
-
9/144 ид.ч. за Н.Н.Г. с ЕГН **********;
-
9/144 ид.ч. за М.Г.А. с ЕГН **********;
-
36/144 ид.ч. за В.П.С. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за С.В.Г. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за М.П.В. с ЕГН **********
-
12/144 ид.ч. за Н.П.Г. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за М.Г.Й. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за В.В.М. с ЕГН **********;
-
4/144 ид.ч. за З.Е.В. с ЕГН **********;
-
4/144 ид.ч. за Н.В.Д. с ЕГН ********** и
-
4/144 ид.ч. за В.Е.В. с ЕГН **********.
ДОПУСНАТА е делба и на недвижим имот, представляващ нива, находяща се в землището на с. Н.,
Община А., Област В., в м. „В.Б.“, представляваща имот № 052010 по плана за земеразделяне, с площ от 8.395 дка и при
граници: имоти №№ 052009; 085037; 052011 и 052047, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва:
-
18/144 ид.ч. за К.Т.Д. с ЕГН **********;
-
9/144 ид.ч. за Н.Н.Г. с ЕГН **********;
-
9/144 ид.ч. за М.Г.А. с ЕГН **********;
-
36/144 ид.ч. за В.П.С. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за С.В.Г. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за М.П.В. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за Н.П.Г. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за З.Д.Д. с ЕГН **********;
-
12/144 ид.ч. за В.В.М. с ЕГН **********;
-
4/144 ид.ч. за З.Е.В. с ЕГН **********;
-
4/144 ид.ч. за Н.В.Д. с ЕГН ********** и
-
4/144 ид.ч. за В.Е.В. с ЕГН **********.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като основано на
грешни правни и фактически изводи, обусловили неточно изчисляване на квотите,
при които следва да се допусне делбата. ВРС не е съобразил, че Д.Г.Д. /И./, п.
на 13.04.1967г. оставил като законни наследници 4 деца, а именно: Д.Д. Г., Н.Д.
В., А. Д. И. и В.Д. Г.. Всеки от низходящите наследил по ¼ от
наследството на баща си. Първият син Д.Д. Г.бил наследен от съпругата си М.Г. Г.
и децата си П.Д. Р.и Г.Д. Д., като всеки е получил 1/3 от ¼ ид.ч. или по
1/12 за всеки. М.Г. починала на 22.07.1998г. и е била наследена от сина си Г.Д.
Д., който придобил 2/12 ид.ч. П.Р.е починала на 27.08.2001г. и била наследена
от единствена дъщеря К.Д. с квота 1/12 ид.ч. Г.Д. Д. починал на 08.08.2016г. и
оставил наследници съпруга Н.Г. и дъщеря М.А., които придобили по ½ от
2/12 ид.ч. или по 1/12 за всяка. Ето защо счита, че квотите за ищцата и за
ответниците Н.Г. и К.Д. са по 12/144
ид.ч. за всяка. Те имат общо 3/12 или ¼ от всички ниви, колкото е бил
делът на Д.Д. Г., п. 1991г. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение
и вместо него се постанови допускане на делба при посочените квоти.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата
страна.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата поддържа изразената
позиция по спора. Въззиваемата М.А. оспорва жалбата, а останалите страни не
изразяват становище по жалбата.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от М.Г.А. срещу Н.Н.Г. и К.Т.Д. конститутивни искове с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на
недвижими имоти, както следва: нива,
находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м. „Б.“, представляваща
имот № 020022 по плана за
земеразделяне, с площ от 8.001 дка и при граници: имоти №№ 020001; 020002;
020003; 020021; 020023; 020035; нива,
находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м. „П.К.“,
представляваща имот № 027020 по
плана за земеразделяне, с площ от 24.998 дка и при граници: имоти №№ 027018;
027079; 027080; 027048; 027055; 000614; 027083 и 027015 и нива, находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м.
„В.Б.“, представляваща имот № 052010
по плана за земеразделяне, с площ от 8.395 дка и при граници: имоти №№ 052009;
085037; 052011 и 052047.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: ищцата и първата ответница са наследници на Г.Д.Д., п. на
08.08.2016г. Заедно със сестра си П.Д. Р., п. на 27.08.2001г. и наследена от
втората ответница, придобили по наследяване на баща си Д.Г.Д., п. на
13.04.1967г. и реституция в полза на наследниците му с Решение № 06/27 от
03.04.1995г. на ПК, с. А. правото на собственост върху описаните три ниви. Така
възникналата съсобственост между страните не е прекратена, поради което
отправила искане за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствените
имоти при квоти ¼ ид.ч. за нея; ¼ ид.ч. за Н.Г. и ½ ид.ч.
за К.Д..
В отговор на исковата молба Н.Г. оспорила фактически
твърдения, с които е обоснован начинът на възникване на съсобствеността между
страните. Заявила, че Д.Г.Д. не е баща на Г.Д.Д. и П.Д. Р., а техен дядо – баща
на баща им Д.Д. Г.. Признала наличието на съсобственост произтекла по
наследяване на Д.Г.Д., п. 1967г.
С определение от 28.08.2017г. в качеството на ответници
по делото са конституирани и останалите наследници на общия наследодател Д.Г.Д.,
п. 1967г., а именно: С.В.Г., М.П.В., Н.П.Г., В.П.С., З.Д.Д., В.В.М., Н.В.Д., В.Е.В.
и З.Е.В., съобразно удостоверение за наследници на л. 124-125 от делото.
С определение от 01.02.2018г. в качеството на ответник
по делото е конституиран и частният правоприемник на З.Д., М.Г.Й. /л. 191/.
В хода на проведеното на 19.02.2019г. п.с.з., съдът на
основание чл. 149, ал. 2 от ГПК обявил устните състезания за приключили, а на
18.03.2019г. е постановил решението си.
Видно от Удостоверение за наследници от 29.08.2019г.,
съделителят В.В.М. е починала на 28.10.2018г., като наследниците й Р.Д.В. и Т.Д.Т.
са конституирани като страни във въззивното производство.
СЪДЪТ, при тези факти, формира следните правни изводи:
В рамките на правомощията си за служебна
преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и
задължителната съдебна практика /т. 4 от ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. №
1/2000г. на ОСГК на ВКС/, съдебният състав констатира, че постановеното от ВРС
решение е недопустимо и подлежи на обезсилване.
Недопустимостта на обжалваното решение
произтича от обстоятелството, че решението е постановено срещу ненадлежна
страна.
Предмет
на разглеждане са предявени искове за допускане делба на недвижими имоти между
съсобствениците – наседници на Д.Г.Д., п. на 13.04.1967г.
Страни
в процеса могат да бъдат само процесуално правоспособни физически и юридически
лица. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни
процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице от момента на
предявяване на иска до приключване на делото и за които съдът е длъжен да следи
служебно. Смъртта прекратява съществуването на физическите лица като правни
субекти, а следователно - слага край на тяхната правоспособност. При настъпило
наследствено правоприемство по време на процеса /чл. 227 от ГПК/, съдът е
длъжен да отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо
конституираните наследници на починалата страна. Решението, постановено спрямо
страна, загубила процесуалната си правоспособност, е процесуално недопустимо.
В
хипотезата на чл. 227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и
правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната
правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е
взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му
чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила - да иска отмяната му
по реда на извънредното производство, уредено в глава XXIV от ГПК. Решението обаче, което е
постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо
спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне
спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 от ГПК. Ако тази
страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го
обезсили и да върне делото за ново разглеждане /в този смисъл Решение № 16 от
21.02.2014г. по гр.д. № 4682/2013г. на ВКС, II ГО; Решение № 79 от 19.07.2010г.
по т.д. № 824/2009г. на ВКС, I ТО и др./.
В
конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че В.В.М. е
починала на 28.10.2018г., а решението е постановено спрямо нея на 18.03.2019г.
Към този момент страната е загубила процесуалната си правоспособност и
доколкото това е настъпило в хода на висящия процес, по силата на закона и
настъпилото правоприемство по чл. 227 от ГПК, производството по делото е продължило
в лицето на правоприемниците й, спрямо които е следвало да се постанови
решението. Постановеното решение спрямо починала страна /В.В.М./ е в
противоречие с приетото в задължителна съдебна практика – ТР № 79/1977г. на ВС;
т. 9 от ТР № 1/2001г. на ВКС. Същото е недопустимо по смисъла на чл. 270, ал.
3, изр. 3 от ГПК и следва да се обезсили, като делото се върне за ново
разглеждане и произнасяне по същество от стадия преди даване ход по същество от
друг състав на ВРС. С оглед недопустимостта на обжалваното решение и
необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на
допустим съдебен акт, настоящият състав няма правна възможност да се произнесе
по съществото на спора. Ето защо, доводите и възраженията на страните в тази
насока, при поддържането им пред ВОС при новото разглеждане на делото, следва
да бъдат взети предвид от решаващият съд.
При
новото разглеждане на делото от ВРС следва да се присъдят и направените и
поискани пред настоящата инстанция разноски по аргумент от чл. 81 от ГПК.
По
изложените съображенията и на основание чл. 270, ал. 3, пр. III от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл. 270, ал. 3, пр. III от ГПК Решение № 1127 от 18.03.2019г. по
гр.д. № 15521/2016г. по описа на ВРС, ХХХI-ви състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е допусната
делба на недвижим имот, представляващ нива,
находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м. „Б.“,
представляваща имот № 020022 по
плана за земеразделяне, с площ от 8.001 дка и при граници: имоти №№ 020001;
020002; 020003; 020021; 020023; 020035; нива,
находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м. „П.К.“,
представляваща имот № 027020 по
плана за земеразделяне, с площ от 24.998 дка и при граници: имоти №№ 027018;
027079; 027080; 027048; 027055; 000614; 027083 и 027015 и нива, находяща се в землището на с. Н., Община А., Област В., в м.
„В.Б.“, представляваща имот № 052010
по плана за земеразделяне, с площ от 8.395 дка и при граници: имоти №№ 052009;
085037; 052011 и 052047 между съделителите и при описаните за всеки квоти.
ВРЪЩА
делото за ново
разглеждане от друг състав на ВРС от стадия преди даване на ход на устните
състезания.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да
тече от връчването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.