Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 03.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 530/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от П.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 20-1818-000049 от 04.02.2020 г. издадено от Началник сектор в
РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП
на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата
незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. Не депозира писмено
становище по същество, като в съпроводителното писмо, с което се изпращат
материалите по АНП е направено искане за потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните
и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана с НП, за това че на 08.01.2020 г., около 14,20 часа, в гр.
Пазарджик, на ул. „Д.П.“, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, лична
собственост, е паркирала МПС в разрез със изискванията за паркиране в населено
място, а именно на тротоар, като на тротоара липсвало обозначение от
собственика на пътя, че е разрешено паркирането и отстоянието до стената било
по-малко от 2 метра.
Горното било възприето от служители на РУ- Пазарджик,
за което бил съставен фиш на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП в отсъствие на
водача, с който била наложена глоба в размер на 50 лева. Впоследствие на
16.01.2020 г. жалбоподателката възразила срещу съставения й фиш, поради което й
бил съставен АУАН с бл. № 239631/16.01.2020 г. от св. И.Ш., в нейно присъствие,
бил ѝ предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателката вписала
собственоръчно, че нямала възражения за така констатираното от контролния
орган.
Въз основа на акта на 04.02.2020 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката Д. на 10.03.2020
г. Жалбата против НП била подадена от нея директно до съда на 13.03.2020 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Ш., както и от
писмените доказателства и веществено доказателствено средство- снимка на
заснетото нарушение, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят И.Ш. е заемал
длъжността полицейски инспектор в РУ- Пазарджик и съгласно т.1.4 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази
компетентност (виж заповед на л.8-9 от делото). НП също е съставено от
компетентен орган, съгласно т.2.9 от посочената заповед, тъй като съставителят
на НП е заемал длъжността началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за
съставяне на АУАН и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта
са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на
извършване на нарушението, а именно- на 08.01.2020 г., около 14,20 часа, в гр.
Пазарджик, на ул. „Д.П.“. Нарушението е описано точно и ясно, като са изложени
всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта
на нарушението, а именно водач на процесното МПС. Посочено е, че водачът е
паркирал върху тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и
приложената санкционна разпоредба.
Съдът намира и че с оглед на
събраните доказателства и установената фактология жалбоподателката е
осъществила вмененото ѝ административно нарушение.
Не е спорно по делото,
доколкото по същество не се оспорва нито с подадената жалба, нито от
процесуалния представител в съдебно заседание, че на посочените в НП дата, час
и място жалбоподателката е паркирала процесното МПС върху тротоар. Самата
жалбоподателка не е оспорвала тези констатации още при предявяването на
съставения ѝ АУАН. Вярно е, че тя не е била длъжна да се брани веднага
срещу така повдигнатото ѝ адм. обвинение, но когато е имала тази
възможности изрично е посочила сама в
акта, че няма възражения, то това е първата индиция, че тя е осъществила
нарушението, за което е обвинена. На следващо място макар, че
актосъставителя св. Ш. заяви, че не може
да си спомни случая, поради обстоятелството, че на ден такива случаи са
ежедневно срещани и предвид изминалото време от извършване на нарушението, той
заяви, че констатираното от него е отразено в самия АУАН. Освен това по случая
е била изготвена докладна записка (л.7 от делото), от която е видно, че на
процесната дата и място жалбоподателката е паркирала върху тротоар въпросният
лек автомобил, нейна собственост, както и че е декларирала, че тя е била водач
на МПС. В този смисъл е и депозираната от нея декларация на л.4 от делото. В
подкрепа на извода, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар на процесната
дата и място е и изготвената снимка, илюстрираща нарушението (л.5 от делото).
При това положение е
категорично, че с поведението си Д. е нарушила разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, която императивно сочи, че се допуска престой и паркиране на МПС с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените
от собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
Действително разпоредбата на
чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на ППС върху тротоар в населено място,
само ако той е определен от собственика на пътя като място за паркиране и то
при определени правила. От доказателствата по делото, анализирани по-горе стана
ясно, че на процесния тротоар не е имало определени от собственика на пътя или
администрацията места за паркиране върху тротоара. Това обстоятелство е
посочено изрично и в АУАН и последвалото го НП. То не се оспорва и от
въззивника, за което и съдът го намира за безспорно установено.
Съгласно §7 ал.1 т.4 и т.7 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация във връзка с
чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост, ул. Д.П.“ в гр. Пазарджик е публична
общинска собственост, т.е. неин собственик е Община Пазарджик. Вярно е, че не е
посочен собственика на тротоара, каквото възражение се прави от процесуалния
представител на въззивника, но това и не е необходимо, тъй като не е от
елементите на фактическия състав на нарушението. Освен това цитираните правни
норми ясно определят собственика. Категорично се установи, че Община Пазарджик
не е определяла, мястото където жалбоподателката е паркирала като място за
паркиране. Затова е без значение обстоятелството дали паркираният автомобил е
пречил на движението по тротоара, нито колко е траел неговият престой. Без
значение е дори обстоятелството, посочено в акта и НП, че автомобилът е бил на
отстояние по-малко от 2 метра от стената, както и дали от страните на лекия автомобил е имало достатъчно
място за преминаване на пешеходци. Както се посочи тези обстоятелства са от
значение само в случаите, при които тротоарната площ в населеното място е
разрешена за престой или паркиране от администрацията или собственика на пътя.
Правилно е бил определен и субектът на
нарушението- жалбоподателката като собственик на МПС. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
предоставения му с нормата на чл.188 ал.5 от ЗДвП срок, същият в лицето на
жалбоподателката е декларирал, че МПС на процесната дата и място е управлявано
именно от нея, а не от друго лице.
Нарушението е осъществено и от
субективна страна, тъй като жалбоподателката като водач на МПС знае правилата
за движение, както и забраната да се паркира върху тротоар. Всеки водач на МПС
дължи спазване и уважение не само към закона, но и към останалите участници в
движението, каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е
било затруднено от паркирания там автомобил.
При това положение съдът
намира, че правилно е приложен материалния закон и правилно е квалифицирано
извършеното нарушение.
АНО правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като е наложил
санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която норма разписва, че се наказва с
глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населените места извън разрешените за това места.
При определяне вида и размера
на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на същото. След като е отчел степента на
обществена опасност на конкретното нарушение, както и това, че то е извършено
за първи път, доколкото не са представени данни за противното, правилно е
наложил наказанието глоба в минимален размер от 50 лева, с което ще се
постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Съдът не споделя и възражението на
процесуалния представител на въззивника, че в АУАН не била посочена
санкционната разпоредба. Първо тази разпоредба се прилага от наказващия орган,
а не от актосъставителя Освен това дори съгласно чл.57 от ЗАНН санкционната норма
не е сред задължителните реквизити на НП.
Макар възражения в тази насока да не са
изложени съдът намира за необходимо да посочи, че в настоящия случай не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото
осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на
чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на
конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на
обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия
състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал
водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като зачита
правата и на другите участници в движението.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1818-000049 от 04.02.2020 г. издадено от Началник сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което
на П.Я.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на
основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева, като законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: