М О
Т И В И
към присъда по НОХД
№ 4353/2018 година по описа на СГС
Подсъдимият
С.И.С.
- род. на ***г*** ЕГН: **********, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, средно образование, е предаден на
съд за това, че :
1.
На 20.07.2016г., в гр. София, ул. „*********, в сградата на Камарата на
частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, съставил неистински официален документ -
„Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и
уведомление за залог на вземания“ от същата дата, привидно издаден от А.Х.Г. -
административен секретар на КЧСИ, с цел да бъде използван пред банка „ДСК“ ЕАД,
Клон „Дондуков“, при кандидатстване за
кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв. - престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК, както и че
2. На 22.07.2016г., гр.
София, бул. „Ал. *********, в офис на Банка
„ДСК“ ЕАД, клон
„Дондуков“, за да получи кредит за текущо потребление от Банка „ДСК“ ЕАД в
размер на 10 000 лв., на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Правила за
предоставяне на кредити за текущо потребление на граждани на банка „ДСК“ ЕАД,
представил пред А.Р.Б. - служител на банка „ДСК“ ЕАД, на длъжност „СБО“,
неверни сведения, посочени във Формуляр „Съгласие на работодателя за превеждане
на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ от
20.07.2016г., а именно:
-
че работодателят КЧСИ бил запознат с
обстоятелството, че С.И.С. на длъжност „системен администратор електронни
регистри“ при КЧСИ кандидатства пред банка „ДСК“ ЕАД за кредит за текущо потребление
в размер на 10 000 лв.
-
че работодателят КЧСИ бил уведомен, за това,
че вземанията по трудовото правоотношение на С.И.С., били предмет на залог в
полза на банка „ДСК“ ЕАД, за обезпечаване на кредит за текущо потребление в
размер на 10 000 лв. и
-
че работодателят КЧСИ бил съгласен да изплаща
трудовото възнаграждение на С.И.С. по негова конкретно посочена банкова сметка ***
„ДСК“ ЕАД до погасяване на кредита за текущо потребление - престъпление по чл. 248а, ал. 1 от НК.
В
с.з. представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. С., моли
съда да го признае за виновен по повдигнатите обвинения по чл. 248а ал.1 от НК
и чл. 308, ал. 1 от НК и
на основание чл.54 ал.1 от НК да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 3 месеца за всяко едно от деянията, на основание чл.23 ал.1 от НК да
се наложи едно най-тежко наказание наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Алтернативно предлага, ако съдът приеме,
че са налице условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК , да му се наложи
наказание „пробация“.
В с.з. защитникът на подс. С. – адв. Т. – моли подзащитният й да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 308
ал.1 от НК, тъй
като липсва умисъл от страна на подзащитният й за
извършване на престъплението, тъй като същият е допуснал грешка. Моли също така
подс. С. да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.248а ал.1 от НК, тъй като е налице „маловажен случай“ по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Подс. С.
поддържа становището на защитника си.
От събраните по делото доказателства – обясненията
на подс. С., показанията на разпитаните свидетели Г.С.Д.,
А.Х.Г., Р.С.Д., А.М.Д., А.Р.Б., от
заключението на вещото лице Д. Г.по изготвената СГЕ, както и от събраните по
делото писмени доказателства - трудов договор №15/23.12.2014г. / л. 36 от ДП / , длъжностна характеристика / л.94-96 от ДП /,
заповед № 16 /18.07.2016г. / л.37 от ДП /, три броя нотариално заверени
пълномощни / л.98-100 от ДП /, договор за кредит за текущо потребление от
22.07.2016г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.И.С. с приложения към същия / л.
47-80 от ДП/, справка за съдимост и от представеното веществено доказателство –
оригинал на „Съгласие на работодателя
за превеждане на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по
разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог
на вземания“ от 20.07.2016г., съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През 2016г. подс. С.
работел по трудово правоотношение въз основа на трудов договор №15/23.12.2014г.
на длъжността „системен администратор електронни регистри“ в Камарата на
частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, която се намирала в гр. София, ул. „*********.
В съответствие със заеманата длъжност и длъжностна характеристика подс. С. имал различни задължения свързани с електронната
информационна система на КЧСИ - изготвял и подписвал справки за образувани
изпълнителни производства, данни за които се съхранявали в информационната
система на КЧСИ. На 29.06.2016г. подс. С. депозирал до
работодателя си КЧСИ молба за напускане на работа, считано от 01.08.2016г., с която по
собствено желание искал да бъде прекратено трудовото му правоотношение. Със заповед № 16 /18.07.2016г. на основание чл.325
ал.1 т.1 от КТ трудовото правоотношение с подсъдимия било прекратено от КЧСИ,
считано от 01.08.2016г.
През
2016г. св. Г.Д. заемал
длъжността председател на КЧСИ, а св. А.Г. била административен секретар на
КЧСИ. Св. Г.Д. представлявал и подписвал всички документи от името на КЧСИ, като при негово отсъствие,
горепосочените задължения се изпълнявали от страна на св. А.Г., съобразно
дадените й пълномощия с три броя нотариално заверени пълномощни. В периода 15.07.2016 - 22.07.2016г. св. А.Г. била в
разрешен платен годишен отпуск, поради което не изпълнявала служебните си
задължени в КЧСИ и била извън
територията на Р България.
На 11.07.2016г., в гр. София подс. С., кандидатствал пред банка „ДСК“ ЕАД, Клон
„Дондуков“, за отпускане на кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв.
по електронен път. Съгласно разпоредбата
на чл. 17, ал. 1, т. 4 „Правила за предоставяне на кредити за текущо
потребление на граждани на банка „ДСК“ ЕАД“, заедно с изискуемите документи,
кандидатстващите за отпускане на такива кредити граждани били задължени да
представят пред служители на банката конкретен формуляр, а именно - „Съгласие
на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и
уведомление за залог на вземания“.
На
20.07.2016г., в гр. София, ул. „*********, в сградата на КЧСИ, подс.
С. съставил инкриминирания
неистински
официален документ -
„Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и
уведомление за залог на вземания“ от същата дата, привидно издаден от св. А.Г.,
в качеството й на
административен секретар на КЧСИ. Подсъдимият
съставил и подписал инкриминираното
съгласие със собствените си почерк и подпис, като придал вид на документа, че
изхожда от административния секретар на КЧСИ,
като го подпечатал с кръглия печат на КЧСИ. Подс. С.
съставил процесния документ с цел да бъде същия да използван от негова
страна и го използвал пред банка „ДСК“
ЕАД, клон
„Дондуков“ при представяне на изискуемите от банката документи, с оглед
процедурата по кандидатстване за кредит за текущо потребление в размер на 10
000 лв.
В
така съставения неистински официален документ от името на св. А.Г., подс.
С. посочил неверни сведения, които били изискуеми съгласно посочените по-горе Правила от
банка „ДСК“
ЕАД, а именно:
-
че работодателят КЧСИ бил запознат с обстоятелството,
че обв. С.С. на длъжност
„системен администратор електронни регистри“ при КЧСИ кандидатствал пред банка
„ДСК“ ЕАД за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., което не било
вярно.
-
че работодателят КЧСИ бил уведомен, за това,
че вземанията по трудовото правоотношение на обв. С.С., били предмет на залог в полза на банка „ДСК“ ЕАД, за
обезпечаване на кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лв., което не
било вярно и
- че
работодателят КЧСИ бил съгласен да изплаща трудовото възнаграждение на обв. С.С. по негова конкретно
посочена банкова
сметка *** „ДСК“ ЕАД до погасяване на кредита за текущо потребление, което не
било вярно.
На
22.07.2016г. в
гр. София, на бул.
„Ал. *********, в банка „ДСК“ ЕАД, клон „Дондуков“, подс. С.
представил
пред св. А.Б. - служител на банка „ДСК“ ЕАД, на длъжност „СБО“, инкриминирания неистински
официален документ Формуляр
„Съгласие на работодателя за превеждане на всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне на кредит и
уведомление за залог на вземания“ от 20.07.2016г. Св. Б. вписала в инкриминирания документ в графата „IBAN“ ***.
След представяне от страна на подс. С.
на изискуемите от банката документи, включително инкриминирания формуляр на съгласие, на
22.07.2016г., в гр. София, св. А.Б., от името на банката, сключила с подс.
С. договора за кредит за текущо потребление.
След
сключването на договора, св. А.Б. извършила проверка на
депозираните от обвиняемия документи.
В изпълнение на тези си задължения на 22.07.2016г. същата
провела телефонен разговор със св. Р.Д., служител
на КЧСИ. В
резултат на извършената проверка св. Д.
установила, че в КЧСИ няма документ от тази дата, подписан от оправомощено за това длъжностно лице към КЧСИ – св. Г.. Св. Д. се свързала със св. А.Д. – юрисконсулт
в КСЧИ. Последната се свързала със св. Б. и я помолила да изпрати по
електронната поща копие от представения от подс. С.
формуляр-съгласие, което било сторено от св. Б..
След като установила, че инкриминирания
документ не е подписан / а и не е могъл да бъде подписан на посочената дата /
от св. Г., св. Д. се свързала по телефона със св. Г. и й обяснила ситуацията.
При проведения телефонен разговор, на който присъствал и подс.
С., последният не отрекъл, че той е съставил инкриминирания документ. След
извършената проверка св. Д. информирала св. А.Б., че представеният от подс. С.
формуляр-съгласие не е истински и св. Б. удостоверила
ръкописно върху обратната страна на представеното от подс.
С. съгласие факта на извършената от нея проверка, респ. установените от нея обстоятелства.
Впоследствие, с оглед констатираната
невярност на представените от обвиняемия сведения, банка „ДСК“ ЕАД отказала да
предостави искания от подс. С. кредит за текущо
потребление в размер на 10 000 лв.
Така приетата от съда фактическа
обстановка / която впрочем не се оспорва от страните / се подкрепя от събраните
по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА – обясненията
на подс. С., показанията на разпитаните свидетели Г.С.Д.,
А.Х.Г., Р.С.Д., А.М.Д., А.Р.Б., от
заключението на вещото лице Д.Г. по изготвената СГЕ, както и от събраните по
делото писмени доказателства - трудов договор
№15/23.12.2014г. / л. 36 от ДП / , длъжностна характеристика
/ л.94-96 от ДП /, заповед № 16 /18.07.2016г. / л.37
от ДП /, три броя
нотариално заверени пълномощни / л.98-100 от ДП /, договор за кредит
за текущо потребление от 22.07.2016г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и С.И.С. с приложения
към същия / л. 47-80 от ДП/, справка за съдимост и от
представеното веществено доказателство – оригинал на „Съгласие на работодателя
за превеждане на всички вземания
по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във връзка
с предоставяне на кредит и уведомление за залог на
вземания“ от
20.07.2016г.
Съдът кредитира обясненията на подс. С. в частта им, в която същият подробно обяснява как
е съставил инкриминирания неистински документ и го е представил пред св. Б. в
„Банка ДСК“ЕАД, като взе предвид двойнствената
природа на обясненията – и като доказателствено
средство, и като средство за защита.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, които са конкретни, точни, непротиворечиви и кореспондиращи с
другите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по изготвената СГЕ, като конкретно
и точно и изготвено от лице, притежаващи необходимите специални знания. В с.з
на 15.01.2019г. в.л. Г. коригира заключението си в частта, че в инкриминирания
формуляр-съгласие в графата „IBAN“ *** не е изписана от него, тъй като е изписана с
различен почерк и различна химикална паста. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като взе предвид, че същото се подкрепя
и от другите събрани по делото доказателства в т.ч. самопризнанията в
обясненията на подс. С., че той е изписал ръкописно
текстовете в документа / с изключение на номера на банковата му сметка / и
показанията на св. Б., че тя е нанесла номера на банковата сметка във
формуляра, след като същият е бил изготвен и й е бил представен в офиса на
банката от подс. С..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така
възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните
по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че подс.
С. е осъществил състава на престъплението по чл.308 ал.1от НК, както от
обективна, така и от субективна страна по следните съображения:
Безспорно се
установи по делото, а и това обстоятелство не се оспорва от страните, че именно
подс. С. ***, в сградата на Камарата на
частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ е съставил неистински официален документ - „Съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне
на кредит и уведомление за залог на вземания“
от същата дата, привидно издаден от А.Х.Г. - административен секретар на КЧСИ. Инкриминираният документ е официален документ по смисъла на
чл. 93 т. 5 НК. Той обаче е неистински официален документ, защото му е придаден
вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което
действително го е съставило. Безспорно е също
така, че подс. С. нито е бил упълномощавам от св. Г.Д.
/ председател на КЧСИ /, нито от св. А.Г. / административен секретар на
КЧСИ,изрично упълномощена от председателя на КЧСИ с три броя нотариално
заверени пълномощни / да представлява КЧСИ пред трети лица, в т.ч. и като
работодател. От представените по делото трудов договор и длъжностна
характеристика на заеманата от подс. С. длъжност също
не се установява последният да е имал правото от името на работодателя да съставя
и подписва официални документи. В подкрепа на това е и обстоятелството, че след
като е съставил инкриминирания официален документ, същият му е придал вид / като
издател на документа е посочена св. Г. /, че е подписан от св. Г., т.е. от
лицето, имащо правото да го подпише.
Съдът не споделя доводите на защитата,
че св. А.Б. била съучастник в извършеното престъпление от подс.
С. по чл.308 ал.1 от НК. Безспорно е, че тя е попълнила в инкриминирания
документ номера / IBAN / ***. С., на
след като последният е съставил неистинският документ от името на св. Г., т.е.
св. Б. по никакъв начин не може да се приеме за съучастник на подс. С. при съставянето на инкриминирания документ.
Съдът не споделя доводите на защитата,
че подс. С. е допуснал „грешка“, съставяйки
инкриминирания неистински документ, тъй като записаното от него в документа
отговаря на обективната истина. На първо място следва да се отбележи, че няма
значение дали написаното в документа отговаря на действителността - когато документът
е неистински, верността на неговото съдържание
е без правно значение. За квалификацията
на деянието по чл. 308 НК няма значение дали
официалният документ е с невярно съдържание. От значение е дали
документът е съставен от чуждо име. В този смисъл е последователната и непротиворечива практика на ВС/ВКС –
напр. Решение №482/1999г. на І НО на ВКС., Решение №345/1988г. на ІІ НО на ВКС,
Решение №417/2008г. на ІІ НО на ВКС,
Решение №486/2010г. на ІІ НО на ВКС и др. За пълнота следва да се посочи, че и
записаното от подс. С. в инкриминирания документ не
отговаря на обективната истина – така например към момента на съставяне на
документа трудовият договор на С. е бил вече прекратен.
От субективна страна подс. С. е извършил деянието при
форма на вината „пряк умисъл”,
по смисъла на чл.11, ал.2 –
същият е знаел, че инкриминираният документ не
е КЧСИ и не е подписан от председателя, респ. административния секретар на
КЧСИ, както и че няма дадено съгласие за превод на работната й заплата по
банков път, но въпреки това го е представил пред „Банка ДСК“ ЕАД с цел да
получи кредит, т.е. същият е съзнавала обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им.
Налице е и специфичната цел, посочена в разпоредбата на чл.308 ал.1 от НК – документът
да бъде използван – подс. С. е използвал
инкриминирания документ, представяйки го пред св. Б. в „Банка ДСК“ЕАД, за да
бъде последният използван при отпускането му на потребителски кредит. За
умисъла на дееца се съди от конкретните му действия – в случая подс. С. е съставил инкриминирания документ, знаейки, че оправомощените лица няма да подпишат необходимия му
документ „Съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във
връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“, тъй като към този момент трудовия му договор с КЧСИ вече е бил прекратен.
От
възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните
по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че подс. С. е
осъществил състава на престъплението по чл.248а ал.1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна по следните съображения:
От обективна страна подс.
С. е осъществил състава на престъплението, като на 22.07.2016г., гр. София, бул. „Ал. *********,
в офис на Банка „ДСК“ ЕАД, клон
„Дондуков“, за да получи кредит за текущо потребление от Банка „ДСК“ ЕАД в
размер на 10 000 лв., на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Правила за
предоставяне на кредити за текущо потребление на граждани на банка „ДСК“ ЕАД,
представил пред А.Р.Б. - служител на банка „ДСК“ ЕАД, на длъжност „СБО“,
неверни сведения, посочени във Формуляр „Съгласие на работодателя за превеждане
на всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка
във връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“ от
20.07.2016г., а именно:
-
че работодателят КЧСИ бил запознат с
обстоятелството, че С.И.С. на длъжност „системен администратор електронни
регистри“ при КЧСИ кандидатства пред банка „ДСК“ ЕАД за кредит за текущо
потребление в размер на 10 000 лв.
-
че работодателят КЧСИ бил уведомен, за това,
че вземанията по трудовото правоотношение на С.И.С., били предмет на залог в
полза на банка „ДСК“ ЕАД, за обезпечаване на кредит за текущо потребление в
размер на 10 000 лв. и
- че
работодателят КЧСИ бил съгласен да изплаща
трудовото възнаграждение на С.И.С. по негова
конкретно посочена банкова сметка *** „ДСК“ ЕАД до погасяване на
кредита за текущо потребление
.
Подсъдимият е представил
инкриминирания неистински документ пред „Банка ДСК“ ЕАД, за да получи кредит.
От
субективна страна деянието е извършено виновно от подс. С. при форма на вината „пряк умисъл”, по смисъла на чл.11,
ал.2 – същият е знаел, че инкриминираният документ не
е издаден от председателя или от административния секретар на КСЧИ и не е
подписан от тях, както и работодателят не е бил запознат с посочените по-горе
обстоятелства, че няма дадено съгласие за превод на работната му заплата по
банков път, но въпреки това го е представил пред „Банка ДСК“ ЕАД с цел да
получи кредит, т.е. същият е съзнавала обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им. В
случая е без значение обстоятелството, че в предходни години подс. С. е получавал подобно съгласие от работодателя си
при кандидатстване за кредит.
Съдът намира, че в и по отношение на
двете престъпления, извършени от подс. С., е неприложима
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, т.е. не е налице маловажен случай. Това е
така, тъй като, както бе отбелязано по-горе по отношение на престъплението по
чл.308 ал.1 от НК, подс. С. умишлено е извършил
деянието, знаейки, че председателят или
административният секретар на КЧСИ няма да подпишат необходимия му за
получаване на кредита документ „Съгласие на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово/служебно правоотношение по разплащателна сметка във
връзка с предоставяне на кредит и уведомление за залог на вземания“, тъй като към този момент трудовия му договор с КЧСИ вече е бил прекратен.
Съдът не споделя и доводите на защитата
в тази насока и по отношение на престъплението по чл.248а ал.1 от НК - че
подсъдимият не е „навредил“ на банката. Престъплението по чл.248а ал.1 от НК е
формално и е извършено с представянето пред служителя на банката на съответните
неверни сведения, отразени в неистинския документ.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на наказанието на подс. С. за
извършеното престъпление по чл.308 ал.1 от НК съдът взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена
опасност на дееца с оглед чистото му съдебно минало и направените
самопризнания. Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства.
Ето
защо при така отчетените смегчаващи и липсата на отегчаващи
вината обстоятелства съдът намери, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК. Разпоредбата на чл.308 ал.1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до три години. Предвид личността
на дееца съдът
намери , че за
целите на наказанието
- генералната и специална превенция, посочени в чл.36 ал.1 от НК, ще се
осъществят по отношение на подс. С. , като наказанието
„лишаване от свобода“ бъде заменено с наказание „пробация“,
като на основание чл.308 ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.
„б“ вр. чл. 42а ал.2 т.1-2 вр. чл.42б ал.1-2 от НК го осъди, като му наложи наказание „пробация“ за
срок от 6 / шест / месеца, включващо
следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6
/ шест / месеца; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 / шест / месеца.
При определяне на наказанието на подс. С. за извършеното престъпление по чл.248
ал.1 съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе
предвид ниската степен на обществена опасност на дееца с оглед чистото му
съдебно минало и направените самопризнания, Съдът не отчете отегчаващи вината
обстоятелства.
Ето защо при така отчетените смегчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства
съдът намери, че в случая е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК. Разпоредбата на чл.248а ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до три години и „глоба“ в размер от 1000 до 5000лв. . Предвид личността
на дееца съдът
намери , че за
целите на наказанието
- генералната и специална превенция, посочени в чл.36 ал.1 от НК, ще се
осъществят по отношение на подс. С. , като наказанието
„лишаване от свобода“ бъде заменено с наказание „пробация“,
като на основание чл.248а ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ вр. чл.
42а ал.2 т.1-2 вр. чл.42б ал.1-2 от НК го осъди,
като му наложи
наказание „пробация“
за срок от 6 / шест / месеца,
включващо следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично за срок от 6 / шест / месеца; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 / шест / месеца.
На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не
наложи на подс. С. предвиденото наказание „глоба“.
На основание чл.23 ал.1
от НК съдът наложи на С.И.С., ЕГН: ********** най-тежкото от така определените наказания, а
именно „пробация“ за срок от 6 / шест / месеца, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6
/ шест / месеца; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 / шест / месеца.
Съдът
осъди подсъдимата С.И.С., ЕГН: **********
да заплати по сметка Републикански
бюджет-МВР направените разноски на ДП в размер на 106,20 / сто и шест лв. и 20 ст. / на основание чл. 189 ал.3 от
НПК, като и на основание чл.190 ал.2 от НПК на 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът
постанови вещественото доказателство – оригинал на Формуляр „Съгласие
на работодателя за превеждане на
всички вземания по трудово/служебно
правоотношение по разплащателна сметка във връзка с предоставяне
на кредит и уведомление за залог на вземания“
да остане по делото.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/ТОНИ ГЕТОВ/