ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Плевен, 29.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………………………………………. и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от …………… член-съдията Здравков .............. в.гр. дело № 552 по
описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274 вр. с чл.419 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „***“ ЕООД, гр.
Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя С.П., което чрез пълномощника си
адвокат Г.Г.от ПлАК. В
жалбата се излагат доводи за неоснователност на претендираните вземанията по
Договора за аренда № ЕН 1544/30.04.2014г., а именно: лихва за забава върху
неплатената наемна цена за стопанската 2019г./2020г. в размер на
1 052,40евро за периода 01.09.2019г. до 13.05.2020г., както и наемната
цена за стопанската 2019г./2020г. в
размер на 14 799,39евро поради подписани многостранни споразумения между
множество наемодатели и жалбоподателя, в качеството на наемател, в това число
страните по делото, на 24.08.2018г. и на 10.12.2018г., по силата на които
падежите за плащане на наемните вноски за стопанските 2018г./2019г. и 2019г./2020г.
са предоговорени и са определени нови падежи, както и
е определен нов размер на лихвата за забава. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени
обжалваното разпореждане на ПлРС като постанови друго, с което да отмени
разпореждането за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и да обезсили
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Претендират се направените
по делото разноски. С жалбата се прави искане на основание чл. 420 от ГПК
въззивният съд да спре производството по изпълнително дело № 2020***0400818 по
описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС – Плевен.
С жалбата се представят разписка за внесена
държавна такса, покана за доброволно изпълнение по изп.
дело № 2020***0400818 по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на
действие ОС – Плевен, връчена на 11.06.2020 г., многостранно споразумение от
24.08.2018 г., подписано от страните и многостранно споразумение от 10.02.2018
г., подписано от страните.
В
срока по чл.276 ал.1 ГПК – л.10 – л.12 от настоящото дело е постъпил писмен
отговор по частната жалба от „***“АД гр.Сливен, ЕИК ***чрез пълномощника му
адвокат Р.К.от САК, в която се изразява становище за неоснователност на същата.
Според ответника представеният от него договор за наем е с нотариална заверка
на подписите, редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на
принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което са
изпълнени условията на цитирана разпоредба на чл.418 ал. 2 от ГПК. Посочва се,
че представените от частния жалбоподател споразумения нямат нотариална заверка,
поради което не са документ по чл. 417 от ГПК и не следва да бъдат съобразявани
от съда. Моли въззивният съд да приеме, че не са налице основанията на чл.419
ал.3 от ГПК и да остави частната жалба без уважение. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът
като съобрази доводите на страните, представените по делото писмени
доказателства поотделно и в съвкупност и по реда на чл.235 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от
представената ПДИ по изп. дело № 818/2020г. на ЧСИ Т.
К., Управителят на ООД е получил Заповедта за незабавно изпълнение и изп. лист на 11.06.2020г., а жалбата е подадена на 11.06.2020г.
- в законоустановения срок по чл.419 ал.1 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Същата е
подадена заедно с възражението по чл.414 от ГПК – л.44 от заповедното
производство и е неоснователна.
От приложеното ч.гр.д. № 1807/2020г. по описа на ПлРС
е видно, че същото е образувано въз
основа на подадено заявление от „***“АД,
гр.Сливен, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор С.С.за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника „***“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***,
представлявано от управителя Ц.П.за парични суми, посочени в заявлението,
представляващи:
- дължими наемни плащания за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за наем между страните № ЕН
1544/30.04.2014г. с нотариална заверка на подписите на страните в общ размер на
29 598,78 евро, или по 14 799,39евро;
- мораторни
лихви върху всяка от главниците в размер на 14 799,39 евро за периодите 01.09.2018 г. – 13.05.2020
г. и 01.09.2019 г. – 13.05.2020 г. съответно в размер на 2 552,89 евро и 1 052,40
евро.
Към заявлението са представени в
заверен препис договор за наем между страните № ЕН 1544/30.04.2014 г. с
нотариална заверка на подписите на страните на 23.05.2014 г. от нотариус П.Х.,
рег. № 377 на НК и район на действие ПлРС, анекс към този договор от 13.09.2016
г. с нотариална заверка на подписите на страните на 13.09.2016 г. от същия
нотариус, вписани в СВ при РС – Плевен, приемо-предавателен протокол към
договор за наем между страните № ЕН 1541/30.04.2014г. от 01.10.2014г.,
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, квитанция за платена държавна
такса.
В производството по чл. 419 ГПК съдът не се произнася относно
съществуването на вземането, а проверява само дали документът, въз основа на
който е издадена заповедта, е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Въззивната проверка
по чл. 419, ал. 1 ГПК включва спазването
на изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл.418, ал. 2 ГПК. За законосъобразно
постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК е необходимо наличието на две
условия: представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна
страна и документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена
в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството
трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ /чл. 418, ал. 3 ГПК/.
При данните от заповедното производство тези изисквания
са налице. Документът въз основа на който е издадена Заповедта и разпореждането
за незабавно изпълнение е нотариално заверен Договор за наем на земеделска земя
и е годен за основание издаване на Заповед по чл.417 т.3 от ГПК. Същият е
редовен от външна страна, съдържа подписите на страните, не се оспорва с
частната жалба.
Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за
издаване на разпореждане за незабавно изпълнение, което се основава на
посочения документ – Договор за наем на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите на страните.
Представените в настоящата инстанция многостранни
споразумения от 24.08.2018г. и от 10.12.2018г. са относими към основателността
на претенцията за мораторни лихви и изискуемостта на
вземането за стопанската 2019/2020г., но не могат да доведат до други правни
изводи, тъй като споразуменията не са неразделна част от Договора, съставляващ
изпълнително основание по чл.417 т.3 от ГПК, а предмет на въззивна проверка в
настоящото производство е правилността на преценката на заповедния съд по
чл.418 ал.2 от ГПК по отношение на пред***ите със
заявление документи.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК
обжалването на разпореждането не спира изпълнението му, а по искането за
спиране по чл. 420 от ГПК компетентен да се произнесе е заповедния съд. Видно
от данните по делото, че по молба по чл. 420 от ГПК ПлРС вече е постановил
определение по този ред в заповедното производство. Молбата на частният
жалбоподател за спиране на производството по посоченото изпълнително дело
следва да се приеме за искане за спиране до произнасянето по частната въззивна
жалба, но след като тя е неоснователна, и предвид окончателния характер на
постановеното определение, същата следва да се остави без уважение като
неоснователна.
С отговора на частната жалба е
направено искане за присъждане на разноски в настоящето производство. Съдът
счита, че обжалването
на разпореждането за незабавно изпълнение, като Част от заповедното
производство не може да се приеме за самостоятелно такова, в което да се решава
въпросът за разноските, а следва съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
на РБ същият да бъде по*** в производството по чл.422 от ГПК, с оглед
подаденото възражение по чл.414 от ГПК, т.е. отговорността за разноски да се
разпредели в исковото производство в зависимост от неговия изход по същество.
Въззивните определения, постановени в
заповедното производство не подлежат на касационно обжалване – арг. от т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Водим от горното и на осн. чл.278 вр. с чл.419 от ГПК,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед № 963/15.05.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1807/2020г. на Плевенски районен съд.
Оставя
без уважение
искането на частният жалбоподател „***“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ***,
представлявано от управителя Ц.П.за спиране на производството по изпълнително дело
№ 2020***0400818 по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и с район на
действие ОС – Плевен до произнасяне на въззивния съд като неоснователно.
УКАЗВА на ПлРС да бъдат разпределени от
съда по правилата на чл.78 ГПК разноските за настоящото производство в рамките
на общия исков процес за установяване на вземането.
Определението
не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.