РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. В**, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Н* Д. Н*
при участието на секретаря Н* ЦВ. К*
като разгледа докладваното от В* Й. МЛ* Въззивно гражданско дело №
20221300500174 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба от А.П. К* чрез адвокат Н.М. от АК-
Х* с адрес за съдебна кореспонденция гр.Д*,ул."Ц* Б* *"№*,офис *против
Решение № 14 от 28.02.2022 . по гр.д.116 по описа за 2021г. на Районен съд –
Б* с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 във
вр.с чл.17 от ЗЗД -обявяване за нищожност на сделка поради
привидност,материализирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 190,том пети,рег.№ 3002,нотариално дело № 200 от
05.12.2014 г. на нотариус Р* К* с рег.№ 546 .
Посочва, че решението на първоинстанционният съд е постановено при
неправилна фактическа обстановка и интерпретиране на фактите и
обстоятелства по делото. Посочва се, че приживе наследодателят и неговата
съпруга са прехвърлили цялото си недвижимо имущество на дъщеря си с
покупко- продажба, както и цялото имущество на общия наследодател е
прехвърлено на ответницата. Твърди се също, че от приетата съдебно
счетоводна експертиза цената на имота е близо четири пъти по-висока от
посочената в нотариалния акт. Липсвали доказателства продажната цена да е
1
постъпила при общия наследодател, което се установява от представеното
удостоверние от банковата сметка на същия. Твърдят,че страните са
извършили дарение,а не продажба,тъй като не са налице основаните
компоненти,доказващи извършено плащане за покупката,а твърдяното такова
е неколкокртно по-ниско от пазарната цена на имота.
Поддържат, че сделката е сделката е симулативна и като такава е
нищожна.Нито продавачът е искал да се разпорежда с имотите,продавачът на
имота не е получавал средства/видно от банковите им сметките/.Волята на
страните е била дарение,което се доказва от поведението им и от липсата на
доказателства за продажба.
Посочва се, че съдът неправилно е интерпретирал свидетелските показания
и е стигнал до погрешен краен правен извод.
Моли Съда да постанови решение,с което да отмени изцяло
Решение№ 14 от 28.02.2022 . по гр.д.116 по описа за 2021г. на Районен съд -
Б* ,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 във
вр.с чл.17 от ЗЗД против М. АЛ. Б. с ЕГН *** и СТ. Р. Б. с ЕГН ********** и
двамата от гр.Б*,ж.к."М* р*",блок *4,вход *,етаж *,ап.*, като неправилно и
незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба, като подържа, че
е неоснователна, а решението на Рс-Б* като правилно следва да бъде
потвърдено. В съдебно заседание поддържа, че за установяване
симулативност на една сделка, следва да се докаже намерението на страните,
че те не са желаели да сключат процесната сделка, а са желаели друг вид
сделка, а именно дарение. Посочва, че доказателствата, които ангажира
ищцата, нямат никакво касателство досежно предмета на доказване. Опитът
да се докаже , че цената на сделката не съответства на пазарната цена е само
индиция, но не пряко и непосредствено доказателство за наличие на такава.
Посочват, че не се ангажират доказателства за това, коя от страните
какво е целяла с тази сделка и не се оборват показанията на свидетелите на
ответниците.
Плащането на цената няма отношение към това, дали сделката е валидна.
С оглед на това считат, че БРС е стигнал до едни правилни правни
2
изводи, на основание на които е отхвърлил предявените претенции от ищцата.
Претендират разноски.
ВОС, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение
е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ изцяло ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния
съд.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават
ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна
квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който
страните не са направили възражения.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
атакуваното решение са неоснователни.
В** районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за прогласяване на нищожност на сделката,
материализирана в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими
имоти № 190, том V, рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г., поради
нейната привидност, в това число, че сделката е симулативна такава -
прикрива договор за дарение и че действителната воля на страните по
3
сделката е била да сключат безвъзмездна сделка - дарение, прикрито с
покупко - продажба.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите,
които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване
конкретните факти, на които е основан искът или възражението. В случая, в
тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата, на които основава своята
претенция, а именно факта на нищожността. Сключеният договор е привиден,
когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации.
Налице е съзнавано несъответствие между воля и изявление, тъй като
страните не желаят правните му последици. Ако страните са се съгласили, че
няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че
ще си дължат друго, симулацията е относителна. В тежест на страната,
която претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията.
В случая доказателствената тежест е изцяло за ищцата, която следва по пътя
на пълното, пряко и главно доказване да установи по безспорен начин
твърдяната относителна симулация – твърдението, че волята на страните е
била да сключат договор за дарение, вместо обективирания външно в
нотариалния акт договор за покупко-продажба. Тъй като тя е трето за
сделката лице са допустими свидетелски показания и такива са били
допуснати и събрани от първоинстанционния съд.
Въззивният състав споделя изцяло извода на районния съд, че с
ангажираните доказателства, в т.ч. гласните такива, преценени в тяхната
съвкупност и с останалия, събран по делото доказателствен материал, ищцата
– въззивницата не е успяла да установи по безспорен начин твърдяната
симулация. От доказателства по никакъв начин не е установено, че
атакуваната сделка е безвъзмездна, т.е. че е налице прикрита уговорка за
неполучаване на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху
въпросните недвижими имота и че такава не е получена от продавача.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази
норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 ЗЗД.
4
Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която
те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред
третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да
породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да
породи правни последици, различни от външно изявените – относителна
симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат
правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата
действителност. В този смисъл, искът по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД би могъл да е
предявен за разкриване на относителната симулацията или за прогласяване на
абсолютна симулация. От друга страна, при твърдение на ищеца за
абсолютна симулация, възраженията на ответника могат да се основават на
съществуването на действително прикрито съглашение, в който случай, по
силата на чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът следва да приложи правилата за прикритото.
Правомощието на съда произтича от материалноправната норма на чл.17, ал.1
ЗЗД, както и от основните начала на гражданския процес .Нормата на чл.17
ал.2 от ЗЗД намира пълното си приложение именно при пълната ,
абсолютната симулация с оглед правата на третите лица.Обикновено при
относителната симулация резултата и от двете сделки е тъждествен ,само че
настъпва на различно основание.
Съдът, при анализа на събрания доказателствен материал, при неговата
преценка по отделно и в съвкупност, приема, че ищцата не успя да докаже в
пълнота твърденията си в исковата молба.
На първо място, съдът приема, че извършването на сделката с която е
реализирана покупко - продажбата, с продажна цена съобразно данъчната
оценка на имотите, не означава непременно симулация. Цената не следва да
се възприема като абсолютно основание за симулативност. Това е сред
обичайните практики при разпоредителни сделки, целящи спестяване на
разходи по сделката, което неизменно носи риск за страните, но не води на
безспорен извод за симулация.
Относно действителната воля на страните и налице ли са предпоставки
за доказано прикрито съглашение, поради липса на плащането на продажната
цена по сделката :
В тази насока, от ищцата бяха ангажирани единствено гласни доказателства
чрез разпита на св. З* В* Д* - майка на ищцата, чиито показания не
5
установяват волята на страните да е била различна от обективираната такава
в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 190, том V,
рег. № 3002, нот. дело № 200 от 05.12.2014 г.Тези свидетелски показания не
са достатъчни, за да се изведе извод, че сделката е симулативна, респективно
че е налице привидност на сделката - волята на страните по нея е била -
дарение, а не реализираната покупко - продажба.
Свидетелката Д* не заявява знание, че паричната цена по сделката не е
платена на продавачите, че волята на страните е била безвъзмездно да дарят
имотите си на първата ответница, респективно - че последната не е заплатила
цената им.Показания на свидетелката са, „че сделката е извършена чрез
покупко - продажба, за да не могат впоследствие да я оспорят „ , но от същите
не може да се направи безспорен и категоричен извод, че сделката е била
симулативна.
При привидните сделки фактическият състав е завършен, но страните целят
да скрият какво желаят да постигнат реално. Поради нежеланието на страните
привидната сделка да породи действие, то тя ще бъде нищожна, докато не
бъде разкрита симулацията. По делото не се събраха безспорни
доказателства, доказващи наличие на основание за нищожност по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД - при хипотезата - привидна сделка.
Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства ,
които да променят възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка или да налагат друг краен правен извод.
Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на
ответната по жалба страна сторените разноски във въззивната инстанция в
размер на 1 000 лв.,/хиляда лева /, съобразно представеният договор за
правна помощ и списък с разноски.
Водим от горното, Видинският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение Решение № 14 от 28.02.2022 . по гр.д.116
по описа за 2021г. на Районен съд – Б*.
ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. от гр. С*, ж.к. „М*“ 4, бл. 469, вх. В, ап. 69, ЕГН
6
**********, със съдебен адрес : гр. Д*, ул. „Ц* Б* I“ № *, офис *, ДА
ЗАПЛАТИ на М. АЛ. Б. от гр. Б*, ж.к. „М* р*к“ бл. **, вх. *, етаж*, ап. *, с
ЕГН ********** и на СТ. Р. Б. от гр. Б*, ж.к.
„М* р*“ бл. *, вх.*, етаж *, ап. *, с ЕГН **********, направените по делото
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000.00 (хиляда ) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7