№ 8480
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110173030 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК
от М. ЕМ. Д.,ЕГН **********,от [адрес],против Д. М. Д.,ЕГН
**********,действаща чрез законния си представител КР. Г. Д.,за признаване
за установено,че ищецът не дължи сумата от 5100 лева издръжка за периода
01.03.2019 г. до 01.12.2021 г.
В исковата молба се твърди,че с влязло в сила съдебно решение ищецът
се е развел със съпругата си – решение по гражд.дело № 3758/2019 г. по описа
на СРС,117 състав като предвид предоставяне упражняването родителските
права на майката ищецът бил осъден да заплаща сумата от по 150 лева
месечно за издръжка на детето си Д.. Ищецът Д. твърди,че след влизане в
сила на съдебното решение за част от периода е отглеждал сам своята
дъщеря,а за част от периода са живели заедно с бившата му съпруга и ищецът
е предоставял парични средства и е осигурявал издръжката на своята дъщеря.
Предвид това ищецът оспорва дължимост на сумата от 5100 лева. Моли съда
да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на иска – твърди се,че в Испания са живели сами Д. с
майка си,която работила почасово,твърди се,че ищецът не е заплащал
издръжката,сочи се,че ищецът е живял в Испания четири месеца заедно с
ответницата и нейната майка,но издръжката на семейството била поета
изцяло от К.Д.,а и същевременно ищецът настройвал детето срещу нея. Сочи
се,че след прибирането в България отново издръжката е осигурявана от
К.Д.,твърди се,че бащата не е осигурявал средства за издръжка на детето,нито
е давал парични средства за отглеждането му,а има едно единствено плащане
на 10.02.2022 г. в размер от 155 евро. Ответната страна моли съда да отхвърли
исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е изпълнителен лист от 21.10.2021 г.,издаден по гражд.дело
№ 3758/2019 г. по описа на СРС,117 състав,съгласно който М. ЕМ. Д. е осъден
да заплаща на детето си Д. М. Д. чрез майка й КР. Г. Д. месечна издръжка в
размер на по 150 лева,считано от 01.03.2019 г.
Установява се,че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп.дело № 2446/2021 г. по описа на ЧСИ С. Я..
Видно от решение № 54599/01.03.2019 г.,постановено по гражд.дело №
3758/2018 г. по описа на СРС,117 състав,бракът между М. ЕМ. Д. и КР. Г. Д. е
прекратен,родителските права на роденото от брака дете са предоставени за
упражняване на майката,при която детето ще живее в Испания,а бащата се
задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева
месечно,семейното жилище ще бъде ползвано съвместно.
Според представеното споразумение,сключено между страните бащата
ще може да осъществява лични контакти с детето по време на трите месеца
лятна ваканция,по време на коледните и новогодишни празници,както и по
всяко време,когато има възможност да пътува до Испания.
С решение № 996/24.03.2022 г.,постановено по гражд.дело № 4221/2021
г. по описа на РС Пловдив е отхвърлена подадената молба от КР. Г. Д. срещу
М. ЕМ. Д. за защита от домашно насилие,реализирано на 01.09.2021 г.
Според служебна бележка от [фирма] М. ЕМ. Д. работи на пълен
работен ден,считано от 07.02.2020 г.
Видно от извлечение от сметка,открита при
„Райфайзенбанк(България)“ЕАД,на 05.06.2019 г. е преведена сума в размер на
300 евро с бенефициент К.Д. с посочено основание захранване,на 03.04.2020
г. е преведена сума от 300 евро с посочено основание превод,на 01.07.2020 г. е
преведена сума от 50 евро с посочено основание превод,на 03.07.2020 г. е
преведена сумата от 350 евро с посочено основание превод.
Според справка от [училище] в К. Д. М. Д. е завършила 5б клас през
учебната 2020/2021 г.
Установява се,че по сметка на ЧСИ С. Я. е преведена сума в размер на
150 лева от М. ЕМ. Д.,както и на 17.12.2021 г. е преведена парична сума в
размер от 295,64 лева.
Предствени са разписки от 31.12.2021 г. и от 10.02.2022 г.,издадени от
„Изипей“ относно заплащане от М.Д. по сметка на К.Д. на издръжка за
м.12.2021 г.,за м.01.и м.02.2022 г.,за м.03.2022 г.
Приети са разписки от 12.04.2022 г.,03.05.2022 г. с наредител М. ЕМ. Д.
с посочено основание за плащане вноска по изпълнително дело № 2448/2021
г. за издръжка.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля В. се установява,че познава М. и К. от около 11 години,тъй като
са съседи,свидетелят знае,че са разведени от 2020 г.,но в края на същата
година са живели заедно в къщата в с.К.,по което време М. работил във
2
фирма за гипсокартон,а К. не е работила. Според свидетеля В. имало период
от време от около 5-6 месеца,през който К. живяла в чужбина,а М. се грижел
сам за детето. Свидетелят В. е депозирал показания,че преди развода основно
М. се е грижел за семейството,а в периода между 2015-2019 г. К. не е
работила. На свидетеля В. е известно,че през 2020 г. имало период от няколко
месеца,когато М. живял с К. и Д. в чужбина. Свидетелят В. счита,че
периодът,когато М. сам е гледал детето е през 2020 г. Разпитан в съдебно
заседание,свидетелят Н. е казал,че познава М. и К. от 2006-2007 г.,когато
отишли да живеят в К.,на свидетеля е известно,че през 2019 г. са се развели,а
К. първоначално е ходила до Португалия,а впоследствие до Испания,имало
период,когато тримата живели в Испания,а после се върнали в България.
Според свидетеля Н. М. се е грижел сам за детето през 2020 г. преди Д. да
отиде при своята майка. Свидетелят Н. е депозирал показания,че по време на
брака М. се е грижел за семейството и свидетелят не знае К. да е
работила,свидетелят Н. е казал,че след развода М. е давал пари на детето,но
не знае какви пари е давал. Свидетелката Д. познава К. от 2014 г.,тъй като са
били студентки,а разводът е от 2019 г. като детето останало при майка си,през
лятото детето било в България като през м.юни стояло при майката на
К.,свидетелката знае за заем,който К. отпуснала на М. след развода,защото М.
отишъл в Испания без да има достатъчно пари,в периода,в който са живели в
Испания К. обезпечавала финансово издръжката на детето и на себе си дори е
купувала цигари за М.. От показанията на свидетелката Д. се установява,че
след връщането в България и тримата са живели в К.,но в две отделни
домакинства,след м.09.2021 г. Д. живее с майка си в Испания. Според
показанията на свидетелката Д.,майка на К.Д.,М. и К. са разведени от
началото на 2019 г.,а след развода К. и Д. живеели в Испания,през лятото се
завръща в България,където прекарва време с М.,а впоследствие гостува на
свидетелката,през 2020 г. Д. също се връща след завършване на учебната
година и прекарва време при М.,при баба си,а през м.септември М. заминава
при Д.,където не си намира работа и К. е принудена да издържа тримата,а
през м.декември и тримата се завръщат в България,защото К. преценява,че не
може да се справи финансово,след завръщането си не живеят в едно
домакинство,а К. получава обезщетение от Испания,до м.юни 2021 г. са
живели в България. Според показанията на свидетелката Д. К. е дала в заем на
М. 1000 евро,които М. й е върнал на части.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.439 от ГПК е регламентиран,за да бъде
отричена дължимост на парична сума,за която съществува изпълнително
основание,когато след възникване на изпълнителното основание са настъпили
обстоятелства,които изключват дължимост на паричната сума. С този иск се
предоставя защита на длъжника,когато въз основа на новонастъпили
обстоятелства паричната сума по изпълнителното основание се явява
недължима. В конкретния случай от събраните в хода на производството
доказателства се установява,че ищецът и майката на ответницата са се
развели през 2019 г. и ищецът Д. е осъден да изплаща издръжка на своята
дъщеря Д. в размер на по 150 лева месечно. С предявения иск ищецът Д.
оспорва дължимостта на издръжката. За да бъде уважена искова претенция с
3
правно основание чл.439 от ГПК,необходимо е страната ищец или да
докаже,че е изпълнил точно задълженията си да предостави
издръжката,поради което издръжката,за чието събиране е образувано
изпълнителното дело се явява недължима,защото паричната сума вече е
заплатена,или следва да бъде доказано,че ищецът е полагал грижи и е
предоставял издръжка на дъщеря си Д.,при което предвид положените грижи
и предоставена издръжка,издръжката,присъдена за съответния период от
време по съдебното решение е недължима. Анализът на събраните в хода на
производството доказателства обосновава разбирането,че исковата
претенция,предявена от М.Д. против Д.Д. подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че ищецът Д. не е провел доказване да е
предоставил на дъщеря си Д. издръжка за процесния период между 01.03.2019
г. до 01.12.2021 г.,поради което на това основание искът не може да бъде
уважен. Когато лице е осъдено да заплаща издръжка,това лице следва да
докаже факта на изпълнение на задължението си при условията на пълно и
главно доказване като установи,че паричната сума,представляваща издръжка
е заплатена. В хипотезата,когато издръжка е присъдена на дете,единият
родител изплаща издръжката чрез превеждането й на родителя,който
упражнява родителски права. В настоящия случай съдът приема,че ищецът Д.
не е представил доказателства,които да удостоверяват по категоричен
начин,че за процесния период издръжката за детето Д. е заплатена,поради
което на това основание искът не може да бъде уважен. Следва да бъде
отчетено,че представените преводни нареждания,с които ищецът Д. превежда
на няколко пъти парични суми на К.Д. – веднъж през 2019 г. и на три пъти
през 2020 г.,за което са представени извлечения от банкова сметка,открита в
„Райфайзенбанк(България)“АД не представляват доказателство,че тези
парични суми представляват изпълнение на задължение за заплащане на
издръжка,тъй като посочените в преводните нареждания основания –
захранване и превод не позволяват да бъде възприето по несъмнен начин,че
тези парични преводи представляват заплащане на издръжка,а и трябва да
бъде взето предвид,че реализирането на два парични превода през м.юли 2020
г. с разлика от два дни по-скоро сочи,че тези преводи засягат други
отношения между страните. Точното изпълнение на задължението за
заплащане на издръжка означава всеки месец да бъде превеждана паричната
сума – 150 лева,както е определена в съдебното решение,а и при реализиране
на превода следва да бъде посочено издръжка за кой времеви период е
заплатена. Както беше посочено,страната ищец М.Д. има задължението да
докаже,че е заплатил издръжката. Възлагането доказателствената тежест за
установяване факта на плащане на издръжка означава,че трябва да бъде
доказано категорично и еднозначно,че задълженията за издръжка са
заплатени,а в настоящия случай такова доказване не е проведено,поради
което съдът намира,че искът на това основание не може да бъде уважен.
Макар по делото да са събрани гласни доказателства,според които ищецът Д.
е предоставял парични суми на своята дъщеря Д.,съдът приема,че
предоставянето на такива парични суми от бащата на детето му има дарствен
характер,доколкото обичайно всеки родител предоставя парични суми на
детето си за посрещане на ежедневни нужди или по повод на празници,но
предоставянето на такива парични суми не следва да се счита за изпълнение
на задължението за издръжка. Когато родителите на детето живеят разделени
4
и родителските права се упражняват от единия родител,другият родител
заплаща издръжката чрез плащане към родителя,упражняващ родителските
права,а в настоящия случай ищецът Д. не е доказал да е заплатил издръжката
за процесния период,респективно на това основание искът не може да бъде
уважен. Изводът на съда за недоказаност на иска не се променя предвид
представените в хода на производството доказателства за събрани или
преведени по изпълнителното дело парични суми,които са заплатени след
предявяване на иска,в която насока трябва да бъде взето предвид,че
заплащането на парични суми по изпълнителното производство доказва,че
същите не са заплатени в по-ранен период от време и опровергава тезата,че
издръжката за процесния период 01.03.2019 г. до 01.12.2021 г. е била
заплатена. Съдът намира,че разписките,представени от Изипей относно
издръжка за периода м.12.2021 г.,за м.01.и м.02.2022 г.,за м.03.2022 г. не
следва да бъдат обсъждани и не могат да променят извода за неоснователност
на иска,защото същите се отнасят до издръжка,дължима за период,последващ
по време процесния период,респективно спорът между страните дали тези
парични суми удостоверяват изпълнение на задължение от страна на ищеца
М.Д. и дали са получени от К.Д. се явява неотносим към предмета на делото
по настоящото производство. Предвид обстоятелството,че ищецът М.Д. не
доказва да е изпълнил точно задължението си за даване на издръжка за
м.03.2019 г. до м.11.2021 г. на така заявеното основание недължимост на
сумата за издръжка не може да бъде призната. Софийският районен съд
счита,че искът подлежи на отхвърляне и на другото заявено основание,а
именно че ищецът сам е отглеждал и се е грижил за своята дъщеря,при което
не следва да заплаща издръжка на детото чрез неговата майка. Съдът
приема,че от ангажираните в хода на производството доказателства не може
да бъде направен извод дали и в кой времеви период ищецът Д. сам е гледал
дъщеря си и е осигурявал нейната издръжка. В тази насока трябва да бъде
взето предвид,че макар свидетелите В. и Н. да депозират показания,че за
период от около 5-6 месеца М.Д. сам е гледал детето си,тези свидетелски
показания не са конкретни,защото свидетелите не могат да посочат точен
период от време,когато детото е отглеждано от бащата,а и тези свидетелски
показания се явяват изолирани спрямо другите,ангажирани по делото
доказателства. Предвид това,че видно от представеното съдебно решение по
бракоразводното дело при постигане на споразумението страните са
посочили,че детето ще живее в Испания със своята майка,както и при
съобразяване представеното писмено доказателство,че детето е учило в
училище в К. за учебната 2020-2021 г.,съдът намира,че показанията на
свидетелките Д. и Д. следва да бъдат кредитирани,а според същите Д. е
пребивавала в България през лятото на 2020 г.,както и ищецът,ответницата и
нейната майка са се върнали в България в края на 2020 г. и са останали до
лятото на 2021 г. Липсата на проведено пълно доказване в кой времеви
период ищецът Д. лично е отглеждал своята дъщеря,респективно за кой
времеви период ищецът не би дължал издръжка поради предоставянето на
такава чрез грижи за детето си,означава,че и на това основание исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответницата претендира
присъждането на съдебноД.одни разноски такива следва да бъдат присъдени
в размер от 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение като съдът
5
приема за основателно възражението на ищеца чрез процесуалния му
представител за прекомерност на уговореното и заплатено от ответницата
възнаграждение при съобразяване фактическата и правна сложност на казуса
и наличието на две проведени съдебни заседания. Действително уговарянето
на размер на възнаграждение е въпрос на договорна автономия между
страните по договора,но законът предвижда,че насрещната на правния спор
страна може да формулира възражение за прекомерност,поради което съдът
намира,че възражението за прекомерност се явява основателно в частта за
разликата между сумата от 800 лева до 1500 лева,но не счита,че
възнаграждението трябва да бъде намалено до размера на предвидения
минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от
ГПК, предявен от М. ЕМ. Д.,ЕГН **********,от [адрес],против Д. М. Д.,ЕГН
**********,действаща чрез законния си представител КР. Г. Д.,с адрес
[адрес],Пловдивска област,за признаване за установено,че ищецът не дължи
сумата от 5100 лева ( пет хиляди и сто лева ) издръжка за периода 01.03.2019
г. до 01.12.2021 г.
ОСЪЖДА М. ЕМ. Д.,ЕГН **********,от [адрес] да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Д. М. Д.,ЕГН
**********,действаща чрез законния си представител КР. Г. Д.,с адрес
[адрес],Пловдивска област,сумата от 800 ( осемстотин ) лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6