Р Е Ш Е Н И Е №261745
15.06.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 17840/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на
„Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 6, против З.З.Х., ЕГН **********,***
и с искове да се установят
вземания на ищеца за равностойност на неплатени вноски по договор за лизинг на вещи.
Според изложените в молбата факти, между
страните имало подписани договор за доставка на телекомуникационна услуга с
предпочетен номер +***********, и договор за лизинг на вещи от дата 25.06.2016г., като по тях, на ответника били предоставени
телекомуникационни услуги и крайни устройства ( HTC Desire
530 White), уговорена била цена и начин на
плащане на телекомуникационните услуги – по 29.99 лева месечно за период
от две години , или 24 месеца. Лизинговата цена на крайното устройство била
договорена в размер на 23 месечни вноски
по 10.69 лева всяка, и една първоначална вноска от 70
лева, общо 315.87 лева. За всичките си вземания по договорите, оператора- ищец
издавал обща фактура под номера на абоната (********) , като вземанията за
лизинговите вноски , останали неплатени , били фактурирани във фактурите с №№
**********/01.03.2017г,
**********/01.04.2017 и **********/01.05.2017г.; във всяка от тях се
посочвали дължимите по всеки договор поотделно суми.
По договора за лизинг, ответникът платил
първата вноска ( 70 лева) и пет от
останалите месечни такива , всяка по 10.69 лева. Вноските за м. февруари и март
2017 г били платени частично , а останалите 13 бр. останали неплатени. Предвид
неплащането, ищецът развалил договора и начислил неплатените вноски в тежест
на ответника , за което издал ( преди
изтичането на срока на договора ) и посочените по – горе фактури.
Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение,
издадена по ч. гр. дело №6528/2019 год.; която обаче била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Затова оператора иска установяване на вземане за останалите неплатени лизингови
вноски по договора за лизинг от дата
25.06.2016г., на стойност от 159.57 лева
до края на договора , и законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда 22.04.2019г до окончателното изплащане на вземането , и
разноските по спора.
Ответникът оспорва иска в свовременно подаден
отговор. Исковете са оспорени по основание и размер като неоснователни и
недоказани и се иска да се отхвърлят. Оспорва се съдържанието на представените
от ищеца документи , в частност договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************
от 25.06.2016г.; договор за лизинг с предпочетен номер + *********** от
25.06.2016г. и общи условия към него; общи условия на „Теленор България“ ЕАД и декларации
за приемането им; фактури: № **********/01.03.2017г., № **********/01.05.2017г.
Установителен
иск с правно основание в чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, и чл. 345 от Търговския закон.Искът
е допустим – има идентичност между описаното в заявлението и издадената по
частното дело 6528/19 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По
същество:
Копие от договор за лизинг на вещта има на
л.9 от делото. Макар това копие да е
трудно читаемо , при което - документ с
недостатъци по смисъла на 178 ал. 2 от ГПК, от съдържанието му все пак могат да
се изведат съществените елементи на договор за лизинг, търговска сделка по смисъла на гл. 23 от Търговския
закон.
Съдът приема , че към датата на устните
състезания, ответникът продължава да
държи вещта – тя му е предадена ( т. 4 от договора за лизинг на л. 9), и не се
доказва връщането й на лизингодателя – ищец. Приема също така, че
лизингополучателят не е платил всички дължими лизингови вноски, като е изпаднал
в забава в плащането им ( такова не се твърди или доказва ), поради което не е упражнил
правото си да придобие вещта след заплащане на всички дължими вноски; няма
изричен договор за прехвърлянето на правото на собственост с лизингодателя по
смисъла на чл. 1 ал. 2 от договора за лизинг. Приема , съобразно неоспореното
твърдение на ищеца , че договора е развален на дата 27.04.2017г . Няма, и не се
твърди, уведомление по смисъла на чл.12 на общите условия към същия договор за
предсрочна изискуемост на всички вноски по договора.
При развалянето на лизингов договор по реда
на чл. 87 от ЗЗД , облигационната връзка
се разкъсва, като всяка от страните дължи връщането на това ,което е дала по нея. Развалянето няма
обратно действие , тоест, задължението на ответника да плати лизингови вноски
се лимитира само до вноските по договора с настъпил преди развалянето падеж.
Ищецът е дал вещ , а не пари , съответно има право да иска само вещта , която
така или иначе е негова собственост – каза се, няма изричен договор за
прехвърлянето на правото на собственост с лизингодателя по смисъла на чл. 1 ал.
2 от договора за лизинг.
На следващо място, след като договорът е
развален, по него лизингодателят не дължи изпълнение занапред и има право да му
бъде върната вещта, претенцията касателно лизинговите вноски с ненастъпил падеж
всъщност е неустоечно плащане по смисъла на чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите. Клаузата на
чл.11 ал. 2 от общите условия между страните обаче е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ал. 2 т . 5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.
146 от с. з, тъй като позволява на
търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за
вреди, тъй като този размер е
еквивавалент на точното изпълнение от страна на потребителя , без обаче
търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка,
като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и
Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС.
Искът
е основателен само д о размера н авноските с нестъпил пради развалянето падеж,
тоест до размер от 9.91 лева; за
разликата той следва да бъде отхвърлен.
Разноските се присъждат в тежест на ответника
пропорционално на увежаната част от иска. Ответната страна е била представлявана от особен представител
, назначен от съда, и собствени разноски не е направила.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на З.З.Х.,
ЕГН **********,***, че в отношенията
между страните , дължи на „Теленор България„
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащане
на следните суми ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частното дело № 6528/19г.,
ПРС: 9.91 лева - главница , вземане за
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг на крайно устройство ( HTC
Desire 530 White) от дата 25.06.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.04.2019г до окончателното изплащане на
вземането, щато да разликата до пълния предявен размер от 159.57 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
Осъжда З.З.Х., ЕГН **********,***, да плати на „Теленор България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 37.88 лева разноски по двете
дела.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ