Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.09.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4900 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.В.Г. с предявени против Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата в общ размер 210 000лв. на основание чл.515, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от които 200 000лв. поради смъртта на лице от ПТП, с което била във фактическо съжителство, и 10 000лв. като лично увредена от произшествието, и за сумата 90лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Обезщетенията се претендират заедно със законната лихва на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от 17.12.2020г. до изплащането, както и се претендира присъждането на законна лихва съобразно чл.497, ал.1, т.1 КЗ, считано от 13.01.2021г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 24.05.2020г. на път ПП I-179,2км. от гр.Мездра към гр.Ботевград пътно-транспортно произшествие между т.а.Мерцедес с рег.№ *******и триосно полуремарке с рег.№ ******управляван от турския гражданин М..Б., и л.а. Шкода Фабия с рег.№ ******НХ, управляван от Г.И.Г., в който ищцата била пътник. Произшествието настъпило по вина на водача на първото превозно средство, като последица от което била причинена смъртта на Г.Г.. Ищцата твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на Г.Г., с когото била във фактическо съжителство, както и такива вреди като пряко увредено от произшествието лице. Твърди още да е претърпяла имуществени вреди, представляващи заплатена сума за посещения при психолог.

Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете с оспорване ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди, както и счита претендираните суми за неимуществени вреди за прекомерни съобразно чл.52 ЗЗД. Оспорва дължимостта на законна лихва с конкретно изложени доводи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не е спорно реализирането на ПТП на 24.05.2020г. на път при 179,2км. в посока от гр.Мездра към гр.Ботевград между управлявания от турския гражданин М..Б. т.а. Мерцедес с рег.№ *******с прикачено триосно полуремарке с рег.№ ******* и управлявания от Г.И.Г. л.а.Шкода Фабия с ДК № ******НХ. Причина за произшествието е поведението на водача на товарния автомобил, чиято вина е призната с влязла в сила осъдителна присъда от 06.10.2020г. по НОХД № 284/2020г. по описа на Софийски окръжен съд. В нарушение на правилата за движение по ЗДв.П товарният автомобил навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил л.а.Шкода Фабия, в който ищцата и малолетната й дъщеря А.Г. били пътници. Като последица от произшествието на място починал Г.Г..

Не е спорна пасивната легитимация на Н.Б.НА Б.А.З., в качеството на компенсационен орган по чл.506, ал.3 КЗ, вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ и чл.515 КЗ, с оглед наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор „Зелена карта“ за т.а.Мерцедес, ведно с прикаченото към него полуремарке, сключен с чуждестранен застраховател „HDI SIGORTA A.S.“, действащ към датата на ПТП. В изпълнение на чл.515, ал.3 КЗ вр. чл.380 КЗ ищцата предявила пред ответника извънсъдебна претенция, съставляващо процесуална предпоставка за предявяването на иск, който в законовия срок не определил и не заплатил обезщетение, а постановил отказ.

Съгласно чл.478, ал.1 КЗ пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно превозно средство, а според ал.2 увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Ищцата е била пътник в лекия автомобил и пряк участник в произшествието. Събраните по делото доказателства установяват, че с Г.Г. са живели на съпружески начала и от съвместното си съжителство имат едно дете А., което също пострадало в произшествието. Това определя материалната й легитимация да получи обезщетение, както за лично претърпените от произшествието вреди, в качеството на пострадало лице, така и за вредите, които е понесла поради смъртта на починалия /също пострадал по смисъла на чл.478, ал.1 КЗ/, с когото установила връзка на съвместно съжителство без граждански брак-ППВС № 5/1969г.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението съгласно разясненията дадени с ППВС № 4/1961г.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Л.С.и Р. Г. се установява, че малко след запознанството си преди около 12 години ищцата и Г.Г. заживели заедно в гр.София първоначално на квартира, а после си купили апартамент с банков кредит. През 2012г. се родила дъщеря им А.. Свидетелите ги описват като добро, сплотено семейство, имали близки и топли отношения основани на обич, уважение, разбирателство и взаимна подкрепа. Катастрофата била ужасяващо събитие за ищцата и буквално преобърнала живота й. При срещата със св.Ставрева в болницата непосредствено след инцидента била много разстроена, непрекъснато повтаряла какво се е случило, как се опитвала да помогне на дъщеря си,  но същевременно не могла да направи нищо за мъжа си, който починал пред очите й. Впоследствие станала затворена, силно ограничила социалните си контакти и общувала само с най-близките, изпитвала отчаяние и живеела единствено заради дъщеря си. Поради преживяното изпитвала страх при пътуване с кола и от друг трагичен инцидент. Потърсила психологична помощ с посещения при психолог, за което по делото са представени писмени доказателства, но без особен резултат. Приела много тежко и изпитвала силна мъка от загубата на любимия си мъж, често говорела за него. Свидетелите сочат, че и към момента ищцата не е превъзмогнала последиците от трагичния инцидент и негативното отражение върху личността й.

Според заключението на вещото лице по изслушаната СПсих.Е в резултат на пътния инцидент, причинил смъртта на мъжа, с когото съжителствала, ищцата е получила тежка психотравма довела до разстройство в адаптацията-остра стресова реакция /остра кризисна реакция, кризисно състояние/. Претърпяла е тежък емоционален срив, след което е възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие, с изразена невротично-депресивна  симптоматика-епизоди на спонтанна репродукция на инцидента, дистимия, анхедония, нарушен сън с кошмарни сънища, емоционална лабилност, социална отчужденост, промяна в начина на живот, чувство за вина със свръхценен характер, страхово напрежение в определени ситуации и пристъпи с характеристики на панически атаки. Това представлява постравматично стресово разстройство в параметрите на адаптационното разстройство. По същината си е невротично заболяване и в повечето случаи завършва с оздравяване, но при тежка психотравма е възможно да приеме хроничен ход на протичане с голяма продължителност и да доведе до трайна промяна на личността. Независимо от проведените до момента психологични консултации /приложените по делото становища от проведени срещи при психолог през есента на 2020г./ няма съществена промяна в психичното състояние, като описаната симптоматика налага психиатрична консултация и провеждане на медикаментозна терапия за да се предотврати трайна промяна на личността. Според вещото лице развитието на психичното разстройство при ищцата не може да се прогнозира, тъй като възстановяването след въздействие на стресогенен стимул е индивидуално, но психологическата травма вследствие на катастрофата е с траен и необратим характер, а преживяванията към момента са все още актуални.  

Въз основа тези доказателства съдът приема за установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди, както лично като пострадало лице, така и неимуществени вреди от смъртта на мъжа, с когото е била във фактическо съжителство. 

При произшествието не е получила телесни увреждания, но е претърпяла дълбока психологическа травма продиктувана от стреса от личното му изживяване; от това, че е бил поставен в риск живота на дъщеря й, която също пострадала; от това, че станала свидетел на смъртта на мъжа си, със силно негативно отражение върху емоционалното й състояние и съществена промяна в начина на живот, която въпреки опитите с времето не е успяла да преодолее, а според експертното заключение без съответно лечение би могла да прерасне в психично заболяване с трайни последици за личността й. Показателно в това отношение са затварянето в себе си и поставяне в трайна социална изолация, поддържан страх за собствения си живот и този на дъщеря й от трагичен инцидент, както и страх, който изпитва при пътуване. Безспорно посоченото е източник на болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие, които съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД подлежат на обезщетяване със сумата от 10 000лв. Предвид това иска на ищцата, като пряко пострадало лице, следва да се уважи в пълния предявен размер.

Ищцата и Г.Г. са били във фактическо съжителство със създадена трайна и емоционална връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и подкрепа, от която имат едно родено дете. Внезапната му смърт дълбоко я покрусило, изпитвала мъка и непрежалимост от загубата на любимия човек и спътник в живота, с когото създали семейство и заедно отглеждали детето си. Доказателствата по делото установяват, че след произшествието била отчаяна от това, че е лишена безвъзвратно от моралната и материалната му подкрепа, намирала смисъл да живее само заради дъщеря си с осъзнаването, че за в бъдеще ще носи сама тежестите и отговорността на родителството. При съобразяване тези обстоятелства съдът намира за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на пострадалия Г.Г. обезщетение от 120 000лв., до който този иск следва да се уважи.

По делото е установено, че ищцата е посещавала психолог в периода м.09.-м.11.2020г. с представени доказателства за заплатени 90лв. за психологическите услуги. Тази сума представлява разход в причинна връзка с произшествието и съставлява имуществена вреда, която също подлежи на обезщетяване.

С исковата молба се претендират две лихви за забава на различни основания-чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ, считано от 17.12.2020г. до изплащането, и по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, считано от 13.01.2021г. до изплащането. Първото регламентира правото на увреденото лице да получи лихви за забава върху обезщетението за вреди от застрахователя до размера на застрахователната сума, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане, а второто регламентира правото на лихви поради собствената забава на застрахователя, когато не се е произнесъл по претенцията в предвидения в закона срок. Но тези разпоредби не са приложими спрямо ответника НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган, за чиято отговорност за забава има специални правила. В чл.516, ал.2 КЗ е предвидено, че срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред него, като на основание чл.516, ал.4 КЗ той дължи върху платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на която изтича срока по ал.2, до датата на плащането. В случая не е спорно, че ищцата е предявила претенцията си на 17.12.2020г. и двумесечният срок е изтекъл на 17.02.2021г., поради което ответникът НББАЗ дължи заплащането на законната лихва за забава, считано от 18.02.2021г. до изплащането.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.1 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за исковете.

Представлявана е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв. Ж.Т. адвокатско възнаграждение от 4448лв., изчислено съобразно чл.7, ал.2 вр. чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е представляван от адвокат, на когото заплатил възнаграждение от 7920лв. с ДДС.  Съдът намира възражението на ищцата за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 3015.85лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 5203.60лв., както и заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице от 185.76лв. или общо сумата 5389.36лв.

Водим от горното съдът     

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.” /НББАЗ/-гр.София, ул.***********, да заплати на М.В.Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********,  сумата от 10 000лв. на основание чл.515, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ПТП настъпило на 24.05.2020г.; сумата от 120 000лв. на основание чл.515, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта Г.И.Г. следствие на ПТП настъпило на 24.05.2020г., и сумата от 90лв. на основание чл.515, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за психолог, ведно със законната лихва от 18.02.2021г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Г.И.Г., за разликата до пълния предявен размер 200 000лв., както и иска за заплащане на законна лихва за периода 17.12.2020г.-17.02.2021г.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.” /НББАЗ/ гр.София да заплати на адв. Ж.В.Т. с адрес ***, офис 6, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 4448лв.

ОСЪЖДА М.В.Г., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.” /НББАЗ/ гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3015.85лв.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.” /НББАЗ/ гр.София да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 5389.36лв.

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: