Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на деветнадесети
октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№
11858 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 144888
от 09.07.2020 г. СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 41365/2019 г. е отхвърлил предявения от
„П.Е.С.Т.“ ЕООД срещу ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
осъждане на ответника да плати сумата от 727,44 лв.- обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ за щети от ПТП, настъпило на 13.02.2017 г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца-„П.Е.С.Т.“ ЕООД.Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че правоотношението между страните е произвело действие от момента на
подписване на анекса по отношение на настъпилите щети след тази дата, а за
настъпилите дотогава щети права и задължения по договора е имал предишният
собственик.Поддържа становище, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е имало валидно застрахователно правоотношение и е
налице покрит риск, за който ответникът дължи обезщетение, като се позовава на
разпоредбите на чл.413 и чл.414 КЗ.Твърди, че от събраните по делото
доказателства е установено наличието на застрахователно правоотношение, настъпили
щети на застрахованото имущество и техния размер.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „Л.И.“ АД оспорва същата.Твърди, че
повредите по процесното МПС са настъпили преди подписване на анекса към
договора за застраховка „Каско“, и че първоинстанционният съд правилно е приел,
че за застрахователя не е възникнало задължение да плати претендираното
обезщетение на ищеца.Твърди, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и
моли съда да го потвърди.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.Ищецът- „П.Е.С.Т.“ ЕООД
твърди, че от 05.12.2017 г. е собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“ с рег.№ *******.Твърди,
че на 03.11.2016 г. предишният собственик на автомобила е сключил
застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“ със ЗК „Л.И.“ АД по
застрахователна полица № 93001610089417.На 15.02.2017 г. е подписан Анекс № 2
към застрахователна полица 93001610089417 със срок от 16.02.2017 г. до
03.11.2017 г.На 16.02.2017 г. е извършен оглед, за което е съставен Добавък № D 85581 към талон за оглед на автомобил №
135973.Ищецът твърди, че два дни преди да прехвърлянето на собствеността,
предишният собственик при маневра за паркиране на заден и поради струпано
количество сняг след снегопочистване е ударил колче, към което не е имало
видимост поради натрупания сняг и на автомобила са причинени следните щети,
описани в опис-заключение: 1.Врата предна лява; 2. Калник заден ляв; 3.Броня
задна, за което при ответника на 30.10.2017 г. е образувана щета №
000-1301-17-209918, в която са изброени описаните щети.На 31.10.2017 г. е
заведена щета № 000-1301-17-209919, като в опис-заключението е посочена една
щета-врата задна дясна.Твърди, че по щета 000-1301-17-209919 е получил от
застрахователя сумата от 202 лв. на 16.01.2018 г., но изплатената сума не
съответства на реално причинените щети.С писмо изх.№ 347/18.01.2018 г. е
получил отказ от застрахователя да бъде изплатено обезщетение по щетата с
мотиви, че щетите са били налични при първоначалния оглед на автомобила при
сключване на анекса.С писмо изх.№ 2910/19.03.2018 г. ищецът е получил втори
отказ за изплащане на обезщетение със същите мотиви.Ищецът излага доводи, че
отказът е незаконосъобразен, тъй като при извършения оглед при подписване на
анекса към застрахователния договор щетите са били налични и са резултат от
удар на автомобила от предишния собственик.Налице е и причинно-следствена
връзка между нанесените щети и описания механизъм.Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД да му заплати сумата от 727,44
лв., представляваща застрахователно обезщетение за следните щети: 1.Врата
предна лява; 2. Калник заден ляв; 3.Броня задна със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Видно от застрахователна
полица № 93001610089417/03.11.2016 г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“ с рег.№ *******
е бил застрахован от „Е.“ ЕООД при ЗК „Л.И.“
АД за периода 04.11.2016 г.-03.11.2017 г.
по застраховка „Каско“ на МПС, клауза 1.С анекс № 2 от 15.02.2017 г. полица №
93001610089417 е прехвърлена на нов собственик- „П.Е.С.Т.“ ЕООД, като новият
регистрационен номер на автомобила е *******.В анекса е посочено, че същият
влиза в сила след оглед и заснемане на МПС съгласно т.13.2 от ОУ.Съставен е и добавък D към талон за оглед на автомобил №
135973/16.02.2017 г., в който са отразени наличнити
щети.
Въз основа на
уведомление за щета при ответника е образувана преписка № 000-1301-17-209918 и
в опис-заключението са описани следните щети: 1.Врата предна лява; 2. Калник
заден ляв; 3.Броня задна.
Страните не
спорят, че посочените щети са били налични преди прехвърлянето на собствеността
и са описани в талона за оглед от 16.02.2017 г.
С писма изх.№
348/08.01.2018 г. и изх.№ 2910/17.03.2018 г. ЗК „Л.И.“ АД е отказал да заплати
на ищеца обезщетение по щета № 000-1301-17-209918 с мотиви, че съгласно т.10.1
от Общите условия /ОУ/ за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства на дружеството, застрахователят не носи отговорност
за щети, констатирани по време на предварителния оглед и отразени чрез
заснемането на автомобила, както и за последиците от тях до отстраняването или
възстановяването им.
От заключението на
АТЕ на в.л.В.Д.е установено, че от техническа гледна точка е възможно щетите да
се получат вследствие на описания механизъм.Стойността на щетата по средни пазарни цени съгласно описа на застрахователя
възлиза на 727,44 лв.
Разпитаният по
делото свидетел К.П.твърди, че през 2017 г. фирмата на майка му-„П.Е.С.Т.“ ЕООД
е закупила автомобил „Ауди Q5“.Заявява, че е имало щети по
автомобила от предишния собственик-драскотина от пасажерската страна, които са
били заведени, и че майка му също е одраскала автомобила от шофьорската
страна.Наличните щети към момента на закупуването са били по задната броня,
заден калник и врата.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че в срока на
застрахователното правоотношение между страните не е настъпило застрахователно
събитие доколкото ищецът твърди, че уврежданията по процесния автомобил са
настъпили при предходен собственик.Приел е, че настъпилите преди срока на
действие на договора щети не са покрит риск по застраховката и застрахователят
не дължи обезщетение за тях.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Ищецът е встъпил в правата на
застрахования, но само по отношение на застрахователни събития, възникнали след
придобиване на собствеността на процесния автомобил.Ищецът носи риска от
увреждането на вещта от момента на придобиване на собствеността.В случая застрахователното
събитието е декларирано едва на 29.10.2017 г., но ищецът признава, че то е
настъпило на 13.02.2017 г.-три дни преди да придобие собствеността върху
автомобила, като щетите са описани в
протокола за оглед от 16.02.2017 г., извършен при смяната на собствеността.Несъгласието
на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението.В анекс № 2 изрично е посочено, че същият има
действие от 16.02.2017 г. до 03.11.2017 г.Поради изложеното ищецът не е активно
легитимиран да претендира заплащане на обезщетение за застрахователни събития,
настъпили преди той да е бил страна по застрахователния договор.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144888 от 09.07.2020 г. на СРС, 72 с-в, по гр.д.№
41365/2019 г.
ОСЪЖДА „П.Е.С.Т.“
ЕООД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЗК „Л.И.“
АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв. на
основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.