О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Русе, 18.02.2021 г.
Русенски районен съд ІV граждански състав
на 18 февруари 2021 г.
в закрито заседание в състав:
Председател: Виржиния Караджова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5351 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба на М.Г.Д. ***
, като спорът е по ЗУТОССР .
Ищцата иска да бъде
установено по отношение на ответника, че в периода 23.08.1988 г.-31.05.1992 г. (
3 години, 9 месеца и 7 дни) е работила на длъжност ”Бояджия” в Железопътен
завод “Георги Димитров“-София, на пълно работно време, с основно месечно
възнаграждение, както следва:
-от 23.08.1988 г. до
31.12.1989 г. при дневно възнаграждение от 7,10 лева;
-от 01.01.-31.12.1990
г.-месечно възнаграждение по 330 лв.;
-от 01.01.-31.12.1991
г.-месечно възнаграждение по 900 лв.
-от 01.01.-31.05.1992
г.-месечно възнаграждение от 1 560 лв.,
работа в условията на
втора категория труд съгласно Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране, раздел ІІ т.8 и чл.70 от ПКТП/отм/, като посоченото време
представлява трудово-осигурителен стаж по смисъла на чл.696 от КСО.
Твърди, че правоприемник
на завода е било “РЕЙЛКОМ“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала Министерство
на транспорта.
Иска също да бъде
установено по отношение на ответника, че от 01.06.1992 г. до 31.01.1998 г. (5
години, 8 месеца и 0 дни) е работила в ДФ “Строймашинженеринг“-СМИ
“Строймашремонт“, правоприемник на СО “Вагоностроене“, на длъжност “Бояджия“,
на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение, както следва:
-от 01.06.-31.12.1992
г.-месечно възнаграждение от 2 600 лв.;
-от 01.01.-31.12.1993
г.-месечно възнаграждение от 3 500 лв.;
-от 01.01.-31.12.1994
г.-била преназначена с месечно възнаграждение от 5400 лв.
-от 01.01.-31.12.1995
г.-чрез преназначение- месечно по 7 600 лв.;
-от 01.01.-31.12.1996
г.-чрез преназначение-месечно по 13 500 лв.;
-от 01.01.-31.12.1996
г.-месечно възнаграждение от 18 500 лв.;
-от 01.01.-31.01.1998
г.-месечно възнаграждение от 197 000
лв.
-от 01.01.-31.12.1999
г.-месечно възнаграждение от 207 лв.,
работа в условията на
втора категория труд съгласно Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране, раздел ІІ т.8 и чл.70 от ПКТП/отм/, като посоченото време
представлява трудово-осигурителен стаж по смисъла на чл.696 от КСО.
Сочи, че ДФ
“Строймашинженеринг“ е заличено като търговец на 11.10.2012 г.
Твърди, че
продължителността на стажа, положен при този осигурител, бил надлежно оформен и
отразен в трудовата й книжка № 2869/23.08.1988 г., издадена от Железопътен
завод “Георги Димитров“-София, заверена с печат на предприятието, подписана от
гл.счетоводител и директор.Били й издадени и удостоверения: УП-30 №
ХІV-107/03.06.92 г., УП-30 № 45-3/24.01.2000 г. и УП-2 № 45-2/ 24.01.2000 г.,
надлежно оформени съгласно изискванията по инструкция № 2492/ 1968 г. и чл.40
от НПОС.
На 17.09.2018 г. ищцата подала заявление до
ТП на НОИ-Русе с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл.68 ал.1 и 2 от КСО.Контролният орган не зачел посочения
трудов стаж за периода 23.08.1988 г.-31.05.1992 г., 01.06.1992 г.-31.12.1996
г., 01.01.-31.01.1998 г. и 01.01.-31.12.1999 г. по удостоверенията, издадени от
Железопътен завод-София и ДФ “Строймашинженеринг“, СМИ “Строймашремонт“-София,
позовавайки се на писма, получени от осигурителния архив при ТП на
НОИ-Кюстендил.В тази връзка й било отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането било
потвърдено с Решение № 2153-17-8/ 14.02.19 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе.
Към молбата са представени
У-ние № Ц5506-09-5374#1/ 01.12.20 г., издадено
от ТП на НОИ-Кюстендил, в което е посочено, че разплащателните ведомости и
трудовоправните документи на “Рейлком“ ЕАД-София /“Железопътен завод“-София/, са
приети от ТП-Кюстендил, но в тях липсва разплащателна документация за периода
м.август 1988 г.-м.май 1992 г. и У-ние № Ц5506-09-5373#1/ 11.12.2020 г., издадено от ТП на НОИ-Кюстендил, в
което е посочено, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на
предприятие ДФ “Строймашинженеринг“-София са приети от ТП-Кюстендил, като за
периодите м.юни 1992 г.-м.декември 1996 г., м.януари 1998 г. и
м.януари-м.декември 1999 г. липсват данни за лицето М.Г.Д..
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е подал отговор, като е изложил доводи, че претенциите са
недопустими.Считат, че удостоверенията на ТП на НОИ-Кюстендил не съдържа
нужната информация по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР-липсата на предадена разплащателна
документация не е приравнено на липсват писмени данни за претендирания стаж.Сочат,
че ищцата е подала жалба срещу решението на Директора на ТП на НОИ-Русе,
отхвърлена с влязло в сила решение по адм.дело № 16382019 г. по описа на
Адм.съд-Русе.Твърдят,че във връзка с констатирани обстоятелства в хода на
административното производство, които будят съмнение относно истинността на
представените документи от М.Г.Д., са подали сигнал до РРП.Имат възражения по
искането по това дело да бъде установена категорията труд, положен от лицето за
заявеното по исковата молба време.
След преценка на данните
по делото, съдът намира за основателни доводите на ответника.Исковете за
установяване на трудов стаж по реда на ЗУТОССР за време преди 31.12.1999 г. могат
да се предявят само ако съответните книжа, ведомости и др., в които е бил
отразен претендираният стаж, са унищожени или загубени.Това се удостоверява по
надлежния ред, визиран в чл.5 от ЗУТОССР.Ако такива данни не бъдат представени,
искът е недопустим и не може да бъде приет за разглеждане.В процесния случай, в
първото удостоверение е казано, че липсва предадена разплащателна документация,
което не е равнозначно на липса на писмени данни за претендирания стаж.Във
второто удостоверение е казано, че трудовоправните книжа за спорния период са
предадени, но в тях няма данни за ищцата.Това налага извод, че съответният
работодател не е изгубил или унищожил документите си, при които предпоставки
само е допустимо настоящото производство.Следва да се допълни, че според константната
съдебна практика установяването на категорията труд е по естеството си иск за
установяване на факт/факти с правно значение, за които законът не предвижда да
бъдат установявани по реда на ГПК.В чл.124 ал.4 от ГПК е казано, че иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение
се допуска само в случаите, предвидени в закона.За установяване вида на
категорията труд е предвиден специален ред по чл.98 от КСО, в който смисъл е
чл.1 ал.4 от ЗУТОССР.
С
оглед изложеното, съдът намира, че следва да прекрати производството по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 5351/ 2020 г. по описа на РРС, като недопустимо.
Определението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от
съобщаването му.
Районен
съдия: