Решение по дело №5251/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 308
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Неделина Минчева
Дело: 20215530105251
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Стара Загора, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20215530105251 по описа за 2021 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. 410, ал.1, т. 3
от КЗ/ чл. 213 от КЗ отм./.
Ищецът “Дженерали застраховане” АД гр.София твърди в исковата си молба, че на
07.08.2015г. на път 6602 км.1+957, ответникът, управлявайки л.а.„БМВ”, с рег.№СТ 1004
ВН, е предизвикал ПТП, като е увредил друго МПС – лек автомобил марка „Форд Фиеста“, с
рег.№СВ 5611 АВ, собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, управляван от Д. ПЛ. СТ..
Отговорността за ПТП била на ответника, който, поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост и навлизане в лентата за насрещно движение, е ударил правилно движещия
се лек автомобил „Форд Фиеста“. Ответникът е управлявал автомобила без наличие на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Увреденото лице имало валидна
застраховка „Каско на МПС“ при ЗАД „Виктория“, преобразувано чрез вливане в
“Дженерали застраховане” АД. Била образувана ликвидационна преписка №0310 220 0В7 15
09160, по която е установено, че щетите възлизат на 32529,22лв. Тъй като сумата
надхвърляла 70% от стойността на автомобила, щетата била квалифицирана като
икономически тотал и било определено застрахователно обезщетение в размер на
22339,11лв. Сумата била изплатена на собственика на автомобила. Останките от увредения
автомобил били продадени от ищеца за сумата от 1090,00лв. Във връзка с ликвидационната
преписка ищецът направил и обичайните ликвидационни разноски в размер на 15,00лв. На
основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), съответно чл.410, ал.1, т.1 КЗ за ищеца е възникнал правен
интерес за предявяване на регресна претенция срещу причинителя на щетата. За посочената
1
по-горе сума ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.дело №1331/2020г., по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за
изпълнение, но ответникът е възразил срещу нея в установения двуседмичен срок. Това
породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на
чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 21264,11лв. – главница по регресна претенция за изплатено
обезщетение по преписка №0310 220 0В7 15 09160 (нов №*********), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът К. М. М. в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният
иск е неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и
виновността си за настъпването му. Оспорва причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредите по автомобила „Форд Фиеста“, както и причинените вреди,
които се твърдят. Счита, че вината за настъпване на ПТП е на водача, управлявал лекия
автомобил „Форд Фиеста“, който е нарушил правилата за движение при извършване на
маневра „завой наляво“ и е навлязъл неправилно в лентата за движение на управлявания от
ответника лек автомобил. В условията на алтернативност прави възражение за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ в размер на поне
50%. Счита, че описаните увреждания по лекия автомобил „Форд Фиеста“ са със завишена
стойност. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Алтернативно, моли претенцията да бъде
намалена, като бъде отчетено съпричиняването на вредите от водача на лекия автомобил
„Форд Фиеста“. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.С писмена молба поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен. Ответникът се представлява от
упълномощените си представители, които пледират за отхвърляне на претенцията,
алтернативно – за намаляване на дължимото обезщетение, съобразно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1331/2020г., по описа на СтРС, се
установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от “Дженерали Застраховане“
АД, гр. София, срещу К. М. М. заявление по чл. 410 от ГПК съдът е издал Заповед за
изпълнение № 556/22.04.2020г., с която е разпоредил длъжника да заплати на заявителя
сумата 21264.11 лв. – главница по регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по ликвидационна преписка № 03102200В71509160, ведно със законната лихва,
2
считано от 21.04.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 425.28 лв. за платена
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал
възражение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителят предявява настоящия установителен иск.
По делото не се спори, че на 07.08.2015г. на път 6602 км.1+957, настъпило ПТП между
лек автомобил „БМВ”, с рег.№ СТ 1004 ВН, и лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№СВ
5611 АВ, собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, управляван от Д. ПЛ. СТ.. За настъпилото
ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.08.2015г., в който се
посочва, че водачът на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.№ СВ 5611 АВ, не спазва
указанията на пътен знак В2, предприема маневра завой наляво и отнема предимството на
автомобил „БМВ” с рег.№СТ 1004 ВН. От ПТП е имало пострадало лице. Посочено е, че за
л.а. „БМВ” с рег.№ СТ 1004 ВН няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 1228 зм 335/2015г.,
по описа на ОД на МВР – Стара загора, което е прекратено с Постановление за
прекратяване от 22.06.2016г. На ответника К.М. с наказателно постановление № 16 – 1228 –
001853 е наложено административно наказание – глоба, за това, че на 07.08.2015г. при
настъпилото ПТП е управлявал л.а. „БМВ“ с рег.СТ 1004 ВН като при движение с
несъобразена скорост с условията на видимост – движение в тъмната част на денонощието,
на Т – образното кръстовище срещу комплекс „Фуего“ не успява да спре навреме, навлиза в
южната лента, предназначена за насрещно движение и с цел заобикаляне на л.а. „Форд
Фиеста“, извършващ ляв завой и и навлизащ в същата пътна лента, става участник в ПТП.
Така ответникът е нарушил виновно чл. 20, ал.2 от ЗдВП и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗдВП.
За процесното ПТП на Д.С.- водача на л.а. „Форд Фиеста“, също е издадено
наказателно постановление № 16 – 1228 – 001852, въз основа на което е наложено адм.
наказание – глоба, за това, че извършената от нея маневра завиване наляво в посока изток
към Ст.Загора не пропуска движещия се в посока запад по пътя с предимство лек автомобил
„БМВ“ , като по този начин е създала опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях, с което виновно е нарушила чл. 25, ал.1 от ЗдВП.
Л.а. „Форд Фиеста“, с рег.№СВ 5611 АВ, към момента на събитието е бил застрахован
по застраховка „Каско на МПС“ в ЗАД „Виктория“, видно от Комбинирана полица №
ВG03200B71500200. На 18.12.2015г. по отношение на застрахователното дружество е
вписана промяна, а именно вливане в „Дженерали Затраховане“ АД. С уведомление за щети
от 10.08.2015г. водачаът на същия автомобил Д.С. е уведомила застрахователя си за
настъпилото застрахователно събитие. По образуваната преписка е извършена оценка на
щетите на автомобила, като с писмо адресирано от застрахователното дружество до
собственика на автомобила „Форд Фиеста“, с което последният е уведомен, че разходите по
ремонта на увредения автомобил надхвърлят 70 % от застрахователната сума за
възстановяване, поради което е налице „тотална загуба“ по см. на чл.193, ал.4 от КЗ.
3
Посочва се, че за изплащането на застрахователното обезщетение, е необходимо
прекратяване на регистрацията на автомобила, за което да представят доказателства.
По делото е представено свидетелство за регистрация на увредения л.а. „ Форд
Фиеста“, върху което е изписано, че регистрацията е прекратена на 18.12.2015г., поради
тотална щета. С ликвидационен акт № 456792/20.04.2016г. и ликвидационен акт №
464026/16.06.2016г. „Дженерали Застраховане“ АД е разпоредило плащане на сумите
22 339.11 лв. и 1090 лв. в полза на „Мото Пфое“ ЕООД, представляващи обезщетение по
щета № *********/15, като всяка от сумите са преведени по банков път – видно от преводно
нареждане от 04.05.2016г. и преводно нареждане от 14.06.2016г.

По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. Т.Д. разказва за случилото се ПТП през м. август 2015г. – возил се е на предната
дясна седалка на управлявания от ответника автомобил. Движейки се в посока Ст.Загора –
Богомилово, на кръстовището за Студентски град е видял да излиза бял автомобил „Форд“,
като при извършването на левия завой, същият автомобил навлиза първо в платното, в което
се движи ответника. Свидетелят твърди, че при предприетата на кръстовището маневра –
завой наляво, водачът на л.а. „Форд“ не е спрял, а е продължил да се движи, като ударът е
настъпил в насрещното платно за движение спрямо посоката на управлявания от ответника
автомобил.
Св. И.И. е пътувала на задната седалка на управлявания от ответника автомобил, като
вследствие ПТП е пострадала и не си спомня нищо от случилото се.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът приема като компетентно. Вещото лице посочва механизма
на настъпилото ПТП, като твърди, че произшествието е настъпило на път 6602, с пътя за с.
Малка Верея и Тракийски университет. Кръстовището е Т – образно и е регулирано с пътни
знаци. Движещия се по път 6602 в посока изток л.а. „БМВ“, управляван от ответника, е бил
с предимство за преминаване. Към същия времеви момент л.а.“Форд“, управляван от водача
С., е навлязъл в кръстовището от северния му вход, с маневра ляв завой, в посока изток по
път 6602. Водачът на л.а. „БМВ“ е възприел движението на л.а.“Форд“ и е отклонил
управлявания от него автомобил наляво. Водачката на л.а. „Форд“ е продължила да се
движи по дъгата, с която е избрала да извърши левия завой, като е настъпил удар между
предната челна част на л.а. „Форд“ с предната дясна челна и странична част на л.а. „БМВ“.
От техническа гледна точка, според вещото лице, причините за настъпване на процесното
ПТП са : водачката на л.а. „Форд“ е навлязла в кръстовището пред приближаващо МПС,
движещо се по път с предимство; водачът на л.а. „БМВ“ е управлявал със скорост по- висока
от максимално разрешената. В зоната на ПТП няма обекти, ограничаващи видимостта на
водачката С.. Последната е избрала траектория на движение за извършения от нея ляв завой
по дъга с приблизителен радиус 41 м.Според вещото лице, ударът би бил предотвратим, ако
водачката е била избрала траектория за извършването на левия завой по възможно най късия
4
път. Скоростта на л.а. „БМВ“ преди и в момента на удара е била 109.30 км/ч, която е по-
висока от въведеното ограничение за този участък – 50 км/ч. Скоростта на л.а. „Форд“ и в
момента на удара е била 25.3 км/ч. В случай, че водачът на л.а. „БМВ“ се е движил с
максимално позволената скорост и не е отклонил вляво, ударът би бил предотвратим.
Вещото лице посочва, че към датата на ПТП л.а. „Форд“ е бил на 6 месеца и 10 дни,
като действителната му стойност възлизала на 18 382 лв.Изчислено е, че стойността на
щетите на л.а. „Форд фиеста“ по методика към Наредба 24 възлиза на 33 377.80 лв., което
представлява „тотална щета“ по см. на КЗ. Размерът на обезщетението за автомобила при
наличие на тотална щета и запазени части възлиза на 13 786.50 лв.
В заключение, вещото лице посочва, че анализа на механизма на настъпване на ПТП
показва, че вредите по своята форма и степен са в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилото произшествие. Налице е причинно – следствена връзка между установения
механизъм на ПТП и полученото увреждане на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № СВ5611АВ.

Съдът, като взе предвид гореизложената фактическа обстановка, стига до
следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Основанието за
ангажиране на договорната отговорност на „Дженерали Затраховане“ АД е настъпило
застрахователно събитие по застраховка „Каско на МПС“, като за л.а. „БМВ” с рег.№СТ
1004 ВН не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода, който
обхваща времето на настъпилото пътно транспортно произшествие.
В случая се претендира установяване на вземане по иск с правно осн. чл. 410, ал.1, т.3
от КЗ / чл. 213 от КЗ отм./
По делото безспорно се установява, че на 07.08.2015г. на път 6602 км.1+957, е
настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ”, с рег.№ СТ 1004 ВН, и лек автомобил „Форд
Фиеста“, с рег.№СВ 5611 АВ, собственост на „Мото Пфое“ ЕООД, управляван от Д. ПЛ.
СТ.. Кръстовището, където е настъпило ПТП е Т – образно и е регулирано с пътни знаци.
Движещия се по път 6602 в посока изток л.а. „БМВ“, управляван от ответника, е бил с
предимство за преминаване. Към същия времеви момент л.а.“Форд“, управляван от
водачката С., е навлязла в кръстовището от северния му вход, с маневра ляв завой, в посока
изток по път 6602. Водачът на л.а. „БМВ“ е възприел движението на л.а.“Форд“ и е
отклонил управлявания от него автомобил наляво. Водачката на л.а. „Форд“ е продължила
да се движи по дъгата, с която е избрала да извърши левия завой, като е настъпил удар
между предната челна част на л.а. „Форд“ с предната дясна челна и странична част на л.а.
„БМВ“. Скоростта на л.а. „БМВ“ преди и в момента на удара е била 109.30 км/ч, която е по-
висока от въведеното ограничение за този участък – 50 км/ч. Скоростта на л.а. „Форд“ и в
момента на удара е била 25.3 км/ч.
От представените по делото доказателства - Констативния протокол за ПТП с
5
пострадали лица, наказателни постановления, както и от свидетелските показания, се
установява, че двамата водачи на участвалите в ПТП са нарушили правилата за движение по
пътищата, като водача на л.а. „Форд Фиеста“ предприемайки маневра, не е спряла на знак
В2 и е създала опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, а водачът
на л.а. „БМВ“ се е движил с несъобразена с атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивността на движение и др обстоятелства, скорост, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Вследствие настъпилото
ПТП, за застрахования по застраховка „Каско“ л.а. „ Форд Фиеста“ е настъпило
застрахователно събитие, като по образуваната ликдационна преписка е изплатено
обезщетение в размер на 22 339.11 лв. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования. Тъй като по делото се установява /а и
не е спорно/, че за л.а.“ БМВ“ към момента на ПТП не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, то застрахователят предявява иска си срещу причинителя на
вредата.
Ответникът обосновава защитата си, като твърди, че настъпилото ПТП е изцяло по
вина на водача на л.а. „Форд Фиеста“ . Възражението е неоснователно. Както се посочва по-
горе, двамата водачи, участвали в ппроцесното ПТП, са нарушили виновно правилата за
движение по пътищата, като водача на л.а. „Форд Фиеста“ предприемайки маневра, не е
спряла на знак В2, навлязла е в кръстовището пред приближаващо МПС, движещо се по път
с предимство, като е създала опасност за участниците в движението, без да се съобразява с
тях; а водачът на л.а. „БМВ“ се е движил със скорост над максимално допустимата,
несъобразена с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението. При това положение, съдът възприема за обоснована тезата на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на Д.С. – водач на л.а. „ Форд Фиеста“ -
налице е причинна връзка между поведението на водача на л.а. “Форд Фиеста“ и настъпилия
вредоносен резултат. Съдът определя съпричиняването в съотношение 50 на 50. Ето защо,
заплатеното от ищеца обезщетение ответникът следва да плати половиния размер.
Другият спорен въпрос е относно размера на платеното от застрахователя
обезщетение.
В конкретния случай, застрахователното обезщетение се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна
обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /виж решение №
52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./.
6
По образуваната при застрахователя щета, а и в заключението на съдебната
автотехническа експертиза, е прието, че уврежданията на л.а. „Форд Фиеста“ са „тотална
щета“, по см. на КЗ, поради което дължимото обезщетение възлиза на 75 % от тази стойност
– или както посочва в заключението си вещото лице – размерът на обезщетението за вредите
е равно на действителната стойност намалена с 25%. Видно от заключението,
действителната стойност на увредения автомобил възлиза на 18 382 лв. Вещото лице
посочва, че до този размер е стигнало след приспадане на 19% от фактурната цена на
автомобила /22 693.50 лв./ В съдебно заседание се уточнява, че тези 19 %, които са за
увехтяването на автомобила, фигурират в Методиката към Наредба 24/08.03.2006г., която
методика служи за съответните изчисления. Съобразно чл. 22, ал.2 от същата методика, така
определената действителна стойност на автомобила се намалява с 25% и се получава
размерът на дължимото обезщетение - 13 786.50 лв. В така определената действителна
стойност на автомобила не е включена сумата от 1090 лв.
Съдът възприема изцяло определената от вещото лице действителна стойност на
увредения автомобил, съобразно която следва да се определи и размера на
застрахователното обезщетение. Това е така, защото същата стойност е изчислена съобразно
Методиката към Наредба 24/08.03.2006г.. Следва да се посочи, че съобразно Методиката, от
действителната стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на запазените
части. В случая, обаче липсват доказателства, от които да се установи стойността на такива
запазени части. Представената от ищеца в тази насока фактура № **********/16.06.2016г. и
преводно нареждане, установяват продажната цена за скрап на автомобила, което е
различно от цената на запазените части. Ето защо сумата от 1090 лв. не следва да се
включва при изчисляване действителната стойност на увредения лек автомобил.
С оглед на изложеното по- горе, съдът стига до извода, че размерът на дължимото
застрахователно обезщетение, което се дължи от застрахователя е 13 786.50 лв. Тази сума,
съобразно изложените мотиви за съпричиняване, следва да се намали наполовина, поради
което 6 893.25 лв. са дължими от ответника, на осн. чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ/чл.213 от КЗ
отм./Именно до този размер следва да бъде уважена исковата претенция, като в останалата
част до претендираната сума от 21 264.11 лв. подлежи на отхвърляне, като неоснователна.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законната лихва считано от датата на
завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното, съдът следва да признае за установено по
отношение на К.М., че дължи на „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, сумата 6 893.25
лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
произхождаща от платено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №
03102200В71509160/нов номер *********/ по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на
л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ СВ5611АВ, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020г.
до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 556/22.04.2020г. по ч.гр.д. № 1331/2020г. по описа на СтРС.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
7
осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска,
които разноски в заповедното производство възлизат на 170.28 лв., а в настоящото
производство – 373.06 лв. / за ДТ от 25.80 лв., за възнаграждение за вещо лице 425 лв. и за
юриск. възнагр. от 300 лв./.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът прави искане да бъде
определен адвокатски хонорар, на осн.чл. 38, ал.1, т3 от ЗА. На ищеца в производството е
оказана безплатна адвокатска помощ, на основание сключен договор за правна защита и
съдействие, в който е посочено, че възнаграждението следва да е съгласно чл. 38, ал.1, т.3
ЗАдв. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в
производството процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие /какъвто в случая е налице/, в който да посочи, че
такава се предоставя безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв. Съобразно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния
размер за защита по настоящото дело, е в размер на 674.66 лв. Именно в този размер следва
да бъде осъден ответникът да заплати на пълномощника на ищеца за осъществената защита.
При това положение дължимите на ответника разноски възлизат на 251.71 лв. за
възнаграждение за вещо лице.


Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. М., ЕГН **********, от гр.
Стара Загора, ..........., че дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, сумата
6 893.25 лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
произхождаща от платено застрахователно обезщетение по ликвидационна преписка №
03102200В71509160/нов номер *********/ по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на
л.а. „Форд Фиеста“, с рег.№ СВ5611АВ, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020г.
до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 556/22.04.2020г. по ч.гр.д. № 1331/2020г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, против К. М.
М., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ..........., установителен иск с правно осн. чл. 422 от
ГПК за сумата над 6 893.25 лв. до претендираната сума от 21264.11 лв., като неоснователен.
8
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ..........., да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, сумата в размер на 170.28 лв.,
представляваща направени по ч.гр.д. № 1331/2020г., по описа на СтРС, разноски, както и
сумата от 373.06 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, да заплати на К. М. М., ЕГН
**********, от гр. Стара Загора, ..........., сумата в размер на 251.71 лв., представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68, да заплати на адв. Е.Ж. – АК
гр. Стара Загора, с адрес гр. Стара Загора, ул. Хаджи Димитър Асенов № 87, ет.3, офис № 7,
сумата от 674.66 лв., представляваща дължимо възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9