Р Е Ш
Е Н И Е №38
гр. София, 20.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. № 229
по описа за 2018 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ –
В.М.К., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.О. от
Софийска адвокатска колегия е предявил срещу Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на
150 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки, страдания, психически
стрес, негативни емоционални преживявания и влошаване на качеството на живот на
ищеца, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 12.05.2017 год. в с.С., Община – Б., около
22.00 часа, по главен път Е 79, I-1 с посока на
движение от с.С. към с.Н., в района на
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 12.05.2017г., в с.С., Община – Б., около 22.00 часа, пътувал в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № СО 4206 ВН, управлявано от Т.В.Н. по път без име, на предна
дясна седалка с поставен обезопасителен колан. Водачът Т.В.Н. предприел маневра
ляв завой, за да се включи в движението по главен път Е 79, I-1, в посока обратна на посоката на
движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320и“ с рег. № СА 5125 МР,
управлявано от М. Д. И.. Последният се движил по главен път Е
79, I-1 с посока на
движение от с.С. към
с.Н., с превишена
скорост и в района на
Ищецът сочи, че вина за ПТП имат водачите и двата автомобила, тъй като и двамата са нарушили правилата за движение по пътищата и са станали причина за настъпване на процесното ПТП.
Изложено е още в исковата молба, че с поведението си водачите на посочените МПС са причинили на ищеца следните травматични увреждания:
- Фрактура денс аксис/2-ри тип/ с разместване на фрагментите;
- Компресионни фрактури на телата на Тн2 и Тн3;
- Дискова херния на С5 и С6;
- Спондиолистеза на С5;
- Сътресение на мозъка;
- Контузия на главата;
- Дискоординационен синдром на базата на промени в шийния отдел.
Ищецът излага, че след ПТП е загубил съзнание за
продължителен период от време. Бил транспортиран в УМБАЛ „С. А.“ по спешност в клиника по неврохирургия. В спешен кабинет му
била поставена диагноза „Комоцио церебри, Контузио капитис.“ След лечение в
болничното заведение бил изписан на 15.05.2017г. Малко по-късно на 23.05.2017г.
след продължаващи болки и допълнителни изследвания на ищеца била поставена
следната диагноза:
- Фрактура на денс епистрофей с лека вентрална дислокация на фрагментите;
- Компресионни фрактури на телата на Тн2 и Тн3;
- Начална дегенеративна трансформация на гръбначния стълб от спондилозен тип;
- Начална дегенеративна трансформация на гръбначния стълб от спондилозен тип, кифоза;
- Дискова херния на С5 и С6;
На 08.06.2017г. ищецът
поддържа, че му била извършена операция – фиксацио постериор С1-С2 и поставена
шийна твърда яка.
Ищецът твърди още, че в
резултат на ПТП и претърпените травматични увреждания изпитвал силни и
продължителни болки, а и към момента на депозиране на исковата молба несе
наблюдавало пълно функционално възстановяване. В резултат на силните болки и
затруднения в бита ищецът получил срив в самочувствието и психически шок.
Страхувал се да излиза, не спял спокойно и не искал на пътува в МПС.
Във връзка с ПТП било
образувано досъдебно производство № 136/2017г. по описа на РУ на МВР –
Ботевград.
Изложено е още в исковата
молба, че и двата автомобила участвали при ПТП имали валидни застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното търговско
застрахователно дружество.
На 22.08.2017г. ищецът предявил пред „З.Б.И." АД писмена застрахователна претенция, а на 26.03.2018г. предоставил на ответника и удостоверение за банкова сметка, ***о застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.
Именно поради това ищецът - В.М.К., с ЕГН **********,
и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат В.О. от Софийска адвокатска колегия
моли съда да осъди Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да му
заплати обезщетение в размер на 150 000 лева за причинени му неимуществени
вреди – болки, страдания, прихически стрес, негативни емоционални преживявания
и влошаване на качеството на живот на ищеца, настъпили вследствие на ПТП,
настъпило на 12.05.2017 год. в с.С., Община
– Б., около 22.00 часа, по главен път Е 79, I-1 с посока на движение от с.С. към с.Н., в района на
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* е
подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който
оспорва предявените искове по основание и размер.
С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото медицински документи не се установяват травматични изменения на главата на ищеца. Направените образни изследвания също не сочели на такива. Досежно твърдяната от ищеца гръбначна травма ответникът сочи, че е налице разминаване между направените образни изследвания веднага след ПТП и десет дни по-късно.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като бил без поставен обезопасителен колан.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната, както и
оспорва изложените твърдения от ответника в отговора на исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на ДИМ.
Софийският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен
протокол № 36 за ПТП с пострадали лица от 12.05.2017г. на РУП - Ботевград е, че
на 12.05.2017г. ищецът по делото е пострадал при ПТП, като пътник в лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДКН СО 4206 ВН, управляван от Т.В.Н..
Установява се по делото, че с молба
– претенция от 22.08.2017г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП и
е претендирал обезщетение за претърпени имуществен и неимуществени вреди.
С молба от 26.03.2018г., ищецът е представил на
ответника банкова сметка, ***о от ответника обезщетение. Липсват данни по
делото ответникът да е изплатил такова.
От
представените с исковата молба епикризи, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.П.“-ЕАД и УМБАЛ „С. А.“ АД – София се
установява, че пострадалият ищец при горното ПТП е бил приет на 13.05.2017 год.
в последното болнично заведение за два дни с поставена диагноза „Комоцио
церебри. Контузио капитис“, а в Пирогов с диагноза – Фрактура денс аксис/2-ри
тип/. Видно е още от епикризата от Пирогов, че на ищеца е направена операция с
цел фиксация на С1 и С2 и подпомагане на фузията на фрактурата на С2 на
08.06.2017г.
От
прието от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. д-р Т. по
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че В.К. е получил в резултат на процесното ПТП следните травматични
увреждания – висока шийна травма, изразяваща се в счупване на зъба на втори
шиен прешлен /денс аксис/, причинило на пострадалия трайно затруднение на
движението на врата за срок по –голям от 30 дни; компресионни фрактури на
телата на втори и трети гръден прешлени, което увреждане било причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 8-12
месеца; контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение, без изпадане на
пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата,
представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По повод причинените травматични увреждания, вещото
лице сочи, че било предприето оперативно лечение на фрактурата.
При нормално протичащи възстановителни процеси вещото лице заявява, че периодът
на възстановяване на фрактурата на денс аксис е 5-6 месеца. За този период
ищецът търпял болки в областта на врата при движение и статично натоварване.
Към настоящия момент било налице ограничение в движението на главата на ищеца
при ротация и сгъване и разгъване, болезненост на врата, нарушения в
координацията и равновесието, което състояние било свързано с травмата.
Установява се още от заключението на вещото лице, че не следва да се очаква
подобрение на състоянието на ищеца, предвид изминалия значителен период от
време от травмата. Излага се от вещото лице, че ищецът ще продължи да търпи до
живот болки и страдания свързани с шийната травма, които щели да бъдат с
различен интензитет в зависимост от физическото натоварване на шията и горните
крайници, както и при промяна на времето.
По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:
На 12.05.2017 година към 22,21 часа - тъмната част на денонощието в
зоната на населено място - село Скравена, община Ботевград преди кръстовище,
регулирано с пътни знаци, образувано между първокласен път №1 от
републиканската пътна мрежа в района на километър 188 +000 и път,
водещ към центъра на с. С., със скорост 117
км/час, в посока от гр. Б., към гр. В. се е движил лек
автомобил „БМВ" 320i с регистрационен номер СА 51 25 MP, управляван от М. Д. И.. За посоката на
движение на този автомобил в сила са били пътен знак „А26" - „Кръстовище с
път без предимство", „Д11“ -„Начало на населено място" с надпис на
него „Скравена" и пътен знак „А40"- „Участък от пътя с концентрация
на ПТП", с поставена под него табела „Т2" - „Дължина на" с
надпис на нея „2000".
В същото време от дясната страна на път №1, по отношение посоката на
движение на лек автомобил „БМВ", по път от център на с. Скравена, към
първокласния път със скорост
От ПТП е пострадал пътуващият в лекия автомобил „Фолксваген Голф"
- В.М.К.. Вещото лице сочи, че няма данни на коя седалка в автомобила се е
намирал ищецът, към момента на ПТП.
Вещото лице излага още, че по делото не са приложени материали, въз
основа на които да може експертизата да извърши анализ и изчисления на
търсените по условие скорости на движение на автомобилите, към момента на удара
и в зоната преди него. Въз основа обаче на приложените по делото Протокол от
заседание на Ботевградския районен съд, III състав от 15.02.2019г. по НОХД №90,
по описа на съда с обвиняем Т.В.Н., с който е одобрено Споразумение по делото и
Протокол от публично заседание на PC Ботевград - I
състав, от 22.02.2019г., с обвиняем М. Д. И., с който е
одобрено също Споразумение, определя:
-Скорост на движение на лек автомобил „БМВ" 320i с регистрационен номер СА51 25 MP, управляван от М. Д. И. в зоната на ПТП - 117 км/час, при нормативно допустима за участъка 50 км/час;
-Скорост на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф" с регистрационен
номер СО 42 06 ВН, управляван от Т.В.Н., в зоната на ПТП
-19км/час.
Установява се още от заключението на САТЕ, че за водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" с регистрационен
номер СО 42 06 ВН - Т.В.Н., ударът е бил ПРЕДОТВРАТИМ, при условие, че същият,
движейки се по път без предимство е пропуснал да премине по пътя с предимство
лек автомобил „БМВ" 320i с регистрационен
номер СА 51 25 MP, управляван от М. Д. И.. Вещото лице сочи,
че за водачът на лек автомобил лек автомобил „БМВ" 320i с регистрационен номер СА 5125 MP, управляван от М. Д. И. , като се
анализира скоростта на движение на този автомобил към момента на удара -
Причините за настъпване на ПТП, вещото лице намира, че са субективните
действия на водачите на двата автомобила – участвали в ПТП.
Вещото лице излага, че по делото няма данни дали ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан, както и на коя точно седалка в автомобила е
пътувал, но лекия автомобил, в който се е намирал ищецът бил фабрично оборудван
на всички седалки с триточкови обезопасителни колани.
По делото са представени заверени фотокопия на два съдебни протокола от
проведени на 15.02.2019г. и на 22.02.2019г. съдебни заседания по НОХД № 90 и
НОХД № 102 по описа за 2019г. на БРС, видно от които по посочените наказателни
производства са одобрени споразумения за решаване на две досъдебни производства
– водени срещу Т.В.Н. и М. Д. И. /водачи на двата
автомобила участвали в процесното ПТП/, без да се провежда съдебно разглеждане
на делата по общия ред. Със споразуменията посочените обвиняеми лица са
признати за виновни при условията на независимо съпричиняване за причиняване на
процесното ПТП, както и че по непредпазливост са причинили средна телесна
повреда на повече от едно лице, включително и на ищеца в настоящото съдебно
производство – престъпление по чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, при описания по –горе от САТЕ механизъм.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че при ищецът няма данни за промяна на емоционалното
му състояние, както и промяна в обичайния му начин на живот, т.е. ПТП не било
довело до последствия върху психиката му.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля К. – брат на ищеца. От тях се установява, че ищецът в производството след ПТП и изписването му от болница за домашно лечение е търпял тежки болки, с изтръпване на крайниците. След проведени допълнителни изследвания се оказало, че има счупени прешлени. Наложила се операция, но преди нея винаги трябвало да има човек при ищеца – той не се хранел, не можел да ходи до тоалетна, да се върти, не можел сам да се обслужва в ежедневието. И при домашното лечение след операцията пак имало човек при него, за да може да го обръща, да го повдига, да му дава вода. Това положение продължило около два месеца някъде, или месец и нещо. Ищецът бил с шийна яка, когато го вдигнали след операцията имал маркуч отзад в главата, който изпомпвал секрети и кръв от главата му, този маркуч бил поставен до изписването му от болницата. След изписването му от болницата ищецът около месец бил на домашно лечение, никъде не излизал, а и не можел да излиза. Към настоящия момент още имал болки, изтръпвания на крайници и болки отзад на врата, където му била правена операцията. Трудно му било да си върти главата наляво-надясно, не можел да се обслужва напълно сам. Свидетелят установява още, че брат му тежко приел случая като цяло – постоянно изпитвал болки, много се бил уплашил и притеснил дали изобщо ще може да се възстанови напълно, дали ще може да се направи операция или така ще си остане за цял живот, защото той бил на легло доста време и по никакъв начин не можел нито вода да пие, нито да се храни, нито нещо да прави сам.
Не се
спори по делото, а и от представените с исковата молба справки от ИЦ към
Гаранционен фонд се установява обстоятелството, че са налице валидни към датата
на ПТП застрахователни правоотношения между ответника по настоящото дело и собствениците
на МПС участвали в процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В
настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени
доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м.
ПТП са субективните действия от страна на водачите на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320и“ с рег. № СА
5125 МР - Мирослав Дилов Иванов и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № СО 4206 ВН- Т.В.Н., които са нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1; чл.16, ал.1, т.1; чл.21, ал.1 и
чл.37, ал.1 от ЗДвП.
При преценката на заключението по допусната съдебно –
автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно
механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени
доказателства в тяхната съвкупност водят до извода, че единствено противоправните
действия на двамата водачи на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320и“ с рег. № СА 5125 МР и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СО 4206 ВН са довели до пътно-транспортното
произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в исковата молба
увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните
противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на
ПТП/.
Не се установи по делото възражението на ответника за
съпричиняване. Ответникът следваше при условията на пълно, главно доказване да
установи направеното от него правопогасяващо възражение. По делото обаче
липсват доказателства за това дали ищецът е бил с или без поставен
обезопасителен колан в момента на ПТП.
В резултат на ПТП на ищеца, видно от
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени
физическите увреждания, описани в исковата молба и констатирани от експертизата: висока шийна травма, изразяваща се в счупване
на зъба на втори шиен прешлен /денс аксис/; компресионни фрактури на телата на
втори и трети гръден прешлени; контузия на главата, съпроводена с мозъчно
сътресение, без изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на
причиняване на травмата.
Установено бе, че всички описани увреждания са пряк резултат от участието на ищеца в ПТП, причинено от водачите на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320и“ с рег. № СА 5125 МР и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СО 4206 ВН, както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това възражение е неоснователно. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства за причинна връзка между действия на пострадалия и настъпилите увреждания.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собствениците на МПС участвали
в ПТП и виновни за него по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Доказан по основание,
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания, физически
дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов
аспект, поради затруднено движение на врата и трайно затруднение на движението
на снагата, както и болезненост за период от около година, както и до настоящия
момент, но в по-лека степен, понесени от ищеца като пряка и непосредствена
последица от получените при ПТП травматични увреждания.
Съобразявайки
характера и тежестта на получените травми, интензитетът и продължителността на
понесените във връзка с тях болки, страдания, неудобства сравнително дългия
период на лечение и възстановяване, възрастта на ищеца, както и остатъчните
последици от травмите – болки при натоварване и промяна на времето,
съдът приема, че ищеца има право на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 80 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както
с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума
на ищеца. С оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на
ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 80 000 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 26.03.2018 год. – датата на предоставяне на банкова сметка *** /чл.497,
ал.1 във вр. с чл.409 и чл.380, ал.3 от КЗ/ до окончателното й заплащане, като
отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 150 000
лева.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с определение от 01.11.2018г. ищецът с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна
такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на
уважената част от иска, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 3 200 лева
/4 % от 80 000 лева/.
В хода на производството по делото ищеца е направил
разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 1100 лева – депозит за
възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска,
съдебно-автотехническа и съдебно-психиатрична и психологическа експертизи; с
оглед на горното ответникът
следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част
от иска, сумата
от 586.66 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи
лица.
В
хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
6300 лева – 300 лева за депозити за възнаграждения на в.л. по назначени
експертизи и 6000 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да се осъди
да заплати на ответника сумата от 2940.00 лева, съставляваща разноски съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Тъй
като, видно от представения в с.з. на 12.03.2019 год. договор за правна помощ
от 11.03.2019 год., сключен между ищеца и адвокат О. от САК, последният е
оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е
уважената част на иска /80 000 лева/. С оглед на горното съдът определя горното
възнаграждение в размер на 2930 лева, която сума ответникът следва да се осъди
да заплати на пълномощника на ищеца.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, Застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.М.К., с ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 80 000
лева /осемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, физически дискомфорт, битови
негативни преживявания и влошаване на качеството му на живот, за период от
около година и в по-лека степен и към настоящия момент, настъпили вследствие на
ПТП, възникнало на 12.05.2017 год. в с.С., Община – Б., около
22.21 часа, по главен път Е 79, I-1 с посока на
движение от с.С. към с.Н., в района на
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
от 3 200 лева / три хиляди и двеста лв./, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
от 586.66 лева /петстотин осемдесет
и шест лв. и 66ст./, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно
с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В.М.К., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на Застрахователно
дружество „Б. И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 940.00 лева /две хиляди, деветстотин и четиридесет лв./, съставляваща съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, Застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат В.В.О. от САК сумата от 2930.00 лева /две хиляди, деветстотин и
тридесет лв./, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: