Р Е Ш Е Н И
Е
№ 273
Плевен, 15 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в публично
съдебно заседание на шести юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от
съдията НИКОЛАЕВ адм. дело № 350 по описа на Административен съд - Плевен
за 2022 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „В. 2019“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2, представлявано от
управителя Ю.О., Ю., чрез адв. Т.Ц. от
САК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №11185/15.02.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
В.Търново, в дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с която
на основание чл.186, ал.1, т.1 буква „а“ от ЗДД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ
се в гр.Свищов, ул.“П.Е.“ №81, стопанисван от „В. 2019“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2, и забрана за
достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като се излагат
следните съображения: За да бъде законосъобразно мотивиран индивидуален
административен акт, административният орган е длъжен да обоснове преследваната
от него цел съобразно чл.22 от ЗАНН.За да може да се направи категоричен извод
за необходимостта от налагане на процесната ПАМ, органът трябва да докаже по
безспорен начин обстоятелствата, посочени в ЗПАМ. Сочи се, че във всеки
конкретен случай на налагане на ПАМ, последната трябва да бъде определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите до степен,
надхвърлящ преследваната от закона цел.
Сочи се, че с прилагането на
процесната ПАМ няма да бъде
постигната преследваната от органа цел. Дори да се приеме, че мярката отговаря
на целта, то нейният размер не съответства с характера на нарушението, предвид
множеството смекчаващи отговорността обстоятелства и е непропорционална, предвид законовите граници
при определяне на санкцията.
По подробно изложени съображения е направено искане оспорената Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 11185/15.02.2022г. да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – В.Търново, в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че издадената заповед се налага с цел да бъде
предотвратено и преустановено
извършването на административни нарушения от същия вид и цели защита на интересите на държавния
бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на
публичните задължения. Сочи, че преценката на административния орган относно
срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите по
чл.186 от ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с
които тя се прилага, т.е. в съответствие с принципа на съразмерност. Претендира
разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На
09.02.2022. служители на ЦУ на НАП при Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на Национална агенция за приходите са извършили проверка на търговски обект
– представляващ бърза
закуска, находящ се в гр. Свищов, ул. „П.Е.“ №81, стопанисван от „В. 2019“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.
„Р.“ № 2 с ЕИК:*********. Проверката е обективирана в протокол за
извършена проверка на обект сер.АА №
0015344/09.02.2022г. При проверката е констатирано,
че лицето, в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното фискално устройство в обекта, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката е установено следното: Преди легитимация на органите по
приходите в 14:08 часа е извършена контролна покупка на обща стойност 7,00лв.,
а именно два броя пица на парче, един брой пърленка (половинка) и един брой
минерална вода (0.5 л.), на обща стойност 7,00лв., заплатена в брой от Г.С.-инспектор
по приходите с банкнота от 20, 00 лв. Плащането е прието от А.А.С., на длъжност
помощник-готвач, за което не е била издадена фискална касова бележка, нито
бележка от кочан за ръчни касови бележки. След легитимация на проверяващия екип
от фискалното устройство е изведен дневен финансов отчет „X“
№0030580/09.02.2022 г., от който е видно, че за времето от 14:00 часа до 14:30 чса
няма отразено плащане за горепосочената покупка. Първата издадена фискална
касова бележка по данни от изведения дневен отчет е в 14:24 часа, и е на
стойност 2,00 лв. Лицето А.А.С., на длъжност помощник-готвач, собственоръчно е
изброило парите в касата и е изготвило опис на паричните средства. По данни
разчетени от фискалното устройство паричните средства са в размер на 139, 80 лв.,
а наличните парични средства в касата са в размер на 474, 80 лв. Установена е
положителна разлика в касовата наличност в размер на 335, 00 лв. В търговския
обект е налично и въведено в експлоатация един брой фискално устройство модел ЕLТRADЕ АЗ КLQ което не е свързано с програмен продукт за
отчитане на продажбите. Същото е с регистрационен номер в НАП №4393801,
индивидуален номер №ЕD343833 и с индивидуален номер на фискалната памет
№44343833. В обекта не е налично ПОС терминално устройство. По данни на
управителя не се приемат плащания с ваучери, чекове, банкови карти или други
заместващи парите платежни средства. Заети лица в проверявания обект в момента
на проверката са: Ю.О. Ю. - на длъжност
управител и А.А.С., на длъжност помощнник готвач. Дейността де обезпечава от работници на смени по 8 часа,
като при необходимост и управителя работи в обекта.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11185/15.02.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция в ЦУ на НАП, на „В. 2019“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр.Свищов, ул.“П.Е.“
№81, стопанисван от „В. 2019“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2, и
забрана за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
„В. 2019“ ЕООД е
оспорило по административен ред Заповед за налагане на ПАМ №
11185/15.02.2022г., като с Решение № ГДФК-17/08.03.2022г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
подадената от дружеството жалба вх. № 4576/ 28.02.2022г. по регистъра на ТД на
НАП – Велико Търново, е отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено на „В. 2019“ ЕООД на
08.04.2022г.
Като доказателства по делото
са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №11185/15.02.2022г., АУАН сер. АN №F643648/21.02.2022г.,
протокол за извършена проверка на обект сер.
АА № 0015344/09.02.2022г.;1 брой опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката от 09.02.2022г.
изготвен от А.А.С., на длъжност помощник-готвач; 1 брой декларация от лица/лице
работещо по трудови/граждански правоотношения, изготвена от А.С.; 1 брой дневен
отчет „X“ №0030580/09.02.2022 г.; 1бр. КЛЕН №0030580/09.02.2022 г. и НП №6361630-F643651/17.05.2022г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес –
адресат на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка,
в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която
на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности"
в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС /л.53 по
делото/. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС №11185/15.02.2022г. е
издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни
дейности“ –Велико Търново, в дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
правомощие и фактическото основание за осъщественото публично право за
налагане на ограничителната административна мярка от гл.т на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са изложени
отделни мотиви за продължителността на срока на мярката. С оглед на което
съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В случая на оспорващото дружество е наложена ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 14 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект
/кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС
- забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина
за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални
касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити,
които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на
законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4
от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС.
В случая от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в
обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че на 09.02.2022г. при
извършена от служители на при ЦУ на НАП, ГД “Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска, находящ се в гр. Свищов, ул. „П.Е.“ №81,
стопанисван от „В. 2019“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. О., общ.
Левски, обл. Плевен, ул. „Р.“ № 2 с ЕИК:*********
е констатирано, че за извършена от проверяващите контролна покупка на извършена
контролна покупка на обща стойност 7,00лв., а именно два броя пица на парче,
един брой пърленка (половинка) и един брой минерална вода (0.5 л.), на обща
стойност 7,00лв., заплатена в брой от Г.С.-инспектор по приходите с банкнота от
20лв. не е била издадена фискална касова
бележка, нито бележка от кочан за ръчни касови бележки. Посочените обстоятелства не се
оспорват от жалбоподателя, а и са удостоверени в Протокол за извършена проверка
сер. АА №
0015344/09.02.2022г. /л.49 и
сл./, който протокол, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка неиздаване на фискална касова бележка е
квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.25, ал.1, т.1,
във вр с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и
съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект,
кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване на
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
При установено нарушение на реда или начина за издаване на документ за продажба, правоприлагащият административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка „запечатване на търговския обект“, за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая наложена на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – закусвалня – бърза закуска, е за срок от 14 дни.
Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството. Неоснователни са оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на срока, за който се налага ПАМ. Продължителността на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение - неотчетените продажби и последиците от установените нарушения, неточното деклариране на облагаемия оборот, установена разлика между паричните средства разчетени от фискалното устройство и наличните парични средства в касата на търговския обект, вида на търговския обект- бърза закуска, вида на предлаганите стоки - бързооборотни стоки, както и местоположението на търговския обект- в гр. Свищов, ул. „П.Е.“ №81 като същия е разположен на място, където преминава голям поток от хора. Определянето на срока на ПАМ като такава от 14 дни /т. е около предвидения среден размер/, е обосновано и от гледна точка на целите на налаганото ограничение - промяна в начина на извършване дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността чрез регистрирането и отразяването на реалния търговски оборот, а индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на срока на ПАМ, правилно е преценено и обстоятелството, че при извършената проверка е констатирано, че по данни разчетени от фискалното устройство паричните средства са в размер на 139, 80 лв., а наличните парични средства в касата са в размер на 474, 80 лв., като е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 335, 00 лв. Тази констатация сочи, че голяма част от оборота в търговския обект е формиран от нерегистрирани и съответно неотчетени чрез ФУ продажби на стоки, което релевира извършени множество нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ за извършените продажби и сочи на потенциална възможност реализираните приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат установени действителните задължения на търговеца за данъци респективно да не се внесат дължими данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за републиканския бюджет. При условие, че установеният нерегистриран и неотчетен оборот в размер на 335,00 лв., е бил реализиран за около седем часа работа на обекта /с работно време от 07:00 часа до 20:00 часа/, обоснован е извода, че с оглед местоположението на търговския обект /на комуникативно място, където преминават много хора както и с оглед вида и характера на осъществяваната търговска дейност /свързана с продажби на сравнително широк асортимент бързооборотни стоки/, е налице реална възможност за реализиране високи търговски обороти, които не се регистрират и отчитат по съответния ред. Значителният размер на установените при проверката като неотчетени чрез фискалното устройство приходи, правилно е прието като релевиращо системност в поведението на търговеца. Следва да се отбележи че срокът, за който се налага ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, а със самият факт на нерегистрирането й в контекста на другите установени при проверката обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на констатираното нарушение /нерегистриране и неотчитане чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ на множество извършени в обекта продажби на стоки/, имащо за последица укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. Ето защо съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от гл. т наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от налагането на мярката за постигане на предвидената в закона цел. В този смисъл наложената с обжалваната заповед ПАМ не налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма;
постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при
спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на
закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като в тежест на жалбоподателя „В. 2019“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2, следва да бъде
възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100
лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Плевенският
административен съд, седми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.
2019“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2, представлявано от
управителя Ю.О., Ю., чрез адв. Т.Ц. от
САК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №11185/15.02.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
В.Търново, в дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с която
на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДД е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ
се в гр.Свищов, ул.“П.Е.“ №81, стопанисван от „В. 2019“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2, и забрана за достъп до него за срок от
14/четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА „В.
2019“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. О., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“Р.“ №2 да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/