МОТИВИ
към
присъда №2 от 18.01.2016 год.
по НЧХД №846/2015 год.
по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия Д.М.П. , със снета по
делото самоличност е повдигнато обвинение за това, че на 31.08.2015
год. в гр.Хасково причинил на З.Х.Г.
*** лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на страдание ,без
разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2
от НК.
Подсъдимият Д.М.П. заявява ,че разбира повдигнатото
му обвинение,като не се признава за виновен по него . В хода на
съдебното следствие дава обяснения за случая,като не отрича на
инкриминираната дата и място да е имал
физически контакт с частния тъжител . Изнася данни за неправомерно поведение от страна на
тъжителя ,изразило се в
хващането му през врата и в това
положение нанасяне на директни удари с
ръце в лицето му и последващо падане
върху терена . Подсъдимият
отрича в този случай да
е удрял с глава или по друг
начин тъжителя .В последната си думат,считайки се за невинен , моли да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия адв.М.Р. счита частното обвинение за недоказано по
изискуемия от процесуалния закон начин,поради което пледира
подзащитния и
да бъде признат за невинен и
оправдан по частното обвинение.Събраните
по делото доказателства не
установявали подсъдимия да е
извършвал описаните в тъжбата действия по нанасяне на
удар с глава на пострадалия , в резултат на което да са
причинили констатираните в медицинските документи увреждания.На
следващо място ,ако съдът не възприемел този основен довод на защитата ,пледира за причиняване на
телесната повреда в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1
от НК и само като алтернативна защитна
позиция при реторсия по чл.130
ал.3 от НК.Гражданския иск моли да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Частния тъжител
изцяло поддържа тъжбата си.
С тъжбата е предявен
граждански иск против подсъдимия, който
е приет за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство в
размер на 5000 лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл.130 ал.2 от НК,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и
изплащане и направените разноски по делото.
Повереникът на
частния тъжител адв.Б.К. намира частното обвинение за доказано
относно време ,място и авторство на деянието от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен в извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК и да му
бъде наложено наказание към
средния размер на предвиденото по закон ,без приложение на чл.66 ал.1 от НК .
Гражданския иск счита за установен по основание
и моли да бъде уважен в пълния предявен размер.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с
доводите на частното обвинение и
защитата, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.М.П. и частния тъжител З.Х.Г. се познават отпреди инцидента - двамата
живеят в гр. Хасково на съседни
улици.Подсъдимият живеел в жилищна
кооперация на улица „И*** „№*,а частният тъжител
ползвал апартамент на
бул.България“№*** вх.* ет.*. На 31.08.2015
г. около 18.30 часа тъжителят З. Г. пристигнал с лекия си автомобил марка „Ауди А3“, който паркирал
в близост до
гаража на подсъдимия по начин , препятстващ изваждането на автомобила
.Заедно с тъжителя в
автомобила се намирал и свид. Д.Р.Р., негов приятел . В
същото време подсъдимият Д.М.П. бил седнал на маса пред двора на
кооперацията , откъдето
наблюдавал действията на тъжителя . В
близост до мястото ,където
тъжителят паркирал автомобила си сестрата на
подсъдимия развивала търговска дейност, като обектът конкретно
представлявал магазин за продажба на детски дрехи .Честа практика било частният тъжител
да оставя паркиран автомобила
си в пространството пред гаража на подсъдимия , което пък създавало пречки за последния и
неговите близки , в случаите, когато
се налагало да
ползват автомобила, в т.ч .и
за транспортиране на зет му ,страдащ от раково заболяване /епикриза
от УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив/ . Първоначално подсъдимият призовал
тъжителя да премести управлявания
от него автомобил, като реакция на което
тъжителя не само, че не се
отзовал, но и провокирал словесен спор.
По тази причина подсъдимият станал от мястото ,където се намирал и се
отправил по посока на тъжителя
. Съпругата
на подсъдимия св.Й.П. също се намирала в
близост и станала свидетел на поведението на
тъжителя ,чула казаното от него,
наблюдавала и последвалия физически сблъсък между двамата . Когато
вече подсъдимия доближил
тъжителя, последния го бутнал с ръце в областта на гърдите,което предизвикало реакцията на подс.Д.П.
, който също бутнал с ръце тялото на
тъжителя. След това тъжителят прихванал с едната си ръка през врата подсъдимия ,издърпвайки го по този начин към себе си . Свидетели
на този захват
на тъжителя спрямо тялото на подсъдимия
станали и намиращите се в този
момент в магазина за дрехи св.С.А. и В. Б. ,чието внимание за случващото се пред магазина всъщност било привлечено от плача на детето на
подсъдимия,което влязло при тях . В резултат на описаните действия
тъжителят успял да обърне
подсъдимия с лице към себе си и в това
положение замахнал
с ръка ,свита в юмрук, нанасяйки удари
в предната част
на главата на подсъдимия –в областта на дясното му око . При тези юмручни удари тъжителят
самонаранил дясната си ръка,като се образувал оток
в областта на втората метакарпо фалангиална става. При така
настъпилото съприкосновение между
подсъдимия и тъжителя и опита на последния
да го задържи, в положение на непосредствена близост един до друг подсъдимия рязко вдигнал
главата си,при което тя влязла в контакт с горната част на носа в областта на челото на тъжителя . При
опита на подсъдимия
да освободи главата си от захвата на
тъжителя , ноктите на ръката на З. Г.
оставили охлузване под
висулката на лявата ушна
мида на подсъдимия. След това двамата загубили равновесие и паднали на
терена ,при което подсъдимия получил
охлузване на лявото коляно. Виждайки случващото се , като посочените
действия се развили изключително динамично и
бързо, останалите присъстващи
лица- св.Й.П. и съпруга на св.С.
А./ намиращ се пред магазина за дрехи,където чакал съпругата
си / първи се отзовали до
падналите на земята Г. и П..Намесата на двамата окончателно
преустановила физическия сблъсък между страните по делото . Св.П. помогнала на съпруга си да се
изправи от земята ,като първоначално не
забелязала видими наранявания по лицето
му .След няколко часа дясното око на подсъдимия започнало да сълзи
постоянно , което наложило да бъде прегледан
от офтамолог.
От своя страна тъжителят напуснал
мястото на инцидента ,като се обадил по телефона на баща си св.Х.Г., с когото
заедно отишли в РУП-Хасково,за да подадат жалба.По-късно на мястото на
конфликта пристигнали и служители на
РПУ-Хасково , сред които свидетелите К.К. и С.Г. . Последният
възприел случилото се от обясненията на страните в спора,всяка от които
твърдяла ,че е ударена от другата и след
като установил наличието на физически сблъсък, отвели тъжителя и подсъдимия
в полицейското управление,където от
тях били снети писмени обяснения .
По случая била образувана и полицейска
преписка , приключила с постановление на прокурор от РП-Хасково за отказ да се
образува досъдебно производство.
На 01.09.2015 год. в 10.27 часа частният
тъжител бил прегледан от Началник отделение Съдебна медицина- д-р Х.Е.,
на който съобщил, че към 18.30 часа на
31.08.2015 год. в двора на дома му е бит
с глава и ръце от познат мъж. Видно от
съдебномедицинско удостоверение №371/ 2015 г.
при прегледа на тъжителя са констатирани контузия на носа ;травматичен оток на втората
метакарпо фалангиална става
на дясната ръка. Горните увреждания по механизъм
на причиняване са получени в
резултат на действие на твърд
тъп предмет и могат
да се получат при инцидент по начина
и при обстоятелствата описани от
прегледания . Вследствие на тези наранявания е причинено страдание. При
устния си доклад в съдебното заседание, експертът обяснява, че както
локализацията , така и нейният характер, изключват вероятността контузията на
носа да е резултат от падане на
пострадалия с лице върху терена , като
обяснява това с факта, че такъв вид увреждане няма да е изолирано и ще бъде не в основата, а на изпъкналата част
на носа. Експертът отбелязва, че нараняването било разположено в основата на
носната пирамида и с оглед на това възможният механизъм за причиняване му бил,
както удар с глава , така и с ръка. Такова нараняване напълно възможно било да
се получи в процеса на сборичкване , заради
непосредствения близък контакт на
лицата, при случайно рязко движение с глава,като
или единият да удари другия или другият да си удари главата. По отношение на
нараняването на втори пръст на дясната ръка
от устния доклад на вещото лице Х. Е. се установява , че като произход тази травма е плод на самонараняване - при свита ръка в юмрук,
ако е посягал да удря, да си е
ударил ръката.В случая срокът за пълно възстановяване на причинените увреждания
е определен от експерта от порядъка до 15 дни.
На същата дата 01.09.2015 година и
подсъдимият Д.М.П. бил прегледан
от Началник отделение Съдебна медицина- д-р Х.Е. .Пред него съобщил ,че на 31.08.2015 год.към 19.00 часа пред гаража е стискан и блъскан с
ръце,съборен на терена от познат мъж
.Видно от издаденото
съдебномедицинско удостоверение №373
/2015 г., при прегледа на подс.П. са констатирани: кръвонасядане
на клепачите на дясното око с повишено сълзене на окото ;охлузване на лявата
ушна мида;охлузване на лявото коляно и контузия в лявата слепоочна област. От
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза и устния доклад на вещото лице Х.Е.
се установява ,че травмата в областта на дясното око според съдебния
лекар е причинила разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а останалите увреждания са причинила страдание
. Кръвонасядането на клепачите на дясното око,
сълзенето и ограниченото движение на клепача,според експерта са причинени от един юмручен удар ,попаднал директно в травмираната
област .Произхода на охлузването на
лявата ушна мида д-р Е. обяснява с посягане с ръка,при което
нокътя е влязъл в контакт с кожата ,оставяйки охлузване с обелен епидермис . Според
съдебния медик травмата в коляното на подс.П. с голяма
вероятност се дължи на загуба на равновесие и падане на терена.
Така
изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на
подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели ,заключенията на съдебно медицинската експертиза и другите
писмени доказателства , приобщени към доказателствения
материал.
Свидетелските показания очертават две противоположни тези - от една
страна свидетелите Д.Р.Р. и Х. Й.Г. /косвени по своя характер /, които с показанията си
потвърждават обстоятелствата, изнесени в тъжбата ,а от друга страна показанията
на свидетелите Й.Я.П.,С.В.А. и В. П.Б. , както и обясненията на подсъдимия.
Първата група свидетели са в близки
приятелски и роднински отношения с тъжителя,а от втората група единствено св.Й.
П. ,като съпруга на подсъдимия предполага
заинтересованост от изхода на делото
,каквито индиции за предубеност не са
налице по отношение на останалите две свидетелки ,чужди на версията на
която и да е от страните в конфликта.
На първо място следва да се посочи, че пряк доказателствен източник за описания в тъжбата удар с глава
в областта на носа на пострадалия са
единствено показанията на свидетеля Делчо Райков ,което налага тези показания да бъдат обсъдени с оглед
приятелските отношения между този
свидетел и тъжителя и предполгаемата на тази основа вероятност той да цели обслужване
на обвинителната теза, чрез представяне на факти извън действителността или тяхното преиначаване . По отношение на
последния , в аспекта на истинността на заявеното от свидетеля Д.Р. се установява следното: В своите показания
св.Р. заявява, че в момента, в който
подсъдимият е предприел разговор с тъжителят , самият той се е намирал на разстояние около 4-5 метра от
тъжителя . Заявява още, че там останал и когато подсъдимият се насочил към тъжителя
с цел саморазправа,поддържайки че имал възможността да наблюдава физическия
сблъсък /виждал гърба на тъжителя /,
както и да възприеме нанасянето на удар с глава от подсъдимия в областта на
лицето на тъжителя. Не в тази насока обаче са показанията на свидетелите Й.П., С.А. и В. Б. .Никоя от
тези свидетелки в хода на съдебното следствие
не твърди да е забелязала присъствието на св.Д. Р. на и в близост до мястото на конфликта . И ако за
първата свидетелка като съпруга на
подсъдимия е налице повод за
предубеденост при оценяването им поради възможна заинтересованост, то за останалите две свидетелки такива съмнения са изключени, доколкото
същите са лица, чужди на конфликта, а данни за пристрастност към
някого от спорещите не се установяват. Тези
три свидетелки в показанията си са еднопосочни и категорични, че пръв тъжителят е посегнал към подсъдимия
,обяснявайки за „специфичния“ захват с ръка
през врата на подсъдимия и падането на двамата върху терена, като св.П.
и А. потвърждават и нанасянето на удари
в лицето на подсъдимия от страна на
тъжителя.Доказателство за нанасянето на юмручни удари от тъжителя е
и констатираната от експерта
типична за подобен вид
действия травма на втория пръст
на дясната ръка. Следва да се посочи, че разказаното от свидетелките А. и Б. е последователно и взаимно допълващо се,поради
което липсват съмненията в
достоверността на техните показания,а
синхронизацията на изводимите от
показанията им факти с тези, установени
от показанията на свидетелката
Петрова и съответствието им с
констатациите на медицинския експерт елиминира
съмненията за обективност. Ето
защо, следва да се приеме за установено по делото, че към момента на породения физически конфликт , св. Р. се е
намирал на отдалечено разстояние
от страните по делото , макар и с видимост към
тях ,за да се окаже присъствието
му незабелязано от
останалите разпитани свидетели.
Нещо повече. Би било логично,
ако както обяснява се е намирал
на разстояние от около 4-5 метра от
„биещите се“ , този свидетел да
се притече на
помощ на приятеля
си ,а не както твърди само
да наблюдава отстрани ударите на подсъдимия и
отбранителните действия на тъжителя или
най-малкото при
преустановяване на конфликта
присъствието му да не бъде регистрирано
от никой от останалите
свидетели . Това от своя страна подлага на съмнение способността на св.Райков да е възприел
с нужната конкретика действията на всяка от участващите в конфликта страни при
категоричната му заявка,че не той
,а други лица/мъж и жени/ са се
отзовали първи около падналите на терена тъжител и подсъдим . В
този смисъл не може да бъде възприето като достоверно твърдението на св.Райков
, че е станал очевидец на действията на подсъдимия и категорично е възприел как той е
нанесъл удар с глава в областта на
лицето на тъжителя .
Противоположността
между показанията на св.Р. и показанията на свидетелите на защитата П.,А.
и Б. относно присъствието му на мястото на сблъсъка между подсъдимия и тъжителя не са
единствената причина за съмнения в достоверността на неговия разказ. По време на разпита си
свидетелят изнася и други факти, които остават изолирани от очертаната
чрез другите доказателствени
източници картина и по тази причина дават основание на съда да цени показанията му като недостоверни. Така св.Р. заявява, че
нараняването в горната част на носа, в областта на челото на тъжителя имало външен израз/ кръвотечение
от носа на З.Г. /, както
и че тъжителят имал охлузни рани ,
образувани в резултат на падането на
терена,като особено изразени били на лявата ръка . Така съобщеното от св.Р.
обаче противоречи на заключението на
медицинската експертиза и на данните в съставеното на 01.09.2015 г./т.е. ден
след инцидента/ съдебномедицинско удостоверение. Както в писмения, така и в
устния си доклад вещото лице Е. е
категоричен, че травмата в областта на носната пирамида , изразила
се само в оток
е била без външен
израз/кръвотечение от носа не е било медицински документирано /, а други
травми по горните крайници на прегледания З.Г. /извън отока
на втория пръст на дясната ръка / не
са констатирани . Не може да бъде прието
за смислено и твърдението на св.Р., че
след „гневната“ забележка на подсъдимия
да не вижда повече автомобила на
тъжителя на мястото, където е паркиран
, тъжителят не е отвърнал вербално
на подсъдимия, а след сблъсъка с последния само да се е отбранявал ,като
е отблъсквал с ръце ударите на подсъдимия
. Всъщност относно силата на удара причинил контузията на носа на
тъжителя съдебния лекар дава заключение,
като приема, че предвид тежестта на
полученото увреждане, причинило само оток в тази област , се касае за умерено по сила въздействие , като е възможен удар с глава или ръка. Като възможен механизъм на нараняването
в областта на носната пирамида на тъжителя ,
експертът не изключва нецеленасочено и непреднамерено посягане с глава в
травмираната област в процеса на
боричкане при непосредствен близък
контакт между двете лица. Това заключение на експертизата,
съпоставено пък с липсата на пряк доказателствен източник за действията на подсъдимия по
отношение на тъжителя налага извода, че поддържаният от обвинението удар с
глава като факт, правопораждащ телесното увреждане,
не се подкрепя от доказателствата по делото по
изискуемия съгласно чл.303 от НПК
начин , които да правят възможно осъждането на подсъдимия по предявеното му и
поддържано от тъжителя обвинение за умишлено причинена телесна повреда по
чл.130 ал.2 от НК.
Действително нараняване в основата на носната пирамида на тъжителя е налице и то се
установява от заключението на
медицинската експертиза , принципно не се отрича и от подсъдимия, който обяснява настъпването му с настъпилото по време на инцидента падане на тъжителя с лице върху терена . Всъщност обясненията на подсъдимия са
конкретни и в същото време
кореспондират с показанията на
свидетелите П.,А. и Б., поради което няма причини да не бъдат ценени и като доказателствен
източник, а не само като защита срещу обвинението . На практика същите се
подкрепят и от заключението на експерта
относно вероятния механизъм за настъпване на увредата
върху пострадалия З. Г. – непреднамерен удар с глава в областта на лицето с неголяма сила и
получен в резултат на нанесени юмручни удари оток на втория пръст на дясната
ръка ,плод на самонараняване. Така установените обективни характеристики на действията обосновават и субективната страна на
извършеното, от която умисълът следва да бъде изключен като възможно субективно
отношение на подсъдимия спрямо настъпилия
резултат. Преди обаче де се анализират субективните параметри на
деянието следва да се отговори на въпроса дали същото носи белезите на противоправност и налице
ли са основания за приложение на института на неизбежната отбрана. Както
по-горе се посочи първия физически контакт между страните е станал по
инициатива на частния тъжител . Установеното от обясненията на подсъдимия и
съответстващите им показания на
свидетелите специфично прихващане на подсъдимия
през врата от страна на тъжителя
, безспорно представлява действие, което
следва да бъде окачествено като „нападение",продължило с нанасяне
на директни удари в лицето на
подсъдимия.В рамките на това
нападение при опита на подсъдимия да се
защити е нанесен и удара с глава по лицето на тъжителя .
Всъщност извършеното от подсъдимия е целяло отдалечаването му от тъжителя и
следователно прекъсване на предприетото и непреустановено към този момент
нападение от негова страна. Тази цел на извършеното от подсъдимия е обоснована
в контекста на хронологията и
съдържанието на предхождащите я събития,а освен това е и доказателствено подкрепена от
показанията на свидетелките А. и Б.. Затова предприетото от
тъжителя нападение следва да се приеме
за безспорно доказано от еднопосочните и непротиворечиви показания на тези две
свидетелки, синхронизиращи със съдържащите в разпита на свидетелката П.
обстоятелства. А несъмнено е, че поведението на тъжителя е било противоправно, защото е засегнало телесната
неприкосновеност на подсъдимия по начин,
противоречащ на правния ред . Ето защо, нанесеното от подсъдимия по повод
прекъсването на насочените спрямо него
действия нараняване в областта на
носната пирамида на тъжителя , не може да се счита за противоправно,
защото то носи всички белези на неизбежната отбрана - извършено е, за да бъдат
защитена телесната му неприкосновеност , които
действията на тъжителя е
накърнило. Телесното увреждане, което е било причинено на тъжителя по този
начин не може да бъде квалифицирано като умишлено, а сторено при условията на
небрежна форма на вина предвид умереността
на използваната сила /установено от медика-експерт на базата на
настъпилия резултат/ и в същото време липсата на каквито и да е безспорни
доказателства за отправяне на удар от подсъдимия, насочен към тялото на наранения
З.Г.. Нанесена при изложените условия,
начин и субективно отношение към резултата телесното увреждане на тъжителя не
надвишава пределите на необходимото за отблъскване на нападението,
поради което хипотезата на чл.12 ал.2 от НК очевидно не е налице. Доколкото от устния доклад на вещото лице Х. Е. категорично се установи , че второто по вид телесно увреждане
на тъжителя по своя произход сочи да е в резултат на самонараняване , за причиняването му
подсъдимия не може да носи наказателна
отговорност.
Имайки предвид изложените
съображения, съдът прие, че подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен по предявеното му обвинение - извършеното от него не е наказуемо,
защото телесната повреда е причинена при условията на непредпазливост, а освен
това деянието не е общественоопасно, а следователно
не и противоправно, защото носи всички характеристики
на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК. Второто от тези
основания касае и гражданската отговорност, като обосновава неоснователност
и претенцията за обезвреда,
една от кумулативните предпоставки за уважаването на която е противоправността на вредоносното поведение. Ето защо,
съдът отхвърли приетия за съвместно
разглеждане граждански иск в
пълния му размер от 5000 лв. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика съобразно Постановление на
Пленум на ВС №
12 / 73 г. Предвид горното направените
от тъжителя разноски с оглед
постановената присъда следва да останат за негова сметка ,като същия бъде
осъден да заплати на подсъдимия направените по делото разноски за повереник в размер на 400 лв.,а в полза на РС-Хасково разноските ,произтичащи от възнаграждение за
вещо лице в размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Сверил:М.Т.