№ 1485
гр. Русе, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520103593 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.
Ищецът М. И. Д. твърди, че на 29.02.2024 г. е сключила договор за
паричен заем № ************ с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, по силата на който ответника й е предоставил в заем сумата от
1000 лева при следните условия: 50% фиксиран лихвен процент; 64.84%
годишен процент на разходите; 10 вноски; 1317,48 лева - обща сума, дължима
от кредитополучателя. Съгласно договора – чл. 5, следвало в срок до 3 дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните
обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора
за кредит, включваща договорената главница и лихва; Поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-
малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната.
1
При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна
заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит,
сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит,
сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях
доход. В чл. 11 (1) от Договора за заем било описано, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1052,52 лв.
Твърди, че за ищеца било невъзможно да предостави подобно
обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и
разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по
заема. По този начин, в действителност общата сума, която доверителят ми
следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора
сума в размер на 1317,48 лева, а значително по-голяма – в размер на 2370 лева.
Заявява, че въпросната неустойка, при тези условия е в действителност
скрита лихва по договора за заем и същата е трябвало да бъде включена към
ГПР. Счита, че договорът за заем е недействителен поради неточно
посоченото в него ГПР.
Счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при
непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна
поради следното: Договорената „неустойка“ няма характер на такава, тя беля
изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката функции.
Кредиторът е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при
изчисляване на ГПР. По този начин кредиторът си е гарантирал, че ще получи
това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно
неизпълнение – осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в
тридневен срок. Това вземане всъщност било печалба за търговеца.
Предвидената „неустойка” не изпълнявала обезщетителна функция, тъй
като се дължала не при неизпълнение на основното договорно задължение, а
2
независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение.
Следвало и да се приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна
проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърлял изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от
ЗЗП.
Не можело да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не било определено като
предварително условие за сключване на договора, като по този начин се
нарушавал и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
На отделно основание счита, че с въпросната клауза се заобикаляла и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. По този начин
неустойката се отклонявала още повече от основните си функции -
обезпечителна и обезщетителна и предоставяла сигурна печалба за кредитора.
Заплащането й представлявало допълнителна финансова тежест за
потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не
отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
поради което представлявала неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Заявява, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение било
дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от
Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
3
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Посочената клауза следвало да се счита за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави.
Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит следвало да съдържа годишния процент на разходите
по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора. Считам, че процесният договор за кредит
формално отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но посочения в
договора годишния процент на разходите от 62.98% не отговарял на
действителния.
Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, била нищожна, то в процесния договор имало явен
опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй
като посочения в договора размер на ГПР не съответствал на действителния,
следователно бил нищожен.
Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителния
годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния
ГПР представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от
ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици
от сключването на договора.
Следвало да се има предвид и най-актуалната практика на СЕС, а
именно решение по дело С- 714/22, с което било прието, че член 3, буква ж) от
Директива 2008/48 трябвало да се тълкува в смисъл, че разходите уговорени
към договор за потребителски кредит представляващи конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения
член 3, буква и) - какъвто е настоящия случай.
Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябвало
4
да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит № ************ от 29.02.2024г. е недействителен
поради неточно посоченото в него ГП. Претендира разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата молба и я
оспорва като неоснователна. Не била налице недействителност на процесния
договор по смисъла на ЗПК.
Заявява, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На първо
място сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил такъв.
Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за
заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи
изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако
неустойката се приемела са нищожна, то същата ще се счита изначално за
неуредена между страните.
Оспорва твърдението, че клаузите в договора били в противоречие с
принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.
Още преди подписване на договора за заем кредитополучателят бил наясно с
всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му.
На следващо място заявява, че с клаузата за неустойка не се заобикаляла
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР били
спазени всички, изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Така, при
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от
68,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 62,84%, било видно,
че в случая ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава.
5
Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора. А в настоящия случай неустойката била уговорена
като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на
главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.
На следващо място заявява, че ГПР е сбор от разходите, които
представляват цената за предоставената на потребителя услуга. Съгласно чл.
19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния
процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя,
с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна
обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по
сключения договор. Тя представлявала право на изправната страна и подлежи
на договаряне между страните. Разходите, които се включвали в ГПР били
такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора.
В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между
страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема – такава би била
дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не
предложи обезпечение на задължението си. В погасителния план ясно и точно
били посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях
представлява лихва и главница към всеки един падеж.
Заявява, че още към момента на сключването на договора потребителят е
бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията
им, което оборвало и твърдението за заблуждаваща търговска практика от
страна на кредитодателя.
Заявява, че била неотносима цитираната от ищеца практика. От Решение
по дело ************** ставало ясно, че фактите по главното производство са
различни от настоящите. В този смисъл заявява, че оспорената от ищеца
неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че
кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в
договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения
6
при потребителското кредитиране било съобразена със закона практика, която
не водела задължително до неравновесие в правата и задълженията на
страните.
Процесният договор за потребителски кредит бил сключен изцяло по
волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит,
получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под
формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се
съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го
да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с
цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на
чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски
формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото
дело неустойка.
Счита, че липсва противоречие на договорната неустойка с добрите
нрави, поради изброените по-горе причини и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването , респективно върху цялостното отпадане. Нещо повече,
при сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение
в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната
неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Следвало да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че
кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на
неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. В този смисъл,
когато договорената неустойка е компенсаторна, в единовластна преценка на
кредитора в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение,
заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за
неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка.
Заявява, липсвала и неравноправност по ЗЗП. В тази връзка сочи, че
7
клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти
на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити били посочени разходите по кредита, размера на
договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена
впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора били
изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както
при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В
самия договор били посочени условията за предоставяне на обезпечение и
сроковете за това. И лихвата и неустойката били фиксирани и ясно описани в
договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова
стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и
изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко
едно отделно плащане до крайния падеж на договора. Предвид това е
изключено ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице
нарушение на чл. 143 ЗЗП.
Заявява, че в периода 2023 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо четири
договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Договорите били сключени с
двете дружества - финансови институции от групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС.
Последното е собственик на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* и
„КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********. Очевидно било, че при сключването
на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за
предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че
обезпечение не бъде осигурено, но въпреки това е изтеглил заемните суми и
се е ползвал от тях. Следователно ищецът бил сключил договорите с
единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите,
а след това заведе искове за недействителност.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
8
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
на процесуалния представител ищеца адв. Д. Г. заявява, че поддържа исковата
молба, счита, че предявения иск за основателен и доказан. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски – 94,80 платена ДТ, както и
адвокатски хонорар по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна „Сити Кеш“ ООД не се явява, не
се представлява. В писмено становище поддържа, отговора на исковата молба.
Прави възражение относно претендираното адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
паричен заем № ************, се установява, че на 29.02.2024 г. между
ищцата М. И. Д. и ответникът „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* е сключен
договор за кредит, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в
размер на 1000,00 лева при следните условия: размер на погасителната вноска
– 4х41,67 лева и 6х191,80 лева; ден за плащане – 1-во число; вноска –месечна;
брой вноски – 10; годишният процент на разходите – 62,84 %, фиксиран
лихвен процент - 50,00 %; дата на първо плащане -01.04.2024 г.; обезпечение –
поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя; дата на
последно плащане – 30.12.2024 г.; обща сума за плащане 1317,48 лева.
Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, страните се споразумяват, че
договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу
обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
9
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната. Да не е/са поръчител/и по други договори за
кредит, сключен/и с кредитора. Да не е/са кредитополучател/и по договори за
кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение. Да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ. Да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на
получавания от тях доход. Страните се споразумяват, че кредитополучателят
ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от
сключване на настоящия договор.
В чл. 11 от договора страните договорили, че с подписването на
настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се
счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия
договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за
кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1
052.52 лева. Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея
дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в
Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна: Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищцата е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и по
смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според чл. 9, ал. 1
от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата
на ЗПК. При разрешаване на спорния между страните въпрос нищожен ли е
процесния договор за паричен заем № ************ от 29.02.2024 г., следва
да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит,
10
залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за
форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който
определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до
извод за недействителност на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изиск-
ванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. В
случая ищцата твърди, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК.
Чл.22 от ЗПК, както бе посочено, се отнася до недействителност на
договора при неспазване на посочените в разпоредбата на чл. 11 от същия
закон изисквания. Това води до недействителност на целия договор за кредит.
А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че дого-
ворът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Клаузата на чл. 5 от Договора за паричен заем № ************ от
29.02.2024 г. възлага в тежест за ищцата да осигури обезпечение с банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
на конкретни критерии. Анализът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
извода, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за
потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
11
Същевременно кредиторът „Сити Кеш“ ООД не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин
заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС,
девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички
разходи, което ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48 разходи, договорът за
кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на
главница.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на
12
ГПР от 64,84 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на
1052,52 лева за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване
на договора, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК.
В конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора
потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
„неустойка“, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде
включено изначално при формирането на ГПР.
Следва да се има предвид, че посочената „неустойка“ не е за
неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а
на допълнително задължение за обезпечаване на изпълнението.
Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на
договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той
следва да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а
не да начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Този риск следва да се съобрази от кредитора
към момента на сключването на договора и да намери отражение при
вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да
стане това. В случая, по своето същество, неустойката представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Съществено при преценка на валидността на
същата е, че се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план.
Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя
характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това не-
изпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е
предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на
добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване
на кредита, а както бе казано до скрито възнаграждение, без да е включено в
13
ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и
посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Съдът счита, че условията, на които следва да отговаря отговарят
поръчителите са изключително завишени, като е налице изключително кратък
срок за предоставяне на поръчителство и банкова гаранция - 3 дни от
подписаване на договора. Това реално поставя заемателя в невъзможност да
представи обезпечение посредством възможностите посочение в чл. 5 от
договора за заем. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита
води до извод за липса на доброволност и възможност при избора на
обезпечение.
Съдът приема, че действителният ГПР по кредита нарушава импера-
тивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочването на по-нисък от действи-
телния ГПР представлява невярна информация и следва да се определи като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните ико-
номически последици от сключването на договора.
14
Съдът счита, че с оглед приетото за установено по делото и доколкото се
констатира, че в процесния договор за паричен заем е налице несъответствие
между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че договор за паричен заем №
************ от 29.02.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на цитираната
разпоредба.
За пълнота, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна,
и по-конкретно- заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП във вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване
на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключване на договора за кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск,
като приеме за установено, че договор за паричен заем № ************ от
29.02.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 94,80 лв. за платена ДТ.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр., ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявения иск.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.3,пр.2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за възнаграждения за
адвокатска работа. В случая при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото е
приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения на адвокатската работа. Съдът счита, че справедливия размер
за адвокатското възнаграждение по делото е минималният размер на
възнаграждението по иска от 644,40 лева с ДДС, доколкото делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, не са разпит-вани свидетели и не е
15
изслушвана съдебна експертиза, а единственото съдебно заседание протече
без явяване на страните и техните процесуални представители. Дължимият
ДДС се начислява върху възнаграждението по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение (в този смисъл
Решение №************/30.01.2024 г. по т.д. № *****/2022 г. на ВКС, II т.о.,
Определение № ****/19.09.2023 г. по гр. д. № *******/2022 г. на ВКС, III г.о.,
Определение №791/20.04.2023 г. по к.гр. д. № *********/2022 г. на ВКС, I г.о,
Определение №287/06.07.2022 г. по ч.т.д. № *******/2021 г. на ВКС, II т.о и
др.).
Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките
за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на ищцата. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето
е близко на адвоката се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента. Вярно е, че договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
обективирани в договор за правна защита и съдействие, сключен между
страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай
нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда (в този смисъл Определение № *********** г. по гр. д. № 2266/2016
г. на ВКС, I г.о.). В случая, видно от предоставения договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и адв. Д. Г., е посочено, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр.2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ако ответникът
счита, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, може да
опровергае твърдението за наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА, като представи доказателства в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. И. Д., ЕГН
16
********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит № ************ от 29.02.2024 г. е
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК, поради неточно посочване в
него на ГПР.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско
шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе,
бул. *********, вх. 1, ет. 6, ап. 23 сумата 94,80 лв. (деветдесет и четири лева и
80 ст.), представляваща разноски за платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр.2 вр. ал. 2 от ЗА „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-
Ловеч с №***********, служебен адрес: гр. ***********, ул. *********, ет. 4,
офис №30, сумата 644,40 лв. с ДДС (шестстотин четиридесет и четири лева и
40ст.) за осъщественото представителство и защита на М. И. Д. пред първа
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
17