Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. 26.
05. 2017 година
град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд наказателно
отделение
На осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Станка ЖЕЛЕВА
Прокурор:
Драгомир СЯРОВ
Като
разгледа докладваното от съдия М.Митев ЧНД № 73 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 465, ал. 3 вр. чл. 457, ал. 2 НПК.
По реда на
чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА е постъпило предложение от О.п.г.Т. *** да постанови
изпълнение на решението, на приета за изпълнение Наказателна присъда № 1426/23.
06. 2016 год., произнесена от Районен съд – Арад, Р. Румъния, по Дело №
10919/55/2015 год. с която на българския гражданин Т.Х.Т. е наложено наказание
от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, в законна сила от 13. 12. 2016 год.
В съдебното
заседание прокурорът поддържа искането.
Осъденото
лице – Т.Т., редовно призован, се явява
лично. Назначеният на осн. чл. 465, ал. 3 от НПК защитник пледира за признаване
за изпълнение на присъдата. Осъдения счита,
че искането е основателно.
Окръжен съд Търговище, като се
запозна с представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
прие за установено следното:
Осъденият Т.Х.Т.,
с ЕГН **********, бил роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***.
Към 18. 05.
2017 год. Т. бил неосъждан. / В
справката за съдимост, приложена по делото, фигурират две осъждания, по
първото, от 2002 год. е настъпила реабилитация по право, а по втората – от 2004
год. е реабилитиран по давност – чл. 88а, ал. 1 НК/. По отношение на него няма висящи
досъдебни производства.
Т. бил
осъден с присъда № 1426/23. 06. 2016 год., постановена по Наказателно дело №
10919/55/2015 год. на Районен съд – Арад, Р. Румъния на ШЕСТ месеца „лишаване
от свобода“ за престъпление по чл. 262, ал. 1 от НК на Р. Румъния. Касае се за
незаконно преминаване на държавната граница на Р. Румъния.
С оглед на
влязлата в сила присъда, спрямо Т. била получена Европейска заповед за арест от
делегиран съдия Отдел „Наказателни изпълнения“, при Районен съд – Арад, Р.
Румъния. В изпълнение на тази заповед Т. бил задържан от полицейски орган на
16. 08. 2016 год., като задържането било продължено до 72 часа, на осн. чл. 42,
ал. 2 от ЗЕЕЗА, считано от 17. 08. 2016 год.
С
определение № 139/19. 08. 2016 год. по ЧНД № 160/2016 год. по описа на Окръжен
съд – Търговище спрямо Т. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по реда на чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл. 64, ал. 3 от НПК.
С решение №
83/23. 08. 2016 год. по ЧНД № 162/2016 год. по описа на Окръжен съд –
Търговище, в законна сила от 29. 08. 2016 год. , на осн. чл. 40, ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА съдът е приел да се приведе в изпълнение от Окръжна прокуратура –
Търговище наказанието от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“, наложено за деяние
по чл. 262, ал. 1 от НК на Р. Румъния, произнесена от Районен съд – Арад,
окончателна поради пропуснат срок за обжалване от страна на Т.. Пред съда Т. е изразил желание
да търпи наказанието си в Р. България.
На осн. чл.
44, ал. 9 от ЗЕЕЗА мярката за неотклонение на Т. била променена от „задържане
под стража“ в „домашен арест“.
С протоколно
определение № 191/14. 10. 2016 год. по ЧНД № 191/2016 год. по описа на Окръжен
съд – Търговище, в законна сила от 17. 10. 2016 год. мярката за неотклонение
„домашен арест“ била изменена в „подписка“.
За да
постанови изпълнение на присъдата на чужд съд, с оглед разпоредбата на чл. 468,
ал. 1 НПК настоящия съд следва, в съответствие с чл. 457 НПК, настоящия състав
съобрази следното:
Искането за
признаване, респ. изпълнение от Р. България на присъдата на Районен съд – Арад,
Р. Румъния, с която е осъден българският гражданин Т.Т. е процесуално
допустимо, тъй като е подадено по надлежния ред от държава ратифицирала
Европейската конвенция за международно признаване на присъди от 28. 05. 1970
год. /ЕКМПП/, и основаващо се на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.
11. 2008 год. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения
по наказателни дела, с които се налага наказание „лишаване от свобода“, или
мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение от ЕС.
Искането по
чл. 465, ал. 1 от НПК е основателно, тъй като са на лице визираните в чл. 463,
т. 1 – 6 НПК условия за признаване, респ. изпълнение на процесната присъда,
представляваща „Европейско съдебно решение по наказателно дело“, а именно:
1/ деянието
за което е направено искането съставлява престъпление и по българският НК – чл.
279, ал. 1 НК, с предвидено наказание до ПЕТ години „лишаване от свобода“ и
ГЛОБА в размер от СТО до ТРИСТА лева;
2/ деецът е
наказателно отговорен по см. на чл. 31, ал. 1 от българския НК, тъй като е
извършил престъплението като пълнолетно лице – навършило 18 годишна възраст,
действайки в състояние на вменяемост;
3/ присъдата
е постановено в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, и на протоколите към нея, по които Р.
България е страна, предвидени в чл. 1 до чл. 7 и чл. 14;
4/ деецът не
е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с
политическо, или за военно престъпление;
5/ по
отношение на осъдения за същото престъпление Р. България не е признала присъда
на друг чуждестранен съд;
6/ присъдата
не противоречи на основните принципи на българското наказателно право, каквито
са принципа на законност, демократизъм и хуманизъм. Не противоречи и на
основните принципи в наказателно – процесуалното ни право, визирани в чл. 6 до
чл. 22 НПК.
Не е
нарушено правото на защита на осъденият. Бил е редовно призован, но не е
участвал в производството по делото. Пред съда той е бил представляван от служебно
назначен адвокат, а присъдата е постановена „задочно“, в негово отсъствие. Била
му е дадена възможност да обжалва постановената присъда, но Т. е пропуснал
процесуално установените срокове.
Не са на
лице и условията по чл. 464 НПК за отказ за признаване и изпълнение на
присъдата, предвид следното:
1/
наложеното наказание подлежи на изпълнение по българския НК, и по НК на р.
Румъния, тъй като и по двата кодекса не е изтекла предвидената давност за това,
която според чл. 82, ал. 1, т. 3 от българския НК е 10 години;
2/ срещу
осъдения по време на извършване на престъплението е могло да бъде започнато
наказателно производство в Р. България;
3/ спрямо
осъдения за същото престъпление в Р. България няма незавършено наказателно
производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение, или разпореждане за прекратяване на делото;
4/ няма
основание да се счита, че присъдата е наложена по расови, религиозни, национални
или политически съображения;
5/
изпълнението на присъдата не противоречи на международните задължения на Р.
България;
6/
престъплението не е извършено извън Р. Румъния.
Предвид
всички изложени съображения правилно Окръжен съд – Търговище уважил искането на
Районен съд – Арад, Р. Румъния за признаване в Р. България на присъда № 1426,
произнесена на 23.06.2016 год. и влязла в сила на 11. 07. 2016 год., с която
българският гражданин Т.Х.Т. е осъден за
престъпление по чл. 262 от НК на Р. Румъния, като му е наложено наказание от
ШЕСТ месеца „лишаване от свобода“.
Наложеното
наказание следва да се изпълни при първоначален ОБЩ режим съгл. чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС – осъждането е първо за умишлено престъпление, и на наказание до
5 години.
При изпълнение
на наказанието следва да се приспадне времето, през което осъденият е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Водим от
горното и на осн. чл. 465, ал. 4 вр. чл. 457, ал. 2 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИВЕЖДА в ИЗПЪЛНЕНИЕ наложеното на Т.Х.Т. с ЕГН **********,
наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за
срок от ШЕСТ месеца по Присъда № 1426, постановена на 23. 06.
2016 год. и влязла в сила на 11. 07. 2016 год.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 468, ал. 6, вр. чл. 457, ал. 3 от НПК и чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС изтърпяване на наказанието при първоначален „ОБЩ“ режим.
ПРИСПАДА на осн. чл. 468, ал. 4 от НПК вр.
чл. 59, ал. 1 НК времето от 17. 08. 2016 год. до 22. 08. 2016 год. през което
осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и времето от
23. 08. 2016 год. до 14. 10. 2016 год. през което е търпял мярка за процесуална
принуда „домашен арест“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като за
осъденото лице срока тече от същата дата.
Заверен
препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Министерство на правосъдието
за препращане на компетентните органи на Държавата поискала признаване и
привеждане в изпълнение на присъдата, и на бюро „Съдимост“ при РС Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.