След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба и изразените от страните защитни тези, съдът прие за установено следното:

Според обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно, че ищецът „Б.“ ЕООД е извършвал дейност в „П.“, находящо се в село К., общ. С., като за консумираната за обекта електроенергия е заплащал цена  на доставчик на електроенергия на свободен пазар  - „А.“ АД,  а цената за пренос и достъп през/до електроразпределителната мрежа е заплащана на ответника - „Е.Ю.“ ЕАД, които фактически обстоятелства не са оспорени от ответната страна. Т.е. – няма спор относно специфичния характер на създадените между страните търговски отношения, намиращи законовата си регламентация на първо място в Закона за енергетиката, доколкото се касае за заплащане на цена на доставчик на електроенергия на свободен пазар, а очертаният между страните спор се свежда до заплащане на цена за пренос и достъп през/до електроразпределителната мрежа. Или ищецът е „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ - клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Ответникът е „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла на пар.1, т.34б, б.А от ДР ЗЕ - лице, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия.

Индивидуалните отношения между страните произтичат от Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 04.07.2013г., представен от ответника по реда на чл.190 от ГПК и неоспорен от ищеца. Като клиент, който купува електрическа енергия, ищецът е ползвал правото, регламентирано в чл.95 ал.1 от ЗЕ /включително и в редакцията му ДВ бр.54/2012г./ – да избере доставчик на електрическа енергия. Т.е. касае се за сделка по свободно договорени цени, сключена между производител и краен клиент по смисъла на чл.100 ал.1 от ЗЕ.

От друга страна, съгласно чл.88 ал.1 от ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия /т.е. – на територията, на която се намира обектът на крайния клиент/, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. Съгласно чл.106 от ЗЕ, с цел гарантиране сигурната работа на електроразпределителните мрежи операторите на електроразпределителните мрежи сключват сделки за допълнителни услуги при условията и по реда, съгласно действащата към момента на сключване на договора от 04.07.2013г. разпоредба – на чл.83 ал.1, т.4 от ЗЕ /а съгл. сега действащата разпоредба – по реда на чл.83 ал.1, т.5 от ЗЕ/. Редът, указан в чл.83 ал.1, т.4 от ЗЕ /редакцията ДВ бр.54/2012г./, е по Правилата за управление на електроенергийната система /които регламентират правата и задълженията на оператора на електропреносната мрежа и присъединените към електропреносната мрежа лица във връзка с планиране развитието на електропреносната мрежа, планиране и управление на режима на работа на електроенергийната система, процедурите по задължителния обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на защитен план и план за възстановяване на електроенергийната система, условия и ред за провеждане на системни изпитвания и за предоставяне на допълнителни услуги, за условията и реда за достъп до електропреносната мрежа, за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, за прилагане на нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електропреносната мрежа, и предоставяните услуги. Редът, указан в чл.83 ал.1, т.5 от ЗЕ, е по Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, /които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи, и предоставяните услуги. Редът, указан в чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ, е по Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средството за търговско измерване/. Именно по реда и при условията на посочените подзаконови нормативни актове е сключен договорът от 04.07.2013г. между страните по делото.

На следващо място по делото няма спор, че на 19.06.2018г. представители  на „Е.Ю.“ ЕАД са извършили техническа проверка на измервателната система за обекта, при която е установен изгорял предпазител 20кУ на НТ на втора фаза, вследствие на което е прието, че електромерът отчита с грешка минус 34,98% от консумираната енергия. Посочените констатации са отразени в съставения и представен като доказателство по делото  Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №***/19.06.2018г. По повод на тези констатации ответното дружество е коригирало сметката за доставената на ищеца електрическа енергия за 36 дни - за периода от 14.05.2018г. до 19.06.2018г., като е начислило допълнителна електрическа енергия на стойност 44 734,32лв. с ДДС, за което е издадена данъчна фактура №**********/02.10.2018г. Не е спорен и фактът, че сумата по посочената фактура е заплатена от ищеца на 12.11.2018г., както и че последният е заплатил и лихва върху сумата по фактурата, в размер на 385,21лв. с вкл. ДДС по издадена лихвен лист № ***/18.12.2018г. на 20.12.2018г.

 Спорният по делото въпрос се свежда до това – платена ли са сумите на правно основание, съответно – какво е то.

Успешното провеждане на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в трите му хипотези се обуславя преди всичко от установяване наличието на основния елемент от фактическия състав – а именно неоправданото разместване на имуществени блага. Неоправданото разместване на имуществени блага е обусловено от обогатяване на едната страна за сметка на другата и то при липсата на правно основание за това, както и от причинна връзка между обедняването и обогатяването. При иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, в трите му хипотези, включително и хипотезата на пр.1-во – получено без основание, на която се основава настоящата искова претенция, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането – който в случая не е спорен, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респективно за задържане на полученото.

Както се посочи, касае се за правоотношения със специален предмет от сферата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия, уредени със специален закон – Закона за енергетиката и подзаконови нормативни актове – Правилата за търговия с електрическа енергия, Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, Правилата за управление на електроенергийната система, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.

В този смисъл спорният по делото въпрос - платена ли са исковите суми на правно основание и какво е то, се явява въпрос с правен характер и отговорът на този въпрос следва да се изведе от специалната нормативна уредба.

Към момента на сключване на договора от 04.07.2013г. са действащи Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 64 от 17.08.2010г., отм., бр. 66/26.07.2013г., в сила от 26.07.2013г. /Правилата/. В гл. трета, раздел първи, чл.11 от Правилата са регламентирани видовете договори на пазара на електрическа енергия. Касае се за договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.11, т.3 от Правилата. Съгласно чл.14 ал.2, т.1 от Правилата, договорите за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, се сключват между електроразпределителното предприятие от една страна и потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Т.е. – касае се за индивидуален договор и между страните са приложими клаузите на този договор, независимо от наличието на Общи условия. Тук следва да се отбележи, че Общите условия, на които се позовава ищецът /приложени към исковата молба/, са Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.Е.“ АД /предишно фирмено наименование на „Е.Ю.“ ЕАД/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г. Съгласно чл.2 с тези ОУ се регламентира услугата „пренос през електроразпределителната мрежа“ между „Е.Е.“ АД и потребителя на електрическа енергия /какъвто е ищецът/, присъединен към електроразпределителната мрежа, но който е и клиент на крайния снабдител „Е.“ АД. „Краен снабдител“ по смисъла на пар.1, т.28а от ДР ЗЕ е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. А в случая, както се посочи, ищецът е ползвал правото по чл.95 ал.1 от ЗЕ – да избере друг доставчик на електрическа енергия, при което тези ОУ са неприложими към отношенията между страните по делото, а приложение ще намери индивидуалният договор от 04.07.2013г. В същия смисъл неприложима е и разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, на която се позова ищецът в исковата молба и на неспазването на която се е позовал първоинстанционният съд, тъй като същата визира изисквания към общите условия на крайния снабдител, който е „Е.“ АД. По същите причини аналогично приложение с настоящия казус не може да намери и цитираното в исковата молба и от окръжния съд решение №111/17.07.2015г. на ВКС, по т.д. №1650/2014г., първо т.о., доколкото същото касае правоотношения между крайния снабдител и крайния клиент, каквито правоотношения не са предмет на настоящия спор.

В случая, тъй като между страните по делото е сключен индивидуален договор, то правоотношенията помежду им се уреждат от индивидуалния договор, сключен между оператора на разпределителна мрежа и „Б.– Б.“ ЕООД – мрежови клиент, по силата на чл.1 от който ЕВН ЕР, в качеството си на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа предоставя на Мрежовия клиент право на ползване на електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия. В чл.45 от този договор от раздел „Отговорност на мрежовия клиент“, са изчерпателно и конкретно регламентирани отношенията между страните в случай на неточно измерване, частично измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на този договор. В чл.45 ал.1 е предвидено, че ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 дни мрежовия клиент /и неговия снабдител/производител/ за преизчислените количества електрическа енергия. В случая тези изисквания са изпълнени, като е съставен констативен протокол /в присъствие на представител на ищеца/ от 19.06.2018г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №***/19.06.2018г. С писмо, на което се позовава и самият ищец, същият е уведомен за преизчисленото количество електрическа енергия за свободен пазар, както и че на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.2 от ПИКЕЕ ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода 14.05.2018г. до 19.06.2018г., за 36 дни. Установено в рамките на първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е обстоятелството, че повредата в измервателната система, констатирана с горепосочения протокол – изгорял предпазител, вследствие на която консумираната енергия е отчетена грешно, не се дължи на неправомерно въздействие от страна на мрежовия клиент. Съгласно заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа експертиза, изгорелият предпазител, описан в констативен протокол от 19.06.2018г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №***/19.06.2018г., се намира във възлова станция В/С К.. Поддръжката на съоръжението се извършва от „Е.Ю.“ ЕАД, КЕЦ – А.. Съоръжението е снабдено със СОТ и дружеството – ищец няма достъп до него, в каквато насока са и депозираните по делото гласни доказателства. Тази техническа ситуация е регламентирана от клаузата на чл.45 ал.3 от договора от 04.07.2013г., съгласно която, когато няма констатирано неправомерно въздействие, ЕВН ЕР преизчислява количеството електрическа енергия за период, не по – дълъг от 30 дни. В този случай коригираните количества са равни на измерената грешка при проверка за точност на средствата за търговско измерване има конкретен измерител, корекцията се изчислява като функция на отчетената грешка, като се отчита класът на точност на средствата за търговско измерване.

Както се посочи, на база данните от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №***/19.06.2018г., операторът на електроразпределителната мрежа е коригирал сметката за доставената на ищеца електрическа енергия, но не за 30 дни – в съответствие с клаузата от договора, а за 36 дни - за периода от 14.05.2018г. до 19.06.2018г., като е начислил допълнителна електрическа енергия на стойност 44 734,32лв. с ДДС. В тази връзка, с оглед визираната в чл.266 ал.3 от ГПК хипотеза, пред въззивната инстанция е допусната допълнителна съдебнотехническа експертиза, която е представила заключение по поставената задача: каква би била дължимата сума за доначисляване на потребена, но неотчетена електрическа енергия за 30-дневен период, с крайна дата 19.06.2018г. /датата на констатиране на неточното измерване и съставяне на констативния протокол/, изчислена по реда на чл.51 ал.2 от ПИКЕЕ, във вр. с чл.48 ал.1, т.2, б. А, във вр. с чл.45 ал.3, т.1 от договора от 04.07.2013г.; действително отчетена ли е отрицателна грешка при измерване на количеството консумирана ел. енергия и от кой момент е започнало измерването с отрицателна грешка. Съгласно заключението на вещото лице дължимата сума за доначисляване на потребена, но неотчетена електрическа енергия за периода 21.05.2018г. – 19.06.2018г. е в размер на 37 278,62лв. с ДДС. Електромерът е отчитал консумираната електроенергия с грешка „-34,98%“ считано от 12.05.2018г.

Доказателственото искане на жалбоподателя за допускане на допълнителна съдебнотехническа експертиза е уважено на основанието по чл.266 ал.3 от ГПК по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест с доклада по делото, а именно – в тежест на ответника е да докаже, че заплатените суми са заплатени на правно основание. Вярно е, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК. Това обаче не го лишава от възможност да изрази становище по основателността на иска. Възраженията по основателността на иска, изразени в първото по делото съдебно заседание, се свеждат до правни доводи и приложението на специалната нормативна уредба или касае се за правна защита. Правото да се изразят правни становища не се преклудира, още по-малко с изтичане на срока за отговор – етапът за правен анализ е устните състезания, който следва съдебното дирене, като продължение или включване в този етап е изготвянето на писмена защита. В обобщение, не се преклудират тези становища и възражения, които са свързани със служебното приложение на процесуалния и материалния закон. А както се посочи по-горе, настоящият спор е правен и той се свежда до приложението на специалната нормативна уредба. В тази връзка, във връзка с разпределението на доказателствената тежест, по повод на изисканата и представена от ответника по реда на чл.190 от ГПК документация, на базата на която е извършена процесната корекция /която документация не е оспорена от ищеца, с изключение на доказателствената стойност на „Становище“ изготвено от ответника/ и във връзка с изразеното становище по основателността на иска, включително и касателно неговия размер, ответникът е заявил пред първоинстанционния съд доказателственото си искане за допускане на допълнителна съдебнотехническа експертиза /допусната от настоящата инстанция/. Като е оставил без уважение така своевременно заявеното доказателствено искане, приемайки, че същото е преклудирано, поради непредставяне в срок отговор на исковата молба, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. А да се приеме, че пропускането на преклузивния срок за подаване на отговор на исковата молба лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респективно - да изрази становище по иска, несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на защита на ответника.

С оглед на изложеното и като се съобрази заключението от допуснатата във въззивното производство съдебнотехническа експертиза, което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло, следва да се приеме, че е установено и доказано основанието за получаване от ответника на сумата от 37 278,62лв. с ДДС – с оглед нормативната уредба, уреждаща конкретния вид обществени отношения и преди всичко с оглед клаузата на индивидуалния договор – чл.45 ал.3 от същия. Вещото лице е изчислило посочената стойност като функция на отчетената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване – така, както е предвидено в цитираната клауза. По този начин е регламентирано отчитането от оператора на съответната мрежа, в случай че средството за търговско измерване измерва с грешка, с разпоредбата на чл.48, т.2, б.А от Правила за измерване на количеството електрическа енергия – действаща към процесния момент /отм. с Решение №2315/2018г. на ВАС – ДВ бр.97/23.11.2018г. /За небитови клиенти, при наличие на точен измерител, количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване/. Отново във връзка с клаузата на чл.45 ал.3 от индивидуалния договор, както и ПИКЕЕ, разликата на сумата от 37 278,62лв. с ДДС до пълния претендиран размер – 44 734,32лв. с ДДС или 7 455,70лв., като начислена извън указания в договора период – не по-дълъг от 30 дни, се явява платена без правно основание, от което следва и основателността на исковата претенция за тази сума.

Що се отнася до позоваването в исковата молба на липсата на документална обоснованост на издадената от ответното дружество фактура, то доводите в тази насока са неоснователни. Документалната обоснованост на издадената от „Е.Ю.“ ЕАД фактура се извежда от клаузите на раздел 7-ми от договора „Отчитане, фактуриране и плащане“, като съгласно чл.27 ал.1, ЕВН ЕР фактурира използваните от мрежовия клиент мрежови услуги. Това се извежда и от разпоредбата на чл.51 ал.2 от ПИКЕЕ /действаща към процесния момент, отм. с Решение №2315/2018г. на ВАС – ДВ бр.97/23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г./, съгласно която, за клиенти, закупуващи електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от крайния снабдител, или доставчик от последна инстанция, операторът на разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата сума от съответния клиент вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване; ако между оператора на разпределителната мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз основа на сключен комбиниран договор между клиента и търговеца, операторът представя на клиента фактурата за дължимата сума вследствие на неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

По отношение на начислената от оператора на електроразпределителната мрежа лихва върху допълнително начислената дължима сума вследствие на установено неизмерване/неточно измерване на количеството електрическа енергия, следва да се посочи, че това му право произтича от клаузата на чл.46 ал.1 от раздел „Отговорност на мрежовия клиент“ от договора за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, съгласно която клауза, мрежови клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за мрежови услуги, дължи на ЕВН ЕР обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл.28 ал.1 от договора от 04.07.2013г., мрежовият клиент заплаща на ЕВН ЕР дължимите суми в срок до 10 дни от издаване на фактура от ЕВН ЕР. По този начин е определен и падежът на задължението от 44 734,32лв., с ДДС по издадената фактура №**********/02.10.2018г. – с посочена дата на падеж – 12.10.2018г. Ищецът е заплатил лихва на стойност 385,21лв. по издаден от ответника лихвен лист №***/18.12.2018г. – т.е. – лихва до 18.12.2018г. Законната лихва върху сумата от 44 734,32лв. за периода 13.10.2018г. – 18.12.2018г. обаче е в по-висок размер. В по - висок размер е и законната лихва върху платената на правно основание сума от 37 278,62лв. с ДДС, а именно – за периода 13.10.2018г. – 18.12.2018г. същата е в размер на 693,80лв. В този смисъл сумата от 385,21лв., като стойност в по-нисък размер от дължимата законна лихва върху платената на правно основание сума от 37 278,62лв., също се явява платена на правно основание, което обуславя неоснователността на иска по чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД.

По изложените съображения въззивната жалба се явява частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която  

ответникът „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1, пр. първо от ЗЗД на „Б.- Б.“ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 37 278,62лв. с ДДС  /над платената без основание сума от 7 455,70лв. до 44 734,32лв. с включен ДДС/, представляваща стойност на начислена енергия без основание за периода от 21.05.2018г. до 19.06.2018г. и за която е издадена фактура №**********/02.10.2018г.; сумата от 385,21лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, недължимо платена от „Б.“ ЕООД на „Е.Ю.“ ЕАД, и отразена по лихвен лист към писмо с изх.№***/18.12.2018г., издаден от „Е.Ю.“ ЕАД, ведно с дължимата лихва върху  сумите, считано от момента на подаването на исковата молба - 11.02.2019г. до окончателното им изплащане. Следва да бъде постановено решение, с което осъдителният иск по чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сумата от 37 278,62лв. с ДДС  /над платената без основание сума от 7 455,70лв. до 44 734,32лв. с включен ДДС/, както и за сумата от 385,21лв., платена от „Б.“ ЕООД на „Е.Ю.“ ЕАД, представляваща обезщетение за забавено плащане, по лихвен лист №***/18.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.02.2019г. до окончателното им изплащане, да бъде отхвърлен.

Следва да се потвърди решението в частта, с която „Е.Ю.“ ЕАД с ЕИК ***, е осъдено да заплати на основание чл.55 ал.1, пр. първо от ЗЗД на „Б.- Б.“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 7 455,70лв., представляваща стойност на начислена енергия без основание за периода от 14.05.2018г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.02.2019г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото сторените разноски в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени по съразмерност. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е сторил разноски общо в размер на 2 054,78лв. /250лв. - внесен депозит за вещо лице и 1804,78лв. - платена държавна такса за завеждане на иска/. Съразмерно с уважената част от иска му се дължат разноски в размер на 339,53лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата от 339,53лв. до 2 054,78лв.

Ответникът е представляван от юрисконсулт и е претендирано юрисконсултско възнаграждение. /В представения списък на разноските пред въззивната инстанция е посочено такова – в размер на 1 680лв./ Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.25 ал.1 от НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300лв., а съгласно ал.2, когато материалният интерес е над 10 000лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1. В случая, с оглед правната сложност на делото, възнаграждението следва да се определи в максималния размер по чл.25 ал.2 от НЗПП – 450. Съразмерно с отхвърлената част от иска, ищецът в първоинстанционното производство следва да заплати на ответника разноски в размер на 375,64лв.  

По разноските, сторени пред въззивната инстанция:

Жалбоподателят претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 680лв., което е съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Както се посочи, същото следва да бъде определено съгласно  чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 ал.2 от НЗПП. Съразмерно с уважената част от въззивната жалба /или отхвърлената част от исковата претенция/, следва да се присъдят по съразмерност разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 375,64лв. Освен тези разноски жалбоподателят е сторил такива – 350лв. – възнаграждение за вещо лице и 902,39лв. – заплатена ДТ за въззивно обжалване /или общо 1 252,39лв./ При това положение на жалбоподателя се дължат разноски по съразмерност – 1 045,44лв. Или общо въззиваемата страна следва да заплати на въззивника разноски в размер на 1 421,08лв. /юрисконсултска възнаграждение, ДТ за въззивно обжалване, възнаграждение за вещо лице/.

/Въззиваемата страна не претендира разноски пред настоящата инстанция/.