Р Е Ш Е Н И Е
№ 397
гр. Велико Търново , 18.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново, първи състав, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен съдия: Марияна Микова
при участието на секретаря В.Г., като
изслуша докладваното от съдията Микова адм.
дело№634 по описа за 2016година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/
Жалбоподателят Г.Т.Г. ***, обжалва
Решение № 1042-04-56#2/19.08.2016
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане№Д-04-000-00-00966868/ 27.06. 2016 г. на За ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Велико Търново. Твърди, че
така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Навежда доводи за
немотивираност на атакувания административен акт, с което е нарушено правото му
на защита. Според жалбоподателя, разпореждането, както и потвърждаващото го
решение, се базират само и единствено на съмненията на наказващия орган, които
съмнения не са подкрепени от никакви доказателства. Изтъква, че е полагал труд
и е бил осигуряван,поради което има право на определеното в закона обезщетение. Счита, че
са налице всички основания да му бъде изплатено претендираното обезщетение.
Навежда доводи, че е образувана проверка
по случая от органите на МВР, но не е установено извършване на престъпление. Сочи,
че постановявайки незаконосъобразен акт
административният орган го поставя в състояние да не може да се лекува и да
оцелява физически. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт като
незаконосъобразен и да разпореди на административния орган да постанови
друг, с който да му бъдат изплатени
полагащите се обезщетения.
В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена със законните последици от това.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да потвърди изцяло-като правилно и законосъобразно - обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Аргументира се, че административният орган се е съобразил изцяло със събраните в хода на административното производство доказателства. Моли при решаване на правния спор, с който е сезиран, настоящият съдебен състав да вземе предвид всички доказателства, както и мотивите, изложени самото оспорвано решение.
Претендира заплащане на разноски в размер на 350лв., представляващи юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство е Решение №1042-04-56#2 от 19.08.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново, с което е отхвърлена и недоказана жалба с вх.№1012-04-56/20.07.2016г. на Г.Т.Г., срещу Разпореждане №Д-04-000-00-00966868/27.06.2016г. на За ръководител по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ - В.Търново. С така потвърденото разпореждане от За ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл.40, ал.4 от КСО е спряно, считано от 27.06.2016г. , образуваното производство по изплащане на парични обезщетения на жалбоподателя Г. по издадените му болнични листове №Е20164346541 и Е20164346542. За да постанови оспорваното в това производство решение административният орган се е мотивирал, с наличието на индиции за липса на правно основание за получаване на претендираното обезщетение за временна нетрудоспособност поради заболяване и извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства, които са от значение за установяване изпълнението на законовите изисквания за изплащане на обезщетение по въпросните два болнични листа, след което е потвърдил разпореждането за спиране на административното производство и е отхвърлил като неоснователна и недоказана подадената от Г. жалба срещу разпореждането , с което е спряно образуваното административно производство за изплащане на парични обезщетения по болнични листове..
Видно от представените по делото доказателства разпореждането за спиране на административното производство за изплащане на парично обезщетение по двата болнични листа, издадени на Г. е връчено на адресата на 05.07.2017г.От своя страна, Г. се е възползвал от предоставеното му от закона право да оспори това разпореждане пред горестоящия административен орган. Безспорно е, че решението на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждането за спиране на производството и е оставена без уважение жалбата на Г. , е съобщено на жалбоподателя на 08.09.2016г., видно от надлежно извършеното удостоверяване на писмото в известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка / л. 8 от делото.
Недоволен от така постановеното решение, Г.Г. е обжалвал същото с жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело.
В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и приобщени като доказателство препис от трудов договор №01/05.10.2014г., сключен между „КАР КОМЕРС 1“ЕООД – гр. Свищов като работодател и Г.Т.Г. като работник, назначен на работа, на пълно работно време, на длъжност „Управител продажби и маркетинг“, както и Заповед №02/20.07.2016г., за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, считано от 21.07.2016г., поради намаляване обема на работа.
От страна на ответника, освен преписката по издаване на оспорвания акт , са представени доказателства, удостоверяващи компетентността на административния орган, издал разпореждането за спиране, потвърдено с обжалваното решение, както и писмо от Окръжна прокуратура - Велико Търново, в което се посочва, че по преписка №585/2016г. по описа на Окръжна прокуратура – Велико Търново все още се извършва проверка.
При така установеното от фактическа страна, при извършената служебна проверка за допустимост на жалбата, с която съдът е сезиран, се установи, че жалбата е допустима - подадена до компетентния съд, от лице, което има правен интерес от оспорване на акта, в рамките на преклузивния срок по чл. 118,ал.1 от КСО. Ето защо жалбата следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата на Г.Г. е основателна и следва да бъде уважена със законните последици от това. Съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните :
Въз основа на приложените в преписката доказателства, както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, настоящата инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение Директорът на
ТП на НОИ – Велико Търново е потвърдил
като правилно и законосъобразно Разпореждане
№Д-04-000-00-00966868/ 27.06.2016г. на
За ръководител по изплащането на обезщетения и помощи при ТП на НОИ -
В.Търново, с което разпореждане е спряно
образуваното производство по изплащане на
парични обезщетения по болнични листи, както следва: №Е 20164346541 и №Е
20164346542 на Г.Т.Г.. Мотивите на административния орган са, че не е
представен трудов договор на жалбоподателя със сочения работодател- осигурител,
както и че липсват доказателства за фактическо започнало осъществяване на трудова
дейност, за която Г. подлежи на осигуряване т.е че липсват доказателства за
наличието на валидно възникнало
осигурително отношение и че в хода на административното производство се установяват
факти и обстоятелства, представляващи индиция за липса на правно основание за
получаване на претендираното от лицето
парично обезщетение.
След извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата
на чл. 118,ал.2 от КСО, служебен контрол върху законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, съдът установи, че оспореното решение е
издадено от П.И.Й., директор на ТП на НОИ- гр. Велико Търново. Предвид това
оспореният административен акт се явява издаден от оправомощен орган и в
рамките на неговата материална компетентност. От представената и приета като доказателство по
делото Заповед №1015-04-97/26.04.2016г.
на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново се доказва и че потвърденото с
процесното решение разпореждане е издадено от надлежно овластен и компетентен
орган.
Атакуваното решение е издадено в изискуемата
от закона писмена форма за валидност и
съдържа посочване на фактическите и
правни основания за издаването им.
Не
се спори между страните, че пред
ответника - ТП на НОИ - Велико
Търново жалбоподателят Г.Г. е предявил
за изплащане на обезщетение за
временна нетрудоспособност 2болнични
листа - №Е20164346542 и №Е20164346541, и двата издадени от д-р Апурба, МЦ“Хирон“ООД-гр. Свищов, като
причина за временната нетрудоспособност на Г. е посочено - злополука нетрудова
и диагноза : „Дисторзио генус синистра. Руптура мускулус Квадрицепс
феморис синистра“. На Г. е предписано
домашно лечение за срок общо от 60дни, за периода 13.04. 2016г.-10.06.2016г. включително.
Установено е по безспорен начин, че
жалбоподателят Г.Т.Г. има вписан в регистъра на трудовите
договори в НОИ трудов договор от 05.10.2014г., като е вписана основна заплата
(осигурителен доход) от 2400 лв.
От съдържащите се в преписката по издаване
на оспорвания административен акт
доказателства е видно, че по
повод представените в ТП на НОИ – Велико
Търново болнични листи за изплащане на обезщетение за временна
нетрудоспособност на Г. Г. за друг предходен период е било
възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „КАР КОМЕРС“ЕООД – гр.Свищов - относно коректността на подадените
данни по чл.5,ал.4,т.1 от КСО за изплащане на парични обезщетения.
Въпросната проверка е възложена през
месец януари 2016г. т.е преди издаването на двата процесни болнични листа, за
които е спряно производството по
изплащане на парични обезщетения
на лицето. Не се спори между страните, че
в края на месец януари 2016г./ това се признава в съдебно заседание от жалбоподателя, в
изпълнение на издадената заповед за извършване на проверка на
осигурителя „КАР КОМЕРС 1“ЕООД, служители на ТП на НОИ - Велико Търново
са посетили адреса, посочен като седалище и адрес на управление на дружеството,
но фактически проверка не е извършена и
самата заповед за извършване на проверка не е връчена, тъй като на посочения
адрес не е открито лице, което управлява и представлява дружеството, а е намерен
само жалбоподателя Г.Т.Г., за когото
инспекторите по осигуряването са
приели, че няма представителна власт. Липсват данни, а и не се твърди от
ответника, след получаване на въпросните два болнични листа за временна
нетрудоспособност, касаещи периода след 13.04.2016г. да са извършвани действия-
проверка на място - във връзка с разпоредената през месец януари 2016г.
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „КАР КОМЕРС 1“ ЕООД
– гр. Свищов, нито пък да е изисквана
допълнителна информация от осигурителя, от жалбоподателя или пък да са
предприети действия по оспорване на така издадените болнични листи. Де факто,
голяма част от фактите, описани в обстоятелствената част на Решение№1042-04-56#2 от 19.08.2016г. на Директора на ТП на
НОИ-Велико Търново касаят действия, извършени от инспектори по осигуряването и от органи по
приходите преди датата на представяне
на процесните 2болнични листа, които
действия по същество са такива по установяване на данни за извършено престъпление от общ характер от
осигурителя, но не е ясно каква е връзката
им с конкретното административно производство и дали те действително
представляват основание за спиране на административното производство, при
наличие на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.54 от АПК. В преписката се
съдържат две задължителни предписания-от месец юли и месец август 2016г.-
дресирани до осигурителя „КАР КОМЕРС 1“ЕООД-гр. Свищов, с което от същия се
изисква да представи определени документи-разчетно-платежни ведомости с
начислени и получени трудови възнаграждения и отчетни форми за явяването /неявяването на
работа на всички назначени по трудови правоотношения лица, уведомления по
чл.62, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, длъжностни характеристики и
др., които задължителни предписания обаче не са връчени на адресата.
От представеното и прието като доказателство писмо с изх.№1012-04-56#1/11.08. 2016г. на ТП на НОИ - Велико Търново,
адресирано до прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново, се установява,
че ответникът иска предоставяне на информация за резултатите от действията на
прокуратурата по сигнал, заведен под №585/ 2016г. по описа на ВТОП.В хода на
съдебното производство ответникът представя писмо№585/2016 от 31.10. 2016г., с
което в отговор на горепосоченото писмо на ТП на НОИ-Велико
Търново, Окръжна прокуратура-Велико Търново уведомява ответника, че е
образувана преписка№585/2016г. по описа на
прокуратурата, по която преписка все още се извършва проверка.
Въпросните две предписания, които
не са връчени на осигурителя, както и друга
кореспонденция на ответника
до Окръжна прокуратура – Велико Търново
относно подаден от ТП на НОИ –Велико
Търново и резултатите от извършена проверка по този сигнал, както и документи, удостоверяващи изискване и
приобщаване на документи от ТД на НАП-Велико Търново са действията, извършени
от ответника с оглед евентуалното установяване на престъпни обстоятелства, които
трябва да бъдат установени и които би трябвало да са от значение за
административното производство по изплащане обезщетение за временна
нетрудоспособност на Г.. В самите писма
обаче не се посочва и не може да бъде направен извод за наличие на така връзка
, още по-малко да се приеме за установено, че са налице предпоставките за
спиране на административното производство.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира, че оспорваното решение на
Директора на ТП на НОИ – Велико
Търново, е издадено при неправилно приложение на материалния закон и
следва да бъде отменено със законните
последици от това.
На първо място, в
обжалваното Решение №1042-04-56#2 от 19.08.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Велико Търново,
както и в потвърденото с него разпореждане, липсва посочване на конкретно правно основание, на което се основава постановеното
спиране на образуваното производство по
изплащане на парични обезщетения по
болнични листове,издадени на Г.Т.Г.. Не се посочва нито една от законово
регламентираните в чл.54 от АПК хипотези, при което е допустимо
административният орган да спре административното производство. Както вече бе
посочено, основните аргументи, съдържащи
се в
решението, сочат по-скоро на липса на основание за изплащане на претендираното от Г. обезщетение за временна
нетрудоспособност т.е биха били относими при постановен отказ за изплащане на
претендираното обезщетение за временна нетрудоспособност,
отколкото на такива, обосноваващи наличие на основание за спиране на
административното производство. Само на това основание - липсата на конкретно
правно основание, на което се спира производството за изплащане на парично обезщетения по болнични листове - Решение №1042-04-56#2 от 19.08.2016г. на
Директора на ТП на НОИ-Велико Търново следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На следващо място, с оглед процесуалните действия, предприети от ответника в хода на съдебното производство, би могло да се приеме, че ТП на НОИ-Велико Търново се домогва да докаже наличие на законовите предпоставки за спиране на административното производство по смисъла на чл.54,ал.1,т.1 от АПК. Съобразно нормата на чл.54,ал.1,т.3 от АПК - административният орган спира производството когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Въпреки ангажираните от ответника доказателства не бе доказано по несъмнен и безспорен начин наличието на предпоставките по чл.54,ал.1,т.3 от АПК за спиране на производството по изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на Г. Т.Г.. Нито от писмото, с което ТП на НОИ-Велико Търново иска информация за резултатите от действията на Окръжна прокуратура по подаден сигнал, заведен под № 585/2016г. по описа на ВТОП, нито в отговора на това писмо, изпратен от Окръжна прокуратура -Велико Търново, е посочено какви престъпни обстоятелства са открити, данни за какво престъпление евентуално са установени, още по-малко пък става ясно каква е връзката и преюдициалността,значението на образуваната проверка №585/2016г. по описа на Окръжна прокуратура-Велико Търново с административното производство по изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност на Г.Т.Г. по процесните два болнични листа. Нито в едно от писмата, разменени между прокуратурата и ТП на НОИ-Велико Търново, нито в други документи в административната преписка,се съдържа информация за това какви престъпни обстоятелства са разкрити в хода на административното производство, респективно по кой текст от Наказателния кодекс, нито е посочено какво е значението на престъпните обстоятелства за издаването на административния акт. От съдържанието на писмените доказателства не може да се направи обоснован извод за установени в хода на административното производството престъпни обстоятелства, а основание за спиране на производството не може да бъде евентуална възможност за разкриване на такива обстоятелства в бъдеще.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното Решение №1042-04-56#2 от 19.08.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Велико Търново е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като подадената срещу него жалба се явява основателна.
При
този изход на правния спор,
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане
на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административен съд – Велико Търново, първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно по жалба на Г.Т.Г. ***, Решение№1042-04-56#2/19.08.2016г. на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново, с което е
потвърдено Разпореждане№Д-04-000-00-00966868/27.06.2016г. на за ръководител
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните, посредством изпращане препис от същото, съобразно чл.138 от АПК