Решение по дело №2216/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, с който се оспорва разпоредбата на чл.5, ал.9 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас.

Прокурорът сочи, че протестираната разпоредба, с която гаражна клетка с площ до 20кв.м. се счита за преместваем обект, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на разпоредбите на чл.56, чл. и § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Изложени са доводи относно законовото квалифициране на един обект като преместваем, като прокурорът счита, че протестираната норма по същество допълва закона. Поради нейното противоречие с нормативен акт от по-висока степен се иска нейната отмяна, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание протестиращият прокурор не се явява.

Ответникът Общински съвет – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на подадения протест, позовава се на динамичната обстановка и изменящата се среда, в която живеем, с което обосновава дадената възможност гаражните клетки да се считат за преместваеми обекти, които гражданите да използват за търговски цели.

Участващият в производството на основание чл.192 от АПК прокурор от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на протеста и отмяна на разпоредбата.

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, вр. чл.188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

Разгледан по същество протестът е основателен.

Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас е приета на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.21, ал.2 от ЗМСМА, като производството по приемането  е инициирано с внасяне на проект на наредбата и мотивите към нея с докладна записка с рег.индекс № 08-00-14063 от председателя на временна комисия за изработване на проект на наредбата. Проектът е разгледан на заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 29.05.2023г., като с решение по т.1 от дневния ред на заседанието, обективирано в Протокол № 51/29.05.2023г., след проведена дискусия и при необходимия [жк], процесната наредба е приета с мнозинство от общинските съветници.

Протестираната разпоредба от приетата Наредба има следното съдържание:

Чл.5 Преместваемите обекти могат да бъдат:

Ал.9 Гаражни клетки с площ до 20 кв.м.

При преценката относно законосъобразността на оспорения текст съдът счете, че той противоречи на акт от по-висока степен – Закон за устройство на територията и на това основание се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, при следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение и функции, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ нормира техните конструктивни особености.

Приетото в Наредбата като преместваем обект – гаражна клетка до 20кв.м. не изпълва понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за административни, търговски и други обслужващи дейности, нито обект за временно обитаване при бедствия, нито преместваем обект, свързан с отбраната и сигурността на страната, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Гаражната клетка е обект, предназначен за паркиране на автомобили по арг. от § 1, т.3 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Съгласно § 5, т.80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Тази норма поставя като критерий начина на свързване и закрепяне към повърхността, но отново е обвързана с предназначението на обекта и в този смисъл дори да се касае за метална или стоманобетонова гаражна клетка, която може да бъде преместена в пространството и не изменя трайно субстанцията на повърхността, където е била положена, нормата отново обвързва обекта с неговото предназначение.

Също така, поставеният в оспорената разпоредба критерий гаражната клетка да се счита за преместваем обект, ако е с площ до 20 кв.м., не почива на законова основа. Площта на един обект не е критерий за да бъде [жк], респ. ЗУТ не съдържа подобна регламентация. В този смисъл, нормата на чл.5, ал.9 от Наредбата не само се отклонява от законовите критерии по ЗУТ, посочени по-горе относно квалифицирането на един обект като преместваем, но въвежда и допълнителен критерий за площ, несъдържащ се в закона.

Становището относно предоставяне на гражданите да ползват гаражни клетки до 20кв.м. за търговски цели поради динамична и изменяща се градска среда не променя горните изводи за противоречие на разпоредбата с нормите на ЗУТ, тъй като подобно основание също не е измежду законовите критерии.

Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас е приета на основание чл.56, ал.2 от ЗУТ, която разпоредба делегира на общинските съвети правомощията по издаване на наредби, с които да се определят условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на преместваемите обекти, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация.

В отклонение от законовата регламентация Общинският съвет е разширил обхвата на преместваемите обекти, като с оспорената разпоредба към тях е включил и такива, непредвидени в закона.

На основание изложените мотиви, оспорената разпоредба следва да се отмени като незаконосъобразна, като с оглед този изход на процеса в полза на Окръжна прокуратура Бургас следва да се присъдят разноските по делото в размер на 30лв.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.5, ал.9 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, приета с решение по т.1 от дневния ред на заседание, обективирано в Протокол № 51/29.05.2023г на Общински съвет Бургас.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Окръжна прокуратура Бургас сумата от 30лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.