Р Е
Ш Е Н
И Е
№276
гр.
Добрич, 28.06.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 75/ 2023 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка
с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от М.Е.Й., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.К., с вх. № 457/
30.01.2023 г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 23-0851-000013/ 15.01.2023 г., издадена от ***, на длъжност Началник
Група при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
С
жалбата се оспорва законосъобразността на ЗППАМ като издадена в противоречие на
материалноправния и процесуалния закон. Прави се възражение, че
административният орган преди издаване на Заповедта не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, включително и дадената от жалбоподателя Й.
кръвна проба и урина за изследване по аргумента на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), наричана Наредба № 1. Счита
се, че в случаи като настоящия, когато лицето е оспорило данните от
техническото средства Дръг тест 5000 и е дало биологични проби при спазване
условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е удачно преди налагането на ПАМ, с
оглед спазването на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП да се изчакат резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно
тях да се предприемат последващи действия, включително и налагане на ПАМ,
защото в противен случай противоправното поведение на водача остава недоказано.
При тези доводи се възразява срещу наложената ПАМ и се иска отмяна на заповедта
за налагането ѝ.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. С.К.
поддържа жалбата, счита, че Заповедта е издадена без изясняване на всички факти
и обстоятелства от значение за случая, т.е. преди окончателните резултати от
медицинското и химикотоксикологично медицинско изследване. Претендира
присъждане на разноски съгласно предоставения договор за правна помощ (л.7).
Ответникът
по жалбата – Началник Група към ОД МВР Добрич, Сектор „Пътна полиция“ Добрич, с
писмо вх. № 726/ 16.02.2023 г. (л. 15) прилага преписката по издаване на
оспорения акт, иска да се остави жалбата без последствие. Моли, ако бъдат
присъдени разноски на жалбоподателя, те да са в минимален размер.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не ie представлява.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
15.01.2023 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“,
***, е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 882451 против М.Е.Й., ЕГН ********** за това, че на 15.01.2023 г., в 04:19
часа, в гр. Добрич, по бул. „Добруджа“, посока гр. Балчик, като водач на лек
автомобил – Рено 19 с ДКН № *** е спрян за проверка от автопатрул на Първо РУ
на МВР – Добрич и при извършена проверка за употреба на упойващи вещества с
техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARME
0036 е отчетен положителен резултат за амфетамин и метамфетамин чрез взета
слюнка за диагностични цели от водача. Издаден бил талон за изследване №101192
от 15.01.2023 г.
Със
Заповед № 23 – 0851 – 000013/ 15.01.2023 г., издадена от ***, на длъжност
Началник Група към ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“, въз основа на цитирания
по-горе АУАН, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на М.Е.Й.,***, е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.(л. 16). Отнети на СУМПС
и контролен талон. Заповедта е получена на 25.01.2023 г. от упълномощен представител
на водача – адв. С.К. (пълномощно на л. 7).
Деянието
е подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, а именно, че М.Й.
управлява. пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Със
Заповед № 357з – 924/ 07.04.2022 г. във връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з – 1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (служебно
известни на съда), на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква
„а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич,
вкл. съгласно т.1.3 от Заповед № 357з – 924/ 07.04.2022 г. – началниците на групи в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Добрич, с правомощия за цялата територия, обслужвана от ОДМВР
– Добрич.
Приложени
са копие на талон за изследване № 101192, според което резултатът е положителен
за амфитамин и метамфетамин, както и разпечатка от техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен № ARME 0036 (л. 18 и
л. 19). Приложена е Справка за нарушител по ЗДвП (л. 21 - 23).
В АУАН
(л. 17) е вписано, че водачът има възражения, които не са конкретизирани и няма
данни за подаване за постъпили такива.
По
делото е прието като доказателство писмо изх. № К-147/ 12.04.23 г. (вх. №1670
от 21.04.2023 г.) на Началника на Специализираната химико-токсикологична лаборатория
в МБАЛ – Варна към Военномедицинска академия, според което резултатът от
изследваната проба на М.Й. за наличие на високорискови наркотични вещества –
амфетамин и метамфетамин е категорично положителен. (л. 34)
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Водачът
е уведомен за издадената ЗППАМ на 25.01.2023 г. Жалбата е регистрирана на 30.01.2023
г. в Административен съд - Добрич, с оглед на което се явява подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито законни права и интереси са засегнати
от Заповедта, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването ѝ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са
фактическите основания за издаване на Заповедта – управление на МПС,
положителен резултат за употреба на наркотици, данните за водача, както и АУАН,
с който е констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната
Заповед.
При
издаването на Заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Тя е издадена при изяснена фактическа
обстановка, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от Заповед № 357з – 924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОДМВР - Добрич,
цитирана по - горе, процесната Заповед се явява издадена от компетентен орган,
в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото
нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР -
Добрич.
В
мотивите на Заповедта е прието от фактическа страна, че на съответната дата и
място при извършена проверка водачът е управлявал ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установено на място с техническо
средство Дръг тест 5000. Фактическата обстановка е описана подробно в ЗППАМ и
съответно в АУАН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 1, буква „б.“ от
с.з. свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се
изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
Изземването представлява принудителна административна мярка, която се налага в
резултат на съставения АУАН и констатираното с него нарушение. В
обстоятелствената част на АУАН и в ЗППАМ изрично е записано, че се касае до
управление на ППС след употреба на наркотични вещества – амфетамин и
метафетамин, измерени с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARME
0036 (л. 19). В АУАН е отразено, че водачът е възразил срещу така установеното,
като с оглед на това му е издаден талон за медицинско изследване. Резултатът от
дадената кръвна проба и урина, изследвани в Специализираната
химико-токсикологична лаборатория при МБАЛ – Варна е положителен за същите
високорискови наркотични вещества – амфетамин и метафетамин.
С
оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона писмена
форма – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Видно от съдържанието на
Заповедта, ответникът се е позовал на АУАН от 15.01.2023 г., серия GA № 882451.,
откъдето черпи мотиви за издаването на същата.
Съгласно
чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване изследване или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените
стойности са определящи.
При
тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка в
конкретния случай за налагане на мярката е установяване, че лицето е употребило
наркотични вещества или техни аналози – амфетамин и метафетамин. Констатирането
на тези вещества с техническото средство е оспорено от водача, след което му е
предоставен талон за медицинско изследване и той се е явил и е дал кръв и
урина, с което е изпълнил задължението си. Видно от доказателствата по делото,
с взетата кръвна проба и урина е изследвано и потвърдено наличието на същите
наркотични вещества - амфетамин и метафетамин.
Производството
по налагане на ПАМ е самостоятелно производство, насочено към водач на МПС за
шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на
административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за
допуснатото нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, регламентираща забрана за
управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е неотносимо към
заповедта по чл. 171, т. 1, б. „б.“ от ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява
административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Целта на
ПАМ е да се преустанови, да се предотврати извършване на нарушение, както и да
се отстранят вредните последици от него. Заповедта за прилагане на предвидената
от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки
и се регулира от нормите на АПК. В случая са били налице всички предпоставки за
налагане на ПАМ, поради което жалбата е неоснователна.
Редовно
съставеният АУАН на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ и със съставянето на
АУАН се образува административнонаказателно производство по раздел II, глава
III на ЗАНН. Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и
констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя
за възможността за налагането ѝ. Независимо, че двете производства са
самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ
факт - извършено нарушение на ЗДвП.
При
тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Прилагането на мярката е обосновано с установена чрез техническото средство употреба
на наркотични вещества. Нарушението на водача е констатирано със съставен АУАН
от компетентните длъжностни лица.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.
Твърдението
на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила след употреба на наркотични
вещества, се опровергава, както от събраните в административнонаказтелното
производство доказателства, така и от тези, събрани в съдебното производство:
Съгласно
чл. 3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с
тест. Според чл. 3а от Наредба № 1, установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест. В случая няма спор по делото, че водачът е дал проба за наличие на
наркотици, както с Дръг тест 5000, така и с биологични проби. Резултатите и от
двата теста са положителни за наркотици.
Съгласно
и чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените
стойности са определящи. В случая именно последните проби потвърждават
наличието на наркотици и оттам законосъобразността на мярката. Налице са два
положителни резултата, поради което съдът приема за безспорно установено, че
жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества,
поради твърденията му в обратния смисъл са голословни.
Съгласно
нормата, на основание на която е наложена ПАМ, ограничението по отношение срока
е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18
месеца. По този начин е определен и срокът в оспорената Заповед, с оглед на
което и в това отношение актът е правилен и законосъобразен, съответен на целта
на закона.
Предвид
изложеното жалбата се явява неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие
с материалния закон и събраните по делото доказателства, поради което следва да
бъде потвърдена.
Не
са налице съществени процесуални нарушения при издаването ѝ.
Не
са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като
процесната Заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ
има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като действа възпиращо и на останалите водачи. Също
така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с
чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се
преустановят административните нарушения от водача, управлявал след употреба на
наркотични вещества, ПАМ има и преустановителен ефект. На водача на автомобила
е вменено задължението да управлява по пътищата, без да е употребил алкохол
и/или наркотични вещества. Това, че водачът отрича да е употребил такива
вещества, съдът преценява като негова защитна теза, оборена от доказателствата
по делото – резултатите от направения с техническото средство Дръг тест 5000 и
резултатите от Специализираната лаборатория, като приложеното по делото
доказателство за резултата от Лабораторията не е оспорено от жалбоподателя.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният
орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като
е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което подадената жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Независимо
от изхода на спора, тъй като ответникът не е претендирал разноски, съдът не се
произнася по дължимостта им.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от М.Е.Й., ЕГН ********** ***, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0851-000013/ 15.01.2023 г., издадена
от Началник Група при ОДМВР – Добрич, Сектор „Пътна полиция“.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: