Р Е Ш Е
Н И Е
№……/…….
05.2019 г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 360 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №5860/24.01.2019г.
по описа на ВРС, на С.К.И., ЕГН **********, от гр. Варна, подадена чрез
назначения му особен представител адвокат М.Ж.,***, срещу решение №52802/19.12.2018г. на Варненски районен съд, 41 състав,
постановено по гр.д. №4635/2018г.
по описа на ВРС.
С решението в
обжалваната му част е прието за установено, че жалбоподателят С.К.И. –
ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумите
696,82 лева – главница, 62,42 лева - договорни лихви за периода от
12.08.2016г. до 27.01.2017г., сумата 312,63 лева - неустойка за
неизпълнение на задължение; сумата 61,55 лева - обезщетение за забава за
периода от 27.01.2017г. до 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017г.
до окончателното й плащане, което вземане произтича от Договор за паричен заем
№ 2608843/28.07.2016г., сключен с „Изи Асет Мендижмънт” АД, ЕИК *********,
прехвърлено на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с
Приложение №1/01.09.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017г., за които суми по ч.гр.д.
№16735/2017г. на ВРС, 41 състав, по
реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №9144/02.11.2017г., като ответникът е осъден да репарира на
ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 658,57 лева,
в т.ч. 54,31 лв. за заповедното и 604,26 лв. за исковото
производство.
Обжалваното
решение се оспорва като незаконосъобразно
и неправилно като се изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай е спазено задължението за уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди се от жалбоподателя, че дори да се приеме, че уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането е настъпило с получаването на преписа от исковата молба с
приложенията към нея, то цесията има действие по отношение на длъжника именно
от този момент, поради което към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК ищцовото дружество не се легитимира като кредитор. Иска се от въззивния съд
да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговора си на
въззивната жалба въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, гр. София изразява становище за неоснователност на направеното
възражение за липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия, като
твърди, че такова уведомяване е надлежно извършено с връчването на преписа от
исковата молба и приложенията към нея. С оглед на това и като противопоставя
твърдение, че подобно възражение би било основателно само, ако длъжникът
твърди, че към момента на уведомлението
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице, въззиваемия
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и
присъждане на разноски за въззивното производство.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът С.И., чрез назначения му по делото
особен представител адвокат Т.С., ВАК, заявява, че поддържа подадената въззивна
жалба и моли за нейното уважаване.
Въззиваемата
страна „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД не е взела участие в
съдебното заседание.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му спрямо
ответника С.К.И., ЕГН ********** от гр. Варна, произтичащи от сключени между
„Изи Асет Мендижмънт” АД и ответника С. И. – кредитополучател, договор за паричен заем
№2608843/28.07.2016г., прехвърлени му със сключен с предходния кредитор рамков
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение
№1/01.09.2017г. към него, за които по ч.гр.д.
№16735/2017г. на Варненски районен съд, 41 състав, му е била издадена заповед
за изпълнение №9144/02.11.2017г.
Искът е предявен
в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Претендираните
вземания са с основание и в размери както следва: 696,82 лева – дължима главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 31.10.2017г., до окончателното плащане; 62,42 лева - договорни лихви за
периода от 12.08.2016г. до 27.01.2017г.; 312,63 лева - неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение по договора; 61,55 лева - лихва за
забава за периода от 27.01.2017г. до 24.10.2017г., включително.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната му част, а проверката относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение е ограничена от посоченото във въззивната
жалба.
В конкретния
случай оплакванията на ответника за незаконосъобразност и неправилност на
решението, обосновани в подадената въззивна жалба, се основават единствено на
твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно
оспорването на материалноправната легитимация на ищеца, съответно, че е налице
надлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия. Твърди се в тази връзка, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният
кредитор му съобщи за станалото прехвърляне като с оглед и
разпоредбата на чл.422 от ГПК това е следвало да бъде сторено преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Уведомяването на длъжника с връчването на преписа от
исковата молба с
приложенията към нея има действие от този момент, поради което следва да се
приеме, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК същият не е имал задължения към ищцовото
дружество.
От съдържанието
на представения пред първоинстанционния съд Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
30.01.2017г. се установява, че цедентът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК
*********, се съгласява да прехвърли възмездно на цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК
*********, чрез отделни протоколи (Приложение №1) вземания към свои
длъжници в определен размер, произтичащи от договори за заем по смисъла на
Закона за задълженията и договорите и договори за потребителски кредит по
смисъла на Закона за потребителския кредит, индивидуализирани в съответното Приложение №1, срещу
определено в договора възнаграждение. Прието е в договора, че прехвърлянето на
правата върху цедираните задължения влиза в сила на съответната дата на
прехвърляне, съвпадаща с датата на подписване от страните на съответното
Приложение №1. Представено е и Приложение
№1/01.09.2017г. към рамковия
договор, установяващ
прехвърлянето на описаните вземания, сред които фигурира и вземане
спрямо ответника С.К.И., индивидуализирано в достатъчна степен по основание и
размер. Впрочем липсва оспорване от страна на ответника както на твърдения от
ищеца факт, че вземането е било надлежно прехвърлено по силата на сключения Рамков договор за прехвърляне на
вземания от 30.01.2017г. и Приложение №1/01.09.2017г. към него, така и на основанието и размера на предявените
претенции.
Действително,
ищецът не е представил доказателства за надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия преди предявяването на иска. Обосновано обаче в конкретния
случай може да се приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на препис от исковата
молба и приложенията към нея, в т.ч. препис от самия цесионен договор от 30.01.2017г., Приложение №1/01.09.2017г. към него, пълномощно, дадено от
законния представител на дружеството – цедент на законния представител на
дружество – цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД, ЕИК *********, за извършване на действия по
уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжниците, нарочно уведомление, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Още повече, че в конкретния
случай от ответника – длъжник липсват противопоставени твърдения, че до
предявяването на иска е погасил задължението си на стария кредитор, поради
което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт. От нарочно
даденото общо пълномощно към датата на сключване на рамковия договор за
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. се установява, че е налице изрично
изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от
негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването
на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на
което действие от пълномощник липсва законова пречка. Видно от самото пълномощно,
същото не е ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а
касае всички вземания, които се прехвърлят в изпълнение на рамковия договор,
каквито са и настоящите.
От данните по
първоинстанционното дело се установява, че преписът от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, са били връчени на ответника на 28.08.2018г. (съобщение
на л.54). Следователно, на тази дата длъжникът
е получил изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до
него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода
на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,
ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано (така решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о.).
По тези
съображения следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника С.К.И..
И тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то
ищецът - цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се явява носител на тези вземания. Издадената в
хипотезата на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение съставлява изпълнително
основание, като изпълнителната й сила възниква едва
когато и ако същата се стабилизира поради неоспорването й в срок или след
успешното приключване на исковия процес и установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземанията по основание и размер и тяхната изискуемост.
Независимо кога длъжникът е уведомен за прехвърлянето на вземанията (преди или
след издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително едва
след приключване на исковия процес. Ето защо обосновано следва да се приеме, че
с отчитането на новонастъпил факт в хода на процеса относно съществуване на
изпълняемото право в полза на сочения в заповедта кредитор не би се променил
момента на възникване на правото на принудително изпълнение.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед
изискванията на чл. 269, изр.2 ГПК. Не се установяват допуснати
нарушения от първоинстанционния съд на императивни материалноправни норми. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В съответствие с
това и на основание чл.81, във вр. с чл.78, ал.1 и 8 от ГПК въззивникът –
ответник в първоинстанционното производство следва да бъде осъден да репарира
на ищеца – въззиваема страна разноските за въззивното производство, включващи
платената сума за възнаграждение на особения представител в размер на 150 лева
и юрисконсулско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100 лева.
Въз основа на
изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №52802/19.12.2018г.
на Варненски районен съд, 41 състав, постановено по гр.д. №4635/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за
установено, че ответника С.К.И.,
ЕГН **********, от гр. Варна, дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумите 696,82 лева
– главница, 62,42 лева - договорни лихви за периода от 12.08.2016г. до
27.01.2017г., сумата 312,63 лева - неустойка за неизпълнение на
задължение; сумата 61,55 лева - обезщетение за забава за периода от
27.01.2017г. до 24.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2017г.
до окончателното й плащане, което вземане произтича от Договор за паричен заем
№ 2608843/28.07.2016г., сключен с „Изи Асет Мендижмънт” АД, ЕИК *********,
прехвърлено на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с
Приложение №1/01.09.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017г., за които суми по ч.гр.д.
№16735/2017г. на ВРС, 41 състав, по
реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №9144/02.11.2017г., като ответникът е осъден да репарира на
ищеца сторените от него разноски за производството в общ размер на 658,57 лева,
в т.ч. 54,31 лв. за заповедното и 604,26 лв. за исковото
производство.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,
от гр. Варна, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 250 лева (двеста и
петдесет лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на
основание чл.78, ал.1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.