№ 13
гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Анг. В. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600497 по описа за 2021 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №260052 на Дупнишкия районен съд от 22.06.2021 г. по НОХД №
134/2021г. по описа на същия съд подс. В. Н. К. е признат за невинен в извършване на
престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1, пр.2 НК- затова, че на ******** г. в гр. Д.
ул.“***********“ ****** иул. „*************“ ******* е държал голямо количество
****************я- **************** *********, без да има затова надлежно разрешение.
На осн. чл.305, ал.6 НПК вр. чл.301, ал.4 НПК ДнРС е оправдал подсъдимия К. по
повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.2 вр. ал.1, пр.2 НК и за същото деяние на
осн.чл.212 вр. чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на ******* лева. Постановено и отнемане в полза на държавата на веществени
доказателства по делото- ***************** и *********** *********.
Делото е образувано по протест на А.С.- прокурор в РП- Кюстендил, ТО- Дупница
срещу посочената присъда в оправдателната й част. В протеста са релевирани възражения
за необоснованост и неправилност на постановената присъда. Сочи се, че същата страда от
липса на мотиви, тъй като ДнРС не е изложил съображения защо е приел, че деянието е
несъставомерно. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на материалния закон,
както и че деянието съставлява престъпление, но не и административно нарушение; както и
че не са изложени мотиви относно размера на наложеното административно наказание. Иска
се отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова, с която подс. К.
1
бъде осъден по първоначално повдигнатото обвинение по чл.339, ал.2 вр. ал.1 НК;
алтернативно се прави искане, в случай, че съдът приеме, че не е налице посочения
квалифициран състав- подс. К. да се осъди по основния такъв на чл.339, ал.1 НК с налагане
на съответното наказание.
Делото се обжалва и от адв. И.А.- защитник на подс. В.К. в частта, в която ДнРс е
приложил разп. на чл. 305, ал.6 НПК. Сочи се, че деянието не съставлява административно
нарушение, тъй като не е доказано, че е извършено от подс. К.. Иска се отмяна на
пирсъдата в посочената част.
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и оспорва
въззивната жалба на подс. К..
Защитникът на подс.К.- адв. А. оспорва протеста, поддържа въззивната си жалба,
сочи, че не доказано авторството на деянието и че присъдата следва да се отмени в
атакуваната част.
Подсъдимият В. Н. К. твърди, че е невинен и иска отмяна на наложеното му
административно наказание.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК изцяло
правилността на присъдата, счита, че протеста и въззивната жалба са допустими, доколкото
са предявени от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК.
Разгледани по същество, са неоснователни, но присъдата следва да се измени в частта за
веществените доказателства по следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност.
Фактите по делото са правилно установени. От доказателствения материал по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Подс. К. притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на
********** и *********** цели ****************., издадено от ОД МВР гр.Кюстендил,
валидно до ***************. Едно от тези оръжия, за които има издадено разрешение е
************* „*************“, калибър ***********.
Разрешително за съхранение, носене и употреба на ********** и *********
****************, валидно до **********. притежава и неговия брат Г. К., като в
разрешението на последния също фигурира ************* „*************“, калибър
***********.
Двамата съхранявали *************** в обща каса на постоянния им адрес
съгласно изискванията на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ- в къщата на родителите им в гр.Д.,
ул.“***********“ *********.
2
Подс. К. обитавал и жилище в гр. Д., ул.“************“**********.
На ********г.във връзка с издирване на изчезнало лице, било извършено
претърсване на адресите, обитавани от подс.К. в гр.Д.- на ул.“***********“ ********* и
ул.“************“**********.
На първия адрес, в *********** в мазето на къщата, били намерени всички
********** и *********, притежавани от подс.К. и брат му. С протокол за претърсване и
изземване, одобрен с определение на ОС- Кюстендил по ЧНД № 388/20 г. количеството
********* за ************* „*********“- ********* кал.***********- ***********., били
иззети.
На адреса на ул.“************“ *******, обитаван от подс. К., съпругата му и
децата му, били намерени два пълнителя с *********. ********* ***********,
предназначени за ************* „**********“, които също били иззети с протокол за
претърсване от същата дата, одобрен от КОС с определение по НД № 388/20 г. Или на двата
адреса са открити общо ********* *********.
Посочените обстоятелства се установяват от показанията на ролицейските
служители Д., С. и Г.ев.
От изготвената по делото, изготвена от в.л. Й.Х., се установява, че *************
са годни да поразят цел.
Подс. К. е дал обяснения по делото, като е посочил, че откритите на адреса на ул.
„***************“ ********* и пълнители са негови, за които има разрешение. По
отношение на откритите в количество над разрешените в ************ на адреса на
ул.“***********“ е дал обяснения, че не знае чии са, тъй като заедно с брат му съхраняват
там законното си оръжие, както и законно разрешените и за двамата по ******** за
************* „**********“.
Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу К. за притежание без разрешение
на ********** броя *********.
Видно от мотивите на първоинстанционната присъда ДнРС е направил анализ на всички
доказателствени източници, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в
съвкупност. В мотивите на присъдата си ДнРС е изложил доводи за причините, поради
които е кредитирал показанията на посочените свидетели, както и на останалите
доказателствени материали и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил
изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Същевременно мотивите на присъдата не сочат
ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си
убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния
процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е
позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от
друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг.
от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Посочената фактическа обстановка е напълно безспорна,
поради което и не се налага подробен анализ на доказателствените източници, които
3
преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на горепосочените установени факти.
Предвид гореизложеното, се налагат следните правни изводи:
Несъмнено е, че подс. К., както и неговия брат Г. К. са имали разрешително общо за
********** бр. ********* кал.*********. за законно притежаваните си *************и м.
„**********“ съгласно разп. на чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ- всеки от тях е имал разрешение до
******** *********. Безспорно е, че в ************ са открити общо **** такива
*********, както и че **** такива ********* са открити в дома, обитаван само от В.К..
Несъмнено е, че на място откритите в повече **** бр. боерипаси са надхвърляли
разрешеното количество съгласно чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ.
Изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК се изразява в неправомерно държане,
без надлежно разрешително на предмета на престъплението, в който се включват оръжия,
********* и пиротехнически изделия. В настоящия случай подс. К. е имал разрешително за
държане на ********* от вида на включените в предмета на обвинението, поради което
извода на ДнРС, че същият не е осъществил от обективна страна състава на чл.339, ал.1 НК
е верен, доколкото това деяние не съставлява престъпление, а е административно нарушение
с оглед по- ниската му степен на обществена опасност в сравнение с подобни престъпления
от същия вид. В този аспект доводите на ДнРС са правилни. Действително, ДнРС не е
изложил доводи относно липсата на квалифициращия признак по ал.2 на чл.339- „голямо
количество“, но това е безпредметно при липсата на престъпление по чл.339, ал.1 НК.
Видно от съдържанието на чл. 305, ал. 6 от НПК, преценката за това дали дадено деяние,
за което подсъдимият е оправдан, осъществява признаците на административно нарушение,
се прави в рамките на предявеното обвинение, като административно-наказателната
отговорност на подсъдимия се реализира, когато извършеното деяние не съставлява
престъпление и деецът се наказва по административен ред. В настоящия случай, доколкото
К. е имал разрешение за държане на *********, но същият ги е държал в по- голямо
количество от визираното в чл.6 ЗОБВПИ, несъмнено стои въпросът дали същият е
извършил административно нарушение. (Факта на това държане е безспорен, доколкото той
е имал достъп до мястото на съхранение на *********те). Настоящият съдебен състав се
съгласява с извода на ДнРС, че К. е нарушил изискванията относно нормативно определения
брой *********, които има право да притежава. Същият е държал със **** бр. повече от
разрешените такива; същите са били съхранявани в обща каса с брат му, до която и двамата
са имали достъп. Дейността по съхранение на ********** и ********* е
правнорегламентирана; лицата, имащи право да извършват такава дейност са длъжни
стриктно да спазват нормативните правила, в това число и тези, свързани с броя на
разрешеното им количество *********. В този смисъл подс.К. е бил длъжен във всеки един
момент да спазва изискването, визирано в чл.6, ал.3, т.2 ЗОВББПИ относно размера на
притежаваните *********.
В този аспект довода във въззивната жалба, че не бил обърнал внимание, че
*********те са в повече, респ.че липсва виновно поведение от негова страна, са изцяло
несъстоятелни. Обстоятелството,че подсъдимият и неговия брат са държали
4
*************** и *********те в обща каса, като не е установено кой от тях колко броя
********* за ************* е притежавал, също не води до недоказаност на нарушението.
Както бе посочено по-горе, подс.К. (както и неговият брат) е бил длъжен да спазва
изискванията на ЗОВББПИ, независимо, че *********те са държани в обща каса и
съответно носи отговорност за неспазване на законовите изисквания лично и за целия брой
*********. Отделен е въпроса, че по неизвестни причини такава би следвало да се ангажира
и спрямо лицето, упражняващо фактическа власт върху *********те съвместно с него.
Не се споделя довода, релевиран във въззивната жалба на подс. К., че разпоредбата на
чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ не визирала конкретно нарушение. С нея е определен максимално
допустимия брой на ********* от съответния вид, който лицето, имащо разрешение за
боравене с *********, има право да притежава. Надхвърлянето на този брой максимален
брой, както е в случая, несъмнено представлява нарушение на закона.
Административнонаказателната разпоредба на чл.212 от ЗОБВВПИ е свързана с ангажиране
административно наказателната отговорност на лица, които извършват нарушения по този
закон, за които не е предвидено друго наказание. Несъмнено в закона не е предвидено друго
наказание за държане на ********* над разрешеното количество, поради което това
нарушение следва да се санкционира по този ред. В този аспект определеното наказание на
основание чл.212 във вр с чл.6, ал.3, т.2 ЗОВББПИ е съобразено с пределите, предвидени в
този текст и съобразно изискванията на чл.27 ЗАНН наложената „глоба“ в размер на
******* лева е справедлива. Същата е определена над минималния размер, определен в тази
разпоредба и е съобразен с имущественото състояние на дееца. Чрез нея ще се постигнат
целите, визирани в чл.12 ЗАНН и ще се мотивира нарушителя към стриктно спазване на
законодателството, свързано с установения ред по отношение на режима на държане и
съхранение на *********.
В този аспект, като е оправдал подс. К. по повдигнатото обвинение за държане на
********* без надлежно разрешително и е приел, че деянието, свързано с държане на
********* над разрешеното количество, определено от чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ,
представлява нарушение по чл.212 от този закон и го е санкционирал по административен
ред, , ДнРС правилно е приложил закона.
Съгласно чл. 305, ал. 6 вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, в случаите, в които деянието се наказва
по административен ред, съдът признава подсъдимия за невинен и му налага
административно наказание. Именно такъв е и настоящият казус, поради което първата
инстанция с решението си правилно е оправдала подс. К. за това, че на ******** г. е
извършил престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1, пр.2 НК и му е наложила административно
наказание за административно нарушение на чл.212 вр. чл.6, ал.3, т.2 ЗОБВВПИ. Това е
напълно законосъобразно и допустимо, доколкото то се включва в правомощията на съда с
цитираните по- горе изменения на чл.305, ал.6 и чл.301, ал.4 НПК.
При произнасяне по въпроса за веществените доказателства обаче ДнРС е приложил
неправилно закона. Същият е постановил отнемане на всички *********, открити в касата
на братя К.и и в дома на подс. В.К., както и на ***. пълнители за *************, единия с
5
******** *********, а другият- с ***. *********, или общо на *********. Постановено е и
отнемане по отношение на ***. пълнители за ************* на осн. чл.20, ал.3 ЗАНН.
Видно от изложеното в обвинителния акт е, че обвинението срещу подс. В.К. включва
единствено *********те, надхвърлящи разрешеното за притежаване количество за двамата
братя. Освен това, иззетите ***. пълнители не са предмет на обвинението и притежаването
им не е свързано с разрешителен режим. Предвид гореизложеното, горепосоченото
количество от ********** броя ********* и двата броя пълнители следва да бъдат върнати
както следва: ********** броя ********* от иззетото количество- общо на подс. В.К. и брат
му Г. К., двата броя пълнители- на подс.В.К..
По тези съображения атакуваната присъда следва да се потвърди в наказателната
част и да се измени в частта за веществените доказателства на осн. чл.337, ал.1 т.1 НПК.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 334 т3 и т.6 НПК вр. чл.338 НПК вр. чл.337,
ал.1, т.1 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260052 на Дупнишкия районен съд от 22.06.2021 г. по
НОХД № 134/2021г. по описа на същия съд в частта за веществените доказателства, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ присъдата в частта на отнетите в полза на държавата вещи, като
изключва от същите ********** ********* от общо открити *** броя в каса в гр. Д. ул.
„***********“ ********** и *****************.
ДА СЕ ВЪРНАТ общо на подс. В.К. и брат му Г. К. горепосочените **********
броя *********, а на подс. В.К.- **********.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6