Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр.Габрово,
6.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 37 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 172 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/. Образувано
е по жалба с вх. № 435/10.03.2022г. по описа на Административен съд – гр.
Габрово на Е.С.К. с ЕГН **********,***, чрез
адв. Е.П.,***, сочен и като съдебен адрес
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 22-0284-000089 от 24.02.2022г. на Младши
автоконтрольор при РУ – Казанлък, при ОДМВР – Стара Загора.
С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца на основание чл. 171, т.1, б.
“б” от ЗДвП. Видно от мотивите на обжалваната заповед, мярката е наложена
заради това, че на 24.02.2022г. около 21,25 часа в Казанлък Е.К., управлявайки лек
автомобил е отказал извършване на проверка за установяване на употреба на
наркотични вещества.
В
жалбата и в изразените становища в съдебните заседания по делото, се твърди, че
процесната заповед е незаконосъобразна. Не били посочени фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението, в заповедта били нанесени поправки,
жалбоподателят бил подложен на унизително отношение, връчен му бил акт с номер
различен от този който е посочен в обжалваната заповед. Иска се отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на разноски.
Ответният
административен орган - Младши автоконтрольор при РУ – Казанлък, при ОДМВР –
Стара Загора, чрез упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт,
оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания
от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото,
приема за установено следното от фактическа страна.
Жалбоподателят
е придобил правоспособност за управление на МПС от категория В с протокол № 68/14.02.2014г.
На
24.02.2022г. е съставен АУАН № GA 543719 за
това, че управлявайки МПС отказва да даде проба за употреба на наркотични
вещества с техническо средство и след издаден талон за медицинско изследване е
отказал да даде кръв и урина за анализ. По делото са представени посочения акт
за установяване на административно нарушение носещ подписа на жалбоподателя,
Протокол за предупреждение също подписан от Е.К., издадения талон за медицинско
изследване подписан от К., протокол за медицинско изследване изготвен от дежурният
лекар в ФСМП – Казанлък от който е видно че лицето е отказало даде кръв и урина
за изследване.
Представеният
от жалбоподателя АУАН GA № 541977 е
съставен за друго констатирано нарушение – отказан тест за употреба на алкохол
и същият няма значение за настоящия правен спор. Също без значение е дали АУАН GA № 543719 е връчен на дееца или не – евентуалните
пропуски в процедурата биха били предмет на обсъждане при обжалване на
издаденото въз основа на този акт, наказателно постановление, но не и в
настоящото производство.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени доказателства, нарушението за което е
наложена принудителната административна мярка е установено по несъмнен начин. Следователно
налице е фактическия състав, изискващ налагане на ПАМ
Въпреки
този извод, обжалваната заповед следва да бъде обявена за нищожна.
По
делото е представена Заповед № 349з-54 от 7.01.2022г. с която Директорът на ОД
на МВР – Стара Загора е оправомощил наред с другите посочени служители и
„младши автоконтрольори ІІ-І степен“. С оглед оспорването от страна на
жалбоподателя, че не е установено дали авторът на обжалваната заповед притежава
необходимата компетентност, съдът в съдебно заседание проведено на 26.04.2022г.
е указал на ответния административен орган, че „в негова тежест е да установи
заемането на сочената длъжност, както и че Заповед № 349з-54 от 7.01.2022г. му
дава правомощия да издава заповеди с характера на процесната“. Ответникът е
уведомен лично за така дадените указания на 4.05.2022г., посредством връчване
на препис от протоколното определение. До приключване на съдебното дирене ответният
административен орган не е представил никакви доказателства, които да
установяват, че Иван Станчев Иванов е служител, заемащ длъжност, която му дава
право да издава заповеди с характера на процесната, в частност, че е назначен
като „младши автоконтрольор ІІ / І степен“ – длъжност визирана в посочената
по-горе заповед на Директора на ОД на МВР. Липсата на активност от страна на
административният орган е довела до неустановяване наличието на компетентност
за издаване на процесната заповед.
Издадената
от некомпетентен орган заповед следва да бъде обявена за нищожна.
В
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разходи –
10,- лева държавна такса и 370,- лева адвокатски хонорар, който е по-нисък от
предвидения минимум в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. първо от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0284-000089 от 24.02.2022г. издадена
от Младши автоконтрольор при РУ – Казанлък, при ОДМВР – Стара Загора
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Стара Загора да заплати на Е.С.К. с ЕГН **********,***
деловодни разходи в размер 380,- /триста и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно, съгласно чл. 172, ал.5, изр.
„второ“ от ЗДвП.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: