О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
136
гр.
Велико Търново,
23.04.2018 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново,
ІХ–ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. д. № 571/2016 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във вр. с § 2 от
Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по молба
вх. № 2046/10.04.2018 г. на „Спринк“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ. В. Търново, Стопански двор, с искане за изменение на Решение № 146 от 28.03.2018 г. на Административен съд – гр.
Велико Търново по адм. д. № 571/2016 г. в частта му за разноските. В
молбата се излагат доводи, че цитираната в решението съдебна практика на
Върховния касационен съд не е задължителна и е неотносима. Твърди се, че
жалбоподателят е ползвал под наем сметката на трето лице, като в платежните
нареждания е отбелязано, че плащанията са в полза на „Спринк“ ЕООД. Предвид
гореизложеното моли да се измени Решение № 146 от 28.03.2018 г. в частта му за
разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв. Към
молбата не са представени доказателства.
Ответната страна –
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново, оспорва молбата като
неоснователна в представен писмен отговор.
Съдът взе предвид
исканията и възраженията на страните и като съобрази приложимия закон, намери
за установено следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 146 от 28.03.2018 г. на Административен съд – гр.
Велико Търново по адм. д. № 571/2016 г. са обявени за нищожни Ревизионен
акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и Ревизионен акт за поправка №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП, като съдът е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”
- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на „Спринк” ЕООД, разноски по делото в размер на 2780 лв. В мотивите на решението
съдът е приел, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани
по делото разноски, като не следва да се присъжда
депозит за свидетел от 50 лв., който с протоколно определение е възстановен на
дружеството /като в тази част не се иска изменение на решението/, както и
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лв., предвид липсата
на доказателства за плащането му от жалбоподателя.
Молбата за изменение е
допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна,
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения:
Като основание за
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя са представени
следните доказателства под формата на заверени копия: договор за процесуално
представителство, правно съдействие и защита серия А № ********** от 12.04.2016
г. между „Спринк“ ЕООД и адв. И. Д., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 25 000 лв., платимо по банков път /л. 609/; 2 платежни
нареждания за кредитен превод от 04.05.2016 г. и 05.05.2016 г., според които на
тези дати „Вес 1976“ ЕООД е превело по сметка на адв. И. Д. суми съответно в
размер на 12 000 лв. и 13 000 лв., с
основание „дог. серия А 234/12.04.2016 г. частично в полза на „Спринк“ ЕООД“ и
„дог. серия А 234/12.04.2016 г. оконч. в полза на „Спринк“ ЕООД“ /л. 610-611/;
Договор за извършване на финансово-административни услуги от 02.02.2015 г. между
„Спринк“ ЕООД, като възложител и „Вес 1976“ ЕООД като изпълнител, според който
възложителят възлага, а изпълнителят приема да управлява от негово име и за
негова сметка финансовите средства, предоставени му от възложителя, по
конкретно посочена банкова сметка, ***р на 500 лв. без ДДС /л. 612-614/. При
така описаната фактическа обстановка съдът намира, че не са налице основания за
изменение на постановеното решение в частта му за разноските. За да бъдат
репарирани на страната разноските, които тя претендира от противната страна,
същите следва да са реално направени от нея. В случая е безспорно, че сумата от
25 000 лв. по договора за процесуално представителство е постъпила по банковата
сметка на адв. И. Д. от трето за спора лице, а не от страна на доверителя
„Спринк“ ЕООД. Представеният договор между жалбоподателя и „Вес 1976“ ЕООД не
променя този извод. Липсват доказателства, че преведените суми от „Вес 1976“
ЕООД са на „Спринк“ ЕООД и че същите са предоставени именно от това дружество,
нито пък се доказва по безспорен начин, че плащането е за сметка на последното
и че сумите следва да бъдат възстановени на „Вес 1976“ ЕООД. В тази насока следва
също така да се има предвид и факта, че при първото приключване на съдебното
дирене /преди връщането му в открито съдебно заседание/, процесуалният
представител на жалбоподателя не претендираше адвокатско възнаграждение, видно
от протокола от 08.11.2017 г. Следователно, към датата на плащане на
възнаграждението на процесуалния представител на „Спринк“ ЕООД от третото лице
липсва реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна
сметка и който да дава основание за присъждане сумата за такъв разход в нейна
полза за сметка на насрещната страна. В този смисъл е и константната практика
на ВКС, цитирана в решението, която настоящият състав изцяло споделя, още
повече, че липсва такава на Върховен административен съд, която да й противоречи.
С оглед изложеното,
молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С молба вх. № 2045/10.04.2018 г. „Спринк“ ЕООД е поискало допълване на
коментираното съдебно решение, като бъде изключена от доказателствата по делото
Заповед № 7463/01.12.2014 г. и бъде изпълнена процедурата по чл. 194, ал. 3,
изр. 2 от ГПК. По така
направеното искане делото
следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на страните на
основание чл. 176 от АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 176, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК,
съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане
вх. № 2046/10.04.2018 г. на „Спринк“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ. В. Търново, Стопански двор, за изменение на Решение № 146 от
28.03.2018 г. на Административен съд – гр. Велико Търново по адм. д. № 571/2016
г. в частта му за разноските.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за
09.05.2018 г. от 14,30 часа, за която дата да се призове жалбоподателят „Спринк“
ЕООД, ответникът директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново при ЦУ на НАП и Окръжна
прокуратура В. Търново.
Определението може да се
обжалва в частта относно искането за изменение на Решение № 146 от 28.03.2018
г. на Административен съд – гр. Велико Търново по адм. д. № 571/2016 г. в
частта му за разноските пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: