Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ..........., град
Шумен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: 1. Росица Цветкова
2. Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор М. Славчева от ШОП
като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова
КАНД №24 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по
касационна жалба от П.К.Б. – управител на „Е. Б.Г.“ ЕООД с.Хаджидимитрово,
община Свищов, област В. Търново, чрез пълномощник адвокат Г. Г. при АК –
Велико Търново, срещу Решение №421 от 13.12.2022 г., постановено по АНД №1838/2022
г. по описа на Районен съд град Шумен.
В касационна жалба
се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по
същество свеждащи се до издаването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Твърди се, че решаващият съд не е отчел представените пред него
доказателства, установяващи, че процесният автомобил
към момента на извършване на нарушението е бил във фактическа власт на друго
лице, а именно В.К.по повод на служебните и задължения и тя е извършило процесното нарушение. Като не е отчел това решаващият съд
незаконосъобразно е приел, че касаторът е извършил
нарушението, поради което е отправено искане да бъде отменено атакуваното
Решение на РС град Шумен и съответно да бъде отменен ЕФ серия ***, издаден от
ОД на МВР Шумен.
Ответната страна
ОД на МВР град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл. юрисконсулт В. Димитров,
редовно упълномощен. Изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила Решението на РС град Шумен като правилно и
законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна, по следните
съображения:
С
атакуваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия ***, издаден
от ОД на МВР град Шумен, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на касатора
П.К.Б., в качеството му на представител на фирма „Е. Б.Г.“ ЕООД, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение
по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция приема, че
решаващият съд е събрал всички релевантни по спора по доказателства и въз
основа на тях е установил правилно фактическата обстановка по делото, като е
достигнал и до законосъобразни изводи по приложение на материалния закон. В
тази връзка настоящият състав изцяло споделя изведените правни изводи за липса
на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш,
които да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя; наличието
на доказателства, установяващи по категоричен начин състава на извършеното
нарушение както от обективна, така и от субективна страна, с оглед на което
законосъобразно е потвърден процесния електронен фиш.
Безспорно е установено по делото, с оглед
приложените писмени доказателства, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити,
включително и дата на извършване на нарушението – 15.07.2022 г., място на
извършване – Път I-4 км. 257+227 и максимално
допустима скорост. Безспорно е установено моторното превозно средство, като е
налице и снимков материал. Категорично е установено, че МПС е собственост на ЮЛ
и негов представител е касатора, поради което и на
основание чл.188 ал.2 от ЗДвП наказанието е наложено законосъобразно на
представителя на ЮЛ. От доказателствата по делото по категоричен начин се
установява, че при максимално допустима скорост от 60 км./ч. процесното МПС е преминало със скорост от 97 км./ч., като е
отчетен толеранс от -3 км., поради което във ЕФ е прието превишена стойност на
скоростта от 37 км./ч., поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора по чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция намира за
неоснователно възражението на касатора, относно
неправилно определен субект на административното наказание. В тази връзка
районният съд е изложил подробни мотиви в атакувания съдебен акт, които изцяло
се споделят. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП е
въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС
носи административно-наказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е
предоставил собствения си автомобил. В настоящия казус се установява, че МПС е
регистрирано на името на дружество. Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая законодателят
в разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП е предвидил възможността да бъде оборена
презумпцията по чл.188 ал.1 от ЗДвП, като собственикът на МПС може в 14-дневен
срок от получаване на фиша да депозира писмена декларация, в която да посочи
данни на другото лице, управлявало МПС на процесните
дата, час и на посоченото място, като към декларацията следва да приложи и
копие на СУМПС на водача, за когото твърди, че е управлявал автомобила. Видно
от събраните по делото доказателства касаторът не е
упражнил това си право по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което правилно е
ангажирана неговата отговорност. Представените от касатора
трудов договор на лицето В.К.и приемо-предавателен
протокол не съставляват регламентираните в разпоредбата на 189 ал.5 от ЗДвП
доказателства, въз основа на които може да бъде санкционирано друго лице,
посочено от собственика на автомобила.
По
гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване
на съдопроизводствените правила, поради което не са
налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на
изложеното касационната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като
законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в
хипотезата на чл.63д ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 лв., на основание чл.78 ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №421 от 13.12.2022 г., постановено
по АНД №1838/2022 г. по описа на Районен съд град Шумен.
ОСЪЖДА П.К.Б. ***, с ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет лева/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 24.02.2023г.