Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 08.04.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като разгледа
докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 5343
по описа за 2015г., и на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.26,
ал.2 от ЗЗД.
Пред Плевенски районен съд е депозирана искова
молба от В.Н.Н. против Т.Ц. *** като
управител на *** ООД и Н.М.- И., в която се твърди че сключения между Н.М.-И. и *** ООД договор за
цесия на 28.11.2012г. е нищожен поради липса на предмет. Твърди се, че липсата на предмет е липса на валидно вземане
на юридическото лице *** ООД към 28.11.2012г. Твърди се, че вземането към
момента на извършване на цесията е било погасено по давност. Твърди се, че
вземането отразено в представените записи на заповед и издадените по реда на
чл. 237 ГПК/ отм/ изп. листове е във връзка с каузални отношения между
търговците ***“ и *** ООД, които са имали обезпечителен характер. Твърди се, че
поръчителството от В.Н. е направено с тежък порок на авала, поради липса на
алонж и липса на изричен запис уточняващ за каква част е валидно
поръчителството. Твърди се, че петте изпълнителни листове са претендирани по
изп.д.№ 531-17/2006г. на ДСИ при РС Плевен, продължено като изп.д. 26/2006г.
при ЧСИ ***, по което няма поискани и
извършени изпълнителни действия. Твърди се, че на 03.04.2008г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона за първи път, и с
постановление от 2013г. е прекратено и образуваното при ЧСИ *** изп. дело.
Ответникът Н.М.- И. чрез процесуалния си
представител адв. А. е изразила
становище, че предявения иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че изпълнителното производство е висящо и
към този момент.Твърди се, че по отношение на едноличния търговец се провежда
производство по несъстоятелност и с
решение постановено по т.д. 26/2012г. на ЛОС вземането е включено в списъка на приетите вземания
след проведено производство по оспорване. Претендира разноски
Ответникът *** представлявано от Т.И. - управител изразява становище, че предявения иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че задълженията по записите на заповед въз
основа на които са издадени изпълнителни листове са надлежно авалирани от В.Н.Н.,
поради което съдът е издал изпълнителни листове.Твърди се, че вземанията
предмет на договора за цесия от 28.11.2012 г. не са погасени по давност.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр.д. 27/06г. по описа на
ПлРС е, че Т.И. като управител на *** ООД е депозирал пред съда молба за
издаване на изп. лист по реда на чл. 237 б. „Д“ от ГПК/ отм.въз основа на запис
на заповед издаден от ***-*** “ за сумата 5678,75 лв. Видно от приложения по
делото оригинал на запис на заповед е,
че В.Н. е поръчителствал по записа на заповед. От приложеното по делото
определение е видно, че съдът е осъдил ***.“ и В.Н. солидарно да заплатят на
осн. чл. 237 б. „е“ от ГПК на *** ООД представлявано от Т.И. сумата 5768,75 лв
, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2006г. , както и
сумата 118,38лв представляваща държавна такса.
Видно от приложеното ч. гр.д. 22/06г. по описа на
ПлРС е, че Т.И. като управител на *** ООД е депозирал пред съда молба за
издаване на изп. лист по реда на чл. 237 б. „Д“ от ГПК/ отм.въз основа на запис
на заповед издаден от ***-*** “ за сумата 5678,75 лв. Видно от приложения по
делото оригинал на запис на заповед е,
че В.Н. е поръчителствал по записа на заповед. От приложеното по делото
определение е видно, че съдът е осъдил ***.“ и В.Н. солидарно да заплатят на
осн. чл. 237 б. „е“ от ГПК на *** ООД представлявано от Т.И. сумата 5768,75 лв
, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2006г. , както и
сумата 115,38лв представляваща държавна такса.
Видно от приложеното ч. гр.д. 12/06г. по описа на
ПлРС е, че Т.И. като управител на *** ООД е депозирал пред съда молба за
издаване на изп. лист по реда на чл. 237 б. „Д“ от ГПК/ отм.въз основа на запис
на заповед издаден от ***-*** “ за сумата 5678,75 лв. Видно от приложения по
делото оригинал на запис на заповед е,
че В.Н. е поръчителствал по записа на заповед. От приложеното по делото
определение е видно, че съдът е осъдил ***.“ и В.Н. солидарно да заплатят на
осн. чл. 237 б. „е“ от ГПК на *** ООД представлявано от Т.И. сумата 5768,75 лв
, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2006г. , както и
сумата 115,38лв представляваща държавна такса.
Видно от приложеното ч. гр.д. 26/06г. по описа на
ПлРС е, че Т.И. като управител на *** ООД е депозирал пред съда молба за издаване
на изп. лист по реда на чл. 237 б. „Д“ от ГПК/ отм.въз основа на запис на
заповед издаден от ***-*** “ за сумата 5678,75 лв. Видно от приложения по
делото оригинал на запис на заповед е,
че В.Н. е поръчителствал по записа на заповед. От приложеното по делото
определение е видно, че съдът е осъдил ***.“ и В.Н. солидарно да заплатят на
осн. чл. 237 б. „е“ от ГПК на *** ООД представлявано от Т.И. сумата 5768,75 лв
, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2006г. , както и
сумата 118,38лв представляваща държавна такса.
Видно от приложеното ч. гр.д. 23/06г. по описа на
ПлРС е, че Т.И. като управител на *** ООД е депозирал пред съда молба за
издаване на изп. лист по реда на чл. 237 б. „Д“ от ГПК/ отм.въз основа на запис
на заповед издаден от ***-*** “ за сумата 5678,75 лв. Видно от приложения по
делото оригинал на запис на заповед е,
че В.Н. е поръчителствал по записа на заповед. От приложеното по делото
определение е видно, че съдът е осъдил ***.“ и В.Н. солидарно да заплатят на
осн. чл. 237 б. „е“ от ГПК на *** ООД представлявано от Т.И. сумата 5768,75 лв
, ведно със законната лихва върху сумата считано от 04.01.2006г. , както и
сумата 115,38лв представляваща държавна такса.
Видно от приложения по делото договор за цесия е,
че на 28.11.2012г. между *** ООД / цедент/и Н.Х.М.-И./ цесионер/ е сключен
договор по силата на който *** ООД е продала на Н.М.-И. вземанията си по 5 бр.
изпълнителни листове издадени по ч. гр.д. 12./2006г. по описа на ПлРС,
22/2006г. по описа на ПлРС, 23/2006г. по описа на ПлРС, 26/2006г. по описа на
ПлРС и 27/2006г. по описа на ПлРС, по силата на които ***-***“ и В.Н. солидарно
са осъдени да заплатят сумите по
посочените изпълнителни листове на „*** ООД“ за сумата 100 лв.При сключване на
Договора цедентът е представил удостоверение и е декларирал, че към момента на
сключване на договора за вземанията предмет на договора е било образувано изп. д. 531/07г. по описа
на СИС при ПлРС, а впоследствие продължено под № 26/06г. по описа на ЧСИ ***
.
Видно от приложеното изп.д.№ 20084/2013г.е , че Н.Х.М.-И.
е подала молба до съдия изпълнител при РС Плевен за образуване на изп. дело
срещу В.Н.Н. за вземанията си по
представения договор за цесия. По делото са приложени издадени изпълнителни
листове по ч. гр. д. 23/2006г., 12/2006г., 22/2006, 26/2006г. и 27/2006г. по
описа на ПлРС. Върху изпълнителните листове
е отбелязано, че изп.д. 20068150400026 е образувано на 01.11.2006г. по описа на
ЧСИ *** и е изпратено за продължаване на изп. действия от СИС при РС Плевен под № 531-17/2006г. Изп. д.
26 е прекратено с постановление за прекратяване на 11.4.2013г. От приложеното
постановление на ЧСИ *** от 11.04.2013г. е
видно, че изпълнителното производство по изп.д.№ 2006815400026 по описа
на ЧСИ *** е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК . Видно от представения
протокол от 08.05.2013г. е, че ЧСИ *** е
предала на *** ООД представлявано от Т.И. на 08.05.2013г. оригиналите на
посочените по-горе изпълнителни листове.
В съдебно
заседание е прието за безспорно, че вземането на *** срещу ***-***“ е прието по
т.д. № 26/2012г. за несъстоятелност пред ОС Ловеч.
Видно от приложеното по делото решение на ЛОС
постановено по т.д.26/2012 г.е, че е открито производство производство по
несъстоятелност на ***-***“, обявена е неплатежоспобност на ***-***“ с начална
дата 10.07.2007г. , наложени са обезпечителни мерки и е постановено
прекратяване на дейността на *** ***“ .Видно от приложеното решение от
26.02.2013г. по т.д.26/2012г. е, че ***-***“ е обявен в несъстоятелност и е
постановено прекратяване дейността на предприятието.От представеното по делото
определение постановено по т.д.26/2012г. е видно, че на 05.10.2012г. по делото
е представена молба от *** ООД за предявяване на вземане срещу ***-***“ в
размер на 57665,17 лв.По делото е разгледано възражение на кредитора *** ООД
срещу неприемането на вземането на ***
ООД като погасено по давност.ЛОС е приел, че вземането на *** ООД не е погасено
по давност и неправилно вземанията на *** с ООД не са включени в списъка по чл. 685 от ТЗ. Съдът е
приел в решаващите мотиви, че за вземанията по представените изпълнителни
листове е предприето принудително изпълнение и е било образувано изпълнително
дело 513-7/2006г. Съдът е приел, че според чл. 116 б. „в“ от ЗЗД с всяко
предприето действие за принудително изпълнение се прекъсва давността и докато трае
изп. процес относно вземането давност не тече на осн. чл. 115 б. „ж“ от ЗЗД.Всяко действие на взискателя по
принудителното изпълнение прекъсва давността
и след това започва да тече нова давност.съдът е приел, че последната
подадена молба за извършване на действия е от 13.09.2010 г., когато изп. дело е
прекратено по силата по закона , след тази дата започва да тече нова
давност и до датата на молбата да
предявяване на вземането 25.10.2012 г.
давността не е изтекла и е прекъсната с предприетите от кредитора действия за предявяване на
вземането срещу несъстоятелния търговец.С
посоченото определение списъка на приетите вземания по т.д.26/2012г. е
допълнен, като е включено предявеното с
молба вземане на *** ООД в размер общо
на 57 665,17лв, което вземане е
включено от синдика в списъка на неприетите вземания обявен в търговския
регистър под № 20121122104503 .
В
чл. 26 ал.2 от ЗЗД като основание за
нищожност на договорите е посочен липса на предмет. Предмет на договора за
цесия сключен между ответниците на 28.12.2012г. са вземанията на *** ООД срещу ***-***“ по издадени изпълнителни
листове по ч. гр.д. 12/2006г., 22/2006г., 23/2006г., 26/2006 и 27/2006г. Цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите. Съгласно теорията могат да бъдат
цедирани вземания, а от правилото, установено в чл. 99 ал.2 от ЗЗД вземането преминава върху цесионера в
обема, в който цедентът го е притежавал, следователно предмет на цесионната
сделка само съществуващи вземания, т.. е.. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Ищецът твърди, че вземането за което е сключен договора за
цесия е погасено по давност, поради което договора за цесия е нищожен поради
липса на предмет, следователно предмет на преценка по настоящото дело е
съществувало ли е вземането на *** към датата на сключване на договора за цесия
28.11.2012г. Съдът намира, че
твърденията за погасяване по давност на вземанията на *** ООД към датата
на сключване на договора за цесия е
неоснователно. Както беше посочено по-горе след издаване на изпълнителен лист
по посочените дела по реда на отменения чл. 237 от ГПК кредиторът – цедент по
договора за цесия *** е образувал изпълнителни дела – в СИС при ПлРС, след това
при ЧСИ *** , а освен това в производството по т.д.26/2012г. изрично е
посочено, че последното действие по принудително изпълнение е с дата 13.09.2010г., когато изп. дело е прекратено,
след която дата е започнала да тече нова давност, прекъсната с предприемане на
действия за предявяване на вземането срещу несъстоятелния търговец на дата
25.10.2012г. Договорът за цесия е сключен на 28.11.2012г. , т.е към тази дата
вземането не е било погасено по давност, поради което и не е налице твърдяната
нищожност на договора за цесия.
Ищецът твърди, че вземането на ответниците по
предявените изпълнителни листове спрямо него е нищожно и поради порок на авала.
Твърди се, че поради липса на алонж и
липса на изричен запис не е уточнено за каква част е валидно поръчителството.
Съдът намира, че възражението за нищожност на авала е неоснователно. Разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ
предвижда, че поръчителството се дава върху менителницата или върху
алонжа. Съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ, алонжът представлява прикрепен към
менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект. Начинът, по който е поето поръчителството е върху самата ценна книга, като подписът на
поръчителя В.Н. е
положен на лицевата страна на
записа на заповед, са под текст „ поръчителствам лично посоченото по-горе задължение на ***
–***“ Безспорно, разпоредбата
на чл. 483, изр. 1 ТЗ допуска авалът да се отнася само за част от дължимата по
ефекта сума. За да е валидно, обаче ограничението на отговорността на авалиста
трябва да е направено изрично – с писмена бележка върху документа, подписана от
авалиста. В случая такова отбелязване липсва, което според съда има за последица поръчителство за цялото
задължение. Поетият от ищеца авал касае именно процесния запис на заповед и е
действителен от гледна точка на законовите изисквания за форма при авалиране на
задължението по менителничния ефект. С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Н.М.-И. сумата 240 лв представляваща
направени разноски за адвокат. По отношение на претендираните от ответника ***
ООД разноски съдът намира, че искането е неоснователно, тъй като не са
представени доказателства че такива са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Н. ЕГН ********** *** против *** ООД представлявана от Т.Ц.И. ЕИК *** и Н.
Х.М.-И. ЕГН ********** *** иск д
правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
цесия от 28.11.2012г. сключен между ***
ООД и Н.Х.М.-И. поради липса на предмет
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Н.Н. да заплати на Н.Х.М.- И. ЕГН **********
*** сумата 240 лв представляваща направени по делото разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок пред Плевенски окръжен съд от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: