Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1918
по описа за 2017 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 06.12.2016 г., постановена по НОХД № 516/2016 г., Софийският районен
съд, Наказателно отделение, 21-ви състав е признал подсъдимия В.В.П. – с ЕГН - **********, за виновен в това, че на 29.05.2013 г., в гр. София, бул. „Витоша“ №
2, в сградата на Съдебната палата, съзнателно се е ползвал от преправен частен
документ –товарителница с № 12469964, издадена от „Спиди“
АД (на който е придаден вид, че е бил издаден на 02.01.2013 г., вместо на
действителната дата на издаване 16.01.2013 г.), като го представил пред
Софийски апелативен съд, чрез Софийски градски съд, ГО, Частни жалби, ІІ-ри
състав, по частно гражданско дело № 2253/2013 г. посредством частна жалба,
заведена с № 62861/29.05.2013 г. по описа на СГС, като от него (В.В.П.) за самото преправяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, пр. 2, вр.
чл. 309, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил
подс. В.В.П., да заплати по
сметка на СДВР направените по делото разноски, в размер на 122,95 лева (сто
двадесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), както и направените разноски
в хода на съдебното следствие в размер на 80,00 лева (осемдесет) лева по сметка
на СРС, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист,
при условие, че подсъдимият не заплати сумата в срока за доброволно изпълнение.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.
М.В. – от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подс.
В.В.П.. С така депозираната въззивна
жалба се твърди, че атакуваната присъда е несправедлива, необоснована,
постановена при непълнота на доказателствата. Ангажират се доводи, че по делото
не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин твърдяното от СРП
документно престъпление, а именно – ползването на копие от товарителница №
12469964 с преправка в областта на датата. Сочи се,
че не е установен съставителят на подправката на инкриминирания документ, нито
вносителят. Твърди се, че не става ясно дали е осъществен опит или довършено
престъпление по чл. 316 от НК. Претендира се неизяснена фактическа обстановка.
Сочат се и нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се първоинстанционно производство, изразяващи се в
неразясняване на правата на св. З.П.. Моли се за отмяна на атакуваната присъда
и постановяване на нова такава, с която подсъдимият П. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение.
В
депозирано пред настоящия съдебен състав допълнение към въззивна
жалба от адв. М.В. се развиват аргументи, че
наказателното производство е образувано по спор, пренесен в съда във връзка с
гр. дело № 2253/2013 г. по описа на СГС между дружество „Б.К.“ ЕООД с
процесуален представител адв. Ш., и семейство П..
Твърди се, че с подаването на документи във връзка с гражданското дело,
включително жалби до съда от името на подсъдимия и неговата съпруга, се е
занимавала адв. П.А., като подсъдимият не е знаел за
подправката в инкриминираната товарителница, като за такава разбрал едва когато
бил извикан със съпругата си в 04 РУ – СДВР. В подкрепа на този довод се
твърди, че по делото не е установен служител на пощенския оператор, който да е
получил книжата от П. и негови изявления във връзка с доставката им в съда,
нито служител с имена и подпис, който да е получил пратката по товарителницата.
Сочи се, че липсват доказателства клиентът на доставката да е именно
подсъдимият.
Защитата
акцентира върху обстоятелството, че частният документ е изследван не в
оригинал, а в копие, при това без официална заверка, при което поставя под
съмнение характера му на документ, по смисъла на чл. 316 от НК. Посочва, че по
делото не може да се установи, дали оригиналът е представен на датата, посочена
в обвинението – 17.01.2013 г., или на сочената от подсъдимия дата. Твърди, че
не е установено лицето, извършило подправка в товарителницата. Изтъква, че не
се установява именно подсъдимият да е представил пред САС с частната жалба
товарителницата, тъй като подсъдимият и св. П.са били упълномощили адв. А..
В
съдебно заседание защитата на подс. П. – адв. В., поддържа жалбата по изложените съображения.
Посочва, че наказателното производство се води за това, че упълномощената от
сем. П. адв. А., на 29.05.2013 г. в гр. София, на
бул. „Витоша“ № 2, е подала жалба с товарителница, издадена от „Спиди“ АД, срещу постановление за възлагане на семейното
жилище на сем. П. по изпълнително дело № 20128510400540 от 27.11.2012 г.
Твърди, че неправилно СРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия и
неправилно е приел, че пълномощното на адв. А. се е
отнасяло само и единствено за изпълнителното производство и не е включвало
обжалването на постановлението за възлагане на недвижимия имот. Ангажира
доводи, че пределите на упълномощаване на адв. А. по
изпълнителното дело, са включвали и обжалване на постановлението за възлагане
на недвижимия имот, като твърди, че няма законова забрана жалбата да е
подписана от жалбоподателя, а да е изготвена юридически и внесена от
упълномощения процесуален представител. Поддържа, че по делото не е доказано,
че подсъдимият е знаел за внесената от адв. А. жалба
с товарителница, при положение, че подписите в графа „подпис на подателя“, не
са били положени от подсъдимия. Оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по вменения му
престъпен състав. Сочи, че обвинителният акт страда от пороци, тъй като и в диспозитива, и в обстоятелствената част е записано, че
товарителницата е издадена на 02.01.2013 г., вместо на 16.01.2013 г. Твърди, че
присъдата е явно необоснована, като липсват доказателства за приетите за
установени фактически положения от съда, а събраните доказателства са в явно
противоречие с установените от първия съд факти. Сочи, че е налице и явна
несправедливост на присъдата. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт,
оправдаване на подсъдимия и отмяна на наложената му глоба.
Подсъдимият
П. в своя защита, посочва, че нито е автор, нито е извършил престъплението, в
което се обвинява. Посочва, че спрямо него е упражнено полицейско насилие във
връзка с воденото досъдебно производство, като са съставени документи с невярно
съдържание – докладна записка от служител на 04 РУ – СДВР и протокол от
16.01.2015 г. Посочва, че присъдата е скалъпена въз основа на три документа с
невярно съдържание, като подробно аргументира тезата си. Твърди, че св. С. и
неговият адвокат Ш., системно поднасят документи с невярно съдържание пред СРС
и водят лъжесвидетели, като на база на това им поведение системно е бил
ограбван с удръжки от пенсията му. Моли присъдата на СРС от 06.12.2016 г., да
бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна, недоказана, необоснована и
постановена без правно основание. Изразява мнение, че същата е постановена при
неправилна преценка на доказателствения материал.
Сочи, че упълномощената от него адв. А. винаги точно
и прецизно е водила документацията му, като и досега е клиент на кантората на адв. В.В..
В
последната си дума моли да бъде оправдан, като сочи, че е невинен, а глобата от
1000 лева да бъде заличена.
Представителят на СГП моли присъдата на
СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата на
упълномощения защитник на подсъдимия – оставена без уважение, като
неоснователна. Посочва, че доводът на защитата, че не е установен авторът на
подправката, е ирелевантен, тъй като отговорността на
подсъдимия е ангажирана за престъпно ползване на преправения документ. Посочва,
че авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние, е доказано
по несъмнен и категоричен начин.
Съдът, като прецени изложените в
жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено
следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал в качеството им на гласни и писмени доказателствени
средства, и обсъдил обясненията на подсъдимия П., депозирани в хода на
съдебното производство, в о.с.з. на 27.05.2016 г. и на 06.12.2016 г.;
показанията на св. З.П., снети в хода на съдебното следствие, в о.с.з.,
проведено на 23.06.2016 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
от НПК (л. 85 от досъд. п-во)
и показанията на св. Д.П.С., снети в о.с.з. на 03.11.2016 г.; постановление за
възлагане в собственост на недвижим имот от 27.11.2012 г. на ЧСИ М.П.(л. 31 –
33 от досъд. п-во); жалба
от В.П. и З.П. до СГС срещу постановление за възлагане в собственост на
недвижим имот от 27.11.2012 г. на ЧСИ М.П.(л 22 – 24 от досъд.
п-во); определение от 09.05.2013 г. на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав (л. 70 – 71 от досъд.
п-во); частна жалба до САС № 62861/29.05.2013 г. (л.
72 – 75 от досъд. п-во,
както и л.6 – 9 от гр. дело № 2958/13 г. по описа на САС ); определение от
07.08.2013 г. на САС (л. 68 – 69 от досъд. п-во); справка от „Спиди“ АД (л.
67 от досъд. п-во); писмо
от „Спиди“ АД от 02.12.2014 г. (л. 101 от досъд. п-во); копие на товарителница
№ 12469964 (л. 19, л. 45 и л. 133 от досъд. п-во, както и л. 10 от гр. дело № 2958/13 г. по описа на
САС); писмо от САК от 18.08.2016 г. (л. 36 от съд. п-во);
материали по изп. дело № 20128510400540 по описа на
ЧСИ М.П.(л. 16 от досъд. п-во
и л. 62 – 70 от съд. п-во); материали по ч.гр.дело №
2253/2013 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен
състав, ведно с гр.дело № 2958/2013 г. по описа на САС, в които се намират заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 16.08.2011 г. по гр.дело №
31279/2011 г. по описа на СРС, ГО, 73-ти състав; изпълнителен лист от
23.08.2011 г.; договор за продажба на вземане от 06.03.2012 г.; нотариален акт
№ 063, том І, рег. № 1337, дело № 060 по описа за 2010 г. на нот. В.А.от 12.05.2010 г., с който била учредена договорна
ипотека върху недвижим имот и договор за правна защита и съдействие от
28.12.2012 г. за упълномощаване на адв. П.А.; свидетелство
за съдимост на подсъдимия (л. 14 и л. 61 от съд. п-во)
и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на същия (л.
142 от досъд. п-во), както
и заключението на назначената и изготвена комплексна документно-техническа и
графическа експертиза (л. 91 – 96 от досъд. п-во) и разясненията на изготвилото го вещо лице в съдебно
заседание.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът е
кредитирал изцяло показанията на св. С., като е преценил, че са логични и
депозирани от незаинтересован свидетел. Съдът е дал вяра на показанията на св. П.относно
фактите и обстоятелствата, свързани с образуване на изпълнителното производство
и упълномощаване на процесуален представител – адв. А.,
както и в частта й, в която отрича да е подписвала частната жалба до САС.
Обясненията на подсъдимия съдът е кредитирал по отношение фактите и
обстоятелствата, свързани с образуване на изпълнителното производство, а в
останалата им част съдът не е дал вяра на същите, като е преценил, че са
предназначени да изградят защитната му версия по повдигнатото обвинение.
Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал изцяло
заключението на назначената и изготвена комплексна експертиза, както и
останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани по делото.
Въз
основа на така събрания доказателствен материал,
съдът е приел за установено, от фактическа страна, че с нотариален акт № 063,
том І, рег. № 1337, дело № 060 по описа за 2010 г. на нотариус В.А.от
12.05.2010 г., била учредена договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ апартамент № ******в ж.к. „Люлин“ в гр. София, собственост на подс. В.В.П. и св. З.Г.П., в
полза на заемодателя С.Д.Х.по договор за заем за сумата от 11 256,00 евро.
Срещу подсъдимия П. и съпругата му З.П. била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК от 16.08.2011 г. по гр. дело № 31279/2011 г. по
описа на СРС, ГО, 73-ти състав, за сумата от 8440,00 евро, законна лихва върху
тази сума, считано от 18.07.2011 г., както и 331,64 лева държавна такса и
1744,92 лева разноски за адвокатско възнаграждение в полза на С.Д.Х.. Въз
основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, бил издаден изпълнителен
лист от 23.08.2011 г. за цитираните в заповедта суми.
СРС
е приел за установено, че на 06.03.2012 г., С.Х.сключил договор за продажба на
вземане с „Б.К.“ ЕООД, по силата на който Х.прехвърлил на дружеството
вземането, което имал към П.. Било изпратено съобщение за прехвърляне на
вземане на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. По искане на цесионера
„Б.К.“ ЕООД, срещу З.П. и В.П. въз основа на издадения изпълнителен лист, било
образувано изпълнително дело № 20128510400540 по описа на ЧСИ М.П.. Длъжниците В.П. и З.П. упълномощили с договор за правна
защита и съдействие от 28.12.2012 г. адв. П.А. да ги
представлява по образуваното изпълнително дело.
На
23.03.2012 г., до двамата длъжници била изпратена
покана за доброволно изпълнение на натрупаната по изпълнителното дело сума за
главница, лихви, разноски и такси по ЗЧСИ в общ размер на 12 652,63 лева.
Тъй като в предоставения срок за доброволно изпълнение длъжниците
не погасили задължението си, ЧСИ пристъпил към опис и оценка на ипотекирания
недвижим имот, който бил в режим на СИО между подс. П.
и съпругата му З.П.. От 20.08.2012 г. до 20.09.2012 г., била насрочена публична
продан на имота. С протокол за обявяване на наддавателни
предложения от 21.09.2012 г., съставен от ЧСИ П., било констатирано, че няма
постъпили наддавателни предложения. Била обявена
нова, втора по ред, публична продан от 22.10.2012 г. до 22.11.2012 г. С протокол
от 23.11.2012 г. на ЧСИ П., били обявени наддавателните
предложения и за купувач на ипотекирания недвижим имот, собственост в режим на
СИО на подс. П. и св. П., била обявена М.Л.Д.. С
постановление за възлагане в собственост на недвижим имот от 27.11.2012 г. на
ЧСИ, имотът бил възложен на наддавача, предложил
най-висока цена – М.Д..
За
да постанови присъдата си в посочения по-горе смисъл, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че срещу постановлението за възлагане на
недвижим имот от 27.11.2012 г., била подадена частна жалба до СГС от В.П. и З.П.,
по която било образувано частно гражданско дело № 2253 по описа за 2013 г. на
СГС. По посоченото дело било постановено определение от 09.05.2013 г. на СГС,
ГО, ІІ-Б въззивен състав, с което частната жалба била
оставена без разглеждане поради това, че била просрочена. Срещу определението
на СГС от 09.05.2013 г. била подадена частна жалба, в която били изложени
доводи, че частната жалба до СГС е депозирана в законоустановения
срок. Като доказателство за това била представена товарителница с № 12469964,
издадена от „Спиди“ АД, в която като дата на издаване
била посочена 02.01.2013 г. Като жалбоподатели били посочени В.П. и З.П., които
били положили подписи под частната жалба до САС. С определение от 07.08.2013 г.,
САС отменил обжалваното определение на СГС, като приел, че частната жалба до
СГС е подадена в срок, и върнал делото на СГС за произнасяне по същество на частната
жалба.
Въз
основа на изисканата справка от „Спиди“ АД относно
движението на товарителница с № 12469964, СРС, НО, 21-ви състав е приел за
установено, че пратката е приета в офис на 16.01.2013 г. и е доставена на
17.01.2013 г.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена комплексна документно –
техническа и графическа експертиза (КДТГЕ) съдът е установил, че в
представеното химизирано копие на товарителница с №
12469964, в графа „подпис на подателя“ подписът не е положен от В.П. или от
съпругата му З.П., като в същата графа е налице преправка,
изразяваща се в замяна на една цифра с друга в датата на подаване на пратката,
но поради това, че документът е копие не може да се даде заключение коя цифра е
била изписана първоначално – „2“ или „6“. Приел е, че подписите под частна
жалба до САС № 62861/29.05.2013 г. на страница последна от жалбата, които са
посочени, че изхождат от В.П. и З.П., са изпълнени от подс.
П..
Въз
основа на писмо от САК от 22.08.2016 г., първоинстанционният
съд е приел, че адв. П.Д.А. – П.е била вписана в
регистъра на младшите адвокати към САК от 18.05.2011 г. до 15.05.2015 г.,
когато е починала.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
престъплението по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като на 29.05.2013 г., в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, в сградата на
Съдебната палата, съзнателно се е ползвал от преправен частен документ –
товарителница с № 12469964, издадена от „Спиди“ АД
(на който е придаден вид, че е бил издаден на 02.01.2013 г., вместо на
действителната дата на издаване 16.01.2013 г.), като го представил пред Софийски
апелативен съд, чрез Софийски градски съд, ГО, Частни жалби, ІІ-ри състав, по
частно гражданско дело № 2253/2013 г. посредством частна жалба, заведена с № 62861/29.05.2013
г. по описа на СГС, като от него за самото преправяне на документа не може да
се търси наказателна отговорност. Приел е, че подсъдимият е осъществил деянието
виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.
Ето
защо е признал подсъдимия В.В.П. за виновен в
осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, като на
основание чл. 305, ал. 5 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1
от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Подсъдимият
П. е осъден да заплати направените по делото разноски в гореупоменатия
размер.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, в основни линии споделя
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и
категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното
деяние.
Така,
настоящата инстанция споделя изводите на СРС досежно
личността на подс. П. – неговата възраст, семейно
положение, социален статус, личностова характеристика
и съдебно минало. Същите са формирани въз основа на правилен и задълбочен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства – и в частност на отразеното в свидетелството за съдимост на
подсъдимия и декларация семейно и материално положение и имотно състояние на
същия, поради което са безпротиворечиво установени.
СГС
в този си състав, няма основания да не сподели изцяло изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно
възникването и развитието на гражданско-правните отношения между подс. В.П. и съпругата му – св. З.П., от една страна, и
лицето С.Х., от друга, по повод предоставените от последния заемни средства на П.
срещу ипотека на съсобствения им – в режим на СИО,
недвижим имот, а също така и между последния и „Б.К.“ ЕООД, представлявано от
св. Д.С., във връзка със събиране на цедираното на
дружеството вземане срещу длъжниците П., като
прецени, че същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност и в
частност – въз основа на наличните материали по гр. дело № 2253/2013 г. по
описа на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав и приложеното
в кориците на делото заверено копие по изпълнително дело № 20128510400540 по
описа на ЧСИ М.П.. Така събраната доказателствена
съвкупност, послужи на въззивния съд да формира
изводите си и досежно образуването и движението на
изпълнително дело № 20128510400540 по описа на ЧСИ М.П., извършената продан на възбранения недвижим имот, собственост на подсъдимия и св. П.,
както и процесуалното представителство, осъществявано от адв.
П.А. на длъжниците по изпълнителното дело –
подсъдимия и св. П., по силата на договор за правна помощ и съдействие от
28.12.2012 г.
По
отношение на тези факти и обстоятелства събраните по делото гласни – обясненията
на подсъдимия и показанията на св. П.и С., и писмени доказателствени
средства са напълно единни, взаимнодопълващи се,
непротиворечиви, поради което и могат да служат на инстанциите по същество като
стабилна и сигурна доказателствена опора за
изграждане на изводите му по фактите. По отношение на така обсъдените факти и
обстоятелства събраните по делото гласни доказателствени
средства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират
както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателствени
средства, поради което и правилно са били кредитирани с доверие от първоинстанционния съдебен състав.
Съответни
на доказателствената съвкупност са и изводите на
решаващия първоинстанционен съд досежно
факта на обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено
на 27.11.2012 г. от ЧСИ П., от страна на подсъдимия и св. П.. За съда не
възникна съмнение, че жалбата, подадена до СГС от В.В.П.
и З.Г.П., рег. № 4860/17.01.2013 г. по входящия регистър на СГС, е депозирана в
деловодството на СГС, находящо се в сградата на
Съдебната палата в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез куриер на куриерска фирма
„Спиди“ АД на 17.01.2013 г. В тази връзка е
отразеното в справка от „Спиди“ АД (л. 67 от досъд. п-во) и писмо от „Спиди“ АД от 02.12.2014 г. (л. 101 от досъд.
п-во), отразеното в положения печат с входящ номер
върху жалбата, както и съобщеното от св. П.в показанията й, снети на
досъдебната фаза на производството, приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, поради което и възраженията на защита
в противния смисъл настоящата инстанция не намира за основателни.
Решаващ
за крайния изход на делото се явява въпросът кое е лицето, депозирало пратката,
съдържаща жалбата на В.В.П. и З.Г.П.срещу постановлението
за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ П. до СГС, в офис на „Спиди“ АД. Защитата излага доводи, че по делото не е
установен подателят на пратката, за която е била издадена товарителница №
12469964 от „Спиди“ АД, като се позовава на
заключението на назначената и приета като доказателство по делото КДТГЕ, в
смисъл, че в изследваното от вещото лице химизирано
копие на товарителница с № 12469964, издадена от „Спиди“
АД, в графа „подпис на подателя“, подписът не е положен от подс.
В.П. или от св. З.П.. Настоящата инстанция не може да сподели тезата на
защитата в посочения по-горе смисъл, тъй като по делото е събрано пряко доказателствено средство досежно
подателят на пратката, а именно – показанията на св. П., депозирани в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, в които свидетелката с категоричност
заявява, че подсъдимият е пуснал жалбата – възражение до СГС по куриерска фирма
„Спиди“, като при подаването на жалбата е бил сам.
Вярно е, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, св. П.отрича тези си показания, но както правилно и приел и първия съд,
това се дължи на ясно и недвусмислено очертания й стремеж да подкрепи защитната
теза на съпруга й. За съда не възникна съмнение, че в хода на разпита си пред
водещия разследването, св. П.е депозирала ясно и точно възприятията си относно
депозиране на жалбата в куриерската фирма, поради което и няма пречка същите да
бъдат кредитирани с доверие като обективно, добросъвестно и безпристрастно
депозирани, за разлика от показанията й пред първата инстанция.
Вярно
е, че към онзи момент – 16.01.2013 г., подс. П. и св.
П.са били упълномощили адв. А. да ги представлява по
изпълнителното дело, като както правилно отбелязва защитата, пълномощието й е
било уговорено за цялото изпълнително производство, в т.ч. и обжалване
действията на съдебния изпълнител пред съда. Настоящата инстанция не изключва
възможността именно адв. А. да е подготвила текста на
жалбата, подписан от подсъдимия и св. П., входирана в
СГС на 17.01.2013 г. Принципно, СГС в този си състав се съгласява, че е
възможно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя да е входирал жалбата в съда, или да я е депозирал в куриерска
фирма. В конкретния по делото случай, обаче, от показанията на св. П., които
настоящата инстанция не намира причини да не кредитира, се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин, че жалбата на П. до съда е била депозирана в офис
на куриерска фирма именно от подсъдимия.
Вярно
е и това, че от заключението на назначената и приета като доказателство по
делото КДТГЕ, се установява, че в изследваното от вещото лице химизирано копие на товарителница с № 12469964, издадена от
„Спиди“ АД, в графа „подпис на подателя“, подписът не
е положен от подс. В.П. или от св. З.П.. По делото
действително не е установено лицето, подписало товарителницата в графа „подпис
на подателя“. Установено е, обаче, както вече нееднократно се посочи, лицето,
подало пратката в куриерската фирма.
Въз
основа на цитираните по-горе писмени доказателствени
средства – справка от „Спиди“ АД (л. 67 от досъд. п-во), писмо от „Спиди“ АД от 02.12.2014 г. (л. 101 от досъд.
п-во) и входящ номер на жалба по входящия регистър на
СГС, съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин и датата на подаване
на пратката в офиса на куриерската фирма – 16.01.2013 г., и тази на депозиране
на пратката в деловодството на СГС – 17.01.2013 г.
Правилно
СРС, НО, 21-ви състав е приел за установено, че за разглеждане на подадената от
длъжниците П. частна жалба срещу акта на ЧСИ, било
образувано частно гражданско дело № 2253 по описа за 2013 г. на СГС, като с определение
от 09.05.2013 г. на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав
частната жалба била оставена без разглеждане, като просрочена.
Верни
са констатациите на СРС в смисъл, че срещу определението на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав от 09.05.2013 г., постановено по ч.гр.д. №
2253/2013 г. по описа на СГС, била подадена частна жалба от името на подс. П. и св. П.до Софийски апелативен съд, чрез Софийски
градски съд, ГО, Частни жалби, ІІ-ри състав, заведена с № 62861/29.05.2013 г. в
деловодството на СГС, като за разглеждането й било образувано гр.дело №
2958/2013 г. по описа на САС.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена КДТГЕ,
която настоящата инстанция намира, че следва да кредитира изцяло като
компетентно, обективно, ясно, пълно и относимо към
предмета на доказване, безпротиворечиво се
установява, че подписът в графа „С уважение“ за „1“ в частна жалба от В.В.П. и З.Г.П.до САС, вх. № 62861/29.05.2013 г. по описа на СГС,
е положен от подс. П., а подписът в графа „С
уважение“ за „2“ в частната жалба не е положен от св. П.. В посочения смисъл са
и показанията на св. П., депозирани в хода на съдебното следствие пред СРС,
които настоящият съдебен състав намира, че няма пречка да кредитира като
кореспондиращи изцяло с експертното заключение.
Въз
основа на отразеното в жалбата срещу определението на СРС, ГО, ІІ-Б въззивен състав от 09.05.2013 г., подадена до САС от В.В.П. и З.Г.П., вх. № 62861/29.05.2013 г. по описа на СГС,
настоящата инстанция установи по несъмнен и категоричен начин, че като
приложение към същата е приложено заверено копие от товарителница с № 12469964,
издадена от „Спиди“ АД, а на база заключението на
назначената и приета като доказателство по делото КДТГЕ се установи, че
подписът след ръкописния текст „Вярно с оригинала“ за „1“ под ксерокопието на
товарителницата – приложение към жалбата, е положен от подс.
П., а подписът за „2“ под същото копие не е положен от св. П..
Настоящата
инстанция не може да сподели единствено изводите на решаващия първоинстанционен съд от фактическа страна, че подписът под
частната жалба до САС № 62861/29.05.2013 г. по описа на СГС, на който е
придаден вид, че изхожда от св. П., е изпълнен от подс.
П., тъй като същите не почиват на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Действително, по делото се установява по нужния несъмнен и
категоричен начин – от коментираното вече експертно заключение, че подписът под
жалбата не е положен от св. П.и в този смисъл документът, изходящ от името на
свидетелката, се явява неистински, но това не е достатъчно, за да позволи
какъвто и до било възможен извод относно авторството на документа от страна на
подсъдимия.
Заключението
на назначената и изготвена КДТГЕ послужи на въззивната
инстанция да формира извод, също така, че в изследваното химизирано копие на товарителница с № 12469964, издадена от
„Спиди“ АД, и приложена под формата на заверено копие
към жалбата на подсъдимия и св. П.до САС, е налице преправка,
изразяваща се в замяна на една цифра с друга в датата на подаване на пратката,
но поради това, че документът е копие не може да се даде заключение коя цифра е
била изписана първоначално – „2“ или „6“. С оглед установеното в писмата от „Спиди“ АД, обаче, безспорно се установява, че пратката е
била депозирана в офиса на дружеството именно на 16.01.2013 г., като
впоследствие на документа – цитираната по-горе товарителница, е придаден вид,
че е депозирана на 02.01.2013 г. Това е било нужно за обслужване целите на
производството, инициирано от подсъдимия, пред САС, а именно – да се докаже
депозиране на частната жалба пред СГС в законоустановения
срок – до 04.01.2013 г.
Иначе
правилно защитата сочи, че по делото не е доказано авторството на документната
подправка в частния документ товарителница с № 12469964, издадена от „Спиди“ АД, в т.ч. и от страна на подс.
П., но доколкото в настоящото производство отговорността на последния е
ангажирана за ползване, а не за съставяне на инкриминирания документ,
посоченото обстоятелство е ирелевантно за крайния
изход на делото.
Настоящата
инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен
съд и относно произнасянето на САС по депозираната частна жалба, а именно – с определение
от 07.08.2013 г., с което е отменил обжалваното определение на СГС, като приел,
че частната жалба до СГС срещу постановлението на ЧСИ П., е била подадена в
срок, и върнал делото на СГС за произнасяне по същество на частната жалба.
Въз
основа на анализа на така събраните гласни и писмени доказателствени
средства, СРС е формирал обосновани изводи относно фактическата обстановка, при
която е осъществено деянието, надлежно обективирани в
мотивната част на атакувания съдебен акт, които
настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да
преповтаря и тук.
При този анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд възприе изцяло изводите на
първостепенния съд, относими към датата, мястото,
авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние и предмета на
посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства – и в частност въз основа на
показанията на св. П., материалите по гр. дело № 2253/2013 г. по описа на СГС,
ГО, ІІ-Б състав и от заключението на назначената и приета като доказателство по
делото комплексна документно-техническа и графическа експертиза.
В случая е налице система от
доказателства – посочените по-горе, които са единни, безпротиворечиви
и позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив и небудещ съмнение начин. Така събраните
гласни и писмени доказателствени средства са в
достатъчна степен пълни, ясни и точни, както и депозирани обективно и
безпристрастно, за да представляват достатъчно стабилна доказателствена
опора, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Така
на първо място, безспорно се установява предметът на престъпно посегателство, а
именно – преправен частен
документ – товарителница с № 12469964, издадена от „Спиди“
АД на 16.01.2013 г., на която е бил придаден вид, че е издадена на 02.01.2013
г. Посочената товарителница се явява частен документ, като издадена от лице,
което не притежава длъжностно качество, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК. Същата се явява и преправен документ, тъй като в обективираното
в документа волеизявление на автора на документа с правно значение – в частта
относно датата на издаване на товарителницата, е внесена поправка от лице,
различно от автора на документа.
Пред
настоящата инстанция защитата изтъква, че документът е представен пред съда под
формата на ксерокопие без официална заверка, което изключва възможността да се
приеме, че същият е годен предмет на посегателство по чл. 316 от НК. Този довод
съда намира за неоснователен, като само ще посочи, че съдебната практика, която
и настоящият състав споделя, е константна в насока, че завереният препис на
документ е също документ, който разкрива всички признаци на оригинала, като за
наличието на документ не е необходимо преписът да е с официална заверка.
Достатъчна е и частната му заверка – в решение № 357 от
2.06.2007 г. по н. д. № 12/2007 г., ІІІ н. о., се обосновава тезата, че
преписът е документ, доколкото се явява заверен препис (в този смисъл вж.
решение № 617 от 2.02.2009 г. по н. д. № 615/2009 г., І н. о., решение № 410 от
6.11.2014 г. по н. д. № 1194/2014 г., І н. о., решение № 70 от 21.04.2015 г. по
н. д. № 1901/2014 г., ІІІ н. о. и други).
За
съда не възникна съмнение, че така преправения частен документ, е бил ползван,
по смисъла на чл. 316 от НК, чрез депозирането му като приложение към жалба,
изходяща от подс. П. и св. П., подадена чрез СГС, ГО,
ІІ-ри състав, частни жалби, до САС, срещу определение на СГС, ГО, ІІ-Б състав
от 09.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2253/2013 г. по описа на същия съд, с което
жалбата на П. срещу постановлението на ЧСИ М.П.за възлагане на недвижим имот от
27.11.2012 г., е била оставена без разглеждане, като просрочена. Именно на тази
дата – 29.05.2013 г., престъплението по чл. 316 от НК е било довършено.
Нещо
повече, документът е достигнал доказателствения му дестинатер – въззивният съдебен
състав, който се е запознал със съдържанието му и е постановил съдебния си акт
в съответствие със съдържанието на порочния документ, но това обстоятелство,
доколкото разглеждания престъпен състав е уреден като формален, е от значение
единствено за преценка на степента на обществена опасност на деянието и неговия
извършител.
Безспорно
се установи и авторството на подсъдимия по отношение на престъпното ползване на
документа, като изводите на настоящата инстанция в тази насока почиват на
следните, категорично установени в производството факти и обстоятелства: първо,
именно подсъдимият е депозирал жалбата срещу постановлението на ЧСИ П. от
27.11.2012 г. до СГС и в този смисъл същият е разполагал с оригинал на
товарителницата, издадена на 16.01.2013 г.; второ, подсъдимият е заверил
верността на представеното пред САС копие на товарителница с подписа си; трето,
жалбата, изходяща от подс. П. и св. П., подадена чрез
СГС, ГО, ІІ-ри състав, частни жалби, до САС, срещу определение на СГС, ГО, ІІ-Б
състав от 09.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2253/2013 г. по описа на същия съд, е
подписана именно от подс. П., и четвърто – завереният
препис от товарителницата се е явил приложение към тази жалба. В този смисъл
лицето, изготвило жалбата до съда, се явява именно подсъдимия, без значение кой
е авторът на текста, под който подсъдимият е положил подписа си и доколкото
товарителницата се е явила приложение към жалбата, следва да се приеме, че е
употребена именно от подсъдимия – на посочената от обвинението дата.
Обясненията на подсъдимия и доводите на защитата в противния смисъл, СГС намира
за изцяло неоснователни.
При така наличната доказателствена
съвкупност може да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си,
осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият П. е осъществил всички
признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, с предмет преправен частен
документ – товарителница с № 12469964, издадена от „Спиди“
АД, на който е бил придаден вид, че е издаден на 02.01.2013 г., вместо на
действителната дата на издаване 16.01.2013 г.
За съставомерността
на деянието от обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният
деец да използва, да си служи с порочно съставения документ пред трето лице,
като по този начин даде възможност на третото лице да узнае съдържанието на
документа. В конкретния по делото случай, подс. П. е
ползвал документа на инкриминираната по делото дата – 29.05.2013 г., чрез
депозирането му като приложение към жалба, изходяща от подс.
П. и св. П., подадена чрез СГС, ГО, ІІ-ри състав, частни жалби, до САС, срещу
определение на СГС, ГО, ІІ-Б състав от 09.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2253/2013 г.
по описа на същия съд, с което жалбата на П. срещу постановлението на ЧСИ М.П.за
възлагане на недвижим имот от 27.11.2012 г., е била оставена без разглеждане,
като просрочена.
По делото е ирелевантно
кое лице е извършило преправяне на документа и в този смисъл от подсъдимия не
може да се търси отговорност за документна подправка.
Правилен, следователно, е изводът на
първостепенният съд, че с деянието си подс. П. е
осъществил всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по
чл. 316, пр. 2, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Верни са изводите на СРС и относно
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия
по чл. 316, пр. 2, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Подсъдимият П. е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – същият е предвиждал извършването на обществено-опасното
деяние, предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и пряко е
целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал представите, че ползва
преправен частен документ, за съставянето на който от него не може да се търси
наказателна отговорност.
За да формира изводите си в този насока
съдебният състав съобрази, че по делото е установено по нужния несъмнен и
категоричен начин, че именно подсъдимият П. е депозирал жалбата срещу
постановлението на ЧСИ П. от 27.11.2012 г. до СГС чрез „Спиди“
АД на 16.01.2013 г. и в този смисъл същият е съзнавал действителната дата,
посочена в товарителницата, както и че впоследствие в същата е внесена
поправка, като цифрата „6“ е преправена на „2“, респ. – че на 29.05.2013 г. е
представил пред съда преправен частен документ, с оглед доказване, че жалбата
му до СГС не се е явила просрочена.
При
това, правилно и законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 316, пр. 2, вр.
чл. 309, ал. 1 от НК.
СГС в този си състав, изцяло споделя и
изводите на решаващия първоинстанционен съд, че са
налице предпоставки за освобождаване на подс. П. от
наказателна отговорност, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагане на
административно наказание. И това е така, тъй като за извършеното от него престъпление
с посочената правна квалификация, е предвидено наказание „лишаване от свобода
за срок до две години“; подсъдимият е неосъждан и макар да е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред – по НАХД № 287/2006 г., предвид
обстоятелството, че е изпълнил наложеното му административно наказание, следва
да се приеме, че не са налице пречки за повторно приложение на института; от
извършеното от него престъпление не са причинени имуществени вреди.
Настоящата
инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционния
съдебен акт и в частта му относно наложеното на подсъдимия административно
наказание и в тази насока съобрази следното.
За
да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец
административно наказание, първоинстанционният съд е
преценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства неговата възраст,
семейното му положение и неговите доходи (това, че подсъдимия е пенсионер).
Съдът не е отчел отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което е
преценил, че на подсъдимия следва да бъде определено административно наказание „Глоба“
в минималния, предвиден от законодателя, размер от 1000,00 лева.
Настоящият
съдебен състав намира, че като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, следва да се отчете още изминалия продължителен период от време
между датата на извършване на инкриминираното деяние и тази на постановяване на
окончателния съдебен акт. Същевременно, като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете това, че предметът на посегателство е използван
именно да въведе в заблуждение съдебен орган относно датата на подаване на
частната жалба до СГС, както и че в резултат на употребата на инкриминирания
документ, САС е приел, че жалбата не е била просрочена. Като такова следва да
се отчете и обстоятелството, че подс. П. е използвал
и неистински частен документ – подписът на съпругата му П.под жалбата до САС.
При
така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната
съдебна инстанция намира, че следващата се на подсъдимия санкция следва да се
определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, но в
по-висок от минималния, предвиден в закона размер. При липса на съответен
протест, обаче, въззивният съд не разполага с
правомощието да измени присъдата на СРС в този смисъл. Категорично, обаче, не
са налице предпоставките за определяне на следващото се на П. административно
наказание „Глоба“ в размер под установения в закона – в чл. 78а, ал. 1 НК,
минимум от 1000 (хиляда) лева, предвид императивната законова забрана за това.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя и обосновката на първоинстанционният
съд в частта относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски по водене на
делото.
При
цялостния служебен преглед на така постановения съдебен акт, съдебният състав
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване правата на страните по делото, респ. да са основание
за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съответния първоинстанционен съд.
Доводите на защитата в този смисъл, изложени в жалбата, настоящата инстанция
намери за неоснователни.
В
частност, не е допуснато твърдяното от защитата нарушение на разпоредбите на
процесуалния закон – чл. 246, ал. 1 от НПК, относно съдържанието на внесения за
разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, което да се яви основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното
производство. Макар на този довод, релевиран от
защитата и пред СРС, първият съд да е дал подробен и обоснован отговор,
настоящата инстанция също дължи да посочи, че не е налице несъответствие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт, като в същия ясно и недвусмислено е посочено в какво се изразява
преправянето на документа – на същия е придаден вид, че е бил издаден на
02.01.2013 г., вместо на действителната дата на издаване – 16.01.2013 г., по
начин, който не е довел до нарушаване на правото на подсъдимия да разбере
фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, респ. да упражни в
пълнота правото си на защита в производството.
Не
е допуснато и съществено процесуално нарушение в производството пред първоинстанционния съд, в т.ч. и релевираното
от защитата ограничаване на процесуалните права на св. П.. Видно от отразеното
в протокола от съдебно заседание, проведено на 23.06.2016 г., на св. П.са били
разяснени правата и задълженията й като свидетел, като същата е заявила, че ги
разбира и това е било отразено в протокола. Не са били нарушени, следователно,
процесуалните й права в производството.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменение на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 06.12.2016 г.,
постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав, по
НОХД № 516/2016 г. по описа на СРС – НО, 21 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/