№ 385
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500426 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.272 от ГПК и е образувано по жалба от
Р. З. Й., действащ чрез своята майка Н. К. Й. и баща З. С. Й. – законни
представители против Решение № 4274 от 27.11.2024 година, постановено по
гр.дело № 667/2024 година, на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен
предявения от него иск против Община Варна за горницата от присъдената
сума в размер на 1 500 лева до претендираната сума от 8000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
претърпените телесни повреди - счупване на долния край на хумеруса на
лявата ръка, оток в окосмената част на главата, както психически и
емоционален стрес, безсъние, ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен
ритъм, претърпени в резултат на препъване на 26.09.2023г. в не обезопасена и
необозначена неравност в следствие на нарушено/липсващо тротоарно
покритие в района на спирка „Янко Михайлов", находяща се на ул. „О.П." в
посока от бул. „С." към бул. „Цар Освободител" в гр. Варна, ведно със
1
законната лихва върху от главницата от 1 500.00 лв. за периода от 26.09.2023г.
(деня на увреждането) до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските.
В жалбата е отразено, че решението на съда е необосновано и не отчита
наличните по делото доказателства. Излага се, че обективния критерий за
обезвреда е бил нарушен, като присъденото обезщетение се явява
несъразмерно на претърпените неимуществени вреди. Сочи се, че се касае за
дете на 5 години, с неукрепнала психика, което в резултат на инцидента е
променило драстично начина си на живот. Сочи се още, че травмата е била
продължителна във времето и самия възстановителен процес е протекъл с
усложнения. В заключение се настоява съдът да отмени решението в
отхвърлителната му част и да присъди и останалата част от търсената сума.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата Община – Варна е депозирала
отговор, според които решението се явява правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, не се представлява; постъпило е писмено становище на адв. Й., с което
той моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и че поддържа жалба,
като моли съдът да присъди и останалата част от търсеното обезщетение.
Въззиваемата страна – Община Варна, редовно призована, се
представлява от ю.к. Гоцева, която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
решжението.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Решаващия съд е бил сезиран с предявени искове намиращи правното си
основание в чл. 49 вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД против Община – град Варна.
По делото са били представени множество писмени документи, приети
от съда и неоспорени от страните - Удостоверение № **********/18.09.2018
г., издадено въз основа на акт за раждане № 1733/18.09.2018 г.; лист за преглед
на пациент в КДБ/СО № 013158/26.09.2023 г.; амбулаторен лист №
23275909АС55/02.10.2023 г.; амбулаторен лист № 232827070СЕ5/09.10.2023 г.;
амбулаторен лист № 232981085605/25.10.2023 г.; талон за медицинска
експертиза № 2327520A1D9A; медицинско направление №
23292А085464/19.10.2023 г.; направление за медико-диагностична дейност №
2
23292207DC90/19.10.2023 г.; служебна бележка от ФК „Динамо
Варна“;събраните гласни доказателства -показанията на законния
представител на ищеца и негова майка – свидетелката Н. Й., както и
неоспореното от страните заключение по допусната и приобщена по делото
Съдебно – медицинска експертиза , възложена на д-р Д. Д..
От тях става ясно от фактическа страна, че на 26.09.2023година е
настъпило травматично увреждане на малолетния Р. довело до търсене на
лекарска помощ.
По делото са събрани и гласни доказателства - Н. К. Й. - майка на
пострадалия, от които става ясно, че на 26.09.2023 г. следобед тя и синът й Р.
са били заедно в гр.Варна на спирка „Янко Михайлов“, на ул. „О.П.“ , посока
от бул. „С.“ към бул. „Цар Освободител“ и чакали автобус. Според
свидетелката детето се спънало на изровената и неравна настилка и паднало
на лявата си ръка, ударил си малко и главата, разплакал се и трудно се
успокоил. Свидетелката извикала таксиметров л.а. и посетили „Окръжна
болница“.В Спешно отделение се наложило да изчакат, като през цялото
време детето плачело, а ръката му започнала да се подува. В резултат на
лекарските манипулации станало ясно, че лакътят се оказал счупен и го
гипсирали. Свидетелката сочи, че му закупили специален ортопедичен ръкав,
но той бил малък и го дърпал, въобще беше много трудно в началото да свикне
за него с това ново състояние, но най-неприятно било вечерта, тогава се
събуждал явно от кошмари, с плач, а сигурно и с болка от това, че ръката му го
боляла в крайна сметка и сънят му много се развалил тогава, много плачел. На
5-6 ден след падането Р. се събудил с много голям плач пак и отишли отново в
Спешното, защото лекарката била казала, че може да няма кръв към пръстите
. В Спешен център й разяснили, че няма усложнения, но следва да дава на
сина си обезболяващи медикаменти.
Р. стоял с гипса приблизително 21 дни, като били посъветвани той да не
посещава детската градина. В изпълнение на препоръката на лекаря Р. спрял
да ходи на детска градина, но и на футбол и изведнъж се оказал само с мама
вкъщи, която си взела болничен . Р. , твърди св.Й. че много обича много
футбол, а пък 2 месеца не можел да ходи - първо заради гипса и после заради
физиотерапията, лекарят казал, че било опасно. Така, на 23-тия ден махнали
3
гипса, а след това ортопедът казал, че трябвало да отиде детето на
физиотерапия, защото то не можело да 5 разпъва цялата си ръка всъщност, а
при въртене изпитвало голяма болка и заради това отишли на физиотерапия,
правили я до стадион „Спартак“, зад „Спартак" имало такъв център, там
ходили, направили един курс, там се ходело с направление, ортопедът написал
направление и били с направление там. Ортопед прегледал детето в Спешното
и го гипсирал и после вече, за да решат кога да махнат гиспа и как да
процедират, майката на детето го завела вече по Здравна каса пак в кабинет с
час на ортопед, в малката сграда на „Окръжна болница", тази, която е на ъгъла
на „Генерал Колев“ и на „Цар Освободител“. Очаквало се рехабилитацията да
свърши за седмица, обяснява още свидетелката, но Р. не бил добре и лекарката
там вече преценила, че още един курс трябвало да мине и така реално
рехабилитацията била 14 дни. След първия път определено според св.Й. синът
й все още не можел да разтваря ръката, след втория път почти я разтварял, но
имал болка при въртене, но според лекарката това щяло да отмине от само
себе си и затова всъщност направили два курса с рехабилитация. По време на
втория курс рехабилитация сочи св.Й., че синът й вече ходел на градина, не
ходел на футбол през това време. След рехабилитацията почти се
възстановила ръката му, но не напълно, все още изпитвал болка при въртене и
не можел съвсем до края да я изпъне. Два месеца Р. не ходел на футбол, което
определя свидетелката като „голяма драма“. Месец и нещо, докато не можел
малолетния Р. да ходи на градина, той и майка му си били вкъщи. Инцидентът
твърди майката на детето , че му се отразил, а именно – Р. много по-изнервен
станал, майката на детето не можела да замени учителките , имал някакъв
страх и някой път си спомнял за случилото се . Точно онзи ден Р. казал на
майка си : „Мамо, помниш ли как бях с гипс, дано да не се ударя пак така „ , и
майка му го успокоила , че това няма да се случи. Всъщност, в края на
показанията си св.Й. е обяснила пред съда , че синът й е левичар и счупил
точно водещата за него лява ръка не можел да рисува, да си драска. Сега вече
си бил добре, просто от време на време се сещал за инцидента и го било страх
да не му стане пак, не искал повече гипс през живота си. Сега ходел на футбол
и на градина, бил записан на предучилищната тъкмо и сега му било
интересно.
Пред ВРС е била изслушана и Съдебно медицинска експертиза,
съобразно която на детето е поставена диагноза „счупване на долния край на
4
хумеруса / фрактура на лява лакътна става /, с поставена на 26.09.2023 година
гипсова имобилизация за 21 дни , имобилизацията била продължена за 10 дни
на 09.10.2023 г., а на 25.10.2023 г. на детето била предписана терапия: Активно
мускулно – скелетни упражнения ЛФК 10 бр.,лечение с ултразвук.
Заключението на д-р Д. е, че описаното травматично увреждане е резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет , респективно при падане и удар на левия
горен крайник в подлежащата повърхност , т.е. би могло да бъде получено по
начина посочен в исковата молба. Счупването на лявата разменна кост е
обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
период от около 3-4 месеца .
При тези данни ВРС е преценил, че обезщетение в размер на 1 500 лева.
Виждането на въззивния съд е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността
чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде
ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са
настъпили. Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и
възниква, когато има вреди. Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице винаги
когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа или винаги, когато ищеца
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото Д.ие,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. С
оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това в
5
какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената
работа.
На база на приложените доказателства – писмени документи, Съдебно
медицинска и от разпита на свидетелката Й., съдът прави извод, че именно в
резултат на съприкосновение между повърхността на тротоара и ляв горен
крайник на детето, е получено нараняването / фрактурата/ на лява лакътна
става, посочена от вещото лице. Според експертизата тази фрактура е била
отстранена посредством наложена гипсова имобилизационна превръзка. От
данните изложените в експертното заключение и защитени в съдебно
заседание става ясно още, че при тази интевренция възстановяване
движението на левия горен крайник е в рамките на четири месеца, като
известно ограничение в движението на ръката е продължило още два- два и
половина месеца, съобразно наличната мед. документация. След
възстановяването на костта се наложила и терапия – Активно мускулно
скелетни упражнения и ултразвук.
Не на последно място, разпитаната пред ВРС свидетелка сочи
множество и различни обстоятелства, които също потвърждават ищцовата
теза. Свид. Й. – майка на пострадалия е очевидец на случилото се след
непосредственото падане на детето; именно тя е оказала и първа помощ,
транспортирайки същия до Спешен медицински център; оказвала е
ежеминутни грижи, и също непосредствени наблюдения от медицинското му,
и психическо състояние. Тези показания кореспондират с останалия наличен
доказателствен материал – заключения на в.л.
Установен и изяснен в максимална степен е и механизма на настъпване
на увреждането.Този извод се налага категорично от заключението на вещото
лице, по проведената, а и неоспорена Съдебно медицинска експертиза. Като
отговор на втори въпрос, там е отразено, че фрактурата е пряка последица от
директен удар на левия горен крайник при падане и / или удар в подлежащата
повърхност.
Предвид изложеното, въззивния съд приема, че е налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община - Варна,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на
пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици,
булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от
съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило
увреждането са недвусмислени. Налице е причинна връзка между настъпване
6
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради неправилно поставени тротоарни плочи във въпросния
тротоарен участък. Доказано е и причиняването на неимуществените вреди на
ищеца в резултат на настъпилия инцидент. Последните вреди се изразяват в
претърпени от ищеца болки и страдания, както и допълнителни негативни
изживявания от преживените неудобства и социални ограничения. При
определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази
разпоредбите на чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, както и следните обстоятелства,
относими към тази преценка и установени от заключението на
Съдебномедицинската експертиза на вещите лица, както и от приетите като
писмени доказателства медицински документи, и намира, че ВРС е подценил
състоянието и не е изпълнил критерия за справедливо овъзмездяване на
причинените щети.
Според въззивния съд следва да се присъди обезщетение в размер на
8 000 ( осем хиляди) лева – в пълен размер, което намира за адекватно на
търпените неимуществени вреди, болки, страдания и неудобства. Прави
впечатление, че детето е във силно виталната 5 годишна възраст, като това
наложено му от травмата ограничение се отразило негативно върху психиката
и физиката му; освен причинените болки и страдания, които е изпитало и към
момента на вредата и след това, лечението е било продължително и е било
свързано с прием на обезболяващи лекарства; нещо повече – не единствено
неговото ежедневие е било променено, но и това на цялото семейство.
Четиримесечния период на възстановяване е бил съпътстван и от
допълнителни рехабилитационни мероприятия – активиране на мускулатура и
ултразвук, което е също редно да се отчете. Детето не е посещавало детската
градина, което го е откъснало от средата му и е довело до хаос в ежедневието
на неговите близки. Всичко това мотивира съдът да присъди обезщетение в
размер на 8 000 лева, като отмени решението на ВРС, в частта, с която е
отхвърлен иска за сумата над 1 500 лева до претендирания размер от 8 000
лева.
По разноските:
Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни
7
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията,
независимо от размера на определената минимална цена, като такова
ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано
с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да
се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от
всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, както и предвидените в посочената
наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.
101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78,
ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е
задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в
8
държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основание чл.
38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно
размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.
Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на
възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36,
ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба
на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него
труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на
положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и
броя на исковете, въззивния съд намира, че следва на въззивника пред ВРС да
се заплати сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, а пред въззивния съд да се
присъди сумата от 500 (петстотин) лева, или общо за двете инстанции сумата
от 1 700 (хиляда и петстотин) лева.
В полза Община – Варна не следва да се присъждат разноски, предвид
изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4274 от 27.11.2024 година, постановено по
гр.дело № 667/2024 година, на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен
предявения от Р. З. Й., действащ чрез своята майка Н. К. Й. и баща З. С. Й. –
законни представители против Община Варна за сумата от 6 500 (шест хиляди
и петстотин) лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер
на 1 500 лева до размера на сумата от 8000 (осем хиляди) лева - обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от претърпените
телесни повреди - счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка, оток в
окосмената част на главата, както психически и емоционален стрес, безсъние,
ограничен жизнен капацитет и нарушен жизнен ритъм, претърпени в резултат
на препъване на 26.09.2023г. в не обезопасена и необозначена неравност в
следствие на нарушено/липсващо тротоарно покритие в района на спирка
„Янко Михайлов", находяща се на ул. „О.П." в посока от бул. „С." към бул.
„Цар Освободител" в гр. Варна, ведно със законната лихва от 26.09.2023г.
9
(деня на увреждането) до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община – град Варна БУЛСТАТ *********, представлявана
от Кмета на Общината, с адрес: гр.Варна,бул. „Осми приморски полк“ № 43 да
заплати в полза на Р. З. Й., действащ чрез своята майка Н. К. Й. и баща З. С. Й.
– законни представители допълнително сумата от 6 500 (шест хиляди и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от претърпените телесни повреди -
счупване на долния край на хумеруса на лявата ръка, оток в окосмената част
на главата, както психически и емоционален стрес, безсъние, ограничен
жизнен капацитет и нарушен жизнен ритъм, претърпени в резултат на
препъване на 26.09.2023г. в не обезопасена и необозначена неравност в
следствие на нарушено/липсващо тротоарно покритие в района на спирка
„Янко Михайлов", находяща се на ул. „О.П." в посока от бул. „С." към бул.
„Цар Освободител" в гр. Варна, ведно със законната лихва от 26.09.2023г.
(деня на увреждането) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Кмета да заплати в полза на адв. С. З. Й., ЕГН **********, сумата от 1 700
(хиляда и седемстотин) лева – адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА, за
извършено процесуално представителство пред ВРС и ВОС.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, представлявана от
Кмета да заплати в полза на Р. З. Й., действащ чрез своята майка Н. К. Й. и
баща З. С. Й. – законни представители, сумата от 200 (двеста) лева,
представляващи разноски пред ВРС за изготвяне на СМЕ и сумата от 320 лева
представляваща държавна такса, или общо в размер на 520 (петстотин и
двадесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11