Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/ .08.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в
публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от
съдията т. дело № 1609 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на синдиците на „КТБ“ АД срещу НАП по
обективно евентуално съединени искове по
чл.3, ал.3 вр. чл. 2 от ЗБН, чл.59, ал.2, чл. 59, ал.5 и чл. 59, ал.3 от Закона
за банковата несъстоятелност за обявяване за недействителни на прихващания,
извършени от ответника с насрещни задължения към „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност).
Ищците
- синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) („КТБ“ АД), твърдят, че
КТБ АД (н) има вземане към НАПШ за недължимо събрани и платени суми за данъци,
задължителни осигуровки, санкции в размер на 3 380 889,22 лева. С РА
Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК
ответникът извършил прихващане на недължимо платени и събрани суми от НАП с
вземания на НАП за периода 2014 г. за дължими публични задължения.
Твърди се, че и част от посочените
вземания на НАП са предявени от НАП с молба по чл. 63 от ЗБН, включени в
списъка на предявени вземания от синдиците на КТБ АД (н) и подлежат на
удовлетворяване със сметка за разпределение по реда на чл. 93 от ЗБН.
Ищците поддържат, че прихващането е нищожно, защото не са били налице
основанията да се извършат поради неизискуемост на активното вземане и че не са
направени в предвидената от чл.59, ал.2 от ЗБН форма – писмена с нотариална
заверка на подписите. При условията на евентуалност ищците твърдят и че част от
прихващанията са недействителни на основание чл.59, ал.5 от ЗБН, защото са
направени след началната дата на
неплатежоспособност на банката и след датата на поставяне на банката под
специален надзор по реда на глава ХІ, раздел VІІІ от ЗКИ, а именно с РА от
29.08.20216 година. При условията на евентуалност ищците поддържат, че
прихващанията са недействителни на основание чл.59, ал.3 от ЗБН.
Ответникът НАП оспорва
исковете. Сочи се, че в хода на ревизионното производство, в резултат на което
е издаден посоченият в РА, е установено, че КТБ АД (н) е надвнесла корпоративен
данък в размер на 3 380 100 лева и задължителни осигурителни вноски в
размер ма 789,22 лева за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 година. По силата
на специалната разпоредба на чл. 150 от ДОПК било извършено прихващането от органите
на приходите на недължимо платените или събрани суми за данъци, осигурителни
вноски, глоби и имуществени санкции с насрещни публични задължения на КТБ АД
(н) . Поради това се твърди, че
разпоредбите на чл. 59 от ЗБН са неприложими в отношенията между банката и
Държавата, представлявана от НАП. Държавата не придобива публичните вземания
към длъжниците, тъй като възникват по силата на закона.
Въз основа на представените по
делото доказателства, Съдът намира следното от фактическа страна:
С решение № 73 от 20.06.2014
г. на Управителния съвет на Б.Н.Б.(БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален
надзор за срок от три месеца, назначени са квестори в банката и е спряно
изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД.
С решение № 114 от 16.09.2014 г.
на управителния съвет на БНБ е продължен срокът
за поставяне под специален надзор до 20.11.2014 година.
С решение № 138 от 06.11.2014
г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД за извършване на
банкова дейност и е взето решение за подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е вписано в
търговския регистър на 7.11.2014 година.
С решение № 664 от 22.04.2015
г. по т.д. 7549/2014 г. на Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността
на „КТБ“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособността 6.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност
и е прекратена дейността й. С въззивно решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д.
2218/2015 г. на Софийски апелативен съд е определена като началната дата
на неплатежоспособността на банката - 20.06.2014 година.
Между страните не се оспорва,
а се потвърждава и от представените писмени доказателства, че КТБ АД (н) е
подала ГДД по ЗКПО, в която е декларирала надвзет данък в размер на
3 380 100 лева.
Със заповед за възлагане на
ревизия № Р-22222515002905-020-001/27.04.2015
г., издадена от Й.М., на длъжност началник на отдел в Дирекция Средни
данъкоплатци и осигурители /СДО/ при ТД на НАП София е възложено извършване на
ревизия на КТБ АД (н), с обхват - определяне на задълженията по Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в т.ч. за корпоративен данък, данък
върху доходите на чуждестранни юридически лица, данък върху разходите за
превозни средства, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на
юридически лица, данък върху социалните разходи, предоставяни в натура, данък
върху представителните разходи за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.;
по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, ДДС за периодите от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Кодекса за социалното осигуряване /КСО/
Професионален пенсионен фонд, ДОО - за осигурители, Универсален пенсионен фонд
- за осигурители за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/ вноски за здравно осигуряване /ЗОВ/- за осигурители
за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.; по Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ данък върху доходите на ФЛ - свободни
професии, граждански договори и др. и данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 година.
Заповедта за възлагане на ревизия е изменяна със заповеди №
Р-22222515002905-020-002/28.04.2015 г., № Р-22222515002905-020-003/28.07.2015
г., № Р-22222515002905-020-004/24.09.2015 г., №
Р-22222515002905-020-005/21.03.2016 г., № Р-22222515002905-020-006/22.04.2016 година.
В резултат на ревизията е
издаден ревизионен доклад № Р-22222515002905-092-001 от 15.07.2016 г., връчен
по електронен път на 28.07.2016 година.
След подадено възражение по
чл. 117, ал. 5, изр. 2 ДОПК вх. №
2517-00-526 от 10.08.2016 г., с ревизионен акт № Р-22222515002905-091-001 от
29.08.2016 г., издаден от Й.М., на длъжност началник отдел в дирекция СДО при
ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и П.П.Н., на длъжност главен инспектор
по приходите при ТД на НАП СДО, ръководител на ревизията, са установени
задължения на КТБ АД (н) в общ размер на 7 482 354, 77 лева при декларирани от дружеството задължения в размер
на 7 074 404, 15 лева. Корекциите на декларираните резултати, възлизащи на
допълнително установени задължения в общ размер на 407 950, 62 лв. /78 987, 45
лева главница и 328 963, 17 лева лихви/ са били предмет на оспорване в
производството пред директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на
НАП.
С ревизионния акт са установени внесени от
КТБ АД (н) авансови вноски по чл. 83 ЗКПО за периода 01.01.2014 г. - 30.06.2014
г. (за шест месеца) в общ размер 3 380 100, 00 лева (по 563 350, 00 лева на
месец), която сума подлежи на възстановяване. Тази сума за възстановяване е
декларирана от КТБ АД (н) в декларация
за финансовата 2014 г. с вх. № 2225И0032217/26.03.2015 година.
С ревизионен акт №
Р-22222515002905-092-001 от 15.07.2016 г органите по приходите за извършили
прихващане на установените задължения на КТБ АД (н) по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и
ЗЗО с подлежащата на възстановяване сума от 3 380 100 лева.
С жалби вх. № 2517-00-648/16.09.2016 г. по
регистъра на ТД на НАП С. и вх. № 23-30-73/21.09.2016 г. по регистъра на
дирекция ОДОП С., дружеството е оспорило РА по административен ред.
С решение № 2250/20.12.2016 г. на
директора на дирекция "ОДОП", РА е потвърден в оспорената част - за
установените резултати по: ЗДДС за периодите от м. 11.2014 г. до м. 02.2014 и
по ЗКПО за корпоративен данък и данък по чл. 195 ЗКПО за периодите 2014 г.;
данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите
от м. 01.2014 г. до м. 08.2014 г. и от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г.;
представителни разходи за 2014 г.; данък социални разходи за 2014 г.; данък
превозни средства за 2014 г.; данък върху доходите на физически лица свободни
професии и трудови договори за 2014 г.; ДОО за осигурители за периодите м.
03.2014 г. и м. 08.2014 г.; вноски за ЗО за осигурители за периодите м. 04.2014
г., м. 08. 2014 г., от м. 10.2014 г. до м. 12.2014 г.; УПФ за осигурители за
периодите от м. 08.2014 г. до м. 11.2014 година.
С решение № 5802 от 15.10.2018 г.,
постановено по адм. д. № 4887/2018 г. по описа на Административен съд
София-град, образувано по жалба на "К.т.б." АД /в несъстоятелност/,
поправено с протоколно решение от 29.01.2019 г. съгласно протокол от открито
съдебно заседание № 13 от 29.01.2019 г., допълнено с протоколно решение
18.06.2019 г. съгласно протокол от о.с.з. № 119 от 18.06.2019 г. и протоколно
решение от 27.06.2019 г. съгласно протокол от о.с.з. № 132 от 27.06.2019 г.,
частично е отменен ревизионен акт № Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г.,
издаден органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение №
2250/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" ("ОДОП") - София, при ЦУ на НАП.
АССГ е отменил ревизионен акт №
Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г. в следните части: допълнително
установените задължения за довнасяне и лихви за забава по ЗДДС за м.11.2014 г.
- главница в размер на 16 104,51 лв., м.12.2014 г. - главница в размер на 59
682,00 лв. и лихва в размер на 9 097,43 лв. и м.01.2015 г. главница в размер на
2 148,54 лв. и лихва в размер на 334,65 лв.; корпоративен данък по чл. 204, т.
1, т. 2 и т. 3 ЗКПО за 2014 г. - главница в размер на 130 548,72 лв. и лихви в
размер на 1 519,61 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периодите за м.07.2014 г. - главница в размер на 103 104,12
лв. и лихви в размер на 20 192,19 лв., за м.08.2014 г. до размера на внесената
сума от 100 684,72 лв. и м.11.2014 г. до размера на внесения данък от 103
164,72 лв. и лихва в размер на 8 268,22 лв., поради неправилно прилагане на
нормата на чл. 169, ал. 3 ДОПК. Отхвърлена е жалбата на "К.т.б." АД
/в несъстоятелност/ в останалата част общо в размер на 2 805 532,16 лева. Така
посоченият размер е възприет от съда като разлика между приетата от него за
претендирана сума за възстановяване от Банката в размер на 3 380 100 лв. и
отменената част на акта, чийто общ материален интерес е изчислен от съда в
размер на 574 567,84 лева.
С решение № 6850 от 08.06.2020 г. по адм.
д. № 10916/2019 г., VІІІ отд. ВАС обезсилва решение № 5802 от 15.10.2018 г. по
адм. д. № 4887/2018 г. по описа на АССГ, поправено с протоколно решение от
29.01.2019 г. съгласно протокол от открито съдебно заседание № 13 от 29.01.2019
г., допълнено с протоколно решение 18.06.2019 г. съгласно протокол от открито
съдебно заседание № 119 от 18.06.2019 г. и протоколно решение от 27.06.2019 г.
съгласно протокол от открито съдебно заседание № 132 от 27.06.2019 г. В ЧАСТТА,
с която се отменя ревизионен акт № Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г.,
издаден органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение №
2250/20.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика - София, при ЦУ на НАП относно установените задължения за довнасяне и
лихви за забава за следните периоди и видове задължения, както следва: ДДС за
данъчните периоди за м.11.2014 г., м.12.2014 г. и м.01.2015 г. в общ размер на 77
935,32 лв.; данък по чл. 204, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗКПО за 2014 г. в общ размер на
130 548,72 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периодите за м.07.2014 г., м.08.2014 г. и м.11.2014 г. в общ
размер на 306 953,62 лв., поради неправилно прилагане на нормата на чл. 169,
ал. 3 ДОПК.
Отменя се решение № 5802 от 15.10.2018 г.,
по адм. д. № 4887/2018 г. по описа на АССГ В ЧАСТТА, с която е отменен
ревизионен акт № Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г., относно установени
лихви в размер и по периоди както следва: в общ размер на 10 231,30 лв. за
декларираните, но внесени със забава задължения за данъчните периоди м.11.2014
г., м.12.2014 г. и м.01.2015 г.; в общ размер на 1 696,04 лв. за декларираните,
но погасени със забава задължения по чл. 204, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗКПО за 2014
г.; в общ размер на 50 559,63 лв. за декларираните и невнесени задължения по
ЗДДФЛ за периодите м.07.2014 г., м.08.2014 г. и м. 11.2014 година.
Обезсилено е решение № 5802 от 15.10.2018
г., по адм. д. № 4887/2018 г. по описа на АССГ в частта, с която е отхвърлена
жалбата на К.т.б." АД /в несъстоятелност/ в общ размер на 2 805 532,16 лева.
Отхвърлена е жалбата на "КТБ АД (н),
ЕИК ********, срещу ревизионен акт № Р-2222215002905-091-001/29.08.2016 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с
решение № 2250/20.12.2016 г. от директора на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно установената практика на ВКС (решение 198/10.08.2015
г. по гр. дело 5252/2014 г. IV ГО на ВКС, решение 97/08.02.2013 г. по гр. дело
196/2011 г. I ГО на ВКС и др.), при предявени няколко евентуално съединени
иска, свързани с оспорване на
валидността на сделка, независимо от
поредността на заявените от ищеца основания, Съдът следва да разгледа първо
основанията за нищожност според тежестта от най-тежкия (противоречие със закона
или заобикалянето му), през по-леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие с морала или липса на форма. Ако
бъдат отхвърлени исковете за нищожност, Съдът следва да се произнесе по
наведените основания за относителна недействителност на сделката.
В настоящата хипотеза като главен иск следва да се разгледа
иска по чл. 3, ал.2 от ЗБН, доколкото се касае за иск за прогласяване на
нищожността на прихващането поради противоречие със закона, а след това искът
за прогласяване на нищожността на прихващането поради липса на форма, ако бъде
отхвърлен главният иск.
Предмет на производството са действия, извършени от органите
на НАП, свързани със събиране на публични задължения, установени с влязъл в
сила РА от 29.08.2016 г., чрез осъществено прихващане с насрещни вземания на
КТБ АД (н) за надвзет данък (авансови вноски) за 2014 година по ЗКПО в размер
на 3 380 899,22 лева с публични задължения и осигурителни вноски за
КТБ АД (н), установени с процесния влязъл в сила РА (на 08.06.2020 г., с влизане
в сила на решение 6850/06.08.2020 г. на ВАС по адм. дело 10916/2019 г. на ВАС,
VIII отделение) в размер на сумата над 7 482354,77
лева.
Ищците – синдиците на КТБ АД (н) твърдят, че с получения в
банката ревизионен акт, от страна на държавата, чрез НАП, е извършено
прихващане, което е нищожно, евентуално относително недействително относно
кредиторите на банката съобразно разпоредбите на Закона за банковата
несъстоятелност.
Допустимостта на предявените установителни исковете се
извежда от твърденията на ищеца, че има засегнато право, в случая, че чрез осъществените
действия от НАП чрез прихващане по реда на
ДОПК на задължения на НАП за надвзети данъци (в случая авансови вноски
по ЗКПО) в противоречие със закона (правилата на ЗБН), се постига нарушаване на предвидения в специалния ЗБН
ред за удовлетворяване на кредиторите на банката в несъстоятелност, и поради
това се твърди, че тези действия на НАП попадат в приложното поле на чл. 3 и чл.59
от ЗБН. Дали в действителност извършеното прихващане от страна на НАП с дължими
от банката в несъстоятелност публични задължения и задължения за ДОО, попада в
приложното поле на ЗБН е въпрос за наличие или липса на пасивна
материалноправна легитимация, т.е на основателност на иска (аргумент и от решение
145/28.06.2018 г. по т. дело 2180/2016 г. ТК, II ТО на ВКС).
За да се произнесе по така предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване искове, Съдът съобрази и следното:
В чл. 128 и сл. от ДОПК е уредено производството по прихващане
на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, суми,
подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от НАП с изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането може да се
извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
По аргумент от чл. 129, ал.1 и ал.3 от ДОПК следва, че ако се
възложи извършването на ревизия, прихващането се извършва с ревизионния акт –
така и чл.118, т.1, предл. 3 от ДОПК.
В конкретния случай, с ревизионния акт от 29.08.2016 г.,
органите по приходите са извършили ревизия на КТБ АД (н), установили са
подлежащи на възстановяване суми за недължимо получени авансови вноски съгласно
данъчното законодателство, както и насрещни изискуеми публични вземания,
събирани от НАП и са извършили прихващане между двете вземания до размера на
по-малкото.
Съгласно чл. 168, т.2 от ДОПК прихващането е един от
способите за погасяване на публични задължения.
В конкретната хипотеза обаче са приложими и специалните
разпоредби в ДОПК и ЗБН, доколкото така осъщественото прихващан се развива в
рамките на производството по несъстоятелност на КТБ АД (н).
Съгласно чл.164, ал.1 от ДОПК публичните вземания могат да се
събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито
производство по несъстоятелност на длъжника, като изрично е предвидено, че публичните
вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон
е предвидено друго.
Съгласно чл. 164, ал.3 от ДОПК в случай че вземането е
установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на
приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде
оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на
определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите
от синдика вземания, а в случай че вземането е установено, но актът не е влязъл
в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и
се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в
закон е предвидено друго (ал.5).
Следва да се отбележи и чл. 125 от ДОПК, съгласно който
когато ревизионният акт е връчен на синдика от органа по приходите в срока по
чл. 685 или 688 от ТЗ, вземанията за данъци и задължителни осигурителни вноски
се смятат за предявени в срок, независимо дали актът е обжалван.
Същевременно, данъчно задълженото лице, спрямо което органите
по приходите са упражнили правото си да извършат прихващане с насрещни
вземания, не е дружеството в несъстоятелност, чиито правила се ръководят от ТЗ,
а банка. Поради това и приложими са именно правилата на ЗБН.
Както е посочено и в ТР № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д. №
1/2019 г., ОСТК на ВКС производството по несъстоятелност на банкова институция
е специално по отношение на общата уредба на производството по несъстоятелност
на търговци по ТЗ и следователно последната не се прилага, когато в отделен
закон е предвидено друго - чл. 612, ал. 2 ТЗ, което следва и от целите цели на
банковата несъстоятелност, изрично уредени в чл. 2, ал. 1 от ЗБН - да осигури в
най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори.
От посочените цели произтичат и основните принципи на производството по банкова
несъстоятелност в чл. 2, ал. 2 на ЗБН - защита на интересите на вложителите и
останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан със
стабилността и доверието в банковата система.
Съгласно чл. 63, ал.2 3 от ЗБН установените с влезли в сила
актове публични вземания се смятат за предявени и се вписват служебно от
синдика в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН.
Редът за удовлетворяване на публичните вземания и вземания за
ДОО е посочен в чл. 94, ал.1, т.6,7 и 8 от ЗБН.
При така очертаната приложима правна уредба, Съдът намира, че
извършеното от органите по приходите прихващане с РА
Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с насрещни публични задължения на КТБ АД
(н), доколкото засяга именно публични вземания и вземания за ДОО, не попада в
приложното поле на ограниченията по чл. 3 и чл. 59 от ЗБН, на които се
позовават ищците – синдиците на банката в несъстоятелност.
Вземането, с което е извършено прихващането е публично
вземане (вземане за дължими данъци, осигурителни вноски)– същото е установено
по реда на ДОПК и подлежи на удовлетворяване по реда на ДОПК.
Вземането на КТБ АД (н) като данъчно задължено лице за
надвзети авансови вноски не е публично вземане, но също така подлежи на удовлетворяване
по специалния ред на ДОПК – с отправяне на искане за възстановяване/прихващане,
като ако не е издаден ревизионен акт по
повод това искане, а е издаден акт за прихващане/възстановява/или отказ да се
извърши подлежи на обжалване също по предвидения специален ред по ДОПК (чл.
129, ал.7 от ДОПК).
Това действие е извършено след откриване на производството по
несъстоятелност на банката, като РА е връчен на синдиците (28.07.2016 г.), и се
е развило производство по административно и съдебно обжалване.
Настоящият съдебен състав отчита, че синдиците на КТБ АД (н)
са атакували РА именно във връзка със законосъобразността на разпореденото
прихващане (самите жалби не са
представени по делото, но има мотиви в този смисъл в съдебните решения на
административните съдилища, но тъй като не са представени самите жалби, не е
ясно какви точно възражения са въведени от данъчнозадълженото лице, вкл. и дали
има изрично позоваване на забраната да се удовлетворяват по ред, различен от
реда, посочен в чл. 94 от ЗБН вземанията на кредиторите на банката в
несъстоятелност). Не е в правомощията на настоящата съдебна инстанция да
преценява правилността на постановени съдебни решения по обжалване на РА.
Настоящата съдебна инстанция дължи самостоятелен прочит на
приложимите правни норми, без да е обвързана със становището на
административните съдилища относно възможността за прилагане на специалните
норми на чл. 59 от ЗБН, във връзка с преценка нищожността/относителната
недействителност на прихващания на публични вземания със задължения към банката
за надвзети данъци/авансови вноски.
А неприложимостта на разпоредбите на чл. 59 от ЗБН, към възможността да се осъществява прихващане
между публични задължения и вземания на банката в несъстоятелност за надвесени
авансови вноски по данъци, следва както от наличието на специален ред за
установяване, събиране и удовлетворяване на публичните вземания, с оглед
тяхната специфика - ДОПК, така и от редакцията на текста на чл. 59 от ЗБН.
Именно по правилата на ДОПК, приложима за процесните вземания
следва да се разглежда и въпросът за допустимостта на прихващането на публични
задължения по чл. 129 от ДОПК в рамките на открито производство по
несъстоятелност.
От редакцията на чл. 59 от ЗБН се установява, че тези норми не
се прилагат за публични вземания по смисъла на чл. 162, ал.2 от ДОПК.
Публичните вземания за данъци са установени по основание и
размер в закон, за такси – по основание, а останалите изброени публични
вземания са свързани с упражняване на отношения на власт и подчинение (съдебни
решения, глоби, административни санкции и др.). При тези вземания е нелогично
да се изследва кога са възникнали тези вземания, доколкото същите са установени
в закон, правилник, съдебно решение, т.е в голямата си част това са нормативно
предвидени задължения, основанието и механизмът на които, вкл. и датата на
възникване на съответните задължения (относимо към иска по чл. 59, ал.5 от ЗБН
напр.) , е заложена в нормативен акт или акт на публичната администрация,
съдебната власт, и дали у съответния орган (данъчната администрация, общинската
администрация, съдебните органи, СЕС, ЕК и др.) има знание за икономическото
състояние за банката – че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност, съответно да се преценява дали съдебната
присъда напр. е постановена преди или след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, за да се приеме, че може да се осъществи
прихващане (относимо към иска по чл. 59, ал.3 от ЗБН напр.).
Още по-малко може да се очаква тези органи като титуляри на съответното
вземане, да отправят изявления в определена форма до синдика, при наличие на
съответни правила в ДОПК относно начина на предяване на вземанията (относимо
към иска по чл. 59, ал.2 от ЗБН напр.).
По изложените съображения, относно процесното прихващане
нормите на ЗБН са неприложими. Само на това основание всички искове в
поредността, посочена –по-горе следва да се отхвърлят.
За пълнота следва да се отбележи и следното относно предявения
главен иск по чл. 3, ал.3 вр. ал.2 от ЗБН
Предявеният главен иск се основава на довод, че атакуваното
прихващане представлява сделка, която е насочена към изпълнение на парични
задължения на банката или към събиране на такива задължения, поради което
попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2 от ЗБН и, доколкото нарушава забраната
в цитираното правило (извършване на разпоредителни сделки и действия с
имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски,
насочени към неговото запазване и управление, вкл. и действия и сделки,
насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу
банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от
начина на изпълнение, след датата на решението за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност), е нищожно.
Съгласно установената
константна практика на ВКС (решение № 239 по т.д. № 986/17 на I TO на ВКС)
"Изпълнението на задължение" по чл. 3, ал.2 от ЗБН не може да се
възприеме като събирателен израз, включващ и "прихващането", което в
общите облигационни разпоредби е визирано като "способ за погасяване на
задължения", наред с подновяването и опрощаването, а не като изпълнение на
задължение / раздел ІІІ т. 1, съответно раздел V от Обща част на ЗЗД /. Обект
на разпоредбата са действия и сделки, осъществими от банката, като участник в
атакуваното правоотношение, имащи правни последици, като изходящи от банката, в
качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото действие. Аргумент
за това е и че, за разлика от чл. 59, ал. 4 ЗБН, законодателят в чл. 3, ал. 2
ЗБН е приел за релевантен момента на самото решение за отнемане лицензията за
извършване на банкова дейност /с наличието на обстоятелствата, основание за
отнемането на който, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ, банката обективно е или би
следвало да е в известност към момента на постановяването му /, а не момента на
вписването на същото решение, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ, както предвижда чл.
59, ал. 4 ЗБН, доколкото именно от вписването същото се счита известно на
третите лица, каквито са и кредиторите. Поради това се приема, че по отношение
"изпълнение на задължение на банката" в чл. 3, ал. 2 ЗБН да се
приемат за визирани от законодателя предприети от самата банка действия.
Правната последица - нищожност на сделка или действие, явяващи се в нарушение
на чл. 3, ал. 2 ЗБН - е резултат именно от действия на банката, в нарушение на
чл. 36, ал. 7 ЗКИ, според който, с отнемане на лицензията за извършване на
банкова дейност се прекратява дейността на банката, отнема се, още преди
обявяването й в несъстоятелност, правоспособността й на търговец. Установява се при съпоставяне на нормите, че
чл. 3, ал. 3 вр. с, ал. 2 ЗБН защитава излизането на имущество от масата на
несъстоятелността /поради това законът го свързва с последиците на чл. 61 ЗБН -
връщане на полученото в масата на несъстоятелността и конституиране на третите
лица като кредитори, в случай че даденото от тях не се намира в масата на
несъстоятелността или се дължат пари/, а тази на чл. 59, ал. 3 ЗБН цели
попълването й, с дължимо към същата от трети лица имущество - задължението на
прихващащия кредитор/, в удовлетворяване по реда на чл. 19 ЗБН, вкл.
прихващащия, съразмерно и справедливо, с оглед интересите на всички кредитори.
ВКС приема, че приравняване на хипотезите е недопустимо, поради съществените
различия в уредбата, последиците на исковете и невъзможността да се тълкуват
разширително норми, уреждащи нищожност на действия и сделки. Поради това е
приема, че прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не
попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на
атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и, ал. 5 ЗБН, в качеството им на
специални за този погасителен способ норми.
Относно разноските
С оглед този изход на спора, ищецът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по отхвърлените искове.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в
качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Национална агенция за приходите, ЕИК ********,
адрес:гр. София, бул. ********иск по чл. 3, ал.3 във връзка с ал.2 от ЗБН за
признаване за нищожно на изявление за прихващане, извършено с ревизионен акт
Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата
от 3 380 889,22 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу Национална
агенция за приходите, ЕИК ********, адрес:гр. София, бул. ********иск по чл.
26, ал.2, предл. 3, от ЗЗД вр. чл. 59, ал.2 от ЗБН вр. чл. 44 от ЗБН за
признаване за нищожно на изявление за прихващане, извършено с ревизионен акт
Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата
от 3 380 889,22 лева поради липса на форма като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в
качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Национална агенция за приходите, ЕИК ********,
адрес:гр. София, бул. ********иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН за обявяване на
относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на
прихващане, извършено с ревизионен акт Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с
вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата от 3 380 889,22 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д. и К.Х.М., в
качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** срещу Национална агенция за приходите, ЕИК ********,
адрес:гр. София, бул. ********иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН за обявяване на
относително недействително по отношение на кредиторите на КТБ АД (н) на
прихващане, извършено с ревизионен акт Р-22222515002905-091/29.08.2016 г. с
вземане на КТБ АД (н) в размер на сумата от 3 380 889,22 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД –
в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 59, ал. 7 вр. ал.6 от ЗБН и чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на
СГС сумата от 135 235,56 лева -
дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: