Решение по дело №11150/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 15.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                               Мл. с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 11150 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

     С решение № 416012 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 72272/2016 г., Софийски районен съд (СРС), ГО, 74 - и състав, е признал за установено между „И.П.И.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, и „В.и к.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, че „И.П.И.С.“ ЕАД дължи на „В.и к.“ ЕАД сумата от 985,78 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56313/2016 г. по описа на СРС, 74 - и състав. Осъдено е „И.П.И.С.“ ЕАД да заплати на „В.и к.“ ЕАД сумата от 1460 лв., разноски по делото.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „И.П.И.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Е.З., против първоинстанционното решение в неговата цялост. Твърди се, че същото е неправилно - нарушени са принципите на равенство на страните и на установяване на истината, тъй като в назначените и изслушани експертизи съдът е отказал да приеме зададени от ответника въпроси, съществени за спорното правоотношение. Не е изяснен и въпросът кой е коректният абонатен номер на задълженото лице относно исковата претенция (221525,******* или 735536). Твърди се, че последната покрива стар времеви период и е платена от ответника. Посочва се, че ищецът не е доказал кой е пасивно легитимирания ответник; изпълнявал ли е задълженията си за проверки на уредите в имота, на потреблението и на елиминиране на течове в етажната собственост, съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и специалната наредба; че в процесния период е доставял твърдените количества вода в имота, както и редовни ли са били измервателните уреди към датата на съставяне на констативния протокол от 29.04.2014 г. Посочва се също, че ответникът е доказал сключването на договор с ТЕЦ едва на 08.07.2014 г., след процесния период на иска, т. е. потребяване на вода от ответника преди м. юли 2014 г. не е съществувало. Съдът не е извършил преценка относно вида на имота и възможността за неговото обитаване и за потребление на вода. Неоснователно е отхвърлено и възражението за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на исковата претенция, ведно със законните последици. В съдебно заседание се претендират разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.

     Въззиваемата страна - „В.и к.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.Б., взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита въззивната жалба за неоснователна. Моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

     Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, същото е и правилно, поради което въззивният съд препраща по реда на чл. 272 ГПК към неговите мотиви, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

     Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

     Ищецът претендира установяване на вземането му за доставена, отведена и пречистена вода до имота на ответника, в качеството му на абонат на „В.и к.“ ЕАД, в размер на 985,78 лв. по издадени фактури (26 на брой, от които фактура № **********/25.06.2014 г. за сумата от 813,68 лв. - главница, и останалите - за начислени лихви) за периода от 25.06.2014 г. до 24.08.2016 г. и с отчетен период от 29.06.2012 г. до 28.05.2014 г., по отношение на водоснабден обект, находящ се на адрес: гр. Бургас, ж. к. „*******“, бл. *******, апартамент десен, с абонатен №*******.

     За процесната сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52176/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33 - и състав, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение - обстоятелство, обосноваващо правния интерес от настоящата искова претенция.

     В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди, че е бил собственик на имота в периода от 12.07.2011 г. до 25.11.2015 г., когато го е продал на М.Я., и не го е обитавал. На 23.06.2014 г. е заплатил предходно предявена му от „ВиК“ ЕАД сума в размер на 152,25 лв., задължение на бившия собственик за периода 25.07.2012 г. - 25.02.2014 г. Излага доводи, че топлоподаването в имота е уговорено след процесния период на „голямата фактура“ № 30325714/25.06.2014 г., видно от договор № ДЦТ-20 за централизирано топлоснабдяване, който ответникът е сключил с ТЕЦ Бургас на 08.07.2014 г. Посочва, и че представените от ищеца фактури, като частни свидетелстващи документи, притежават само формална доказателствена сила, удостоверяват изгодни за представилата ги страна факти, поради което нямат обвързваща съда доказателствена стойност и не биха могли да установят, че ищецът реално е доставил, а ответникът реално е потребил посоченото количество вода. Поради изложеното ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана.

     Съобразно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води за процесните имот и период, както и че ищецът реално е доставил ВиК услуги на ответника в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

     Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

     Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

     Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл е уредено качеството на потребителите и в чл. 2 на Общите условия на ответното дружество, като в тях е предвидено, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Съобразно периода на процесните доставки, приложими по делото са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас от 2012 г., а не Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.“ ЕАД ***, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Новинар” на 21.08.2014 г. и в. „Компас” на 29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.

     Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

     В процесния случай от събраните по делото доказателства - постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2011 г., влязло в законна сила на 26.07.2011 г., и протокол за въвод във владение на недвижим имот от 20.09.2012 г., въззивният съд приема, че ответникът е собственик на процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.602.279.1.19 и адрес на имота: гр. Бургас, ж. к. „*******“ № *, бл. *******, апартамент десен, в посочения отчетен период (29.06.2012 г. - 28.05.2014 г.), което обстоятелство не се оспорва от страните, в което качество ответникът дължи цената за реално извършените по повод на имота от ищеца услуги, включително е обвързан от приложимите за процесния период общи условия на ищеца.

     Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 026, том IIa, рег. № 3054, дело № 184 от 25.11.2015 г. ответникът е прехвърлил собствеността върху имота на М.И.Я., т. е. след отчетния период.

     По делото е безспорно и обстоятелството, че по покана за доброволно плащане с изх. № К-1006/26.05.2014 г. от „В.и к.“ ЕАД до ответника „И.П.И.С.“ ЕАД последният е заплатил сумата от 152,25 лв., представляваща стойността на консумирана и отведена вода до процесния имот по 21 фактури, издадени в периода 25.07.2012 г. - 25.02.2014 г.

     По делото са приети като доказателство изготвени от ищеца справка за показания на водомер за студена вода с партиден номер 895/164 в имота на ответника с посочена стойност за периода 29.06.2012 г. - 28.05.2014 г. - 103 куб. м., както и справка за показания на водомер за топла вода с партиден номер 895/165 в имота на ответника с посочена стойност за периода 29.06.2012 г. - 26.06.2014 г. - 276 куб. м. Посочените количества вода се установяват и от констативен протокол от 29.04.2014 г., подписан от инкасаторН.Г.П.и от домоуправителя на етажната собственост - Т.Д.В..

     Представена е и адресирана до ответника покана с изх. № К-1252/01.07.2016 г. за доброволно плащане на задължения в размер на 965,20 лв. за абонатен №*******, представляваща стойността на консумирана и отведена вода, съгласно извлечение от счетоводна сметка 411, както и 26 броя фактури, посочени подробно в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

     В хода на производството пред първоинстанционния съд е разпитан свидетел по делегация -Н.Г.П.. Същата заявява, че работи във ВиК от 30 години, а като отчетник на измервателни уреди - от 21 години. На 29.04.2014 г. свидетелката отчела обекта, с адрес в гр. Бургас, ж. к. „*******“, бл. *******, апартамент десен, като съставила протокол за отчет на водомера. Свидетелката посочва, че измервателните устройства в имота са две - два водомера, в банята. Добавя, че отчитането се извършва с мобилно устройство, което автоматично предава въведените данни на сървъра на дружеството и няма възможност за полагане на подпис от страна на клиента.

     От заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява, че ответното дружество има задължения към ищеца за доставена, отведена и пречистена вода по издадена фактура № **********/25.06.2014 г. за периода 29.06.2012 г. - 28.05.2014 г. с данъчна основа 684,73 лв., начислено ДДС - 136,95 лв., или общо за плащане 821,68 лв. Частично е платена сумата от 8 лв. и остатъкът за доплащане е 813,68 лв. Вещото лице е посочило, че дружеството е издало 25 броя дебитни известия за месечни лихви по посочената фактура от 26.07.2014 г. до 23.08.2016 г. в общ размер на 172,10 лв. Фактура № **********/25.06.2014 г. е включена в дневника за продажби и декларирана в Справка - декларация за ДДС с вх. № ДДС2900-0989614/11.07.2014 г. Фактура за вода, канализационни услуги и пречистване № **********/25.06.2014 г. е осчетоводена по Дебит сметка 411 Клиенти и по Кредит сметка 701 Приходи от ВиК Услуги с данъчната основа и Кредит сметка 4532 Начислен ДДС върху продажбите. Представените по делото известия за начислени лихви са осчетоводени по Дебит сметка 411 Клиенти и по Кредит сметка 709 Приходи от лихви по просрочени вземания. Вещото лице е заключило, че посочената фактура и известия към нея са осчетоводени и вписани в търговските регистри. Взетите счетоводни операции са правилни. В съдебно заседание експертът посочва, че задължението е заведено като дълг с осчетоводяването на фактурата на 25.06.2014 г. Няма данни за погасяване на задължението от ответника, има плащане, което е за разлика от предходни плащания в размер на 8 лв.

     От заключението на изготвената съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, която въззивният съд по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява, че за отчетния период 29.06.2012 г. - 28.05.2014 г. за обект с клиентски номер******* в гр. Бургас, ж. к. „*******“ № *, бл. *******, апартамент десен, общото количество изразходвана вода, преминало през измервателните уреди е 379 куб. м., от които за водомер по карнет 895 - 103 куб. м. и за водомер по карнет 895 - 276 куб. м. За измерване на преминалото количество вода са монтирани 2 водомера, разположени в санитарното помещение (баня и тоалетна) на апартамента. В заключението е посочено, че „ВиК“ ЕАД Бургас е въвело от 2010 г. и прилага в дейността си, вкл. за района на процесния имот, система за отчитане на измервателните прибори - водомери, чрез мобилно устройство. Данните от водомера на абоната се отчитат визуално и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера. От там данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата на дружеството. Системата разполага с програма - проверка на данните и не изисква поставянето на подпис от клиента. Въведените отчети на подотчетните водомери се проверяват за коректност по отношение на централния водомер.

     Пред настоящата инстанция е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която във фактура № *********/25.06.2014 г. общата сума на задължението 813,68 лв. се формира като разлика между общата сума на фактурата 821,68 лв. и частично плащане от 8 лв., за което няма спор между страните. Във фактурата са включени четири задължения за периода от 29.06.2012 г. до 28.05.2014 г., както следва: за период от 29.06.2012 г. до 31.07.2012 г. - 10,44 лв.; за период от 01.08.2012 г. до 28.05.2014 г. - 212,86 лв.; за период от 29.06.2012 г. до 31.07.2012 г. - 27,14 лв.; за период от 01.08.2012 г. до 28.05.2014 г. - 571,24 лв. В заключението е посочено, че направеното на 23.06.2014 г. плащане от ответника на стойност 152,25 лв. погасява задълженията по фактурите, издадени от 25.07.2012 г. до 25.02.2014 г. от ищеца, включени в поканата за доброволно плащане от 26.05.2014 г. Фактурите, задълженията по които са включени в процесната претенция на обща стойност 985,78 лв. не са били издадени към момента на плащането, поради което погасяването не може да се отнесе към тях. В съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да отговори на въпроса дали задължението от 152,25 лв., което е платено, се включва във фактурата за 821,68 лв.

     За изясняване на посоченото обстоятелство, пред въззивната инстанция е допусната и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, съгласно която задълженията по фактурите, които са заплатени от ответника, не са включени в претенцията на ищеца. Не е установено фактуриране на една и съща претенция два пъти. При проверката в счетоводството на „В.и к.“ ЕАД, ***, вещото лице е установило, че с плащането в размер на 152,25 лв., направено на 23.06.2014 г., са погасени задължения по 15 на брой фактури, посочени в таблица, от дата 24.08.2012 г. до дата 25.06.2014 г. Във фактура № **********/25.07.2012 г. са включени задължения за консумация на вода, определена по показанията на три водомера, от които единият е в имот, който не е на „И.П.И.С.“ ЕАД. Сумата за водата, отчетена от този водомер, е 2,06 лв. без ДДС или 2,47 лв. с ДДС и с нея е намалено задължението по фактура № **********/25.07.2012 г., като вместо 129,84 лв. по нея са погасени 127,37 лв. Платени са 4,26 лв. по фактура № **********/25.06.2014 г., която не е включена в поканата за доброволно плащане. Погасени са 8 лв. по фактура № **********/25.06.2014 г., след което задължението по нея от 821,68 лв. става 813,68 лв. В претенцията на ищеца е включена фактура № **********/25.06.2014 г. със стойност 813,68 лв., като плащането е отчетено. В таблица вещото лице е направило и съпоставка на включените в поканата за доброволно изпълнение задължения на стойност 152,25 лв., заплатените от ответника задължения на стойност 152,25 лв. и претенцията на ищеца, обективирана във фактура № 30325714/25.06.2014 г.

     Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че твърдяната нередовност на исковата молба е отстранена пред въззивния съд - с молба от 14.09.2018 г. ищцовото дружество е уточнило основанието, размера и периода на вземането, както и абонатния номер, за който се отнасят процесните вземания, а именно -*******, под който номер е и партидата на ответното дружество, видно от представеното от последното нотариално заверено копие от разпечатка от уебсайта на оператора (л. 82 от делото). Пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове е именно ответникът.

     Във въззивната инстанция, във връзка с оплакванията на ответника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и за установяване на фактическата страна на спора, са изготвени съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, които са дали отговори на поставените от страните задачи. Експертните заключения са приети без възражения, поради което настоящият състав ги кредитира напълно. Видно от изготвеното допълнително заключение сумата от 152,25 лв., платена от „И.П.И.С.“ ЕАД за задължения на бившия собственик, не е включена във фактурата от 25.06.2014 г., поради което възраженията за недължимост на претендираната в настоящото производство сума с доводи, че същата покрива стар времеви период, отдавна изчистен и платен от ответника, е неоснователно. Доколкото през отчетния период 2012 г. - 2014 г., за който се отнасят фактурите в заповедното производство, собственик на процесния имот е бил именно ответникът, то и поканата за доброволно изпълнение с изх. № К-1252/01.07.2016 г. е отправена до него, а не до новия собственик. В хода на съдебното производство е установена и методиката на отчитане на измервателните уреди, а именно - електронно, за което не е необходим подпис от абоната, като изборът на система не опорочава отчитането, в какъвто смисъл са доводите на въззивника.

     От друга страна ответникът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи възражението си, че не е обитавал имота през процесния период и в същия няма възможност да се ползва вода, не ангажира доказателства в тази насока. Протоколът за въвод във владение констатира състоянието на имота единствено към момента на въвода, не и за целия процесен период. Пред настоящата инстанция не е направено искане за събиране на доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което въззивният съд намира, че в имота е доставена и потребена вода със стойност съгласно експертните заключения.

     Възражението на ответника, че ищецът не е доказал дали е изпълнявал текущите си задължения за проверки на уредите в имота, на потреблението и на елиминиране на течове в системата на ЕС, съответно редовни ли са били измервателните уреди в имота към датата на съставяне на констативния протокол от 29.04.2014 г. е неоснователно. В тежест на ответника е да установи, че индивидуалните водомери в имота му са технически годни и са преминали периодична проверка по смисъла на чл. 34а от Наредба № 4/2004 г. Този извод следва от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34а, според които периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват по искане и за сметка на потребителите от БИМ или други оправомощени за това лица. Задължението за доставка, монтаж, периодична проверка, поддържане и ремонт на индивидуалните водомери, е на потребителя, а не на оператора на услугите, което изрично е записано и в чл. 11, ал. 5 от Наредбата. 

     По отношение на оспорването относно редовността на счетоводните записвания на ищеца, безспорно вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Обстоятелството, че счетоводството на ищеца е редовно водено се установява от ССчЕ, като възражение във връзка с редовността на счетоводните записи не е направено от ответника след изслушване на заключението, прието без оспорване от страните. Поради това съдът намира и това оплакване за неоснователно.

    От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява общото количество реално доставена вода, преминало през измервателните уреди (379 куб. м.) до процесния имот, отчетена от монтираните измервателни уреда - водомер за топла вода и водомер за студена вода. Сключването на договора с ТЕЦ Бургас едва на 08.07.2014 г., т. е. след процесния период, не обосновава недължимост на сумите за доставена вода, доколкото самият въззивник посочва, че абонатите плащат към ТЕЦ само затоплянето на водата, а цялата потребена за съответния период вода се заплаща към ВиК, както и не изключва факта, че и преди 08.07.2014 г. до процесния имот е доставяна и потребявана вода.

     При преценката на посочените доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност, настоящият въззивен състав приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги.

     От заключенията на съдебно - техническата и съдебно - счетоводните експертизи, които СГС кредитира изцяло като изготвени компетентно и обективно, се установява, че в процесното жилище реално са били предоставяни от „В.и к.“ ЕАД, *** ВиК услуги, чийто общ обем за периода от 29.06.2012 г. до 28.05.2014 г. възлиза на 379 куб. м., равняващи се по стойност на 821,68 лв., с ДДС. Експертните заключения не са оспорени от страните, както и не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на вещите лица. Ето защото въззивният съд съобрази същите при определяне на стойността на реално доставените ВиК услуги до процесния имот за исковия период. При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание.

     Поради признаване съществуването на вземането на ищеца спрямо насрещната страна за цената на предоставени ВиК услуги, съдът следва да разгледа своевременно направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.

     Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт - неформален договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време - в 30 - дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 31, ал. 2 ОУ, като размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.

     В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 07.10.2016 г., от която дата се счита предявен и искът за установяване на вземанията (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Както бе посочено, съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва изискуемостта на вземането, кредиторът разполага с възможността да предприеме действия по реално изпълнение, поради което от тази дата започва да тече и давността за погасяване на вземането. Процесните фактури са издадени в периода от 25.06.2014 г. до 24.08.2016 г., като от изтичането на 30 - дневния срок за плащането им, с което вземанията са станали изискуеми, не е изтекла тригодишната погасителна давност, както правилно е приел районният съд. Задълженията за заплащане на доставените услуги възникват с издаването на фактурите, независимо от по - ранния отчетен период.    

     В обобщение, предвид неоснователността на доводите на въззивника, изложени в депозираната въззивна жалба, и съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

     По разноските:

 

     При този изход на спора право на разноски има въззиваемият в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение (определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото).

     Независимо от направеното от въззивника искане за присъждане на разноски, такива не му се следват, предвид отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна.

    

     С оглед на цената на иска и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

     Така мотивиран, Софийския градски съд

    

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 416012 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 72272/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 74 - и състав.

     ОСЪЖДА „И.П.И.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, да заплати на „В.и к.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100 лв. (сто лева) - разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

     РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:   1.                            2.