Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Велико Търново, 30.10.2018
година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично съдебно заседание на 28.09.2018 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 464 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взема предвид:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 213 от КЗ /отм./ , чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът ЗАД " Армеец"
АД, гр. София , чрез пълномощника си адв. Пенева от САК твърди, че на 15.07.2014
г. при движение по пътното платно л.а. "БМВ" с рег. № ВТ 5050 ВТ преминава през хлътнала
под нивото на пътното платно отводнителна шахта, вследствие на което претърпява
повреди. Водачът попълнил декларация за произшествието, след което била
образувана застрахователна преписка. Заявява, че за автомобила е сключен
договор за застраховка "Каско" полица №141000000442720 от 25.03.2014
година, валидна до 24.03.2018 г. Образувана е преписка по щета № 14014030100630
и след извършените огледи на собственика било изплатено застрахователно
обезщетение. Навежда доводи за
отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД за ответната община, собственик на
пътя, поради бездействие на лицата, на
които е възложено да осъществяват ремонти и поддръжка на съответната
улица, в резултат на което виновно са
причинени вреди на собственика на лекия автомобил. Ищецът изпълнил задължението
си по застрахователния договор спрямо застрахованото лице, поради което се
суброгира в неговите права срещу причинителя на вредата. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 6380,03 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 14014030100630; сумата от 2050,27 лева мораторна лихва за забава върху главницата от 8.12.2014
г. -деня, следващ последния ден от седемдневния срок за доброволно изпълнение
до предявяване на иска. Претендира законна лихва и разноски. В съдебно
заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа исковата
претенция.
Ответникът Община Велико Търново в
срока и по реда на чл.131 от ГПК оспорва
изцяло предявеният иск Твърди, че не са
налице доказателства относно сключения застрахователен договор, доколкото
липсва цитираната от ищеца полица. Излага,
че ищецът не е конкретизирал начина на формиране на претендираната сума,
изплатена като застрахователно обезщетение; не сочи какви са конкретните вреди,
произтекли при твърдяния инцидент и не
ангажира доказателства относно техния размер. Оспорва наличието на причинно
-следствена връзка между ПТП и вредите, както и заявява липса на доказателства
за изплащане на застрахователното обезщетение. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител заявява, че собственик на пътя отговорен за
поддържането му е Агенция "Пътна инфраструктура", доколкото мястото,
на което е настъпило ПТП е част от
републиканската пътна мрежа. Прави
възражение за съпричиняване от страна водача. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че на 16.07.2014
година лицето К. е подал декларация като водач на застраховано МПС, в която е
посочил, че на 15.07.2014 година в 18,20 часа пътувайки посока Търново-Горна
Оряховица на ул."Иван Вазов" № 25 по посока на хълма Царевец,
преминавайки през пътна шахта решетъчна увредил ходовата част. Съставен е
протокол за ПТП № 1472931 от мл. автоконтрольор при сектор "ПП" към
ОД на МВР В.Търново, в който е описан
механизма на ПТП - при движение по пътен участък с надлъжен наклон
преминава през необозначена и необезопасена отводнителна шахта , пропада със
задна част, вследствие на което претърпява деформации по ходова част на МПС и
реализира ПТП с материални щети. Заведена е претенция № 14014030100630/16.07.2014 г. по
застраховка "Каско" полица ********** относно ПТП, настъпило на
15.07.2014 г. с лек автомобил рег.№ ВТ5050ВТ марка "БМВ" Х5 М.
Извършен е оглед и е изготвен опис на претенция от експерт, в който са описани
джанта лята пр.л.; джанта лята з.л.; шенкел заден л.; носач заден л.грн; гума
задна лява "Дънлоп" ; тампон амортисьор заден ляв. Видно от
приемо-предавателен протокол от
18.09.2014 г. автомобилът е отремонтиран от "Варна Карс" ООД
съгласно договор за извършване на автосервизни услуги, сключен между сервиза и
застрахователното дружество. Издадена е фактура № **********/18.09.2014 г. на
стойност 6365,03 лева с ДДС. От доклад по щета № 14014030100630 /24.09.2014 г. се
установява , че по полица ********** е определено за изплащане обезщетение в
размер на 6365,03 лева на "Варна карс" ООД. Върху доклада е поставен
печат "изплатено 20.10.2014 г. Централна кооперативна банка." Представена е комбинирана застрахователна
полица ********** за застраховки "Каско и злополуки" от 24.03.2014
година със срок на действие от 25.03.2014 година до 24.03.2015 година за автомобил
БМВ Х5 М със собственик "Уникредит лизинг" АД- клон Велико Търново. Приложено е
кредитно нареждане за кредитен превод от "Централна кооперативна банка"
АД към "Варна карс" ООД за сумата от 33395,10 лева. Ищецът е изпратил
регресна покана до Община Велико Търново, в която излага, че на 15.07.2014
година в гр.Велико Търново л.а "БМВ" с рег.№ ВТ 5050ВТ преминава през
необезопасена хлътнала под нивото на пътното платно отводнителна шахта,
вследствие на което понася повреди. След изплащане на определеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски предявява претенция към
Община Велико Търново да му изплати в 7 -дневен срок от получаване на поканата
сумата от 6380,03 лева, тъй като в качеството си на собственик на улиците по
силата на Закон за общинската собственост и Закон за пътищата е длъжна да
стопанисва и поддържа в изправност повереното и имущество, а по силата на чл.45 и чл.49 от ЗЗД носи
отговорност за причинените от бездействието на нейните служители вреди на трети
лица. Поканата е получена на 1.12.2014 г.
По делото като свидетел е разпитан изготвилият протокола за ПТП П.Х.. Същият
заяви, че посетил ПТП, настъпило на ул.
"Иван Вазов", посока площад Царевец. По данни на водача лекият автомобил БМВ преминал през едно от звената на
отводнителна шахта-решетки по протежение
на цялата улица, при което то се надига и удря автомобила в долната част на
задния мост отляво. Свидетелят и колегата му заснели изскочилото звено от
шахтата и сигнализирали на Районна пътна служба гр.Велико Търново да отидат на
място, за да отстранят неизправността по отводнителната система. След около
седмица въпросните звена били асфалтирани. Свидетелят заяви още, че задната
лява гума на автомобила била видимо изместена от оста си, а автомобилът не бил
в движение, тъй като се задействали някакви системи. Автомобилът бил изтеглен
от пътна помощ. По делото е изготвена съдебно- автотехническа експертиза. Според
заключението на вещото лице пътно-транспортното произшествие е настъпило по път
III-514 в гр. Велико Търново, ул."Иван Вазов" до № 25.Водачът е преминал от един вид пътна
настилка към възможната денивелация върху нея , в случая-хлътналата под нивото
на пътното платно отводнителна шахта. В резултат от попадането на лекия
автомобил върху тази неравност, образувана от разликата във височините на
настилката и нивото на шахтата, при което водачът не е имал възможност да
възприеме опасността и да спре преди нея, е настъпил удар с предна долна лява и
задна част на автомобила. Вследствие на ПТП са настъпили деформации и
разрушения по шенкел заден ляв, носач горен ляв заден, джанта задна лява,
джанта предна лява, гума задна лява , тампон заден ляв амортисьор. Пазарната
стойност на труда за монтажа и демонтажа ,материални консумативи и
др.необходими за възстановяване на лекия автомобил е в размер на 6135,29 лева с
ДДС. Механизмът на причиняването на щетите е в резултат на възникналия ударен
импулс от удара с възможната денивелация върху пътната настилка, каквато в
случая е хлътналата под нивото на път III-514 в гр.В.Търново ул.
"Ив.Вазов" до №25, отводнителна шахта. Налице е причинно -следствена
връзка между механизма на ПТП и щетите
нанесени на лекия автомобил. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Иска с
правно основание чл. 213,ал.1 от КЗ /отм./ е процесуално допустим. По същество е неоснователен.
Тъй като застрахователното събитие е настъпило на 15.07.2014 година правната квалификация на иска е по чл.213 от КЗ /отм./ съобразно &22 от ПЗР на КЗ, в сила от 1.01.2016 година, според който за сключени застрахователни договори преди влизане в сила на този кодекс се прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните не договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. Нормата урежда правото на застрахователя да предяви регресен иск срещу виновното лице в случаи, в които при наличие на валидно застрахователно правоотношение е изплатил обезщетение на застрахования за причинените му вреди. Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса ищецът следваше пълно и главно да установи наличието на валидно сключен договор за застраховка между него и собственика на увредения лек автомобил; настъпването на застрахователно събитие, довело до възникване отговорността на застрахователя; изплащане на дължимото по договора застрахователно обезщетение; виновно и противоправно деяние- действие или бездействие от страна на ответника , довело до описания механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са претърпени вреди , репарирани с искания размер на обезщетението. Ищецът основава иска си на суброгационото право да встъпи в правата на увредения срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия, съгласно чл.49 от ЗЗД , доколкото се твърди, че настъпилите вреди са резултат от бездействието на Община Велико Търново да изпълнява чрез възлагане работа на определени лица дейностите по изграждането, ремонта и подръжката на пътя, нейна собственост. От своя страна ответникът възразява относно доказаността на иска и реализиране на фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД. Заявява, че фактическата обстановка в исковата молба е непълна и неясна; застрахователната полица, от която произтича застрахователното правоотношение описана в исковата молба не е приложена като доказателство; няма доказателства да е изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице. Възразява да е собственик и възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД като посочва, че пътно- транспортното произшествие е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа, отговорност за който носи държавата чрез Агенция "Пътна инфраструктура", ОПУ гр.Велико Търново. В исковата молба ищецът заявява, че черпи правата си във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 141000000442720 от 25.03.2014 година, валидна до 24.03.2018 година. Същевременно от приобщените по делото доказателства се установява, че между ЗАД "Армеец" и "Уникредит лизинг" АД- клон Велико Търново като собственик, с пълномощник по лизингов договор № 112415 ЕТ "Ники Н.Колев-Ст.Колева" е сключена комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки "Каско и злополуки" от 24.03.2014 г. с период на действие 25.03.2014 г.- 24.03.2015 година. Доколкото ищецът очертава предмета на доказване в процеса, чрез обстоятелствата , фактите и твърденията изложени в исковата молба, следва да се счита, че не се доказа застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, възникнало при сключването на цитирания в исковата молба застрахователен договор, което е една от предпоставките за встъпване в правата на увреденото лице. Дори да се приеме въз основа на останалите писмени доказателства, че ищецът се суброгира в правата на собственика на лекия автомобил с рег.№ ВТ5050ВТ , за който е приложена полица № ********** от 24.03.2014 г., не се доказва пълния фактически състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД спрямо ответника. С оглед представените и събрани доказателства съдът приема за доказано, че на 15.07.2014 година е настъпило ПТП, което е обявено от представител на собственика в декларация, ценена като частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 от ГПК. Изявленията на нейния автор относно настъпилото ПТП се подкрепят от съставения протокол за ПТП, изготвен от мл.автоконтрольор при сектор "ПП" на ОД на МВР В.Търново. Трайната практика на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление /вж. Решение № 15/25.07.2014 г. по д..№ 1506/2013 г. на ВКС, ТК, първо т.о./, като се прави разлика в случаите, когато протоколът е изготвен само по данни на водача на МПС, в който случай протоколът доказва единствено авторството на съставителя му и случая, при който удостоверените факти от механизма на ПТП са възприети лично от съставителя. В процесния случай разпитания по делото свидетел Х. не е бил очевидец на пътно-транспортното произшествие, но непосредствено е възприел авариралото моторното превозно средство върху описаната отводнителна шахта, както и изскочилата част, наречена от него "звено" на отводнителната решетка, заснета със служебния му таблет и видимо изкривената задна лява гума, излязла от остта си. Видял е, че по автомобила има ожулване от въпросното звено по задната му част. Свидетелят заяви, че си спомня случая, който описа в детайли, както по отношение местоположението, така и по отношение на видимите увреди по автомобила. Показанията му съдът кредитира като безпристрастни, логични и непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства досежно претърпяното произшествие. Заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните и от съда, като компетентно и обосновано, също описва механизма на ПТП и недвусмислено сочи на причинно-следствена връзка между него и претърпените повреди по автомобила. Вещото лице е категорично относно невъзможността на водача да предвиди опасността и да я предотврати и оценява пазарната стойност на труда и частите необходими за възстановяване на автомобила на 6135,29 лева с ДДС. С горното съдът приема за доказано, че на 15.07.2014 година процесният автомобил е претърпял ПТП по начина, описан в протокола за ПТП и експертизата на вещото лице и е получил повреди, за отстраняването на които пазарната стойност е описана в заключението на вещото лице, при липса на съпричиняване от страна на водача. Следващия елемент подлежащ на доказване от ищеца и носещ правото на регресен иск срещу причинителя на вредата е изплащане на застрахователното обезщетение. Абстрахирайки се от непредставения, следователно недоказан застрахователен договор, от който ищецът претендира да черпи права, в исковата молба не са изложени фактически твърдения относно получателя на застрахователното обезщетение. Нито в исковата молба, нито в регресната покана отправена до ответника ищецът е посочил кому е изплатил претендираната сума , за да бъде проверено твърдението му в исковия процес. Приложени са писмени доказателства, от които се установява, че автомобилът е отремонтиран в доверен сервиз въз основа на сключен договор между застрахователя и "Варна карс" ООД и от сервиза е издадена фактура по заявената щета на стойност 6365,03 лева. Общите условия на застрахователя в раздел XIV предвиждат различни възможности за определяне на застрахователното обезщетение и единият от тях е чрез представяне на фактури от сервиз /избран от застрахователя или друг, при определени условия/. Както бе изложено по-горе, в исковата молба няма подобни твърдения поради което не се доказва по безспорен начин извършено плащане на застрахователно обезщетение по конкретното застрахователно правоотношение. Отделно от това , ако хипотетично се предположи, че става реч за изплатено на доверения сервиз застрахователно обезщетение , то не се твърди, че същото е част от сума от 33395,10 лева, изплатена с преводно нареждане за кредитен превод от 20.10.2014 година от "ЦКБ" АД на "Варна карс" ООД. Плащането може само да се предполага в случай, че се сумират всички цифри по приложения процесен доклад за щета и представени още три броя доклади по щети, заведени от други собственици. От материалите по делото е видно, че застрахователят е отправил покана до ответника за изплащане на сумата от 6380,03 лева, представляващи изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ . Следва да се отбележи, че както в исковата молба, така и в поканата не е конкретизирано каква точно сума е платеното обезщетение и каква е стойността на направените ликвидационни разноски. Вероятно същото следва да се предполага, изхождайки от доклада по щета № 14014030100630 , в който е отразена сума за изплащане като обезщетение от 6365,03 лева. Не на последно място, ищецът счита, че Община Велико Търново носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД , в качеството на собственик на улиците по силата на чл.2,ал.1,т.5 от ЗОС и чл.8,,ал.3 и чл.31 от ЗП. От своя страна ответникът възразява, заявявайки, че ПТП е настъпило на участък, част от републиканската пътна мрежа. Относно точното място на ПТП, същото подобно и на описаните по-горе обстоятелства от значение за делото, не е посочено в исковата молба, или регресната покана до ответника. От заявеното в декларацията и протокола за ПТП се установява, че е настъпило при движение на водача по пътя от Велико Търново към Горна Оряховица, посока хълма Царевец, ул. "Иван Вазов" № 25. В изготвената САТЕ вещото лице посочва точно мястото на произшествието- разположена на пътното платно отводнителна шахта по път III-514 в гр.Велико Търново, ул."Иван Вазов" до № 25. Разпоредбата на чл. 3 от ЗП разделя пътищата на републикански и местни. С Решение № 945 от 1.12. 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10,ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, /обн. ДВ бр.109 от 14.12.2004 г., доп. ДВ бр.61 от 10.08.2012 г./, Министерският съвет е утвърдил списък на републиканските пътища на основание чл. 3,ал.4 и чл.10,ал.2 и 4 от Закона за пътищата, видно от който път III /пътища втори клас/ 514 /Копривец-Водица/-Камен- Драганово- Долна Оряховица- Горна Оряховица-Велико Търново, е част от републиканската пътна мрежа. Според чл.19,ал.1,т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". Втората алинея на разпоредбата пояснява съдържанието на понятието управление, като в т.1 изрично е вменено задължението по оперативно планиране на изграждането -проектиране и строителство и поддържането на пътищата. Задължението за извършване на дейности по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища по силата на чл.30 от ЗП е на Агенция "Пътна инфраструктура". В действителност ПТП е реализирано на път в рамките на населеното място, но ищецът не твърди и не доказва наличие на взаимна договореност между ответника Община Велико Търново и АПИ по смисъла на чл. 30,ал.3 от ЗП /Изм. ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69 от 2008 г., предишна ал. 2, доп., бр. 55 от 2011 г., бр. 16 от 2014 г., изм., бр. 10 от 2015 г., в сила от 6.02.2015 г./ От горното съдът намира, че не се доказаха всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Безспорно е задължението за поддържане на пътищата и осигуряване на безопасни условия за движение по тях, което е вменено на собственика на пътя. Същият чрез съответните длъжностни лица следва да изпълнява тези задължения и да поддържа пътищата в състояние, отговарящо на предназначението им. В случая, освен доводите за недоказаност на претенцията произтичащи от изложеното в исковата молба досежно застрахователното правоотношение и изплатеното обезщетение , не се доказа още, че ответната община носи отговорност за управлението на републиканския път. Следователно не се доказа виновно неизпълнение на задълженията от нейна страна, чрез бездействие на натоварени длъжностни лица с нормативно установени задължения по поддръжка на конкретния пътен участък. От горното съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно- обезпечителната отговорност на Община Велико Търново, поради което регресния иск за заплащане на сумата от 6380,03 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 14014030100630 е неоснователен и недоказан. При отхвърляне на главния иск по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 2050,27 лева от 8.12.2014 г. -деня, следващ последния ден от седемдневния срок за доброволно изпълнение до предявяване на иска, както и за законна лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане. При този изход на делото и на основание чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, които му се дължат съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК. Освен внесения депозит за свидетел в размер на 15 лева на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37,ал.1 от ЗПП и чл.25,ал.1 от Закона за правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, което ищецът следва да заплати.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД "АРМЕЕЦ"
АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, Община Столична,
област София, район "Средец", ул."Стефан Караджа" №2 против ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, пл. "Майка България" № 2 с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./
за заплащане на сумата от 6380,03 /шест хиляди
триста и осемдесет лева и 3 ст./ , главница представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 14014030100630, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД "АРМЕЕЦ"
АД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична,
област София, район "Средец", ул."Стефан Караджа" №2 против ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, седалище и
адрес на управление гр.Велико Търново, пл. "Майка България" №2 с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 2050,27 /две хиляди и петдесет лева и 27 ст./ мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 8.12.2014
г. до завеждане на исковата молба, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД "АРМЕЕЦ" АД
с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София, Община Столична,
област София, район "Средец", ул."Стефан Караджа" №2 да заплати на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО, седалище
и адрес на управление гр.Велико Търново, пл. "Майка България" №2 направените по делото разноски в размер на 215
/двеста и петнадесет / лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: