Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1020/2019г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.259 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на КНМ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.Я. от ВАК, срещу решение
№1905/07.05.2019г., постановено по гр.дело №12010/2018г. на 30 състав на ВРС, с
което съдът е отхвърлил предявения от „КНМ
ГРУП”ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.„Бук”№1, ет.5, ап.10, представлявано
от управителя П. Н.К., срещу К.Д.Т., ЕГН **********, служебен адрес: ***
- партер /вътр. двор/, иск за заплащане на сума в размер на 480.00
(четиристотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва от предявяването
на иска в съда до окончателното изплащане на задължението, представляваща
дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник по договор за
цесия от 14.01.2015г., която сума не е предадена на доверителя „КНМ ГРУП“ ЕООД,
на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.284, ал.2 от ЗЗД.
С жалбата се твърди, че
постановеното от ВРС решение е неправилно и необосновано. На първо място се
излага, че правните изводи на съда, въз основа на което е взето обжалваното
решение, са противоречиви – едновременно съдът приема, че ответникът е върнал
получената сума, а същевременно, че не е получил парична сума, която да е бил
длъжен да предаде на ищеца. Постановеното решение е изградено изцяло въз основа
на събраните гласни доказателства. Неправилно съдът е отказал преценка на
възражението на ищеца за недействителност на представения от ответника анекс с
арг. на чл.40 ЗЗД. Поддържа се, че основният спор е относно отчетната сделка на
пълномощника /ответника/ за предаване на доверителя му на получената по
договора за цесия сума. Запазвайки средствата у себе си ответникът се е
обогатил без основание, за сметка на упълномощителя си. Поддържа се, че от
момента на транслативната сделка, получените въз основа на нея суми са били
дължими на упълномощителя КНМ Груп ЕООД, без оглед вътрешните отношения между
последното дружество и ИНТЕЙК ЕООД. За да обоснове жалбата си въззивникът се
позовава както на съдебна практика по сходни казуси, така и на нарушаване
разпоредби от Закона за адвокатурата доколкото ответникът е действал и в
качеството си на професионален пълномощник – адвокат. Въззивникът цитира и
влязло в законна сила решение по друго дело между същите страни – гр.дело
№12008/2018г. на 9 състав на ГО на ВРС, в което сделките, сключени между Интейк
и КНМ Груп, са приети за нищожни, съобразно служебното правомощие на съда да
следи за нарушаване на императивни правни норми. Поради това, въпреки че
нищожността не се обхваща от диспозитива на съдебния акт, въззивникът се
позовава на мотивите на влязлото в сила съд.решение касателно нищожността на
цесиите.
В жалбата си въззивникът твърди, че сключените
договори противоречат на добрите нрави и на закона. Единствената цел за
функциониране на дружеството КНМ Груп ЕООД, контролирано от ответника, се
твърди, че е да постави в невъзможност Енерго -Про Продажби АД да събира
разноските по водените от дружеството дела както и данъчни цели – да се
декларира продажна цена с нисък марж на печалба като де факто Интейк
консолидира печалбите при съмнително ниски цени на договорите. Твърди се, че
ответникът чрез дружеството Интейк ЕООД е извършвал скрита търговска дейност.
Поради това, въззивникът твърди, че анексът от 14.01.2015г. е недействителен
като противен на добрите нрави, заобикаляне на закона и поради явната и
значителна нееквивалентност на престациите, а така също и поради намерение да
се обогати дружеството Интейк, а се ощетят други две – КНМ Груп и Енерго Про
Продажби.
Прави се довод, че вероятно
анексът от 14.01.2015г., доколкото е изготвен при подписване на цесията, а не е
представен по гр.дело №9795/2014г. ведно с договора за цесия, не е съществувал.
/е антидатиран/ Ако се приеме обратното, въззивникът поддържа, че анексът е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като заобикалящ закона, поради невъзможен
предмет/липса на основание.
Твърдят се за неоснователни
и недоказани възраженията на ответника, че бил заплащал лично държавни такси и
разноски по водените дела. Въззивникът сочи, че това не е установено с писмени
доказателства, каквито единствено допуска ГПК, а освен това се позовава и на
чл.39 от ЗАдв. относно статута на клиентската сметка на адвоката.
Процесният анекс е
недействителен и поради договаряне във вреда на представлявания съгл.чл.40 ЗЗД.
/цит.ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС/
Прави се довод, че
извършената реституция на средства от упълномощения /ответника/ на Интейк е без
правно значение за правото на ищеца да претендира от пълномощника си сумата по
сключения договор за цесия от 14.01.2015г. Изтъкват се установени посредством
св.показания факти за зависимостта на Интейк от контрола и управлението на
ответника по спора.
Претендира се отмяна на
постановеното решение на ВРС с постановяване на ново по същество за уважаване
на исковата претенция ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК спрямо претендирания хонорар от
насрещната страна.
С отговор на въззивната жалба от 06.06.2019г., насрещната страна К.Д.Т.,
чрез пълномощник адв.П.Г. от ВАК оспорва основателността и. Поддържа се
доказаност на тезата на ответника, че въз основа на анекса, адв.Т. е върнал
получената по договора за цесия сума на ИНТЕЙК ЕООД. Поддържа, че след като
адв.Т. е имал представителна власт да сключва договори за цесия, то неминуемо е
можел и по-малкото, да сключва договори за изменението на договора. Не е
оспорен подписа на упълномощителя П. К.в представеното пълномощно на адв.Т..
Без значение се твърди, че е причината, поради която Интейк не е предоставила
анекса към договора на Енерго -Про Продажби. Оспорва се твърдението за
недействителност на анекса поради договаряне във вреда на представлявания.
Твърди се, че именно анексът сочи на липсата на обедняване. Освен това се
твърди, че анексът не е безвъзмездна сделка тъй като Интейк е встъпил в правата
на длъжника по договора за цесия с първоначален цедент – абонат на Енерго Про
Продажби. Оспорват се твърденията за наличие на зависимост между
представляващия Интейк – Д А и ответника по спора К.Т.. Страната твърди липса
на доказаност и поради това неоснователност на състава на чл.40 ЗЗД.
Оспорва се наличието на
договор за поръчка между К.Т. и КНМ Груп ЕООД. Въззиваемата страна се позовава
на постановени по сходни казуси решения на състави на ВОС. Дори да се приеме,
че цитираното от въззивника решение по гр.дело №12008/2018г. на ВРС има СПН, то
се твърди, че отново предявеният иск е неоснователен тъй като се основава на
нищожен договор, както самият въззивник твърди. Поради изложеното се претендира
отхвърляне на жалбата като неоснователна ведно с присъждане на сторените в това
производство разноски вкл.адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.3 от ЗАдв.
Направено е и възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение от
насрещната страна в евентуалност, при надвишаване на минималните размери по
Наредбата.
В съдебно заседание пред
въззивния съд адв.Я. поддържа жалбата.
Насрещната страна чрез адв.Г.,
оспорва жалбата и поддържа отговора си.
Страните не правят нови
доказателствени искания. В съдебно заседание адв.Г. е направил искане за
спиране поради висящност на преюдициално арб.дело, образувано по установителен
иск на Интейк срещу КНМ Груп ООД, но с протоколно определение от 16.10.2019г.
въззивният състав е отказал спиране на производството на основание чл.229, т.4 ГПК.
За да се произнесе по спора
съдът съобрази, че производството е образувано пред ВРС по искова молба на КНМ
ГРУП ЕООД срещу адв.К.Д.Т., за осъждане на ответника да заплати на дружеството
сумата от 480 лева, представляващи дължима сума, получена от ответника в
качеството му на довереник по договор за цесия от 14.01.2015г., която не е
предадена на доверителя КНМ Груп, ведно със законна лихва от предявяване на
иска до изплащане на задължението.
В
исковата молба се излага, че на 28.07.2014г. „КНМ Груп” ЕООД е предявило иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД срещу ,,Енерго-Про Продажби“ АД, за сумата
от 1 432.46 лв., представляваща заплатена без основание сума по корекция
на потребена електроенергия за периода 10.04.2010 г. до 17.09.2010 г., за което
е образувано гр.д. №9795/2014г. на ВРС, 34-ти състав. С Решение №205/13.01.2015
г., постановено по същото дело, предявеният иск е бил уважен, като ответникът
по делото „Енерго-Про Продажби“ АД е бил осъден да заплати на ищеца „КНМ Груп“
ЕООД сумата от 537.30 лв., представляваща съдебни разноски по делото. С договор за прехвърляне на вземане, сключен
на 14.01.2015г., „КНМ Груп” ЕООД, в качеството на цедент, действащо чрез
пълномощник в лицето на адв.К.Д.Т., е прехвърлило вземане на стойност 537.30
лв, представляващо присъдени разноски по гр.д. №9795/2014 г. на ВРС, на
цесионера „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК *********, за цена от 480.00 лв. Съгласно т.3 от
договора за прехвърляне на вземане от 14.01.2015г., цесионерът е заплатил на
цедента продажната цена по вземането в размер на 480.00 лв. към момента на
сключването му, т.е. 14.01.2015 г., която цена е изплатена в брой от
правоприемника „ИНТЕЙК“ ЕООД на адв.К.Д.Т. в качеството му на пълномощник на
„КНМ Груп” ЕООД, като изрично е посочено, че договорът служи и за разписка за
извършено плащане. Сумата по тази сделка не е отчетена на доверителя КНМ Груп,
което е основание на предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
В отговора се сочи, че е налице изменение на процесния договор за цесия от
14.01.2015г., обективирано в анекс от същата дата между „КНМ Груп“ ЕООД и
„Интейк“ ЕООД, съгласно което адв.К.Т. е върнал обратно на цесионера „Интейк“
ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. В отговора ответникът изразява
становище, че е неясно основанието на вземането на ищеца поради липса на
индивидуализация на договора за поръчка, както и неговата недоказаност.
Ответникът оспорва съществуването на договор за поръчка между К.Т. и „КНМ Груп“
ЕООД. Твърди, че в представеното пълномощно на пълномощника - адв.Т., е
учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при
условия, каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори
за прехвърляне на вземания. При налична представителна власт за сключване и
прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено
разполага и представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за
цесия.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
прецени, че ВЖ е постъпила в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, подадена от легитимирана страна, поради което намира същата за допустима.
Постъпилият отговор е подаден от надлежно упълномощен процесуален представител
на ответника, в срока по чл.263 ГПК и отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо
е като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение,
съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност
и противоречие с материалния закон. Решението се обжалва изцяло.
С определение на съда от 27.12.2018г. е прието за
безспорно и ненуждаещо
се от доказване следното: че адв. К.Т. е бил упълномощен да се разпорежда с
вземания на ищцовото дружество от негово име и за негова сметка; че с Решение
№205 от 13.01.2015г., постановено по гр.д.№9795/2014г. по описа на Районен съд
– Варна, предявеният иск е бил уважен като в полза на ищеца „КНМ Груп“ ЕООД са
били присъдени съдебни разноски в размер на 527.30 лв.; че на 14.01.2015г. „КНМ
Груп“ ЕООД е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД вземането за тези съдебни разноски,
както и че цесията била сключена от името на „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез
пълномощника си адв. К.Т., който получил и цената по цесията в същото качество.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства,
представени с исковата молба – Решение №205/13.01.2015г. по гр.д. №9795/2014г.
по описа на РС- Варна, 34-ти състав както и
Договор за прехвърляне на вземане от 14.01.2015г.
С отговора на ответника е
представен и приет по делото Анекс от 14.01.2015г. към договор за прехвърляне
на вземане от 14.01.2015г., с който „КНМ Груп” ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т.,
и „Интейк”ЕООД, чрез управителя на дружеството Диана Тодорова Аджемова, се
съгласяват, че отношенията между двете дружества реално са организирани и
финансирани изцяло от адв.К.Т. поради което уговарят различна цена по цесията,
предмет на договора за прехвърляне на вземане от 14.01.2015г. – 5 лв., които
следва да бъдат изплатени разсрочени в продължение на шест месеца. Съгласно
анекса ответникът, в качеството си на пълномощник на „КНМ Груп” ЕООД е върнал
на „Интейк” ЕООД сумата от 480 лв., като анексът в тази част има характер на
разписка за връщане на сумата, представляваща цена по договора за прехвърляне
на вземане от 14.01.2015г.
По делото са приети и копия
от нотариално заверено уведомление от „КНМ Груп” ЕООД до адв.К.Т., пълномощно
от „КНМ Груп” ЕООД, писмо по „Телепоща” от 02.04.2019 г., нотариално заверена
покана от „КНМ Груп” ЕООД до „Интейк” ЕООД,
нотариално заверена покана – изявление от „КНМ Груп” ЕООД до „Интейк”
ЕООД, нотариално заверена покана от „КНМ Груп” ЕООД до адв. К.Т.. Всички те
удостоверяват искане на ищцовото дружество КНМ Груп ЕООД за връщане на
документи – пълномощно от 04.07.2014г. и всички договори и документи,
подписвани от Т. като пълномощник на КНМ Груп.
По делото е приложено гр.д.
№9795/2014 г. по описа на РС-Варна, 34-ти състав, по което е постановено
решение за осъждане на Енерго про Продажби да заплати на КНМ Груп ЕООД, сумата
1432.46 лева платени от праводателя на ищеца А. А. по договор за цесия от 28.04.2014г.
при първоначална липса на основание на начислена сума за корекция на сметка, на
осн.чл.55 ЗЗД. По това дело е налице и изявление на управителя на КНМ Груп П. К., отправено до съда, от
20.10.2017г., за оттегляне представителната власт на адв.Кр.Т.. /л.188/
По делото е разпитан и
воденият от ответника свидетел Ив. Г.
(към настоящия момент съдружник с ответника в адвокатско дружество), който
заявява, че „КНМ Груп” ЕООД е било открито и изцяло финансирано от ответника с
цел да се водят дела срещу доставчика на електроенергия относно корекционни
сметки, начислени на потребители, за да не носят те риск да бъдат осъдени за
разноски при евентуален неблагоприятен изход на делото. Сочи, че първоначално
идеята била тези вземания да бъдат прехвърляни на друго дружество, което
впоследствие след приключване на делата да ги събира. Излага, че управителят на
„КНМ Груп” ЕООД П. К.бил доверен приятел на ответника и бил ангажиран за
управлението на дружеството именно от него, а свидетелят бил назначен като
юрисконсулт на „КНМ Груп” ЕООД. Твърди, че финансовите средства за
осъществяване на дейността на дружеството били осигурявани само от
ответника.
Пред въззивния съд не са
събрани нови доказателства, не са въвеждани нови твърдения и възражения.
Предявеният иск намира
основание в разпоредбата на чл.36, ал.2 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД.
Не е спорно, че в полза на
КНМ Груп ООД е постановено осъдително решение по иск с правно основание чл.55 ЗЗД срещу Енерго про Продажби АД. Не е спорно, че вземане на ищеца КНМ Груп по
този иск за присъдените разноски по чл.78 ГПК, в размер на 537.30 лева, е
предмет на договора за цесия от 14.01.2015г., сключен между КНМ Груп ЕООД и
Интейк ЕООД както, че по цесионния договор, пълномощник на КНМ Груп ЕООД /цедента/
е адв.Кр.Т.. Видно от договора, уговорената цена на цесията е в размер на 480
лева, които са заплатени от Интейк /цесионера/ в момента на сключване на
договора, на КНМ Груп ЕООД, чрез пълномощника му адв.Т.. Договорът обективира в
тази част разписка за получаване на сумата от 480 лева от адв.Т.. Съобразно
пълномощното по делото, плащането следва да се счита извършено в полза на КНМ
Груп ЕООД. – арг.чл.36, ал.2 ЗЗД.
Не се спори, че такава сума
не е заплащана от К.Т. на ищеца КНМ Груп ЕООД.
Същевременно от приложения
Анекс към договора за цесия, сключен на 14.01.2015г. между КНМ Груп и Интейк, в
т.5 от същия, сумата от 480 лева /цена по договора/ е върната от адв.Кр.Т. като
пълномощник на КНМ Груп на Интейк ООД като анексът служи като разписка за
връщането на сумата. Страните са постигнали освен това съгласие в същия анекс цената
на договора да се измени на 5.00 лева, чието плащане е разсрочено в срок от 6
месеца.
Срещу представения анекс
ищецът е въвел правоизключващо възражение за неговата нищожност на няколко
различни основания: поради невъзможен предмет, липса на основание и
противоречие с добрите нрави както и възражение за недействителност на договора
на основание чл.40 ЗЗД поради договаряне във вреда на
доверителя/упълномощителя.
Ищецът, видно от
твърденията в исковата молба, не оспорва наличието на упълномощителна сделка
между КНМ Груп ЕООД и адвокат К.Т., а и такова е представено в съдебно
заседание от адв.Я. на л.42 по делото. Такова пълномощно е приложено и по
гр.дело №9795/2014г. на ВРС, приобщено към настоящото. Съгласно упълномощителната
сделка, КНМ Груп е упълномощило адв.К.Т. както да представлява дружеството пред
съд вкл. с правата по чл.34, ал.2 и ал.3 ГПК, така и да извършва широк кръг от
разпоредителни сделки с вземания на дружеството, вкл. по отношение на Енерго
про- Продажби АД, при условия каквито намери за добре, вкл. да прехвърля
вземанията на дружеството на трети лица, да извършва всякакви правни и
фактически действия на управление и разпореждане с всички вземания на
упълномощителя КНМ Груп ЕООД, да получава плащания, да получава всякакви суми
по свободно избрана банкова сметка, ***ица, които адвокатът също представлява,
при каквито условия прецени, без ограничение в срока. /на л.181/
Трайно и безпротиворечиво
се поддържа разбирането, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и
обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на
въззивното производство. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е
аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол
върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение,
а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от
ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Това от своя страна
предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции
доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без
извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои
собствени фактически и правни изводи по предявените искове. За обоснованост на
въззивното решение съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото, в
т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните
права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146,
ал. 1, т. 1 ГПК. За да признае или отрече претендираните права от страните,
съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно
релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за
недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които
се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат
значение за решението по делото.
Предмета на въззивното
произнасяне съвпада с това на първата инстанция. Не са навеждани нови твърдения
и възражения от страните.
Съдът прецени, че
упълномощителната сделка, цитирана по-горе, е основание на предявения от ищеца
иск по чл.284, ал.2 ЗЗД, за връщане на сумата, представляваща цена по договора
за цесия /по отчетна сделка към доверителя/. Както договорът за цесия от
14.01.2015г., в който е уговорено и удостоверено плащане на сумата е подписан
от адв.Т. като пълномощник на КНМ Груп ЕООД, така и анекс към договора от същата
дата, също е подписан от пълномощника, но с удостоверяване връщане на платената
цена на цесионера Интейк ЕООД. Ищецът основава вземането си именно на
упълномощителната сделка, чийто едностранен характер не отнема каузалният и
характер. Упълномощителната сделка от КНМ груп ЕООД към К.Т., стои в основата
както на договора, така и на анекса към него.
Не се спори, че сума от 480
лева не е заплащана от К.Т. на упълномощителя му КНМ Груп ЕООД.
Доколкото към датата на
подписване на предявения от ответника Анекс към договора за цесия, от същата
дата 14.01.2015г., не е налице друг опосредяващ акт, то пълномощното е
основание и на защитната позиция на ответника. Или, една и съща упълномощителна
сделка стои в основата както на предявения иск, така и на защитата на ответника
срещу същия. Тази сделка не е атакувана от упълномощителя, а така също не се
твърди и оттегляне на пълномощното на К.Т.. Не се спори, че всички извършени от
пълномощника Т. действия са в пределите на учредената му представителна власт,
т.е. извършени в обема на пълномощното. Освен това, и двете сделки /цесия и
анекс от 14.01.2015г./ са подписани между едни и същи лица на една и съща дата,
по отношение на едно и също вземане. Отнесено към възраженията на КНМ Груп,
твърдяните пороци биха засегнали и двата акта.
Независимо от горното, не
се установяват въведените от ищеца твърдения за нищожността на анекса поради
невъзможен предмет, липса на основание и противоречие с добрите нрави.
Твърденията за несъществуване на Интейк ЕООД към датата на процесното решение,
съотв.невъзможността да се упълномощават лица за проц.представителство и да се
събират разноските, не попада в приложното поле на посочените основания за
нищожност поради невъзможен предмет и липса на основание. Ако и в дейността на К.Т.
в упражняваната от него адвокатска практика да е налице противоречие с добрите
нрави в начина на намиране на клиенти, сключване на договори за цесия и
водените дела срещу общ.доставчик, то тези обстоятелства излизат извън предмета
на спора, а още по-малко рефлектират върху сключения анекс.
По смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожна е сделката, която има невъзможен предмет. Предмет на сделките
могат да бъдат вещи, нематериални блага, действия или бездействия, отделни
права и/или задължения. С предмета на сделката са свързани произтичащите от нея
правни последици, а именно субективните права и правни задължения, които
сделката поражда. За валидно възникване на правното действие на волеизявлението
при сключване на сделка, е необходимо то да се отнася до възможен предмет към
момента на сключването. Само пълната невъзможност на предмета към посочения
момент съставлява пречка за пораждане на съответните правни последици - за
пораждане на субективни права и правни задължения, респ. невъзможност за
изпълнение /невъзможност за доставяне или предаване на вещи, за които е
сключена сделката, или невъзможност да се извършат действия или бездействия, до
които се отнасят целените от правната сделка правоотношения/. Въз основа на постановеното
решение и присъдените с него разноски, не може да се говори за невъзможен
предмет към датата на договора за цесия. Разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД
създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка
каузална сделка, което означава, че страната която твърди, че сделката е
сключена при липса на основание носи тежестта на доказване. Такова доказване
съдът намира, че не е проведено от ищеца.
По възражението за
недействителност на анекса съгласно чл.40 ЗЗД:
С ТР № 5/2014 г по
тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за да се защити
упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на
пълномощника, и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно
лице, което е договаряло с пълномощника, законодателят е установил,
недействителността по чл.40 ЗЗД. Фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен - договорът
да е във вреда на представлявания, което се преценява към датата на сключването
му; субективен - споразумяване между представителя и насрещната страна за
увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице изричен сговор между
тях да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност, т.е. и двамата да
знаят/осъзнават, че сключения договор обективно уврежда представлявания като
тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
представлявания. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора. Увреждането
на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната
страна по договора са релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще
намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на
представителната власт както е в настоящия случай.
В множество решения на съда
- решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д № 3530/2008 г., ВКС, IV г.о., решение №
361/16.11.2011 г. по гр.д № 1077/2010 г., ВКС, IV г.о., решение №
140/15.10.2015 г. по т.д. № 2092/2014 г., ВКС, I т.о., решение № 586/01.11.2010
г. по гр.д № 853/2009 г., ВКС, IV г.о. е застъпен принципа в доброволното
представителство за задължение на представителя да действа в интерес на
упълномощителя. Нарушението на този принцип влече различни правни последици,
които са в зависимост от конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 40 ЗЗД
урежда хипотеза, в която третото лице, с което пълномощникът е договарял във
вреда на упълномощителя, е недобросъвестно, т.е. когато представителят и лицето,
с което той договаря се споразумеят във вреда на представлявания и в този
случай договорът не поражда действие за представлявания. В производството по
иск за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът
упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и
третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички
доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице
- обяснимо е представлявания да не разполага с преки доказателства за сговор
между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на сговор за
увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица от такива
косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между
пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира знание за
увреждането (чл.135, ал.2 ЗЗД) или заинтересованост (чл.172 ГПК) вкл. даваща
право на отказ от свидетелстване (чл.166, ал. 1, т. 2 ГПК), или трайни
търговски отношения, или времевия период от упълномощаването до сключването на
разпоредителна сделка и последващи такива, сочещи, че третото лице е знаело и
се е възползвало от конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на
правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника, както и
поведението на приобретатателите свързани с реализиране правомощията, които
придобиват с придобиване право на собственост или други действия, даващи
основание да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане
на представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на
доказателства следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на
увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице.
Въззивният съд намира, че в
случая от една страна се установява действие на адв.Кр.Т. като пълномощник на
КНМ Груп ЕООД изцяло в пределите на упълномощителната сделка съгл.36 ЗЗД.
Установява се от обективна страна и наличието на увреждане на упълномощителя,
изразяващо се в пропусната полза в размер на уговорената цена по договора за
цесия от 480 лева, изменена впоследствие на 5.00 лева с анекса към същия
договор. Уговарянето между пълномощника и третото лице Интейк ЕООД на цена,
която практически е сведена до „0” означава, че интересът на упълномощителя за
увеличаване на имуществото му е игнориран за сметка интереса Интейк ЕООД, който
получава едно вземане безвъзмездно. От свидетелските показания се установява
безпротиворечиво, че финансирането на делата е осигурено от адвокат Т. с негови
лични средства, а не на П. К./управител на КНМ Груп/. Реално дружеството ищец
не е правило разноски по делата. От свидетелските показания на св.Ганчев се
установява, че един и същи модел е прилаган към множество дела спрямо
доставчици. КНМ груп водило делата на абонатите, а друго дружество Интейк
събирало разноските като и двете дейности са контролирани от К.Т..
Обстоятелството, че КНМ Груп не е правило реално разноски по делата не сочи на
липса на пропусната полза за него поради подписания анекс, с който цената по
цесията е сведена до нула. Пропусната полза предтавлява неосъщественото сигурно
увеличаване на имуществото. Установяването й се основава на предположение за
състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените неправомерни
действия, в случая от договарянето в анекса. Увеличаване на имуществото следва
да е сигурно при нормалните за случая обстоятелства и състояние на гражданския
оборот. То би било такова въз основа на договора за цесия. Възползвайки се от
пълномощното в негова полза, ответникът К.Т. е създал обратно писмо, което да
бъде противопоставено на ищеца КНМ Груп – доколкото формално анексът е подписан
от управителя на КНМ Груп, чрез пълномощника Кр.Т.. Двата акта /договор и
анекс/ са създадени на една и съща дата, в един и същи момент, което също е
индиция за намерение за игнориране интереса на упълномощителя. В този смисъл
съдът намира, че въз основа на договора за цесия и уговорената в него между
същите лица цена, увеличаване имуществото на упълномощителя е било предвидимо и
сигурно, т.е. налице е пропусната полза.
От друга страна съдът
намира, че се установява и субективния елемент на чл.40 ЗЗД. Знанието на
третото лице и пълномощника и намерението за увреждане следва именно от
подписания анекс към договора за цесия, който пълно разкрива действителната
воля на страните. Анексът създава една привидност за лицето, което е сторило
разноските по делата. Изслушаните по делото свидетелски показания опровергават
изцяло обективираното в анекса съгласие между пълномощника и Интейк, че
финансирането на делото е поето от Интейк. Напротив, установява се, че
финансирането по всички водени дела е поето от адв.Т.. Същевременно се
установява, че адв.Т. не е съдружник или служител на Интейк нито техен
пълномощник. Следователно по отношение на вложените от адв.Т. средства по
делата, ищецът би имал вземане от него, а не от Интейк ЕООД, в противоречие с
обективираното в т.3 от анекса. Сговаряне може да се предположи и от
неоспореното обстоятелство, че управителя на Интейк Аджемова е била сътрудник
на адв.Т. и наясно с водените дела. Следва и от изслушаните свидетелски
показания св.Ганчев. Свидетелят излага, че адв.Т. е упражнявал винаги непряк
контрол върху Интейк ЕООД.
Не се установява управителя
на КНМ Груп ЕООД да е бил наясно с повторното договаряне на десетки пъти
по-ниска цена по цесията. Свидетелят сочи, че П. К.е бил запознат изначално с
намерението относно модела на водене на дела срещу обществените доставчици, но
липсват макар и непреки доказателства, за знанието му относно договореното с
анекса. Напротив, от представените покани от КНМ Груп до К.Т. и Интейк, считано
от 2017г. същият е търсил отчет по извършваните от името и за сметка на КНМ
Груп действия и сделки неколкократно както от пълномощника си така и от Интейк
ЕООД. В този смисъл е и оттеглената представителна власт от адв.Кр.Т. с
изявление на управителя П. Колев, от 20.10.2017г. по гр.дело 9795/2014г. на
ВРС, адресирано към съда. Въз основа на съвкупния анализ на всички
доказателства съдът достига до извод, че анексът е нарочно създаден документ за
противопоставянето му на ищеца като формална страна по него, действащ чрез
упълномощено лице, за да не може да претендира плащане по договора.
Въз основа на горното,
съдът намира възражението по чл.40 ЗЗД за основателно, в който смисъл следва да
се приеме, че договарянето във вреда на представлявания не поражда правно
действие за него. /т.3 от ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС/ Поради това, на същия
се дължи договорената в договора от 14.01.2015г. цена от 480 лева, на основание
чл.36, ал.2 ЗЗД и чл.284, ал.2 ЗЗД.
Основателен поради това се
явява и акцесорния иск за законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Поради основателност на
иска, разноски се следват на ищцовата страна съобразно приложения списък по
чл.80 ГПК. На въззивника се следват разноски в размер на 435 лева за въззивното
производство, а за първа инстанция още 360 лева адв.възнаграждение, или общо
795 лева за двете инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са
доказателства за реалното изплащане на адв.хонорар. Съдът намира възражението
на насрещната страна за прекомерност на договорения адв.хонорар съгласно чл.78,
ал.5 ГПК, за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното от ВРС
решение №1905/07.05.2019г., по гр.дело №12010/2018г. по описа на 30 състав, с
което съдът е отхвърлил предявения от „КНМ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Бук” №1, ет.5, ап.10, представлявано от управителя П. Н.К., срещу К.Д.Т.,
ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер, иск за заплащане на сума в размер
на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска в съда до окончателното изплащане на задължението,
представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник
по договор за цесия от 14.01.2015 г., която сума не е предадена на доверителя
„КНМ ГРУП“ ЕООД, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА К.Д.Т., ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер, да заплати на „КНМ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул. „Бук” №1, ет.5, ап.10, представлявано
от управителя П. Н.К., сумата от 480 лева, представляващи цена по
договор за цесия от 14.01.2015г., която сума не е отчетена на упълномощителя
КНМ Груп ЕООД от пълномощника К.Т., ведно със законната лихва от предявяване на
иска на 06.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.284, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Д.Т.,
ЕГН **********, служебен адрес: *** - партер /вътр. двор/, да заплати на „КНМ
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул. „Бук” №1, ет.5, ап.10, представлявано
от управителя П. Н.К., сумата от общо 795 лева, представляващи сторени
пред първа и въззивна инстанция разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: