Номер 35015.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20202200500502 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 684/15.07.2020г. по гр. дело № 3163/2019г. на
Районен съд Сливен, с което е определен режим на ползване на незастроената
част от поземлен имот с идентификатор № 67338.545.38 с адрес гр. Сливен,
ул. „Б.Т.“ № 48 целият с площ 452 кв.м., трайно предназначение –
урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при
граници: имоти с идентификатори №№ 67338.545.60, 67338.545.59,
67338.545.56, 67338.545.271, 67338.545.57, 67338.545, 61 както следва:
В. И. Б. ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Д.“ 7-Г-** ще ползва общо
60 кв.м., означени със зелен цвят на скицата на вещото лице от 21.11.2019г. ½
зона за общо ползване – 12,60 кв.м., означена на скицата с червен цвят и
сграда №67338.545.58.4, означена със син цвят на скицата.
Т. Н. С. ЕГН ********** от гр.Сливен, ул. „Б.Т.“ № 48 и СС.Н.С. ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. „И“ № 7 ще ползват общо 170 кв.м. означени
със син цвят на скицата, ½ зона за общо ползване – 12,60 кв. м. означена със
червен цвят на скицата, без сграда №67338.545.58.4 означена със син цвят на
скицата.
Против това решение подадена въззивна жалба от Т. Н. С. чрез
1
процесуалния му представител по пълномощие, в която се твърди, че
решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение
на закона. Възприетият от съда втори вариант е необоснован, тъй като не е
установено по безспорен начин, че насрещната страна е придобила
собствеността на гаража на основание наследствено правоприемство. Гаражът
е бил ползван общо. Освен това съдът е променил заключението.
Недопустимо е в това производство да бъдат решавани въпроси, свързани със
спорове за право на собственост. Развиват се аргументи относно подходящият
вариант и в обобщение се иска да бъде отменено решението и да се постанови
ново, с което правото на ползване да бъде разпределено по втория вариант,
предложен от вещото лице..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, с който се оспорва основателността на жалбата. Развиват се подробни
контрааргументи, с които се оборват инвокираните с жалбата доводи и се
иска да бъде потвърдено решението.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
За въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на жалбата и иска да бъде потвърдено решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
2
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
С дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 13 от
10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 производствата за спорна съдебна
администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК.
Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за
тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага
друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните
правила на общия исков процес. Характерът и целта на производството по чл.
32, ал. 2 ЗС не налагат отклонение от процесуалните правила на общия исков
процес, съгласно които съдът поначало дължи разглеждане на всички
възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за
решаването на делото. Целта на производството е да се замести решението на
мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено
от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен
с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. В
това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността.
Поради това няма основание да се откаже на страните именно в рамките на
това производство да бъдат разгледани всички техни възражения и доводи,
относими към предмета на делото, включително възраженията им относно
правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си
преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в
рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по
иск за собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма
степен би се постигнала целта на закона - разпределяне на ползването на
вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в
съсобствеността върху нея.
Това, че съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на
пресъдено нещо, също не съставлява пречка за разглеждането в рамките на
това производство на възраженията, респ. на преюдициалните въпроси,
3
свързани с установяването наличието на съсобственост и с установяването
обема на правата на страните в нея. Въпрос на лична преценка на всяка от
заинтересованите страни е по какъв процесуален ред да търси съдебна защита
на правата си - чрез заявяване на такова възражение в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, чрез предявяване на инцидентен
установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез
предявяване на установителен иск за собственост като първоначално
обективно съединен (с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл.
32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно
исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост. В
последния случай спорът за собственост между същите страни по вече
образувано и висящо самостоятелно исково производство, във всички случаи
ще е преюдициален за разпределянето на ползването между тях и ще
обуслови спирането на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. От това обаче не
следва, че правният интерес от воденето на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
и допустимостта му биха отпаднали, ако в рамките на същото бъде направено
възражение относно правата на някоя от страните в съсобствеността и
същевременно не бъде образувано и не е налице висящо исково производство
по същия преюдициален спор за собственост. В тези случаи възражението,
повдигащо пред съда такъв преюдициален спор за собственост, следва да се
разгледа в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не да се отказва на
ищеца (а и на ответниците-съсобственици, които не са направили възражение)
търсената съдебна защита именно по този процесуален ред.
Характерът и целта на производството за спорна съдебна администрация
на граждански правоотношения по чл. 32, ал. 2 ЗС налагат в рамките на
същото да не бъдат допускани за разглеждане само такива възражения на
страните, чрез които те упражняват свои потестативни права (например за
възстановяване на запазена част от наследство - чл. 30, ал. 1 ЗН, за
унищожаване на правна сделка - чл. 27-33 ЗЗД, чл. 43 ЗН и др.), и
уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно
решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в
съсобствеността. Такива възражения, чрез които страните упражняват свои
субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, е
допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, било когато той се
4
разглежда в отделно исково производство, било когато е предявен като
обективно съединен с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на
съсобствена вещ.
В случая ищецът не е упражнил правото си на предявяване на
установителен иск за собственост като първоначално обективно съединен (с
една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за
разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково
производство на установителен или осъдителен иск за собственост. Поради
това съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Не е установено по
безспорен начин, че въззиваемата страна е придобила собствеността на гаража
на основание наследствено правоприемство. Доказано е, че гаражът е бил
ползван общо, поради което и при извършеното разпределение на правото на
ползване той е следвало да бъде включен в отредената обща част за ползване.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 684/15.07.2020г. по гр. дело № 3163/2019г. на
Районен съд Сливен В ЧАСТТА, с която е постановено В. И. Б. ЕГН
********** от гр. Сливен, кв. „Д.“ 7-Г-** да ползва самостоятелно сграда
№67338.545.58.4, означена със син цвят на скицата като вместо това
постановява
ОПРЕДЕЛЯ общ режим на ползване на сграда №67338.545.58.4,
означена със син цвят на скицата на вещото лице от 21.11.2019г. от В. И. Б.
ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Д.“ 7-Г-** и Т. Н. С. ЕГН ********** от
гр.Сливен, ул. „Б.Т.“ № 48 и СС.Н.С. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „И“
№ 7.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 684/15.07.2020г. по гр. дело № 3163/2019г.
на Районен съд Сливен в останалата част.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6