№ 77187
гр. София, 23.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20221110141720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „А.....“ ООД срещу ХР. Л.. ИВ. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 500 лв. главница по договор за
потребителски кредит, 60,64 лв. договорна лихва, 32,62 лв. мораторна лихва и 260,28 лв.
възнаграждение по договор за допълнителни услуги.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.
По отношение на претендираната сума за възнаграждение по договор за
допълнителна услуги:
Съгласно сключеното между страните договор за допълнителна услуги таксата за
допълнителен пакет услуги се прилага при следните условия, като: посещения вкъщи или на
удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
клиента; безплатно внасяне на вноски директно в офис на кредитора; безплатно
предоговаряне и разсрочване на кредита; без наказателна лихва при просрочие до 15 дни и
пр. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при сключване на договора, а
заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в месечната
вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно нямат. Те
попадат в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото касаят погасяване на кредита и са във
фиксиран размер, като не зависят от реалните разходи, които биха се направили, което води
до извод, че по същността си не представляват заплащане на цена за услуга, а
предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на възнаграждение на
кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което
възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел
заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
1
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на "потребител", затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
159719/01.08.2022 г. по описа на СРС, 153 състав, в частта, с която се претендира сумите
260,28 лв. възнаграждение по договор за допълнителна услуги към договор за заем от
15.09.2021 г., сключен между „М...“ АД и ХР. Л.. ИВ..
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2