Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 14. 05. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Д.
Членове:
1. Розалина Ботева
2.
младши съдия Л. Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Л. Игнатов в. гр. дело № 3120 по описа на Софийския градски съд
за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
сл.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** (въззивник-ищец), чрез упълномощения представител юрисконсулт Д.Д.,
срещу решение № 47156, постановено на 08. 10. 2018 г. от Софийския районен съд,
156-и състав, по гр. дело № 18120 по описа за 2018 г. (обжалвано решение). С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил някои от исковете за
установяването на съществуването на задължения, свързани с доставянето на
топлинна енергия. Всеки един от исковете е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът-ищец обжалва решението в частта, в която исковете му
са били отхвърлени. Заявява, че в обжалваната част решението е неправилно
поради допуснато от първостепенния съд нарушение във връзка с прилагането на
материалния закон. Излага доводи, че дължимите суми по фактурите за периода 01.
05. 2014 г. - 30. 04. 2016 г. всъщност не са погасени по давност. Позовава се
на общите условия, които уреждат настъпването на изискуемостта на задълженията.
Заявява, че е прекъснал течението на погасителната давност с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Иска от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от
ответницата в първоинстанционното производство С.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***
(въззивница-ответница). Обжалва това решение в частта, в която
първоинстанционният съд частично е уважил предявеният срещу нея иск за установяването
на съществуването на задължение за цената на доставената топлинна енергия.
Твърди, че в тази част обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно
поради пропуск да бъдат разгледани, анализирани и отчетени всички доказателства
и факти, имащи връзка с предмета на делото. Позовава се на представен в хода на
първоинстанционното производство документ, издаден от въззивника-ищец, според
който за периода 2009 г. - 07. 2014 г. няма непогасени вземания, както и че на
04. 05. 2018 г. е получила уведомително писмо от въззивника-ищец, че за
процесния недвижим имот няма задължения, в това число и текущи, нито
представените от въззивницата-ответница касови бележки, удостоверяващи
заплащането на потребената топлинна енергия. Освен това се позовава и на плащания,
извършени принудително по изпълнително дело от 2009 г. Твърди, че
първостепенният съд е пропуснал да отчете демонтирането на отоплителните тела в
недвижимия имот и следователно че въззивницата-ответница дължи суми единствено за топлиината
енергия, отдадена от общите части. Поддържа, че допуснатата от първостепенния
съд съдебно-счетоводна експертиза не е отчела тези обстоятелства, както и че
първостепенният съд не уважил искането ѝ да задължи въззивника-ищец да
представи допълнителни данни, от които да се установи причината за
противоречието между претендираните от него задължения и въпросната справка и
уведомително писмо. Освен това се позовава на погасителна давност и по
отношение на задълженията, за които първостепенният съд частично е уважил иска.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищеца. Иска също така да
постанови и отмяна на заповедта за изпълнение и прекратяване на изпълнителното
производство от 2009 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на въззивните
жалби, в това число и от третото лице помагач „Бруната“ ООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** (предходна фирма „Бруната
България“).
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от заинтересовани
страни, тази от ищеца чрез надлежно упълномощен процесуален представител, и са
придружени с документ за внесени държавни такси в необходимия размер. Отговарят
и на останали формални изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което са
редовни.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен от доводите във въззивните жалби (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема
следното.
Първостепенният съд е сезиран по реда на чл. 415 ГПК с четири
кумулативно съединени иска за установяването на съществуването на задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия, два от които с правно основание чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а другите два - с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на иска за стойността на услугата дялово
разпределение първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила
в съответната част. Що се отнася до останалите искове, предмет на разглеждане и
във въззивното производство, в тежест на въззивника-ищец е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно
отношение, по силата на което реално е доставил на въззивницата-ответница през
периода 01. 05. 2014 г. - 30. 04. 2016 г. топлинна енергия на стойност 2 105
лева и 41 стотинки спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. № 8, находящ се в
град София, ул. „******, аб. номер 019893, както и наличието на основания за спиране
или/и прекъсване на течението на погасителната давност, поставянето на
ответницата в забава, продължителността на забавата и размерът на обезщетението
за забава. В тежест на въззивницата-ответница е да установи при условията на
пълно и главно доказване погасяването на задълженията чрез плащане.
Страните не оспорват фактическите изводи на първостепенния съд, които се
подкрепят и от събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене
доказателствени материали, че през процесния период помежду им е било налице
валидно облигационно отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия
спрямо процесния топлоснабден имот (нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит чрез участие в жилищно-строителна кооперация № 18, т.
IV, дело № 299 от 1973 г. по описа на П.П., I нотариус при Софийския народен
съд, и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том XXXI, дело № 17556
по описа за 1992 г.). Страните спорят относно реалното изпълнение на
задължението за доставянето на топлинната енергия, извършените плащания във връзка
с него, както и погасителната давност, за която въззивницата-ответница
своевременно е въвела възражение с отговора на исковата молба.
Във връзка с тези въпроси пред първостепенния съд са били събрани редица
доказателствени материали. Според експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза, което е било правилно кредитирано от първата
инстанция в съответствие с приетите в първоинстанционното съдебно дирене
доказателства, през процесния период в топлоснабдения имот е имало монтирани
отоплителни тела. Отоплителни тела е имало и в общите части на сградата-етажна
собственост. След реално отчитане на средствата за търговско измерване и
изчислявайки в съответствие с подзаконовата нормативна уредба
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, вещото лице е достигнало
до обоснования фактически извод, че стойността на реално доставената топлинна
енергия възлиза на общо 3 105 лева и 92 стотинки. С експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което също е било правилно кредитирано от първата
инстанция, се установява, че въззивницата-ответница е заплатила на
въззивника-ищец сума в размер на 1 094 лева и 37 стотинки на 02. 09. 2016 г., а
след това и суми в размер на общо 1 173 лева и 42 стотинки в периода 14. 12.
2016 г. - 02. 05. 2018 г. Вещото лице счетоводител е установило, че само
първото плащане в размер на 1 094 лева и 37 стотинки е послужило за
погасяването на процесните задължения, при това само на част от тях. Останалите
плащания в размер на общо 1 173 лева и 42 стотинки обаче са погасили парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия, възникнали след края на
процесния период. При тези данни първостепенният съд правилно и обосновано е
преценил, че извършените от въззивницата-ответница плащания в размер на 1 173
лева и 42 стотинки са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
След образуването на въззивното производство въззвиницата-ответница
представи и нововъзникнали доказателства за погасяване на нейни задължения към
въззивника-ищец, които въззивният съд трябваше да приобщи към доказателствените
материали по делото (л. 53 - 60 от въззивното дело) и поиска допускането на
нова съдебно-счетоводна експертиза. Тези доказателствени искания в крайна
сметка бяха уважени от въззивния съд (л. 75). От експертното заключение по
новата съдебно-счетоводна експертиза обаче се установява, че с представените
пред въззивния съд платежни документи са били погасени парични задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия, възникнали след края на процесния
период. При това положение събраните в хода на въззивното съдебно дирене
доказателствени материали нямат връзка с предмета на доказване по настоящото
дело и не могат да обусловят промяна на правилната и обоснована преценка на
първоинстанционния съд.
Щом като първоинстанционният съд внимателно и правилно е преценил
приобщените доказателствени материали и е достигнал до верни фактически и
правни изводи относно реалното доставяне на топлинна енергия през процесния
период и размера на съответните парични задължения, въззивният съд следва на
последно място да разгледа и доводите на въззивниците за допуснато от първата
инстанция нарушение на материалния закон при прилагането на института на
погасителната давност. Във връзка с това въззивният съд намира, че първата
инстанция правилно е установила приложимата специална тригодишна погасителна
давност за периодични задължения по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съобразявайки
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от
2011 г. на ОСГК на ВКС. Все така правилно и законосъобразно първата инстанция е
намерила за приложими общите условия на въззивника-ищец за доставянето на
топлинна енергия за битови нужди от 2014 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях
изискуемостта на задълженията за заплащането на топлинна енергия, били те
месечните задължения по „прогнозни“ изчисления или задължението „за доплащане“ след реалното отчитане на средствата за търговско измерване и дялово
изравняване, настъпва с изтичането на 30-дневен срок от публикуването на
съответните фактури на интернет страницата на въззивника-ищец. По този начин
страните са уговорили своеобразна покана, в определен срок след чието отправяне
чрез публикуването ѝ на съответната интернет страница задълженията стават
изискуеми. При това положение специалната тригодишна погасителна давност е
започнала да тече от възникването на всяко отделно задължение за доставяне на
топлинна енергия, а тези задължения възникват в края на всеки съответен период,
в който е била доставяна топлинна енергия. Първостепенният съд е приел, че
течението на погасителната давност е било прекъснато с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е равносилно на
предявяването на иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 116, б. „б“ ЗЗД, на 03. 11.
2017 г. Доколкото въззивникът-ищец не се позовава изрично на по-ранно
прекъсване на течението на погасителната давност с въззивната жалба, въззивният
съд е длъжен да приеме за правилни и законосъобразни крайните изводи на първата
инстанция, че задълженията, възникнали през периода 01. 05. 2014 г. - 30. 09.
2014 г., са погасени по давност.
По всички изложени съображения въззивният съд намира
двете въззивни жалби за неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски. Предвид неоснователността на
двете въззивни жалби разноските, сторени от страните във въззивното
производство, трябва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 47156, постановено на 08. 10. 2018 г. от Софийския районен
съд, 156-и състав, по гр. дело № 18120 по описа за 2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Бруната“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***.
Председател: Членове: 1. 2.