Р
Е Ш Е
Н И Е
№144
гр. Добрич, 29.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет
и първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
38/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Р.К.П.,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20 –
0851 – 000543/ 07.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Добрич.
Жалбоподателката счита оспорения акт за
незаконосъобразен и противоречащ на
материалноправния и процесуалния закон, несъответстващ на целта на
закона. Сочи, че не е била участник или очевидец на извършеното на 05.12.2020
г. нарушение. Сочи, че баща ѝ е предоставил без нейно знание собствения
ѝ автомобил на сестра ѝ, която към онзи момент е била
неправоспособен водач. Възразява, че не е участвала в производството по издаването
на Заповедта, както определя разпоредбата на чл. 34 от АПК. Добавя, че нито в
Заповедта, нито в преписката са налице данни, че преди издаването на същата или
към момента на връчването ѝ е била запозната с акта за установяване на
административно нарушение, съставен срещу сестра ѝ – **** К.П., с оглед
на което не може да се предполага, че е знаела за причините и фактическите
обстоятелства, наложили издаването на ЗППАМ срещу нея. Иска отмяната на
Заповедта изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призована, се явява лично, не се представлява. Поддържа жалбата и иска
отмяна на оспорената Заповед, като не поддържа искането за разпит на свидетели,
водени от нея.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява, не се представлява. В придружително писмо при изпращане на преписката
моли да бъде потвърдена Заповедта и ако има претенции за разноски, при
уважаване на жалбата те да бъдат присъдени в минимален размер.
По делото няма спор, че л.а. „Фолксваген
поло“ с ДК№ **** е лична собственост на жалбоподателката.
На 05.12.2020 г. е съставен АУАН серия GA № 326246
против **** К.П. за това, че на 05.12.2020 г., в 11.30 часа, по път ІІ – 27, на
около 150 метра преди КПП Балчик в посока Добрич управлява лек автомобил –
Фолксваген Поло, ****, като не притежава свидетелство за управление на МПС (л.
13). Като доказателство е взето СРМПС № ********* и регистрационните табели на
автомобила.
На 07.12.2020 г. е издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0851 – 000543 (ЗППАМ), с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена на собственика на
автомобила Р.К.П. ПАМ чрез прекратяване регистрацията на ППС за 190 дни. (л. 12)
Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г.
във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, служебно известна на съда, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,
Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6
и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на
ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.2 от заповедта – Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Добрич, с правомощия за територията, обслужвана от съответната
ОДМВР – Добрич.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е регистрирана на 02.02.2021 г. в канцеларията на Административен съд
- Добрич, като видно от печата върху плика, с който е изпратена (л. 5), същата
е изпратена на 28.01.2021 г. За издадената ЗППАМ адресатът е уведомен на 14.01.2021
г., видно от датата и подписа под Разписката към Заповедта. С оглед на това
жалбата се явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, чиито
законни права и интереси са засегнати от Заповедта, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед №
357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе,
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД МВР - Добрич.
Заповедта съдържа необходимите реквизити
и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за
издаване на Заповедта – управление на МПС от лице, непритежаващо СУМПС,
регистрационният номер на управляваното МПС, данните за неговия собственик,
трите имена на лицето, което е управлявало МПС, както и АУАН, с който е
констатирано нарушението, във връзка с което е издадена процесната Заповед.
Заповедта е издадена в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Това е така, защото:
Мярката е наложена по реда на чл. 171,
т. 2а от ЗДвП. Административният орган изрично е отразил, че се касае за мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в
актуалната ѝ към датата на нарушението редакция, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
В случая признаците на състава, налагащи
на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и МПС
да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава
валидно свидетелство за управление. Налице е първата предпоставка, а именно
мярката да е наложена на собственика на автомобила. Именно жалбоподателят е
собственик на автомобила, който е управляван от лице, непритежаващо СУМПС, като
този факт не се оспорва. Управлението от неправоспособно лице изпълнява втората
предпоставка. Жалбоподателката не оспорва този факт, а по делото е приет като
доказателство и АУАН на лицето, управлявало МПС, без да притежава СУМПС.
Основното
твърдение за незаконосъобразност на оспорения акт е, че собственикът не е имал
знание, не е разрешавал управление на собствения му автомобил от
неправоспособното лице - сестра на
жалбоподателката. В тази връзка от приложения по делото АУАН се установява, че
този, който е предоставил автомобила за управление на неправоспособното лице, е
различно лице от адресата на мярката. От разпита на изслушаните в съдебно
заседание свидетели – актосъставител и свидетел по АУАН – св. Г. и М., от признанията
в подадената срещу Заповедта жалба до административния орган, се установява
твърдяното от жалбоподателката, че тя не е присъствала на нарушението, как е
било констатирано самото нарушение, съответно, че ключовете за автомобила не са
били у жалбоподателката, а дадени от нея на баща ѝ, като автомобилът бил
оставен от нея пред блока, в който живее в град Балчик. Ирелевантно за случая е
обстоятелството, че жалбоподателката упражнява трудова дейност извън град
Балчик. Ирелевантно е и възражението на жалбоподателката, че тя по никакъв
начин не е предоставяла управлението на автомобила на сестра си. Относимата
разпоредба за налагане на ПАМ не съдържа изискването собственикът на МПС да е
предоставил управлението на МПС на друго лице, както е при нормата на чл. 171,
б.”и” и “м” от ЗДвП. Следователно, за да се наложи ПАМ на основание чл. 171, т.
2а, б. “а” от ЗДвП, е необходимо да се установи единствено, че МПС е управлявано
от лице, което не притежава СУМПС. Обстоятелството, че нарушението, чието
преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че
адресат на превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП
е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание
е различно по вид и правни последици от производството по налагане на
принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно
и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен
срещу трето лице – сестра на адресата на ЗППАМ, защото тя е извършител на
нарушението по чл. 150 от ЗДвП, но мярката е приложена спрямо жалбоподателя,
защото той е собственик на процесното МПС. Наличието или не на противоправно
поведение от негова страна е без правно значение, защото законът не се
интересува от вината му при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че
собственото му МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, което
обстоятелство в условията на обвързана компетентност задължава административния
орган да издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я
издаде или не. (В този смисъл Р № 1119 от 12.06.2018 г. по адм. д. № 295/2018
г. на Административен съд – Благоевград; Р № от 02.05.2019 г. по адм. д. № 218/2019 г. на
Административен съд – Русе; Р № 888 от 03.05.2019 г. по адм. д. № 497/2019 г.
на Административен съд – Варна и др.)
Съгласно нормата, на основание на която
е наложена ПАМ, ограничението може да е за срок от 6 месеца до една година. Мярката
е наложена за минималния срок от 6 месеца или за 190 дни. В тази връзка следва
да се отбележи, че с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ се прилага с
определен срок. Продължителността на срока на мярката е определена от органа,
като е определена при минималния размер. От данните по преписката и приобщените
към Заповедта чрез нея мотиви съдът намира, че определения в условията на
оперативна самостоятелност срок е съответен на целта на закона.
В заключение от събраните по делото
доказателства се налага изводът, че оспореният административен акт е
законосъобразен по същество, като прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и
правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел да се осигури
безопасността на движението по пътищата.
Предвид изложеното жалбата се явява
неоснователна. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдена.
С оглед липсата на искане за присъждане
на разноски от ответника, независимо от изхода на спора, съдът не се произнася
по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -
Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Р.К.П.,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 0851 –
000543/ 07.12.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: