О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Перник, 19.06.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.06.2020 г., ІІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00829 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1536/ 10.03.2020г.
от въззиваемия-ответник ТП Държавно горско
стопанство Б. за изменение на решение № 75/28.02.2020г. по настоящото дело, в частта за разноските –присъдените
в тежест на ответника-въззиваем разноски в първоинстанционното и въззивното производство. С молбата са изложени
доводи за неправилност на изводите на съда, мотивирали присъждането в тежест на
въззиваемата страна на разноски в размера по съдебното решение, с
изразено твърдение за пропуск от съда да съобрази заявените от ответника-въззиваем възражения за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК на изплатения адвокатски
хонорар в полза на ищеца. Иска се
присъждане на ищеца-жалбоподател разноски в
първоинстанционното и въззивното производство по 200 лв. на осн. чл. 7, ал. 1,
т.1, пр. второ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В срока
по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата - В.Т.К., в който по подробни съображения
излага становище за нейната неоснователност.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателства по делото и доводите на страните,
приема следното:
Молбата
като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК - в едномесечен срок от
постановяването на въззивното решение,
и от страна срещу присъдени в нейна тежест разноски,
е процесуално
допустима и следва да се разгледа
по същество.
С
постановеното по делото въззивно решение № 75/28.02.2020г.
по в.гр.
д. 829/2019
г. по описа на ПОС,
въззивният съд е отменил изцяло
първоинстанционното решение № 31/18.10.2019 г. по гр.д. № 151/2019 г.
по описа на РС Трън,
и вместо това е уважил
иска, като е отменил
наложеното на ищеца В.Т.К. със заповед № *** на директора на ТП „Държавно
горско стопанство – Брезник“ дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение". С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК въззъвният съд е присъдил на ищеца-жалбоподател
своевременно поисканите разноски, като не се спори, че
същите са своевременно поискани и надлежно доказани, както и че адвокатът е
регистриран по ЗДДС, съгласно представените
договори
за правна защита и съдействие, фактури, както и списъци по чл. 80 ГПК /л. 127, 128 и 129 от
първоинстанционното дело, съответно л. 32, 33 и 34 от въззивното дело/ за
заплатено адв. възнаграждение пред РС в размер на 672 лева с ДДС, съответно
пред ОС в размер на 900 лева с ДДС.
Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за
изменение на въззивното решение,
в частта за разноските – за заплатено адв. възнаграждение пред РС, за неоснователна. Искането по чл. 78, ал. 5
от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото
в съответната инстанция. От
данните по делото се установява, че в хода на производството пред първата
инстанция няма направено възражение от ответника ТП Държавно горско стопанство
Брезник за прекомерност относно размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение – нито в отговора на исковата молба, нито в проведените две
съдебни заседания и като цяло до приключване на устните състезания по делото в
съответната инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от въззиваемия-ответник ТП Държавно
горско стопанство Брезник за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в първата инстанция е направено за пръв път в отговора на
жалбата, което обаче по изложените съображения е преклудирано. Следователно
липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение за съответната инстанция без
направено в срок възражение за прекомерност. Освен това и на самостоятелно
основание, въззивният съд съобразява, че по настоящия неоценяем
иск с пр. осн. чл. 357, ал.
1, пр. трето от КТ минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в
размер на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ – 18.05.2019г. /л. 128 от първоинстанционното дело/,
която в случая е в размер на 560 лв. или сумата 672 лв.
ведно с начисленото ДДС, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. второ и §
2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. Уговореното и заплатено от ищеца /като удостоверяването
за начисляване и заплащане на ДДС, освен с договора
за правна защита и съдействие, се доказва и с нарочна фактура/ адвокатско
възнаграждение от 672 лева с ДДС в производството пред първата инстанция
е равен на този
минимален размер. Въпреки че без значение
в конкретния случай е преценката на втория критерий по чл. 78, ал. 5 ГПК - дали
заплатеното
адв.
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, следва да се посочи, че
пред РС са проведени две открити съдебни заседания, с активното участие на
адвоката на ищеца са събрани са множество писмени доказателства, разпитани са
няколко свидетели. С оглед на всичко посочено, присъденото на
ищеца адв.
възнаграждение от 672
лева с ДДС в
производството пред първата
инстанция не
се явява прекомерно, поради което не следва да бъде намалявано.
Наведеното в молбата по чл. 248 ГПК възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК от въззиваемия-ответник за
прекомерност на заплатеното от ищеца-жалбоподател адвокатско възнаграждение
пред ОС е направено преди това и в отговора на жалбата, поради което е
своевременно. Независимо от това въззивният съд намира възражението
по чл. 78, ал. 5 от ГПК от въззиваемия-ответник
за прекомерност на адв.
възнаграждение от 900
лева с ДДС за
неоснователно. Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК прекомерността
на заплатеното адв. възнаграждение
следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно
чл. 36 ЗА и
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предмет на въззивно обжалване е решение на първоинстанционния
съд по неоценяем иск с пр. осн. чл. 357, ал. 1, пр. трето от КТ,
поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1, пр. второ
и §
2а от ДР на
Наредба № 1/2004 г. възлиза на 672 лева с ДДС
(минимална работна заплата за страната в размер на 560
лв.
към момента на сключване на договора за правна помощ – 05.11.2019г. /л. 32 от
въззивното дело/ плюс начисленото ДДС от 112 лв.).
Уговореното и заплатено от въззивника адв. възнаграждение от 900
лева с ДДС пред
въззивната инстанция е към този минимален размер, като същото е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените
от адвоката правни действия по защита и съдействие във въззивното производство и положените от него
усилия за запознаване с делото и изграждане на защита по същото. Независимо, че
е проведено едно открито съдебно заседание във въззивната инстанция, без
събиране на нови доказателства, същевременно фактическата сложност се обуславя
от широкия кръг обстоятелства като релевантни към правния спор, а правната
сложност произтича от преценката за формирането на правни разрешения от съда по
тях и свързаните с тях правните изводи
на съда относно приложението на чл. 193, ал. 1, пр. първо, чл. 195, ал.1, чл.
189, ал. 1 и чл. 197 КТ, както и на специалните и специфични разпоредби на
Закон за горите, Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите. В жалбата са развити
подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанцинното решение и постановяването му в
противоречие с доказателствата по делото, като е изложил подробен и
изчерпателен анализ на горепосочените общи трудовоправни норми, както и
граматическо, логическо, систематично и семантично тълкуване на специалните
правни норми по отношение на КТ – в случая Закон за горите, Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, Наредба №
8/05.08.2011г. за сечите в горите. Същевременно следва да се вземе предвид и сложността на самия правен
спор, в който са събрани и обсъждани многобройни доказателства за заявените от
страните правно релевантни факти. Тоест уговореното възнаграждение в размер на
900 лв. с ДДС, надвишаващ с 228 лв. минималния от 672 лв. с ДДС, не се явява
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от
адвоката действия. Ето защо, въззивният съд намира, че платеното и присъдено в
полза на жалбоподателя адв. възнаграждение от 900
лева с ДДС не
се явява прекомерно и
не
следва да бъде намалявано.
При това положение, ответникът-въззиваем ТП
Държавно горско стопанство Брезник дължи на ищеца-жалбоподател заплащане на
разноските с оглед изхода на делото в пълния заплатен размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 672 лева с ДДС за първата инстанция и в размер
на 900
лева с ДДС за въззивната
инстанция. Молбата по чл. 248 ГПК е изцяло неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1536/ 10.03.2020г. по чл. 248 ГПК от Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Б.“, ЕИК по Булстат
*********, гр. ***, за изменение на решение № 75/28.02.2020г. по в.гр. д. № 00829/2019г. на Окръжен съд – Перник,
в частта за разноските присъдени в полза на В.Т.К., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** /чрез адв. М.Г.-А./ и в тежест на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство – Б.“ в размер на сумата 672
лв.
- разноски за
възнаграждение на един адвокат в първоинстанционното производство и сумата 900
лв. - разноски за
възнаграждение на един адвокат във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от
връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.