ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………..
/ 10.07.2020г., гр.Разград
Окръжен
съд Разград
На
десети юли, две хиляди и двадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.ч.гр.д.
№ 127 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413
ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Теленор България“ЕАД, представляван от изп.директор Дж.Кинг, подадена чрез
пълномощник, срещу разпореждане № 407/15.05.2020г., постановено по ч.гр.д. № 59/2020г.
на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу
длъжника С.З.А. за сумите 401,34лв. компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/8.04.2016г. 321,63лв.
компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
№ *********/21.01.2017г. и 37,47лв. компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/11.04.2018г. Жалбоподателят
твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано. Счита изводите на
първостепенния съд за нищожност на клаузата за неустойка в процесните договори
поради противоречието й с добрите нрави, за неправилен. Излага подробни
аргументи във връзка със сключена съдебна спогодба с КЗП, по силата на която
начинът на определяне на неустойката в договорите се изменя и същата се формира
като сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени определени суми в зависимост от определените договорки между мобилния
оператор и потребителя. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането
в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените
по-горе суми.
Жалбата е подадена от
легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за
това, поради което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 59/2020
г. на Районен съд Кубрат е образувано по заявление на „Теленор България“ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.З.А. за заплащане на
начислени и незаплатени такси, ползвани услуги и неустойки по пет договора за
мобилни услуги и за незаплатени дължими лизингови вноски по четири договора за
лизинг. Конкретните суми, предявени със заявлението по чл.410 ГПК и въведени
като единствен предмет на въззивно обжалване, са: неустойка в размер 401,34лв.
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/8.04.2016г.;
неустойка в размер 321,63лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № *********/21.01.2017г. и неустойка в размер 37,47лв. за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/11.04.2018г. В
заявлението е посочено, че за трите суми е издадена фактура №
**********/5.08.2018г.
Със заявлението са представени
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях. Представена
е и спогодба от 11.01.2018г., сключена между КЗП и „Теленор България“ЕАД в
качеството им на страни по водените между тях гр.д. № 15539/2014г. и гр.д. №
16746/2014г., двете по описа на СГС.
За да откаже издаване на
заповед за изпълнение за неустойки в размер 401,34лв., 321,63лв. и 37,47лв. за
предсрочно прекратяване на описаните по-горе три договора за мобилни услуги, районният
съд е приел, че същите са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
Уговорката излиза извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорите не бяха развалени, без да извършва престация или допълнителни
разходи по тях. Позовал се е и на ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, излагайки
аргументи, че валидността на клаузата за неустойка се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Направил
е извод, че дължимите суми за потребени мобилни услуги са по-малки от размерите
на неустойките към момента на предсрочното прекратяване на договорите. Предвид
констатацията за противоречие на договорните клаузи за неустойка със закона и
добрите нрави по реда на чл.411 ал.2 т.2 ГПК съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК за трите суми.
Въззивният съд споделя
направените правни изводи от първостепенния съд за отказ от издаване на заповед
за изпълнение, но на различни основания.
Формирането на размера на неустойките
по трите договора за мобилни услуги е изменено с допълнителни споразумения –
едно от 21.03.2018г. и две от 11.04.2018г. Допълнителните споразумения са
сключени след подписване на спогодбата между КЗП и „Теленор България“ЕАД от
11.08.2018г. и са в смисъл, че при предсрочно прекратяване на съответния
договор по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му, свързани с изпълнение на договора, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
При така формирания нов начин
за определяне на размера на неустойката в допълнителните споразумения
въззивният съд намира за неприложима цитираната от районния съд съдебна
практика, съдържаща се в решение № 219/9.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС,
I
т.о. В посоченото решение е приета за нищожна поради противоречието й с добрите
нрави неустоечна клауза в договор за финансов лизинг, предвиждаща, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният
има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до
края на срока на договора. В настоящия случай клаузата за неустойка в
договорите за мобилни услуги е уговорена в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, но с
ограничението, че максималният размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Отделно от това сравнението между оставащия
размер на дължимите суми за потребени мобилни услуги и размера на неустойката,
направено в обжалвания съдебен акт, не кореспондира с изискването на ТР
№1/2009г. на ОСТК на ВКС преценката за валидност на неустоечната клауза да се
прави към момента на сключване на договора, към който момент не може да се
направи извод за излизането на целта на неустойката извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Районният съд е направил тази преценка към момента на
прекратяването на договорите, което не съответства на указанията, дадени в
тълкувателното решение. Въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на
чл.411 ал.2 т.2 ГПК за отказ от издаване на заповед за изпълнение на основание
нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави.
Налице са обаче предпоставките
на чл.411 ал.2 т.3 ГПК за отказ от издаване на заповед по чл.410 ГПК поради
следното: от съдържанието на договорите за мобилни услуги и на допълнителните
споразумения към тях може да се направи извод за обоснована вероятност за
наличие на неравноправна клауза за неустойка.
На първо място, клаузата не е индивидуално
уговорена между страните досежно обема на отговорността на потребителя при
предсрочно прекратяване на договора. Компонентите на размера на неустойката
според допълнителните споразумения към договорите за мобилни услуги включват
три елемента: стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер –
б.“а“ от клаузата; част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора – също б.“а“ от клаузата;
и разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената
от него при предоставянето му цена – б.“б“ от неустоечната клауза. Не става
ясно как заявителят е образувал стойността й, не може да се направи и обоснован
извод при начисляването й кои от предвидените в неустоечната клауза компоненти
включва тя и дали това е само компонентът стандартен месечен абонамент в
трикратен размер по б. "а" на клаузата или и други по б.“а“ и “б“,
тъй като сумите очевидно не съответстват на кратния размер на абонаментните
планове, за които се отнасят. Не е ясно и кои от договорите за мобилни услуги
включват в неустоечната клауза по б.“б“ цената на предоставени устройства, тъй
като договорите за лизинг са четири, а тези за мобилни услуги – пет и в тях не
е посочена подобна информация. Уточненията в частната жалба не са достатъчни,
защото при преценката за наличие на неравноправни клаузи размерът и основанието
на претенцията трябва да следват от съдържанието на потребителските договори,
изискуеми по чл.410 ал.3 ГПК, а не от твърденията на заявителя.
На следващо място, клаузата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати като обща сума
необосновано висок размер на неустойка (чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП) – същата включва
както трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, така и други
парични суми, обосновани като отстъпки по договора от абонаменти и продажна
цена на предоставени устройства до края на срока на договора. Така при
договорен размер на месечен абонаментен план 24,99лв. без ДДС по договор за
мобилни услуги № *********/8.04.2016г., търсената неустойка е в размер 401,34лв.,
а при договорен месечен абонаментен план 24,99лв. без ДДС по договор за мобилни
услуги № *********/21.01.2017г., търсената неустойка е в размер 321,63лв.
Като е достигнал до извод за
липсата на предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по отношение на обсъдените по-горе три суми за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги, районният съд е достигнал до
законосъобразен съдебен акт като краен резултат, поради което частната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната
жалба на на „Теленор България“ЕАД, представляван от изп.директор Дж.Кинг, срещу
разпореждане № 407/15.05.2020г., постановено по ч.гр.д. № 59/2020г. на РС
Кубрат в частта, с която е отхвърлено подаденото заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника С.З.А.
за сумите 401,34лв. компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № *********/8.04.2016г.; 321,63лв. компенсаторна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/21.01.2017г. и 37,47лв. компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/11.04.2018г.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.