Р
Е
Ш Е Н
И Е
№748/24.4.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в публично съдебно
заседание на единадесети
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Севдалина Дункова като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 631 по описа за 2023 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Делото е образувано по
жалба на А.К.Р., чрез адв.В.И. срещу Заповед за прилагане
на ПАМ №РД-14-549 от 10.02.2023 г., издадена от Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Благоевград към ИА „Автомобилна
администрация“, с която са приложени принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.1, б. „А“ от ЗАвП, а именно временно спиране от движение на
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. Е ***до отсраняване
на нарушението, но за не повече от 12 месеца и
принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „Б“ от ЗАП
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача до отсраняване на нарушението, но за не повече от година.
В
жалбата се излагат аргументи защо се приема същата за незаконосъобразна и
неправилна. Иска се отмяната и, претендират се направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява. В указания срок не представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото в придружителното писмо, с което
се изпраща административната преписка, като иска потвърждаване на издадената
ЗППАМ.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за частично
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество в допустимата част - за
основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще следва да се
уважи частично същата и да се отмени оспорената ЗППАМ по чл.106, ал.1, т.4, б.
„Б“ от ЗАП, а по отношение на наложената ПАМ по чл.106, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗАП
жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане. Съображенията за
това са следните:
На 09.02.2023 жалбоподателят А.Р.
управлявал МПС – „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, като возил 4 броя пътници
срещу заплащане. Той бил спрян за проверка
при съвместна проверка на ГДНП-МВР, НАП и служители на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Благоевград при Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София в гр.Банско, ул. „Пирин“ посока „Бъндеришка поляна“, на
разклона за „Еко пътека Драгостинов чарк“. При проверката били снети обяснения
от един от пътниците – А.В.,
който посочил,
че е заплатил за транспорт между гр.Банско и ски пистите при „Бъндеришка поляна“. Обясненията снел
полицейски служител от отдел „Икономическа полиция“ в ГДНП - инсп.И.П.П. За
констатираното спрямо А.Р. бил съставен АУАН 00135 за нарушение на чл.6, ал.1
от Закона за автомобилните превози от Д.С.Д.- инспектор РД „Автомобилна
администрация“ София. Със съставения АУАН били иззети СУМПС № ***, контролен
талон № ***, свидетелство за регистрация част II № ********* и
предна регистрационна табела на управляваното от А.Р. МПС. На 09.02.2023 г. бил
съставен и протокол за сваляне и отнемане на табела регистрационен номер и отнемане на документи
от К.В.– инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ София, който
подписал и съставения АУАН като свидетел.
На 10.02.2023 г. била издадена
процесната ЗППАМ, с която били приложени принудителни административни мерки по
чл.106а, ал.1, т.1, б. „А“ от ЗАП, а именно временно спиране от движение на
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. Е ***до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца и принудителна административна
мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „Б“ от ЗАП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до отстраняване
на нарушението, но за не повече от година. В мотивната част на оспорената ЗППАМ
се сочело, че се съставя във връзка с установено нарушение от А.Г.П. –
инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.София и са взети предвид констатациите съдържащи се в
АУАН № 00135 от 09.02.2023 г. В диспозитивната част на оспорената ЗППАМ за
приложената принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „Б“ от ЗАП било посочено, че се
налага по отношение на водача В.Р.К.
Като доказателство по делото са приети заверено копие
на Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администраци“, с която
заповед са определени длъжностните лица, които могат да прилагат ПАМ по чл.106
и чл.106а от Закона за автомобилните превози и Заповед №111/01.04.2022 г., с която
Иван Милев е преназначен на длъжност Началник отдел считано от 01.04.2022 г. за
срок до 1 година.
Така посоченото определяне на длъжностни лица по ЗДвП от
страна на директора на ОД на МВР Пловдив, съдът намира за надлежно направени,
поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
От
доказателствата по делото, съдът счита, че се установява липса на допустимост
на жалбата по отношение на принудителни административни мерки по чл.106а, ал.1,
т.1, б. „А“ от ЗАП, а именно временно спиране от движение на автомобил
„Мерцедес Спринтер“ с рег. Е ***до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца. Това е така, тъй като жалбоподателят няма право на оспорване на
същата. По своята същност правото на оспорване е публично
субективно потестативно право, което се осъществява по съдебен ред и се
изразява в признатата възможност чрез едностранно волеизявление да се
предизвика правна промяна. Пораждащият правото на оспорване юридически факт е
посочен в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България
(КРБ) и доуточнен в чл. 147, ал. 1 АПК. Цитираната конституционна разпоредба
прогласява, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат. Конституционният съд (КС), тълкувайки
понятието "засягане", в своето решение № 21 от 26.10.1995 г.,
постановено по конституционно дело № 18/1995 г. приема, че такова има, когато
са нарушени или застрашени права или законни интереси на съответните граждани
и/или юридически лица. Еднопосочна е практиката на КС, че засягането следва да
е лично, като интересът и правата следва да принадлежат на лицето, което се
квалифицира като "засегнато" от конкретното властническо
волеизявление. Изводът за наличието на пряк и личен правен интерес от оспорването
е предпоставен от определени качества на правния субект и от естеството на
правоотношението, в което същият се намира, като преценката винаги е конкретна. Във връзка с
изложеното и в контекста на възникналия правен спор, водачът на провереното МПС
не представлява лице, засегнато от издадения индивидуален административен акт,
в частта, в която е наложена ПАМ на основание чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗАвП – "Временно спиране от движение на моторно превозно
средство, с което се извършва превоз на пътници и товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността със срок до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца". Това е така, по следните съображения: Наложената ПАМ
на основание чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвП е насочена не към
извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и
адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът
на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало
основание за приемане на акт с подобен правен резултат. В този смисъл и правен
интерес от оспорването на това волеизявление има собственикът на МПС, както и
всяко лице, явяващо се държател или ползвател на вещта на годно правно
основание. В случай като настоящия, когато собственикът и извършителят на
нарушението са два различни правни субектa и по делото липсват доказателства,
индикиращи евентуалната обвързаност помежду им по силата на някакъв вид гражданско,
в т. ч. трудово или друг вид правоотношение, жалбата на втория, по аргумент от
чл. 159, т. 4 АПК, се явява недопустима. Следва да се има предвид, че
собственик на вещта е трето лице – К. А. Р., като липсват данни че същият е
предоставил на правно основание автомобила на А.К.Р.. От друга страна, близката
родствена връзка между двамата /баща и син/ не е основание да се приеме, че
синът е активно процесуално легитимиран да оспори наложената ПАМ. С оглед на
това и съдът счита, че подадената жалба в тази и част е недопустима.
Що се касае до оспорената ПАМ по чл. чл.106а,
ал.1, т.4, б. „Б“ от ЗАП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача до отстраняване на нарушението, но за не
повече от година, то жалбата се явява основателна. Макар издадената ЗППАМ
да е издадена от компетентно лице и в изискуемата от закона форма, то се
констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, което е основание за отмяната и в тази част. На първо място в
обстоятелствената част на оспорената ЗППАМ се сочи, че нарушението е установено
от лице, което не фигурира в съставения АУАН – сочи се лицето Александър
Георгиев Пирков, а това лице не е нито актосъставител на сочения за взет
предвид АУАН № 00135 от 09.02.2023 г., нито е свидетел по АУАН. От материалите
по делото се установява, че актосъставител е лицето Димитър Стоянов Димитров, а
свидетел е Кристиян Георгиев Василев, но нито едно от тези лица не е сочено
като лицето, което е констатирало поведението на А.К.Р., което според настоящия
съдебен състав ограничава правото на защита на жалбоподателят. Дори обаче да се
приеме, че посочването на коректния АУАН като номер е достатъчно да се охрани
правото на защита, при издаването на оспорената ЗППАМ е допуснато още
по-съществено нарушение, което се изразява в грешен субект спрямо когото е
приложена ПАМ. Това е така, тъй като в диспозитивната част на оспорения
индивидуален административен акт се сочи, че временно се отнема СУМПС на лицето
Виктор Радков Кушлев, а не на лицето спрямо което е съставен АУАН - А.К.Р..
Тази грешка по отношение на субекта спрямо, когото се прилага ПАМ е такава,
която не може да бъде санирана при съдебен контрол, поради което само това е
достатъчно да се приеме, че следва в тази си част оспорената ЗППАМ да бъде
отменена.
Този извод не се променя от обстоятелството, че от
материалите по административната преписка би могло да се направи извод, че АУАН
е редовно съставен.
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от жалбоподателят за присъждане на разноски по делото, като видно от
доказателствата са направени такива в размер на общо 850 лева, от които 50 лева
държавна такса и 800 лева адвокатски хонорар. Заплатеният такъв е под определения минимален
по чл.8, ал.2 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради
което няма как да бъде редуциран. С оглед на това ще следва да се осъди
учреждението, към което ответната страна се числи да заплати сторените по
делото разноски. По отношение на заплатената държавна такса обаче следва да се
приеме, че следва да се уважи искането за 10 лева, тъй като именно толкова е
дължимата държавна такса за обжалване на оспорения ИАА от физическо лице, а
останалата сума до 50 лева е надвнесена и жалбоподателят може да поиска
възстановяването и от Административен съд Благоевград, по чиято сметка е
надвнесена сумата от 40 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.159 т.4 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на А.К.Р., чрез адв.В.И.
срещу Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-549 от 10.02.2023 г., издадена от
Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Благоевград към ИА
„Автомобилна администрация“, в частта, с която е приложена принудителна
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. „А“ от ЗАП, а именно временно
спиране от движение на автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. ***до отсраняване на нарушението като
недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на А.К.Р., чрез адв.В.И. срещу Заповед за
прилагане на ПАМ №РД-14-549 от 10.02.2023 г., издадена от Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр.Благоевград към ИА „Автомобилна
администрация“, в частта, с която е приложена принудителна административна
мярка по принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „Б“ от
ЗАП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача до отсраняване на нарушението, но за не повече от година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
да заплати на А.К.Р. направените по делото разноски в размер на 810 лева.
Решението не е окончателно и подлежи
на обжалване на пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му в частта, в която жалбата е разгледана по същество, а в частта
в която жалбата е оставена без разглеждане същото има характера на определение
за прекратяване и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: