Решение по дело №3/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………

гр. София, 16.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

     мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 3 по описа на съда за 2021 година.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска С.Ц.М., срещу решение № 184782 от 26.08.2020 г. по гр.д. № 5433/2020 г. на СРС, 88 състав в частта, с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответникът С.Ц.М. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 2766,33 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 181389, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 282,78 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2019 г., върху главницата по т. 1; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 3,50 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.03.2018 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55232/2019 г. на СРС, 88 състав, както и в частта, с която ответникът С.Ц.М. е осъдена да плати на дружеството съдебни разноски. Твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради недоказаност на ищцовите претенции, както и поради погасяването им по давност. Иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете. Не претендира присъждане на разноски по делото.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. Ж.Г., се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ, за уважаване на иска за сумата 481,43 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., от ищеца, топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължило да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената на същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Т.С.“ ЕАД. Ответникът С.Ц.М. е собственик на процесния имот, видно от представения и неоспорен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93 от 10.09.1999 г. по описа нотариус Р.Д.рег. № 274 НК, и видно от удостоверение за идентичност на административен адрес, според което ул. „*****“, блок Е, ул. „*****“, блок 44 и ж.к. „*****, намиращи се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, са адреси на една и съща жилищна сграда. Няма данни в исковия период друго лице да е било титуляр на вещното право на ползване на имота или да е бил ползвател на облигационно основание, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този смисъл, неоснователно е възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, че не се е намирал в договорни отношения с ищеца. В подкрепа на този извод е и сключеното между страните споразумение от 02.02.2018 г. за начин на погасяване на задължения на С.Ц.М. към топлопреносното предприятие, за процесното топлоснабдено жилище.

В спорния период (01.07.2017 г. - 30.04.2018 г.) са действали общите условия, публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът – ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период, на топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява нейната стойност – 2766,33 лв. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че от отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Т.С.“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания. Разликата е разпределяна между всички потребители от сградата в режим на етажна собственост за отопление на имота, за сградна инсталация, за битово горещо водоснабдяване. Общият топломер, монтиран в абонатната станция в процесния период е преминавал метрологични проверки. В процесния апартамент има три броя радиатори с монтирани разпределители на топлинна енергия. За процесния период абонатът не е осигурил достъп до имота. Начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон е изчислено, от фирмата за дялово разпределение, реалното потребление на топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената и дължимата сума. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Горното налага извод за дължимост от ответника по иска на сумата 2766,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ж.к. „*****, аб. № 181389, за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018г.

Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ, за уважаване на иска за сумата 3,50 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.03.2018 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение.

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост,  услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

В случая, видно от протокол от 01.10.2001 г. от общото събрание на етажните собственици, за извършване на услугата дялово разпределение е избрано дружеството „Б.Б.“ ООД, а видно от договор № 775/30.10.2001 г. етажната собственост на вх. В и вх. Г на сградата, намираща се в гр. София, ж.к. „*****, е възложила на „Б.Б.“ ООД монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция; обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия; месечно или междинно отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон; изготвяне на изравнителни сметки след приключване на годишното отчитане. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Т.С.“ ЕАД.

С оглед горното и предвид обстоятелството, че със заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че „Б.Б.“ ООД е извършвало дяловото разпределение за имота в съответствие с методиката и нормативната уредба, и предвид обстоятелството, че със заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че цената на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. - 30.04.2018 г. възлиза на 3,50 лв., искът е основателен.

Налице са предпоставките на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за уважаване на акцесорния иск за присъждане на сумата 282,78 лв. обезщетение за забавено плащане, за периода 15.09.2018 г. - 17.09.2019 г., на главницата, представляваща цена на доставена топлинна енергия – забавено изпълнение на парично задължение в посочения период и установен размер на обезщетението.

В този период между страните са действали ОУ от 2016 г., според чл. 33, ал. 4 от които продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени. За посочения период е потребена топлинна енергия на стойност 2766,33 лв. За забавено плащане на тази главницата се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 282,78 лв., поради което искът следва да бъде уважен за посочената сума.

Възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземанията на ищеца, е неоснователно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.09.2019 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок не е изтекъл нито за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018 г., нито за вземанията цена на услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2018 г. - 30.04.2018 г., нито за вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане на първата главница за периода 15.09.2018 г. - 17.09.2019 г.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваните части, включително в частта за разноските.

По отношение на разноските, направени пред настоящата инстанция, съдът намира, че на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. От името на същото във въззивното производство са били предприети процесуални действия, единствено по подаване на отговор на въззивната жалба, без обаче в него да са изразени мотивирани становища, касаещи основателността на въззивната жалба, и по подаване на молба за разглеждане на делото в отсъствие на процесуален представител на дружеството, за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Дружеството не е било представлявано в проведеното по делото открито съдебно заседание.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 184782 от 26.08.2020 г. по гр.д. № 5433/2020 г. на СРС, 88 състав, в частта с която е признато за установено, по реда на чл. 422 ГПК, в отношенията между страните, че ответникът С.Ц.М. дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 2766,33 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.07.2017 г. - 30.04.2018 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 181389, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 282,78 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.09.2019 г., върху главницата по т. 1; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата 3,50 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.03.2018 г. - 30.04.2018 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55232/2019 г. на СРС, 88 състав, както, както и в частта за разноските.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на при участието на „Б.“ ООД (с предишно наименование „Б.Б.“ ООД), с ЕИК *****, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

         2.