Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 10.12.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добрички
районен съд, Гражданско отделение, Втори състав, в открито съдебно заседание на
десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретаря Геновева Димитрова разгледа гр. дело № 4034 по описа на
съда за 2019г., докладвано от съдията и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК (съдебна делба),
във фазата по допускането.
Образувано е
по повод искова молба на Е.А.Ц. ЕГН **********,***, А.Л.Ж.
ЕГН ********** и П.Е.Ц. ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** чрез адвокат
В. К., с която против П.Г.Т. ЕГН **********, Г.Г.Т. ЕГН **********,*** и Д.Г.М. ЕГН ********** ***, е
предявен иск за делба на недвижим имот: Жилище – апартамент със застроена площ
от 70,91 кв.м., с идентификатор 72624.623.552.1.47, находящо
се в град Д., бул. „***“ № ***, вх.**, ет. ***, ап. ****, ведно с прилежащото
му избено помещение № 7 със застроена площ от 10,47 кв.м., ведно с припадащите
се идеални части от правото на строеж, равняващо се на 48,21 кв.м. от цялото
място с площ от 1366 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
72624.623.552.1.48; 72624.623.552.1.29; под обекта 72624.623.552.1.44; над
обекта няма, по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005г.,
придобит от страните по наследство от Г.Ц.П. и П.Д.П..
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици по наследяване от Г.Ц.П.
и П.Д.П.на недвижимия имот, който не
могат да поделят доброволно.
Ответниците П.Г.Т. и Д.Г.М.
не представят отговор.
Ответникът Г.Г.Т., чрез особен представител,
изразява становище за постановяване на решение съобразно събраните по делото
доказателства като съдът вземе предвид момента на откриване на наследството
като определящ за кръга на наследниците.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
представения по делото договор за продажба от 21.09.1968г., неоспорен в хода на
производството, е видно, че Г. Ц. П. е закупил недвижим имот, съставляващ
съгласно удостоверение 94Г-00-644/28.12.2015г. за идентичност на имот, издадено
от Община град Д., самостоятелен обект – жилище в сграда с идентификатор
72624.623.552.1.47, с адрес в град Д., бул. „****“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.
****, състоящо се от дневна, спалня, кухня, баня-клозет, антре, със застроена
площ от 70,91 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 7 със застроена
площ от 10,47 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж,
равняващо се на 48,21 кв.м. от цялото място с площ от 1366 кв.м. Не е спорно по
делото, че към датата на придобиване на имота Г.Ц.П. е бил в брак с П. Д. П.,
сключен съгласно съставен акт за граждански брак № 79 от 1950г., по данни от
семейния регистър на град Добрич от 1946г. /така писмо от Община Добрич на л.
74 от делото/. Г. Ц. П. е починал на ***., а П.Д.П.– на ***., според приетите
по делото удостоверения за наследници.
Съгласно чл. 13 от СК от
1968г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. По силата на чл. 103 от СК от 1968г. (отм.) правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени
бракове, какъвто е сключеният през 1950г. граждански брак между Г.Ц.П. и П.Д.П..
Към датата на смъртта на Г.Ц.П. – ***г., е бил в сила Семейният кодекс от
1985г., съгласно чл. 19 вр. пар.
4 от ПЗР от който, също вещите и правата върху вещи,
както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това, на чие
име са придобити, при презумиране от ал. 3 на
чл. 19 на съвместния принос. С оглед тази нормативна уредба, придобитият през
1968г. недвижим имот е принадлежал към имуществената общност, възникнала от
сключения между Г.Ц.П. и П.Д.П.граждански брак. Последният е прекратен със
смъртта на Г.Ц.П. на ***г., съгласно чл. 26, ал. 1
от СК от 1985г. при равенство в дяловете на съпрузите от придобитото през време
на брака имущество /така чл. 27 от СК от 1985г./.
От събраните по делото
писмени доказателства – удостоверения за наследници № 11-03-781/12.08.2020г.,
издадени от Община Добрич; писмо № 11-03-781#2/12.08.2020г.
от Община Добрич; удостоверение за раждане от ***г***, район Лозенец; решение
по гр.д.№ 82/1999г. на КРС; препис от личен регистрационен картон на Е. С. Ц. и
съобразно правилата за наследяване по закон, регламентирани от разпоредбите на
глава втора на Закона за наследството и последиците от допуснатото пълно
осиновяване по чл. 61, ал.
2 от СК от 1985г. /отм./ и сега действащия чл. 101, ал. 1 от СК от 2009г., се установяват правата на съсобствениците към настоящия
момент.
При откриване на
наследството на Г.Ц.П. на 26.07.1991г. призовани към наследяване са: съпругата
му П.Д.П.; дъщерите му Д.Г.М. и Ж. Г.Т. и синът му Е. Г.Ц.. По правилото на чл. 27 от СК
от 1985г. с прекратяването на съпружеската общност преживялата съпруга притежава
½ ид. част от имота на лично основание, а
останалата ½ ид. част е наследена в равни
дялове от четиримата наследници на Г.Ц.П. – съпругата и трите деца с права за
всеки от тях по 1/8 ид. част от имота. Така към
26.07.1991г. имотът е съсобствен между П.Д.П., Д.Г.М.,
Ж. Г.Т. и Е. Г.Ц. с права
съответно от 5/8 ид. части за съпругата и по 1/8 ид. части за трите деца.
След смъртта на Е. Г.Ц., настъпила на 20.12.1993г., неговите права в съсобствеността
в обем от 1/8 ид. част са преминали по равно към тримата му наследници
по закон – Е.А.Ц. /съпруга/, А.Л.Ж. /дъщеря с наследствени права преди
допуснатото осиновяване на 28.04.1999г./ и П.Е.Ц. /син/, като всеки от тях е
придобил по 1/24 ид. част от имота.
След смъртта на Ж. Г.Т.,
настъпила на 06.10.1995г., нейните права в съсобствеността в обем от 1/8 са
преминали по равно към четиримата й наследници по закон – Г.
П. Т. /съпруг/, Г.Г.Т. /син/, П.Г.Т. /дъщеря/ и Д. Г.Т.,
като всеки от тях е придобил по 1/32 ид. част от
имота. Починалият на ***г. Г.П.Т. е наследен от трите си деца Г.Г.Т., П.Г.Т. и Д. Г.Т. по равно /с по 1/96 ид. част/. След смъртта на Д. Г.Т. на 07.08.2015г. правата
му в съсобствеността от общо 4/96 ид. части са
преминали към неговите брат и сестра Г.Г.Т. и П.Г.Т.
по равно. Така последните двама са придобили по 1/16 ид.
част от недвижимия имот от наследството на Г.Ц.П..
П.Д.П.е починала на
02.10.2018г. Призованите към наследяване по закон на нейните права в обем от
5/8 ид. части към момента на откриване на
наследството лица са: Д.Г.М. /дъщеря/ с дял от 10/48
ид. части; заместилите по правилото на чл. 10, ал. 1
от ЗН починалата на ****г. нейна дъщеря Ж.Г.Т. – Г.Г.Т.
и П.Г.Т., всеки с дял от 5/48 ид. части; заместилия
по правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗН починалия на ***г. неин син Е. Г.Ц. – П.Е.Ц.,
с дял от 10/48 ид. части. Наследствени права за
дъщерята на Е. Г.Ц. – А.Л.Ж., не са възникнали, защото към датата на откриване
на наследството на П.Д.П.вече е било допуснато пълното й осиновяване. С решение
от 13.04.1999г. по гр.д.№ 82/1999г. на КРС, влязло в сила на 28.04.1999г. /в
тази връзка и отбелязването в личния регистрационен картон на Е. Г.Ц./, е
допуснато пълно осиновяване на А. Е. Ц. /дъщеря на Емил Г.Ц./ при условията на
чл. 61 вр. чл. 63 от СК /не се спори, видно е също от
липсващото отразяване в ЛРК на Е. Ц. и имената на ищеца П.Е.Ц., че допуснатото
негово пълно осиновяване е прекратено преди откриване на наследството; правата
на този ищец в съсобствеността не са оспорени по делото/. Поставя се въпросът
замества ли по правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗН осиновеното на 28.04.1999г. дете
своя рожден баща, починал на 20.12.1993г., преди откриване на наследството на неговата
майка П. П. на ***г. С решение № 95/28.06.2016г. по гр.д.№ 703/2016г. на ВКС, III г.о. е прието, че допуснато след смъртта на родител пълно осиновяване на дете не рефлектира
върху имуществените права, придобити от детето по наследство от починалия
родител. Тези съображения са относими към наследствените
права на осиновеното дете от рождения му баща, защото те са възникнали преди
допуснатото осиновяване и те са съобразени при обсъждането на кръга на
призованите към наследяване към датата на смъртта на Е. Г.Ц. - 20.12.1993г. Настоящият случай по отношение наследяването на П.Д.П.е по-различен. Според действащия ЗН наследяването по закон по права линия се основава на
родствената връзка между наследодател и низходящ, респ. възходящ наследник. Кои
лица се призовават към наследяване се преценява към момента на откриване на
наследството, в случая към 02.10.2018г. – това
са дъщерята Д.Г.М. и по право на заместване низходящите на другите две деца на наследодателката – Ж. Г.Т. /Г.Г.Т.
и П.Г.Т./ и Е. Г.Ц.. Към датата 02.10.2018г.
дъщерята на Е. Г.Ц. – А., вече е осиновена /на 28.04.1999г./ при условията на
пълно осиновяване, т.е. не е сред кръга на неговите низходящи. Последиците на пълното
осиновяване, уредени от чл. 61, ал. 2 от СК от 1985г. /отм./ и сега действащия
чл. 101, ал. 1 от СК от 2009г., са възникване на права и задължения като между
роднини по произход между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и
неговите роднини и прекратяване правата и задълженията между осиновения и
неговите низходящи и роднините му по произход. Последица от допускането на
пълно осиновяване е също възникването на взаимни наследствени права между осиновения
и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини по отношение на
наследства, открити след допускане на пълното осиновяване, съответно
невъзникването на наследствени права между осиновения и неговите низходящи и
роднините по произход по отношение на такива наследства. Не се прекратяват след
пълното осиновяване само онези имуществени права на детето, възникнали от
отношенията по произход, които вече са се породили към момента на допускането
му. След допускането на пълното осиновяване обаче такива права от връзката по
произход за осиновения не могат да се породят. Затова за ищцата А.Л.Ж. не
възникват права по наследяване по право на заместване на Е. Г.Ц. от
наследството на починалата след него П.Д.П.. По правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗН Е. Ц. се замества в наследяването от сина си П.Е.Ц..
Така към настоящия момент
правата на съсобствениците /определени в обикновена дроб с най-малък
знаменател/ са следните: Д.Г.М. притежава 8/24 ид.
части от имота; Г.Г.Т. и П.Г.Т. притежават по 4/24 ид. части; Е.А.Ц. притежава 1/24 ид.
част; А.Л.Ж. притежава 1/24 ид. част и П.Е.Ц.
притежава 6/24 ид. части от имота.
Следователно между страните е налице
съсобственост, която подлежи на прекратяване чрез съдебна делба, която следва
да бъде допусната при посочените по-горе квоти.
На назначения на ответника Г.Г.Т. особен представител адвокат Л.В.-Т. следва да бъде
изплатено възнаграждение в размер на 420 лева от внесения от ищците депозит.
Водим от изложеното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
следния недвижим имот: Жилище – апартамент със застроена площ от 70,91 кв.м., с идентификатор 72624.623.552.1.47, находящо се в град Д., бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 7 със застроена площ от
10,47 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от правото на строеж,
равняващо се на 48,21 кв.м. от цялото място с площ от 1366 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж 72624.623.552.1.48; 72624.623.552.1.29; под
обекта 72624.623.552.1.44; над обекта няма, по кадастралната карта на града,
одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005г., между съделители и при права в съсобствеността: Д.Г.М. ЕГН ********** *** – 8/24 ид. части;
Г.Г.Т. ЕГН **********,*** – 4/24 ид. части;
П.Г.Т. ЕГН ********** *** – 4/24 ид. части; Е.А.Ц. ЕГН **********,*** – 1/24 ид. част;
А.Л.Ж. ЕГН ********** *** – 1/24 ид. част и П.Е.Ц. ЕГН ********** *** – 6/24 ид. части.
Да се изплати на адвокат Л.В.-Т.,
назначена за особен представител на ответника Г.Г.Т.,
възнаграждение в размер на 420 лева от внесения от ищците депозит.
Решението
по допускане на делбата може да се обжалва
с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: