О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1281
гр.Плевен, 03.07.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІІ-ри състав, в
закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 702/2019 г. по описа на Административен съд
– Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Койнаре, обл. Плевен, ул.“Петър Симеонов“ № 34, чрез адв.И.А. и
адв. Д.Д. ***, срещу решение № 105/28.05.2019 г. на Директор на ТД на НАП- В.
Търново, с посочено правно основание чл.266 от ДОПК.
С жалбата е направено особено искане, а
именно да се постанови спиране на изпълнително дело № 1506/2016 г. или
изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на
НАП- В.Търново- М. Т.
С определение № 1181/18.06.2019 г. съдията- докладчик
е оставил без движение подадената жалба и е указал на жалбоподателя да уточни
направеното особено искане.
С молба
вх. рег. № 3268/26.06.2019г. особеното искане е уточнено, като жалбоподателят е
посочил, че искането е за спиране действията по принудителното изпълнение.
Съдът намира, че особеното искане е
неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК
"Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на
действията на публичния изпълнител пред Изпълнителния директор на АДВ и
съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично
правомощия на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре
изпълнението (изпълнителното дело), респ. обжалваните действия на публичния
изпълнител. В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по
административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако
е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е
насочено принудителното изпълнение, като тези самостоятелни права следва да
бъдат установени с писмени доказателства, приложени към жалбата. Безспорно,
жалбоподателят не е трето лице по смисъла на закона, а длъжник по цитираното
по-горе изпълнително дело. В чл. 222 от ДОПК са регламентирани правомощията на
публичния изпълнител с разпореждане да спре принудителното изпълнение в
следните случаи: 1. поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на
настойник или попечител; 2. при
повикването му на учебен сбор - до завършването му; 3. при смърт на длъжника -
до приемане на наследството; 4. други случаи, предвидени в закона. Такива
основания за спиране не се твърдят от страната, поискала спирането и не са
налице основания съдът да го постанови. Доколкото нормите, съдържащи се в ДОПК,
са специални, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 297 от АПК,
уреждаща производството по жалба срещу постановленията, действията и
бездействията на органите по изпълнението и по-конкретно на нейната ал. 4,
предвиждаща, че подаването на жалбата не спира изпълнението, но съдът може да
го спре до разрешаването й. Следва да се посочи, че в АПК не е предвидено
задължително обжалване на действията на органа по изпълнението по
административен ред, за разлика от ДОПК. Съгласно § 2 от ПЗР на ДОПК, нормите
на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т. е. само доколкото в този кодекс не е
предвидено друго, респ. за неуредените случаи. При наличието на разпоредбата на
чл. 266, ал. 4 от ДОПК, в която е уреден случаят на спиране на действията по
принудителното изпълнение, а именно - само при подадена жалба от трети лица със
самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение и при липсата на изрично овластяване на съда да спре обжалваните
действия по собствена преценка до приключване на производството по обжалването
им, направеното искане е неоснователно. Освен това следва да се посочи, че,
както ДОПК, така и АПК не предвиждат
процедура и основания за обжалване и съответно спиране на бъдещи и
евентуални действия по изпълнението, което само по себе си е достатъчно
основание искането да бъде отхвърлено.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ направеното особено искане за
спиране действията по принудително изпълнение по изпълнително дело 1506/2016 г.
или изпълнително дело № *********/2016 г. по описа на публичен изпълнител при
ТД на НАП- В. Търново- М. Т.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен
съд в 7 – дневен срок от съобщението .
СЪДИЯ : /п/