№ 1861
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110147215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „******************
срещу „***************** за осъждане ответника да заплати сумата от
250.46лв., представляваща регресно вземане по заплатено застрахователно
обезщетение по щета № ************, ведно със законната лихва от
12.08.2021г. до изплащане на вземането.
„****************** твърди, че е застраховател на л.а. Форд Фокус рег.
№ ********** по полица № ***********, като на 30.09.2020г. в
гр.*********************** – водач на застрахованото по застраховка ГО
МПС – Форд Транзит, рег.№ **************, поради отваряне на
необезопасена врата нанася увреждания на л.а. Форд Фокус, за което бил
съставен протокол за ПТП от 30.09.2020г. При ищеца била образувана щета
№ ************, по която била заплатена сумата от 238.72лв. на доверен
сервиз, ремонтирал застрахованото МПС, като за ликвидационни нужди била
определена стойност от 11.74лв. Отправена била регресна покана от
26.11.2020г. за сумата от 250.46лв., но с писмо от 22.02.2021г. ответникът
отказал плащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника „*****************, в който се оспорва иска по основание и
размер, защото от ДКПП за щетата – вредите били настъпили при отваряне на
вратата на л.а. Форд Транзит от течение, което представлявало случайно
събитие, което не било покрит риск, доколкото липсвало виновно поведение
от застрахования при ответника водач.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 411, ал.1 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.45, ищецът
следва да докаже: наличието на действително застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца, по
силата на което да е заплатена сума от 238.72лв. във връзка с отстраняването
на вреди по застрахованото МПС; предпоставките на фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД - т. е., противоправно деяние на шофьора на л.а, застрахован при
ответника, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът
на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а
в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е
да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и всички релевирани от
него възражения – за наличие на случайно събитие.
С приетия за окончателен доклад е обявено за безспорно, че ищецът е
застраховател по имуществена застраховка „КАСКО“ на л.а. Форд Фокус рег.
№ ********** по полица № ***********, че ответникът е застраховател по
застраховка Гражданска отговорност на МПС – Форд Транзит, рег.№
**************. Че по повод ПТП от 30.09.2020г. при ищеца била
образувана щета № ************, по която била заплатена сумата от
238.72лв. на доверен сервиз, ремонтирал застрахованото МПС, като за
ликвидационни нужди била определена стойност от 11.74лв. Отправена била
регресна покана от 26.11.2020г. за сумата от 250.46лв., но с писмо от
22.02.2021г. ответникът отказал плащане. Размерът на причинените вреди на
2
л.а. Форд Фокус рег.№ ********** са в размер на 238.72лв.
Предвид заявената позиция на страните, спорът по делото се
концентрира в това: начинът на причиняване на вредите касае ли случайно
събитие, представлява ли покрит риск, съответно може ли за него да отговаря
застрахователя по гражданската отговорност.
Съгласно приетите общи условия за застраховка за МПС Каско
„Престиж“ (л.15 и сл.), в Глава III са посочени покрити рискове, като в частта
„Покрити рискове“ са включени в чл.6.1, б. „е“ удар на паркинг – увреждане
на застрахованото МПС в паркирано състояние от МПС, от което съдът
приема за доказано, че процесното увреждане на процесния автомобил касае
покрит риск.
По делото са приети като доказателства преписката по образувана щета
№ ************, към която са представени: Двустранен констативен
протокол от 30.09.2020г., в която е описано, че между Превозно средство А
(рег.№ **********) и Превозно средство Б (******) е реализирано ПТП, като
в схема (Скица поле *******), в която е описано, че врата на Превозно
средство А се отворила и ударила предна лява част на Превозно средство Б,
като в Поле № 14 е описана забележка „От течение вратата се отвори и
одраска паркирания автомобил“. В Поле № 11 са описани видими щети по
Превозно средство „Б“, а именно одраскана предна лява врата.
По делото е разпитан св. С.Ф., от разпита на която се установява, че е
собственик на л.а. Форд Фокус, който бил паркиран срещу гаража му в
************** на улицата, като зад и пред неговия автомобил имало
паркирани и други автомобили. Отивайки към колата си св.Ф. видял, че
поради силен вятър и не достатъчна дистанция вратата на спрял до л.а.
микробус се отваря, замята и удря предна и задна лява врата на собствения му
автомобил. Микробусът се занимавал с извозване на хартиените отпадъци от
супермаркетите, които се намирали в непосредствена близост и бил спрян
така, че препречвал пътното платно. Шофьорите на микробуса приели, че са
виновни и бил съставен двустранен протокол за ПТП (л.6 по делото), като
св.Ф. потвърждава, че той е съставил протокола и подписът на водач на
Превозно средство Б е негов.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
3
установява, че 30.09.2020г. около 11:30ч. т.а. Форд Транзит, рег.№
**************, спира за престой на ул. „********** за извършване на
товаро-разтоварителни дейности, като под въздействието на порив на вятъра,
задна дясна товарна врата на т.а. Форд Транзит, се отваря и удря паркирания
л.а. Форд Фокус. Вещото лице дава заключение, че щетите по л.а. Форд
Фокус, отразени в описа на застрахователя - ищец се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
От съвкупния анализ на цитираните по-горе доказателства съдът приема,
че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на
ПТП по отношение на увредените части. Това е така, защото водачът на
застрахованото при ответника МПС не е изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, както изисква чл.20,
ал.1 ЗДвП без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, съгласно изискванията на чл.95, ал.1 ЗДвП. Това се
установява от събраните по делото гласни доказателствени средства на св. Ф.,
че микробусът бил спрян така, че препречвал пътното платно и че поради
недостатъчната дистанция и вследствие на силен вятър вратата на микробуса
се отваря, замята и удря предна и задна лява врата на собствения му
автомобил, с което нанася имуществени вреди, които показния съответстват и
на приетото заключение на вещото лице по приетата САТЕ. Съдът приема, че
делинквентът носи отговорност, поради неполагане на достатъчна грижа по
обезопасяване на вратата, доколкото наличието на силен вятър е обективен
факт. Отделно от това, независимо дали вратата се е отворила поради намеса
на вятър, същата или не е била плътно затворена или се е отворила поради
техническа неизправност, в който случай е налице деликт извършен при
бездействие - неизпълнение на задължението му да поддържа вещта в
технически изправно състояние (задължението за което следва от чл.139, ал.1,
т.1 ЗДвП) или неизпълнение на задължението му при оставяне на превозното
средство при престой или паркиране и отваряне на вратата да се увери, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението
(задължението за което следва от чл.95, ал.1 ЗДвП). По тези съображение
съдът приема, че не е налице случайно събитие, а произшествието е
осъществено от водача на товарния автомобил поради бездействие. Налице е
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, осъществен от водача на застрахованото при
ответника МПС, поради което и намира иска за изцяло основателен.
4
По разноските:
С правно на разноски разполага ищеца, който е доказал сторени разноски
в размер на 270лв. за свидетел, 200лв. за САТЕ, 50лв. за д.т., както и
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на
100лв, или общо следва да му се присъдят разноски в размер на 620лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД „**************“
******, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр.***************, да заплати на „******************, ЕИК: ***********,
гр.********************, сумата от 250.46лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по полица № ************, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****************, със
седалище и адрес на управление: гр.***************, да заплати на
„******************, ЕИК: ***********, гр.********************,
разноски по делото в размер на 620лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5