Решение по дело №1249/2020 на Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

 

№ 260341 /11.10.2021 година, град Пещера

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пещерският районен съд, Четвърти граждански състав,

на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година,

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Милуш Цветанов      

секретар: Евелина Генинска

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 1249 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р.Д.Х. срещу „РАПТЕКС“ ЕООД, с която се претендира осъждане на ответника, като неин бивш работодател, да й заплати обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ - в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето от 1 месец, в което е останала без работа, след като я е уволнил поради намаляване обема на работа.

Твърденията на ищцата са, че за времето от 21.01.2019г. до 04.03.2020г. по силата на сключен с ответника трудов договор № 42/17.01.0219г. заемала длъжността шивач в производствен цех в гр. Брацигово. На 05.03.2020г. трудовото й правоотношение било прекратено със заповед  № 037/05.03.2020г., на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа. Въпреки че останала без работа повече от месец след това – не й било изплатено полагащото й се съгласно чл. 222, ал.1 от КТ обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, макар в самата заповед за прекратяване на правоотношението да има такова указание. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати посоченото обезщетение в размер (изменен в съдебно заседание) на 524,83 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

На ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и  приложенията на основание чл.50, ал.4 (и ал.2) от ГПК. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК не е постъпил отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложения по делото трудов договор (№ 42/17.01.0219г.) се установява, че от 21.01.2019г. страните са се намирали в трудово правоотношение.

От съдържанието на Заповед  (№ 037/05.03.2020г.) на ответника-работодател се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 05.03.2020г. на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ – намаляване обема на работа. От приложеното към исковата молба заверено ксерокопие от трудовата книжка на ищцата се установява, че към датата на завеждане на иска в документа няма вписвания на други трудови правоотношения, освен това с ответника, от което следва, че тя е останала без работа повече от 1 месец от уволнението си. Следователно за ищцата е възникнало правото по чл. 222, ал.1 от КТ – да получи обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, в което е останала без работа, но за не повече от 1 месец.

Видно от приложените от ответника и приети като доказателство по делото разчетно-платежни ведомости на дружеството за месеците февруари, март и април 2020г. – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата основаната й месечна заплата е била в размер 610 лв., като е получавала и 4,8 % върху тази сума – за придобит трудов стаж и професионален опит (клас). Така, и съгласно приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното й трудово възнаграждение е възлизал на 639,28 лв., след приспадане от който на съответните осигуровки (ДОО) и данъци (по арг. от чл. 24, ал.1, т.8 от ЗДДФЛ) полагащото се на ищцата обезщетение съгласно чл. 222, ал.1 от КТ е в размер на 524,83 лв.

Според анализираните в съдебно-счетоводната експертиза (л.26 от делото) разчетно-платежни ведомости - за месец март и април 2020г. ищцата се е подписала за изплатени й обезщетения – по чл. 222, ал.1 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ, като обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ е начислено в документите в по-висок размер от реално дължимия.

От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-почеркова експертиза обаче, се установява, че подписите във ведомостите, поставени срещу името на ищцата за съответните суми, категорично не са положени от нея, което и самата тя твърди. Ето защо, тъй като не се доказва претендираното от Р.Д.Х. обезщетение да й е било изплатено, а са налице всички останали предпоставки съобразно чл. 222, ал.1 от КТ за дължимостта му в претендирания от нея размер – искът  следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се полагат претендираните от нея деловодни разноски. Същите са посочени в представен списък - 150 лв. за адвокатско възнаграждение, като реалното им извършване се установява от приложения договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че са изцяло изплатени в брой.

С оглед уважаването на иска – на основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ответникът следва да плати в полза на съда дължимата държавна такса по този иск, която съгласно чл. 1 от ТДТ по ГПК  възлиза на 50 лв., както и направените разноски за изготвените по делото съдебно-счетоводна експертиза – 185 лв., и за съдебно-почеркова експертиза – 483 лв.

Така мотивиран съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Раптекс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ №33А, да заплати на Р.Д.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 524,83 лева – обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума - от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Раптекс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ №33А, да заплати на Р.Д.Х. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 150 лева – направени от ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, „Раптекс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ №33А, да заплати по сметка на РС-Пещера сумата от 718 лева – деловодни разноски, от които: 50 лева – държавна такса и 185 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза и 483 лв. – възнаграждение на вещо лице за изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от 14.10.2021 г.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: