МОТИВИ: Подсъдимият А.С.К. е предаден на съд затова,
че при условията на продължавано
престъпление в периода от 10.12.2007 г. до 13.05.2011 г. в качеството на
управляващ и представляващ ЕТ „Д.-А.К." с БИК ********в ТД на НАП -
В.Търново, офис Ловеч чрез посредственото извършителство на Д.Б.М., ЕГН **********,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в 15
/петнайсет/ месечни СД по ЗДДС както следва:
-потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№ 11000916998/10.12.2007 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.ноември 2007 г., като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 1101,43 лв,. при реално дължим ДДС за внасяне
в размер на 898,57 лв. поради липса на реална доставка по фактура
№296/29.11.2007г. с доставчик „САД" ЕООД и приспадане на неследващ се
данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000938426/12.11.2008г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2008 г., като
декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 657,09 лв., при реално
дължим още ДДС за внасяне в размер на 2000 лв./общо дължим ДДС в размер на
2657,09лв./, поради липса на реална доставка по фактура №48/10.10.2008г. с
доставчик „ИТТ Австрия" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит
по същата фактура
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№ 11000942509/12.01.2009 г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.декември 2008 г., като
декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 400,44 лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 639,56 лв., поради липса на реална
доставка по фактура №119/29.12.2008г. с доставчик „ИТТ Австрия" ЕООД и
приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“ с вх.№11000954369/11.06.2009 г., подадена
по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.май 2009 г., като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 18,70 лв., при реално дължим още ДДС за внасяне в
размер на 1000 лв./общо дължим ДДС в размер на 1018,70лв./ поради липса на
реална доставка по фактура №161/15.05.2009 г. с доставчик „Венто България"
ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата фактура
-потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№ 11000963687/13.10.2009 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.септември 2009 г., като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 23,52 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 800
лв./общо дължим ДДС в размер на 823,52лв./ поради липса на реална доставка
по фактура №119/25.09.2009 г. с доставчик ЕТ „Семола“ и приспадане на неследващ
се данъчен кредит по същата фактура
-потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№11000965858/12.11.2009 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.октомври 2009 г., като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 44,49 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2000
лв./общо дължим ДДС в размер на 2044,49лв./ поради липса на реална доставка по
фактура №8/30.10.2009г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М. Г.“ и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№ 11000969254/14.12.2009 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.ноември 2009 г., като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 49,59 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 5200
лв./общо дължим ДДС в размер на 5249,59лв./ поради липса на реална доставка по
фактури № 20 / 27.11.2009г. и № 24 / 30.11.2009 г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г.“
и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№11000971197/13.01.2010 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.декември 2009 г., като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне“ в размер
на 24,71 лв,. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2970 лв./общо
дължим ДДС в размер на 2994,71лв./ поради липса на реална доставка по фактура
№46/28.12.2009г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г.“ и приспадане на неследващ се
данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх. № 11000987725 / 12.08.2010 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.юли 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне“ в размер на
23,73 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 6200 лв./общо дължим
ДДС в размер на 6223,73лв./ поради липса на реална доставка по фактура № 217 / 15.07.2010г.
с доставчик „Венто България“ ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит
по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№11000993112/13.10.201 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.септември 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 86,78 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 4858,94
лв. /общо дължим ДДС в размер на 4945,72 лв./ поради липса на реална доставка
за услуги по фактури № 4441 / 04.08.2010 г., № 4456 / 07.08.2010г., № 4463 / 09.08.2010
г., № 4495 / 20.08.2010г., № ********* / 01.09.2010г.,
№ 4446 / 05.09.2010 г., и № 4537 / 28.09.2010г.
с доставчик „Мобилтел“ ЕАД и приспадане на неследващ се данъчен кредит по
същите фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх. № 11001000394 /13.01.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.декември 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 16,63 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в
размер на 4103,99 лв./общо дължим ДДС в размер на 4120,62лв./ поради липса на
реална доставка за услуги по фактури №114/27.12.2010г., №115/27.12.2010
г., №117/29.12.2010 г. и №120/29.12.2010г. с доставчик
„Интерпласт 2005“ ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите
фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№11001002311/10.02.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.януари 2011 г., като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 111,89 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2899,84
лв./общо дължим ДДС в размер на 3011,73лв./ поради липса на реална доставка за
услуги по фактури №122/31.01.2011 г., №127/31.01.2011г. и №126/31.01.2011г. с
доставчик „Интерпласт 2005“ ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит по
същите фактури
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“ с вх.№11001005898/14.03.2011г., подадена
по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.февруари 2011 г. като декларирал
в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 402,67 лв. при реално
дължим ДДС за внасяне в размер на 1140,33 лв. поради липса на реална доставка
за услуга по фактура №123/31.01.2011г. с доставчик „Интерпласт 2005“ ЕООД и
приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№11001007629/12.04.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.март 2011 г., като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване"
в размер на 928,76 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3897,91 лв.
поради липса на реална доставка за услуги по фактури №284/30.03.2011г.,
№285/30.03.2011г. и №283/30.03.2011г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и
приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.“
с вх.№11001010487/13.05.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.април 2011г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в
размер на 16,56 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3583,44 лв.
поради липса на реална доставка за услуги по фактури № 209 / 14.04.2011г., № 210
/ 14.04.2011г. и № 211 / 14.04.2011г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и
приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури, като общият размер
на недекларираните данъчни задължения по ЗДДС по посочените месечни периоди
след приспадане на реално внесените задължения е в размер на 42 292.58
лева, представляващи особено големи размери - престъпление по чл. 255, ал. З във връзка с ал.1, т. 2, пр. 1 и т.7 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
бе предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от ТД на НАП гр. Велико
Търново обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 42 292.58
(четиридесет и две хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет и осем
стотинки) лева, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането 10.12.2007 година. ТД на НАП гр. Велико Търново бе конституиран
като граждански ищец, представляван от гл. юрисконсулт П.С..
Делото бе разгледано по глава двадесет и
седма Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по
реда на чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
В съдебно заседание представителят на ОП
Ловеч излага, че фактическата обстановка по делото е тази, която е описана в
обвинителния акт и правната квалификация на престъплението е по чл. 255, ал. 3 във
връзка с ал. 1, т.2, пр. 1 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал 1 от НК, тъй като е
налице продължавана престъпна дейност. Сочи, че процесния период е за 15
месечни справки декларации, като за всеки месечен период е описан подробно
какво е декларирано, какво реално е следвало да бъде декларирано и разликата,
представляваща недекларирано данъчно задължение.
Посочва, че подсъдимият е неосъждан, за
престъплението законодателя е предвидил по ал. 3 на чл. 255 НК наказание лишаване от свобода от 3 до 8
години и конфискация на част или на цялото имуществото, налице са добри
характеристични данни, съдействал е в хода на разследването, поради което съдът
първоначално следва да определи наказание в размер на минимално предвидено от
закона 3 години, съответно с 5 годишен изпитателен срок, като наказанието
лишаване от свобода следва да се редуцира, с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие.
Счита, че по този начин ще се изпълнят целите
на наказанието.
Заема становище, че следва да се уважи в
пълен размер предявения граждански иск, тъй като е основателен.
Процесуалният представител на подсъдимия –
адв. К. - посочва, че подзащитният й е признал изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил
да не се събират доказателства за тези факти. Налага довод, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства : оказал е пълно съдействие на
досъдебните органи, признава вината си, има критично отношение към извършеното,
не е осъждан, има семейство, което се
нуждае от неговите грижи, деянието е извършено, поради непознаване на данъчните
закони, изцяло е разчитал на своята счетоводителка, от която е приемал съвети,
дори не е знаел, че за това деяние се предвижда
и наказателна отговорност, поради което моли да се определи наказание
при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, в размер една година и половина, което да се
намали с 1/3 и да се отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от 3 години.
Счита, че така определеното наказание ще
изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Излага, че е неоснователен предявения
граждански иск, тъй като има влезли в сила ревизионни актове, по които
Държавата си търси своите вземания.
Подсъдимият в съдебно заседание призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства, като моли за по – леко наказание.
Настоящата
инстанция, като съобрази направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.
371, т. 2 НПК и събраните на досъдебното производство доказателства, намира за
установено следното :
С Решение
№377/14.04.2006 г. по ф.д.№185/2006г. на Окръжен съд - Ловеч е вписано ЕТ „Д.-А.К.“, с предмет на дейност
дървопреработване, мебелно производство, покупка на дървен материал и продажба
на готови мебелни изделия.
ЕТ „Д.-А.К.“ се
управлявало и представлявало от подсъдимия А.С.К., с адрес на управление с. ***********.
ЕТ имал регистрация
в Търговския регистър от 04.07.2008г. и регистрация по ЗДДС от 27.02.2007 г. в
ТД на НАП, офис Ловеч.
ЕТ „Д.-А.К.“ счетоводно
е обслужвано от св. Д.Б.М., която до 2016 год. заедно със съпруга си чрез ЕТ „ДМД Консулт - М.Б.“
предоставяли счетоводни услуги на различни фирми.
Св. М. от месец май
2006 г. била упълномощена от подсъдимия К., като управител на ЕТ „Д.-А.К.“ да
го представлява пред данъчните органи, да предава и подписва документи,
свързани с фирмата му. Тя подавала месечните справки декларации по ЗДДС,
дневниците за покупки и продажби, както и други документи, свързани с дейността
на ЕТ, като упълномощено лице, съответно и с електронен подпис.
Отношенията между подсъдимия
и св. М. се основавали на посоченото
пълномощно и заявлението за подаване на документи по електронен път и
ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице.
В края на всеки
месец подсъдимият А.К. носел всички
фактури за покупки и продажби на св. Д. М., която трябвало да ги включи в
съответните дневници и да изготви месечната СД по ЗДДС до 14-то число на
следващия месец. След като ги обработвала счетоводно, тя му се обаждала, за да
му каже какъв е крайният резултат по месечната справка, т. е каква сума трябва
да внася. Имало случаи, при които подсъдимият казвал, че сумата за внасяне не
го устройвала, след което й носел допълнително фактури за покупки, с които се
намалявало задължението му по ДДС за внасяне.
Св. М. знаела, че
фирмата на подсъдимия К. се занимава с дървопреработване и покупка на дървен
материал, но не може да каже дали сделките по всички фактури, които й били
давани, са реални. В хода на двете данъчни ревизии /л.51-л.91,т.2/ била
извършена корекция на декларирания резултат в месечните СД по ЗДДС, с оглед
липсата на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по
получени доставки от няколко фирми. Данъчните ревизии по ЗДДС обхващали периода
от 27.02.2007 г. до 31.12.2009 г. /л.52,т.2/ и от 01.01.2010 г. до 30.04.2011г.
/л.84, т.2 и т.5/. Двата ревизионни акта не са били обжалвани от обв.К. и са
влезли в сила /л.14,т.1/.
Фирма
„САД"-ЕООД била регистрирана през 2003г. в ОС - Плевен /ф.д.№145/2003
г.-л.13,т.1/. В периода до 2008 г. включително като предприятие била продадена
няколко пъти. Последните двама собственици на търговското дружество били
свидетелите В.Н.Н./л.59-л.64,т. 13/ и Т.М.А./л.46-л.52,т.13/. В показанията си
и двамата заявяват, че не знаят какви сделки е имало дружеството, с кои фирми,
както и реални ли са били. В хода на разследването разбрали, че са упълномощили
св. М.Д.А.да представлява фирмата пред данъчните и други административни органи,
като подава данъчни декларации и други
отчетни документи /л.133, л.157,т.13/. Те не познават подсъдимия К. и не знаят
нищо за неговата фирма.
Към месец ноември
2007 г. св. А. бил едноличен собственик и управител на „САД“ ЕООД /л.13,т.1/.
През месец февруари 2008 г. на св. Т. А.била прехвърлена фирма „Интернешънъл Трансфер оф
Техноложи Австрия" „ИТТ Австрия" ЕООД /л.12, т.1, л.1-л.8, т.15/,
като за придобиването на това дружество го убедил отново М.А..Т.А. заявява, че
не разполага с никакви документи, свързани с тези фирми, на които формално се
води собственик. Той не знае дали са развивали търговска дейност, от кого са
издавани фактури и други счетоводни документи, с кои дружества са имали
търговски взаимоотношения, реални ли са били сделките.
През 2008 г. била регистрирана и вписана в
Търговския регистър фирма ЕТ „Семола - А.С.", представлявана от А.В.С.
/л.200-л.206,т.12/. В показанията си свидетелят посочва, че действията и подготовката
на документите за регистрацията на тази фирма били извършени от св.М.А., с
когото се познавали от деца. Към момента на извършване на регистрацията на
фирмата св.С. бил наркозависим, не е имал нито финансови или други възможности
да развива собствен бизнес, няма никакви познания за организация и ръководство
на каквато и да е търговска дейност. А. му казал, че управител на фирмата ще
бъде той, а С. само ще се води собственик. Това се потвърждава от приложеното
пълномощно, заверено нотариално на 19.06.2008 г. /л.212,т.12/. Св. С. не знае
дали регистрираната на негово име фирма е развивала някаква дейност, сключвани
ли са сделки и с кого. Той не познава К. и не знае нищо за фирмата му.
През месец юни 2009 г. била регистрирана и
вписана в Търговския регистър фирма ЕТ „Ем Ел Джи-М. Г.", представлявана
от М.. Г. /л.1, т.16/. Регистрацията на фирмата и подготовката на документите
на практика била извършена от св. М.А., с когото го запознал негов познат
/л.26-л.29,т. 16/. Г. имал нужда от пари. А. му обяснил, че бил бизнесмен, имал
няколко фирми и му трябвала друга, която да не е на негово име и да работи. Той
обещал, че ще му дава пари от фирмата, но не посочил нито сума, нито периодичност
на плащането.Св. М. Г.дълго време употребявал различни наркотици, нямал понятие
от данъчни закони, както и умения да създава и ръководи бизнес. Той никога не е
имал каквито и да е документи, свързани с тази фирма, не знае сключвани ли са
сделки, с кои търговци, не познава К. и не е чувал нищо за фирмата му.
В разпита си като свидетел, М.А. заявява, че
не знае къде точно е бил цеха на К., срещали са се в гр. Плевен, продавал му
дървен материал, но не може да каже как е транспортиран и от къде е добит. По
отношение действията му като пълномощник на „САД" ЕООД, ЕТ „Семола —А.С."
и ЕТ „ЕМ Ел Джи - М.Г." е заявил, че се възползва от правото си по чл.121
ал.1 от НПК, тъй като с показанията си би могъл да се уличи в извършване на
престъпление.
Св. Р.Т.Х.бил едноличен собственик и
управител на „Венто България" ЕООД /л.1, л.16-л.19, л.24л.26,т.18/. Той познава подсъдимия А.К. и в
показанията си е заявил, че е продал машина за екобрикети по фактура от
15.07.2010 г. /л.128,т.2/ на К., която
не си спомня от кого е била закупена. Свидетелят е посочил, че не пази никакви
документи от фирмата си, от 2010 г. - 2011г. е спрял да работи с „Венто
България" ЕООД, тъй като имал проблеми с данъчните органи. Св. Х. не може
да си спомни дали е продал на К. мотокар по фактура от 15.05.2009 г.
/л.174,т.4/ за сумата 6000 лв. с ДДС, към която е приложен и касов бон. От
писмо изх.№ 1424-00-1749/21.06.2019 г. /л.32-л.35,т.18/ се установява, че
„Венто България" ЕООД не е имало регистрирано фискално устройство, нито
документи за регистрация на ЕКАФП /л.36,т.18/. В хода на данъчната ревизия
двете фактури са представени в копие от К..
Св.С.Н.Н.в периода
2010 г.-2011 г. била собственик и управител на „Интерпласт 2005" ЕООД
/л.56-л.57,л.62-л.69,т.19/. Тя е родена в гр.Тетевен, имала роднини в този
регион и се запознала случайно с К., когато била на гости при роднините си.
Представляваното от нея дружество имало трайно изградени търговски
взаимоотношения с „Вайс профил" - една от големите фирми, производители на
профили и готова дограма. При срещата си със св.Н., подсъдимият й направил
голяма поръчка за дограма и винкел, като й дал размерите на вратите и
прозорците. Той й обяснил, че имал цех и трябвало да сменя дограмата, както и
да извършва допълнителни СМР. Казал й, че не може да плати цялата сума на един
път, а на няколко пъти, като за тези плащания искал да му бъдат издавани
фактури. К. се разбрал с Н. поетапно да бъде изработвана дограмата, като той ще
идвал до гр.София със собствен транспорт да я взема, а след това ще си я
монтира сам. В процеса на изпълнение на договора, подсъдимият не бил коректен. Той
получил от Н. първата група фактури, които не заплатил изцяло, а за останалата
част от поръчката й казал, че си намерил друга фирма и няма да вземе дограмата.
Това се случило, след като вече били издадени фактурите, по които ЕТ „Д.-А.К."
бил получател. В показанията си свидетелката посочва, че К. е искал само да
получи въпросните фактури без реално да са заплатени и доставени материалите по
тях /л.68-л.69,т.19/. По тази причина тези фактури не са били отразени в
счетоводството на фирмата й, тъй като подсъдимият й казал, че няма да отрази
при него ако „Интерпласт 2005" издаде кредитни известия по тези фактури. С
това търговските отношения между тях приключили без извършване на реална
доставка.
От писма
№10757/28.05.19 г./л.53,т. 19/ и №1219118.06.19г. /л.55,т. 19/ на „А1
България"-ЕАД в периода от 01.09.2010 г. до 30.09.2010 г. и в периода от
04.08.2010 г. до 20.08.2010 г. не са издавани фактури на ЕТ „Д.-А.К." за
ползвани от него услуги на оператора.
На досъдебното
производство е назначена съдебно-счетоводната експертиза на л.90 - л.100,т.1.
Тази фактическа
обстановка се установява от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл. 371, т. 2 НПК, което кореспондира на събраните на досъдебното производство
гласни, писмени и веществени
доказателства.
Настоящата инстанция прие, че А.С.К. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.
255, ал. З във връзка с ал.1, т. 2, пр. 1 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на продължавано престъпление в периода от 10.12.2007 г.
до 13.05.2011 г. в качеството на управляващ и представляващ ЕТ „Д.-А.К." с
ЕИК ********в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч, чрез посредственото
извършителство на Д.Б.М., ЕГН **********, избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения по ЗДДС в 15 /петнайсет/ месечни СД по ЗДДС както следва:
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№ 11000916998/10.12.2007 г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.ноември 2007 г. като
декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 1101,43 лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 898,57 лв. поради липса на реална
доставка по фактура №296/29.11.2007г. с доставчик „САД" ЕООД и приспадане
на неследващ се данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000938426/12.11.2008 г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2008 г. като
декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 657,09 лв. при реално
дължим още ДДС за внасяне в размер на 2000 лв./общо дължим ДДС в размер на
2657,09лв./ поради липса на реална доставка по фактура №48/10.10.2008 г. с
доставчик „ИТТ Австрия" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит
по същата фактура;
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№ 11000942509/12.01.2009 г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.декември 2008 г. като
декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 400,44 лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 639,56 лв. поради липса на реална
доставка по фактура №119/29.12.2008 г. с доставчик „ИТТ Австрия" ЕООД и
приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000954369/11.06.2009 г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.май 2009 г. като
декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 18,70 лв. при реално
дължим още ДДС за внасяне в размер на 1000 лв./общо дължим ДДС в размер на
1018,70лв./ поради липса на реална доставка по фактура №161/15.05.2009 г. с
доставчик „Венто България" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен
кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№ 11000963687/13.10.2009 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.септември 2009 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 23,52 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 800
лв./общо дължим ДДС в размер на 823,52лв./ поради липса на реална доставка
по фактура №119/25.09.2009 г. с доставчик ЕТ „Семола" и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000965858/12.11.2009 г., подадена по реда на
чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2009г. като декларирал в раздел В
„ДДС за внасяне" в размер на 44,49 лв. при реално дължим още ДДС за
внасяне в размер на 2000 лв./общо дължим ДДС в размер на 2044,49 лв./ поради
липса на реална доставка по фактура №8/30.10.2009 г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г."
и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№ 11000969254/14.12.2009 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.ноември 2009 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 49,59 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 5200
лв./общо дължим ДДС в размер на 5249,59 лв./ поради липса на реална доставка по
фактури №20/27.11.2009г. и №24/30.11.2009 г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г."
и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11000971197/13.01.2010 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.декември 2009 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 24,71 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2970
лв./общо дължим ДДС в размер на 2994,71лв./ поради липса на реална доставка по
фактура №46/28.12.2009г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г." и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11000987725/12.08.2010 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.юли 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер
на 23,73 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 6200 лв./общо
дължим ДДС в размер на 6223,73лв./ поради липса на реална доставка по фактура
№217/15.07.2010г. с доставчик „Венто България" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11000993112/13Л0.2010 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.септември 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 86,78 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 4858,94
лв./общо дължим ДДС в размер на 4945,72 лв./ поради липса на реална доставка за
услуги по фактури № 4441 / 04.08.2010 г., № 4456 / 07.08.2010 г., № 4463 / 09.08.2010
г., № 4495 / 20.08.2010 г., № ********* / 01.09.2010
г., № 4446 / 05.09.2010 г., и № 4537 / 28.09.2010
г. с доставчик „Мобилтел" ЕАД и приспадане на неследващ се данъчен кредит
по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11001000394/13.01.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.декември 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 16,63 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 4103,99
лв./общо дължим ДДС в размер на 4120,62 лв./ поради липса на реална доставка за
услуги по фактури №114/27.12.2010 г., №115/27.12.2010 г., №117/29.12.2010
г. и №120/29.12.2010 г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11001002311/10.02.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.януари 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 111,89 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2899,84
лв./общо дължим ДДС в размер на 3011,73 лв./ поради липса на реална доставка за
услуги по фактури №122/31.01.2011 г., №127/31.01.2011 г. и №126/31.01.2011 г. с
доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен
кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11001005898/14.03.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.февруари 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 402,67 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 1140,33 лв. поради липса на реална доставка за услуга по фактура
№123/31.01.2011 г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11001007629/12.04.2011 г., подадена по реда на
чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.март 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС
за възстановяване" в размер на 928,76 лв. при реално дължим ДДС за внасяне
в размер на 3897,91 лв. поради липса на реална доставка за услуги по фактури
№284/30.03.2011 г., №285/30.03.2011 г. и №283/30.03.2011 г. с доставчик
„Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит по
същите фактури;
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11001010487/13.05.2011 г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.април 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване"
в размер на 16,56 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3583,44 лв.
поради липса на реална доставка за услуги по фактури №209/14.04.2011 г.,
№210/14.04.2011 г. и №211/14.04.2011 г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД
и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури като общият
размер на недекларираните данъчни задължения по ЗДДС по посочените месечни
периоди след приспадане на реално внесените задължения е в размер на 42 292,58
лева, представляващи особено големи размери.
От обективна страна
деянието е осъществено от подсъдимият чрез действие, като при условията на
продължавано престъпление в периода от 10.12.2007 г. до 13.05.2011 г., в
качеството на управляващ и представляващ ЕТ „Д.-А.К.", с ЕИК *********, в ТД на
НАП - В.Търново, офис Ловеч, чрез посредственото извършителство на Д.Б.М.,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в 15
/петнайсет/ месечни СД. В посочените справки декларации подсъдимият е потвърдил
неистина. СД са подавани по реда на чл. 125 от ЗДДС, като подсъдимият е декларирал в
раздел ДДС за възстановяване други размери, а не реално дължимите за внасяне,
поради липса на реална доставка по фактури с конкретни доставчици и приспадане
на неследващ се данъчен кредит по същите фактури като общият размер на
недекларираните данъчни задължения по ЗДДС по посочените месечни периоди след
приспадане на реално внесените задължения е в размер на 42 292,58 лева,
представляващи особено големи размери.
Това се установява
от показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство,
приобщените писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по
стоково икономическата експертиза. Гласните, писмените и веществените
доказателства кореспондират на направеното самопризнание от подсъдимия по реда
на чл. 371, т. 2 НПК и установеното при извършените насрещни проверки в хода на
двете данъчни ревизии и отразеното в ревизионните доклади - непредставяне на
исканите фактури от контрагентите на ревизирания търговец, липса на
представител на посочения адрес. Тъй като не са налице доказателства за извършени реални доставки от
посочените по-горе седем дружества, в хода на двете данъчни ревизии са
начислени задължения по ЗДДС, различни от декларираните в месечните СД. От
констатациите на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите, с
които К. е искал да докаже доставка на стока или услуга от посочените по-горе
седем търговски дружества са включени в дневниците за покупки и съответните
месечни СД по ЗДДС. Включването на тези фактури в дневниците за покупки, без да
е налице действителност на сделката, води до липсата на правно основание по чл.
68 ал.1 от ЗДДС за упражняване правото на данъчен кредит. ЕТ е упражнил това
право неправомерно, с което е избягнато установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС. С оглед констатациите и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /л.90-л.100,т.1/ за данъчните периоди от
м.ноември 2007г. до м.април 2011 г. след
приспадане на декларираното данъчно задължение по ДДС и реално дължимото поради
липса на доставки от седемте дружества, както и с оглед показанията на
разпитаните свидетели, инкриминираната дейност по отделните данъчни периоди е
както следва:
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000916998/10.12.2007г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.ноември 2007г. като
декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 1101,43 лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 898,57 лв. поради липса на реална доставка
по фактура №296/29.11.2007г. с доставчик „САД" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000938426/12.11.2008г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2008г. като
декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на 657,09 лв. при реално
дължим още ДДС за внасяне в размер на 2000 лв./общо дължим ДДС в размер на
2657,09лв./ поради липса на реална доставка по фактура №48/10.10.2008г. с доставчик
„ИТТ Австрия" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата
фактура
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000942509/12.01.2009г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.декември 2008г. като декларирал
в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 400,44 лв. при реално
дължим ДДС за внасяне в размер на 639,56 лв. поради липса на реална доставка по
фактура №119/29.12.2008г. с доставчик „ИТТ Австрия" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11000954369/11.06.2009г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.май 2009г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер
на 18,70 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 1000 лв./общо
дължим ДДС в размер на 1018,70лв./ поради липса на реална доставка по фактура
№161/15.05.2009г. с доставчик „Венто България" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№ 11000963687/13.Ю.2009г., подадена по реда на чл.125
от ЗДДС за данъчен период м.септември 2009г. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 23,52 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер
на 800 лв./общо дължим ДДС в размер на 823,52лв./ поради липса на реална
доставка по фактура №119/25.09.2009г. с доставчик ЕТ „Семола" и приспадане
на неследващ се данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по
ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000965858/12.11.2009г„ подадена по реда на
чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2009г. като декларирал в раздел В
„ДДС за внасяне" в размер на 44,49 лв. при реално дължим още ДДС за
внасяне в размер на 2000 лв./общо дължим ДДС в размер на 2044,49лв./ поради
липса на реална доставка по фактура №8/30.10.2009г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г."
и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11000969254/14.12.2009г„ подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.ноември 2009г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 49,59 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 5200
лв./общо дължим ДДС в размер на 5249,59лв./ поради липса на реална доставка по
фактури №20/27.11.2009г. и №24/30.11.2009г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г."
и приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№ 11000971197/13.01.2010., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.декември 2009г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 24,71 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2970
лв./общо дължим ДДС в размер на 2994,71лв./ поради липса на реална доставка по
фактура №46/28.12.2009г. с доставчик ЕТ„Ем Ел Джи-М.Г." и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11000987725/12.08.2010г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.юли 20Юг. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в размер на
23,73 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 6200 лв./общо дължим
ДДС в размер на 6223,73лв./ поради липса на реална доставка по фактура №217/15.07.201
Or. с доставчик „Венто България“ ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11000993112/13.10.2010г., подадена по реда на чл.125
от ЗДДС за данъчен период м.септември 20 Юг. като декларирал в раздел В „ДДС за
внасяне" в размер на 86,78 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер
на 4858,94 лв./общо дължим ДДС в размер на 4945,72лв./ поради липса на реална
доставка за услуги по фактури № 4441 / 04.08.2010г., № 4456 / 07.08.2010г., № 4463
/ 09.08.2010г., № 4495 / 20.08.2010г., № ********* / 01.09.2010г., № 4446 / 05.09.2010г.,
и № 4537 / 28.09.2010г. с доставчик „Мобилтел" ЕАД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същите фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11001000394 13.01.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.декември 2010 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 16,63 лв. при реално дължим още ДЦС за внасяне в размер на 4103,99
лв./общо дължим ДДС в размер на 4120,62лв./ поради липса на реална доставка за
услуги по фактури № 114 / 27.12.2010г., № 115 / 27.12.2010г., № 117 / 29.12.2010г.
и № 120 / 29.12.2010г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същите фактури
- потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх.№11001002311/10.02.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен
период м.януари 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за внасяне" в
размер на 111,89 лв. при реално дължим още ДДС за внасяне в размер на 2899,84
лв./общо дължим ДДС в размер на 3011,73лв./ поради липса на реална доставка за
услуги по фактури № 122 / 31.01.2011г., № 127 / 31.01.2011г. и № 126 / 31.01.2011г.
с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на неследващ се данъчен
кредит по същите фактури -потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К."
с вх. № 11001005898 / 14.03.2011г., подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м.февруари 2011 г. като декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" в размер на 402,67 лв. при реално дължим ДДС за внасяне в
размер на 1140,33 лв. поради липса на реална доставка за услуга по фактура
№123/31.01.2011г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същата фактура -потвърдил неистина в СД по ЗДДС
на ЕТ „Д.-А.К." с вх. № 11001007629 / 12.04.2011г., подадена по реда на
чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.март 20Иг. като декларирал в раздел В „ДДС
за възстановяване" в размер на 928,76 лв. при реално дължим ДДС за внасяне
в размер на 3897,91 лв. поради липса на реална доставка за услуги по фактури № 284
/ 30.03.2011г., № 285 / 30.03.2011г. и № 283 / 30.03.2011г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и
приспадане на неследващ се данъчен кредит по същите фактури
- потвърдил
неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К." с вх.№11001010487/13.05.2011г.,
подадена по реда на чл.125 от ЗДДС за данъчен период м.април 2011г. като
декларирал в раздел В „ДДС за възстановяване" в размер на 16,56 лв. при
реално дължим ДДС за внасяне в размер на 3583,44 лв. поради липса на реална
доставка за услуги по фактури №209/14.04.2011г., №210/14.04.2011г. и
№211/14.04.2011г. с доставчик „Интерпласт 2005" ЕООД и приспадане на
неследващ се данъчен кредит по същите фактури. Общият размер на укритите
данъчни задължения по ЗДДС за тези 15 /петнайсет/ данъчни декларации след
приспадане на реално внесените данъчни задължения са на стойност 42 292. 58
лева.
Деянието е квалифицирано
като престъпление по чл. 255, ал. З НК, тъй като се касае до особено големи
размери по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. По делото е установено, че общият
размер на укритите данъчни задължения по ЗДДС за тези 15 /петнайсет/ справки декларации,
след приспадане на реално внесените данъчни задължения, са на стойност
42 292. 58 лева и надхвърлят сумата 12 000. 00 лева.
Деянието е
квалифицирано по чл. 255, ал. З във връзка с ал.1, т. 2, пр. 1 и т.7 НК, тъй
като К. при осъществяването му е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС в 15 /петнайсет/ месечни СД по ЗДДС, като е потвърдил
неистина в посочените справки декларации и е приспаднал неследващ данъчен
кредит. Подсъдимият е потвърдил неистина в СД по ЗДДС на ЕТ „Д.-А.К.",
подробно описани по вх. номер и дата, подадени по реда на чл.125 от ЗДДС за
конкретните данъчни периоди, като е декларирал в раздел В „ДДС за
възстановяване" едни суми, при реално дължим ДДС за внасяне в размер на други
суми, поради липса на реална доставка за услуги по посочените фактури, подробно
описани по вх. номер, дата и доставчик, и е приспаднал неследващ се данъчен
кредит по същите фактури.
Деянието е
квалифицирано по чл. 255, ал. З във връзка с ал.1, т. 2, пр. 1 и т.7 във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е извършено от подсъдимия при условията на
продължавано престъпление в периода от 10.12.2007 г. до 13.05.2011 г. в
качеството на управляващ и представляващ ЕТ „Д.-А.К.", с ЕИК *********, в
ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч чрез посредственото извършителство на Д.Б.М..
Налице са повече от две деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав
на престъпление, извършени са пред непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Престъплението е
извършено от К. чрез посредственото извършителство на св. Д.Б.М., която е
подавала месечните СД по ЗДДС в инкриминирания период без да е знаела какви са
били действителните сделки на едноличния търговец по доставките от седемте
търговски дружества. К. съзнателно е
предоставял описаните по-горе фактури за доставка на счетоводителката си, за да
бъдат отразени в дневниците за покупки, което е водело до намаляване на
действително дължимия ДДС за внасяне независимо от факта, че е липсвало
основание за приспадане на данъчен кредит по тях.
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът призна А.С.К. за
виновен и го осъди, като на основание чл.255, ал.З, във вр. с ал.1, т.2, предл.1 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл. 372, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му определи наказание
лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години и намали така определеното
наказание с една трета или А.С.К. следва да изтърпи
наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години.
В НК за
престъплението по чл.255, ал.З, във вр. с ал.1, т.2, предл.1 и т.7 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание от 3 до 8 години лишаване от свобода.
Съдът наложи на подсъдимия наказание от 3 години лишаване от свобода, при
смекчаващи вината обстоятелства, като съобрази като отекчаващо обстоятелство от
една страна високата обществена опасност на деянието, с оглед броя на деянията
и предмета на престъплението, а от друга страна съобрази като смекчаващи вината
обстоятелства : чистото му съдебно минало, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство и признаването на вината, добрите характеристични
данни и наличието на заболяване /пенсионер по болест/. Така определеното
наказание от 3 години лишаване от свобода, съдът в съответствие с разпоредбата
на чл. 372, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК, намали с една трета
или А.С.К. следва да изтърпи
наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години.
Неоснователно е
становището на защитата, че наказание следва да се определи при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, в размер на една година
и половина лишаване от свобода, което да се намали с 1/3. Адв. К. се позовава
на : оказано пълно съдействие на
досъдебните органи от подсъдимия, признава вината си, има критично отношение
към извършеното, не е осъждан, има
семейство, което се нуждае от неговите грижи, деянието е извършено,
поради непознаване на данъчните закони, изцяло е разчитал на своята
счетоводителка, от която е приемал съвети, дори не е знаел, че за това деяние
се предвижда и наказателна отговорност.
Настоящата инстанция цени като смекчаващи вината обстоятелства, сочените от
защитата - оказано пълно съдействие на
досъдебните органи от подсъдимия и признаване на вината, критично отношение към извършеното и чистото
му съдебно минало.
Непознаването на данъчните закони и
незнанието, че това деяние е престъпление, не са извинителни обстоятелства,
поради което не следва да се ценят от съда като смекчаващи обстоятелства.
По делото съдът установи отекчаващо вината
обстоятелство, а именно високата степен на обществена опасност на деянието,
поради което определи наказание в размер на минималния предвиден в закона,
което намали с една трета, с оглед реда, по който бе разгледано делото, и разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1 НК .
От събраните по делото доказателства, с оглед
високата обществена опасност на деянието и данните за личността на К., не може
да се направи извод, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко, каквото е изискването на чл. 55, ал. 1 НК.
Принципно следва да се посочи, че при
съкратено съдебно следствие, когато съдът констатира, че едновременно са налице
условията по ал. 1 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по –
благоприятен /чл. 58а, ал. 4 НК/. В този случай, съдът налага наказание на
подсъдимия при условията на чл. 58, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и
не го намаля допълнително с една трета, каквато е тезата на защитата.
Съдът на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание на А.С.К. в
размер на 2 /две/ години лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години от
влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че
така наложеното наказание на А.С.К. е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Съдът прие, че К. е
осъществил състава на непозволеното увреждане, като е налице пряка причинна
връзка между виновното му и противоправно поведение и настъпилия съставемерен
реултат – общия
размер на недекларираните данъчни задължения по ЗДДС по посочените месечни
периоди, след приспадане на реално внесените задължения, е в размер на
42 292.58 лева. Съдът осъди А.С.К.
да заплати на ТД на НАП гр. Велико Търново обезщетение за имуществени
вреди в размер на 42 292.58 (четиридесет и две хиляди двеста деветдесет и
два лева и петдесет и осем стотинки) лева, ведно със законната
лихва, считано от момента на увреждането 10.12.2007 година, както държавна такса в размер на сумата от 1 691.70
(хиляда шестстотин деветдесет и един лева и седемдесет стотинки) лева за
уважения иск за имуществени вреди по сметка на Окръжен съд – Ловеч. При
определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, съдът съобрази
заключението на вещото лице по стоково икономическата експертиза.
Неоснователно е становището на адв. К., че
предявения граждански иск е неоснователен, тъй като са налице влезли в сила
ревизионни актове. От доказателствата по досъдебното производство се
установява, че производството по събиране на данъчното задължение от данъчно
задълженото лице, т. е от подсъдимия, не е приключило и по него не е събрана
сума.
Съгласно ТР № 4/12.03.2016 г.
на ВКС „Основна предпоставка за допустимост на
гражданския иск е пострадалият, респ. ощетеното юридическо лице да е претърпял
вреда от престъплението. Вредата следва да бъде пряка и непосредствена
последица от деянието, предмет на обвинението. Разпоредбата
на чл. 84 от НПК очертава лицата, които
могат да предявят граждански иск в съдебното производство. Право да предяви
граждански иск за обезщетение има и държавата чрез министъра на финансите, ако
е претърпяла вреди от престъплението. Тя е процесуално легитимирана да встъпи
като равнопоставен субект и да се установи в процесуалното качество на
граждански ищец. Ревизионният акт по
правните си характеристики е индивидуален административен акт, издаден в
рамките на данъчното производство от компетентния орган по приходите в
приложение на съответните норми от данъчното законодателство. С влезлия в сила
ревизионен акт се предявява искане за изпълнение от данъчно задълженото лице на
установеното публичноправно задължение. Неговото основание е съществуващото по
силата на закона данъчно вземане на държавата. Предявеният
на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск от
държавата чрез министъра на финансите в наказателния процес представлява искане
да се присъди обезщетение за причинените от дееца имуществени вреди в резултат
на деянието, предмет на повдигнатото обвинение. Основанието на иска е деликтът,
какъвто характер има всяко резултатно престъпление. Следователно претенцията на държавата с
предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за
обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана
на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за
данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и
административно задължение. Затова
възможността държавата да предяви граждански иск в рамките на наказателното
производство е самостоятелен процесуален път за защита на права и законни
интереси от нарушението на въведената обща забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД. Той не се конкурира с
предвидения в специалното данъчно производство и единият не замества другия.
Позиция за автономност на наказателното и данъчното производство е възприета с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Доколкото вредата от данъчното престъпление
е фактически непостъпилата парична сума като дължим данък в бюджета на
държавата, при наличие на изпълнително производство, образувано въз основа на
влезлия в сила ревизионен акт, гражданският иск е принципно допустим. Съществено е обаче, че в крайна сметка
сумата, която се дължи като данъчно задължение, е същата, която се претендира и
от субекта на престъплението. И в двата случая тя постъпва в бюджета на
държавата. Ето защо при решаване на
въпроса за допустимост на гражданския иск следва да е ясно приключило ли е
производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице,
събрано ли е то и в какъв размер. Това се налага от общия правен принцип за
недопустимост на неоснователното обогатяване. Когато принудителното
производство по събиране на данъчното задължение (респ. производството по
несъстоятелност) не е приключило към момента на предявяване на иска по чл. 45 от ЗЗД в наказателния процес,
съдът трябва да прецени доколко разглеждането на гражданския иск ще затрудни
производството и ще доведе до неговото отлагане с оглед събирането на
доказателства за размера на платеното данъчно задължение. Приключилото производството по събиране на
данъчното задължение, при което данъчното задължение не е събрано изцяло,
обосновава правния интерес на държавата - положителна процесуална предпоставка
за допустимост, от предявяване на граждански иск срещу дееца на деликтно
основание по чл. 45 от ЗЗД. Евентуалната конкуренция между публичното и
частното вземане на държавата (вземане за данък и вземане от деликт) при един и
същи длъжник поради две различни изпълнителни основания е регламентирана в
ДОПК, който отдава подчертан приоритет на процеса за събиране на публичното
държавно вземане. Гаранция за предотвратяване на възможността държавата да
събере два пъти една и съща сума от длъжника в изпълнителното производство се
съдържа и в разпоредбата на чл. 458 от ГПК“.
Съгласно Решение № 144 от 5.07.2018 г. на ВКС по н. д.
№ 526/2018 г., I н. о., „При съобразяване на посочените обстоятелства, правилно
въззивният съд се е позовал на изяснените в т. 2 на ТР № 4/2016
г. на ОСНК по т. д. № 4/15 г. и е уважил допуснатия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, приемайки не само, че е
допустим, но и е основателен. По въпросите, касаещи деликта по чл. 45 от ЗЗД, въззивният съд
правилно се е позовал на изводите по влязлата в сила първоинстанционна присъда
в наказателно-осъдителната й част. В рамките на наказателното производство
безспорно установен е и размерът на причинените от непозволеното увреждане
имуществени вреди. Щом на Държавата са причинени имуществени вреди с
престъпление по чл. 255, ал. 3
от НК,
е допустимо деецът да носи гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД. В касационната
жалба неоснователно се поддържа, че пречка за удовлетворяването на
гражданско-правната претенция за непозволеното увреждане, е наличието на висящо
изпълнително производство. Както правилно е отбелязано във въззивния акт, с
позоваване на ТР № 4/2016 г. на
ОСНК,
когато данъчното задължение не е събрано, налице е правен интерес за държавата
да предяви граждански иск в наказателния процес. Основателността на същия не е
поставена в зависимост от висящността на изпълнителния процес, а от
обстоятелството дали в производството по събиране на данъчното задължение,
последното е събрано изцяло или отчасти. По делото еднозначно е установено, че
по неприключилото изпълнително производство не са постъпвали суми за събиране
на данъчното задължение, поради което не може да бъде споделена тезата на
защитата, че неправилно гражданския иск е бил приет за съвместно разглеждане и
незаконосъобразно същият е бил уважен“.
Съдът осъди А.С.К. с горе снетата
самоличност да заплати по сметката на ОД на МВР – Ловеч разноски за експертиза
в размер на 489.10 (четиристотин осемдесет и девет лева и десет стотинки) лева
и 5. 00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът постанови веществените доказателства: 2
(два) броя дневници за постъпили, преработени и експедирани дървени материали
за обект ЕТ „Д.-А.К.“***, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати на
ЕТ „Д.-А.К.“, представлявано от А.С.К..
Съдът постанови присъдата си по изложените
мотиви.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :