РЕШЕНИЕ
№ 1821
гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Д. П. Стоянов
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело №
20242120108577 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., кв. *** и А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
кв. ***, чрез адв. А. П. Т. и адв. П. С. С., със съдебен адрес: гр. Б., ***
/сградата на „ВиК“ЕАД/, ***, срещу Т. А. Н., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б.,
кв. ***, с която се претендира се осъждане на ответника да премахне две
постройки, отразени в КК и КР като самостоятелни обекти на собственост,
представляващи: 1. постройка с идентификатор ***, с площ от 30 кв.м., с
предназначение: гараж, брой етажи:1; 2. Постройка с идентификатор ***, с
площ от 19, с предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: един, и
двете с административен адрес: гр. Б., кв. *** , ул. ***. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства..
Твърди се в исковата молба, че ищците са братя, наследници на Д. Д. Г.,
ЕГН **********, починал на 10.12.2000г.
Сочи се, че с НА № ***, том ***, peг. № ***, нот.д. № ***г., Г. Н. Г. и Д.
Г. Н. са закупили урегулирано по ЗРП от 1932г. дворно място, находящо се в
тогавашното с. Л. /понастоящем кв. ***, Б./, представляващо парцел *** в кв.
*** по плана на с. Л. от 1932г., с площ на дворното място 2500 кв.м. и
граници: север-улица; запад- улица, изток парцел *** в кв. ***, юг- парцел ***
в кв. ***, при равни квоти.
С НА № ***, том ***, дело № *** от 27.05.1968г. Г. Н. Г. е прехвърлил
на наследодателя на ищците Д. Д. Г. правото на собственост върху закупената
от него с акта от 1944г. ½ ид.ч. от парцел *** в кв. *** по плана на Л..
1
Впоследствие, с два акта за дарение: Нотариален акт № ***, том ***,
дело № *** от 06.05.1970г. и Нотариален акт № ***, том ***, дело № *** от
06.05.1970г., наследодателят на ищците Д. Д. Г. е прехвърлил на всеки от тях
двамата по 500/2500 кв.м. ид.ч. от притежаваната от него половина от двора
или 1250/2500 кв.м. ид.ч.
Описани са квотите на съсобственост в имота, като изрично се сочи, че
описанието не е прецизно, но според ищеца, това не е необходимо условие за
предявяване на негаторния иск.
Сочи се, че имотът е претърпял последващи изменения, като по сега
действащия план са обособени три урегулирани поземлени имота: У*** в кв.
*** по плана на кв. Л..
Посочва се, че обособяването на три отделни УПИ не е било
придружено с ликвидирането на възникналата върху дворното място по плана
от 1932г. съсобственост, поради което съсобствеността в горепосочените
квоти се е запазила, независимо от настъпилите регулационни изменения.
Твърди се, че ищците са съсобственици в дворно място, представляващо
*** в кв.*** Л., което е отразено в КККР като ПИ с идентификатор *** с площ
от 1011 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10м./, с административен адрес
на поземления имот: гр. Б., кв. ***, ул. ***, и съседи: ***, с номер на
поземления имот по предходен план: ***, кв. ***, парцел ***, предишен
идентификатор- няма.
Посочва се, че ответникът живее и ползва съседното от юг дворно
място, а именно ПИ *** по КККР, което по сега действащия ПУППРЗ
съставлява *** в кв. *** по ПУП-ПРЗ на гр. Б., кв. Л., за което разполага с
нотариален акт за собственост № ***, том ***, нот.д. № ***/16.05.1972г. на
нотариус при БРС Т. Т. за 489/825 кв.м. идеални части от този двор.
Заявява се, че ищците притежават в горепосочените квоти и останалите
336/825 кв.м. идеални части от двора на ответника.
Твърди се, че без съгласие и разрешение на ищците и в нарушение на
териториално-устройствените правила и без строителни книжа и строителни
разрешения, ответникът е изградил на границата между *** и *** в кв. *** две
постройки - гаражна и складова, отразени в КККР с идентификатори: ***, с
площ от 30 кв.м., с предназначениегараж, брой етажи 1 и *** с площ от 19, с
предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: един, и двете с
административен адрес: гр. Б., кв. *** , ул. ***.
Твърди се, че с изграждането им ответникът засяга правото на
собственост на ищците върху *** и ***, като са изложени подробни
съображения - постройките са изградени без съгласие на ищците и без
учредено право на строеж; постройките навлизат в собственото на ищците
дворно място - *** в кв. ***; постройките са изградени в нарушение на
предвидените в закона изисквания да се строи в рамките на УПИ; нарушени са
и минималните отстояния между сградите в две съседни урегулирани дворни
места; постройките пречат и заради невъзможността ищците да оградят
2
собственото си дворно място; постройките са масивни с плътни зидове и по
този начин се засенчва част от двора на ищците; дъждовните води се
отводняват в имота на ищците. Цитирана е съдебна практика на ВКС.
Сочи се, че ответникът отказва да премахне процесните постройки и по
този начин поддържа създаденото от него противоправно състояние в имота на
ищците.
Твърди се, че ищците не могат да постигнат съгласие за доброволно
уреждане на спора. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл.*** от ГПК е подаден отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
На първо място се твърди, че исковата молба е нередовна, поради
обстоятелството, че искът е насочен само срещу един от съсобствениците на
постройките. Сочи се, че ответникът е придобил имота по време на брака,
съответно същият е станал СИО, като след смъртта на съпругата му, нейни
наследници по закон са ответникът и двамата му синове.
Заявява се и нередовност на исковата молба, поради това, че
наследодателят на ищците не носи за бащино име личното име на
прехвърлителя си по нотариалния акт.
Сочи се, че имотът в кв. ***, ул. ***, в който живее ответникът, е ПИ с
идентификатор *** по КККР на кв. ***, с площ от 549 кв. м., като
незастроеното дворно място ответникът е закупил с НА за собственост на
придобит имот по закона за реда за прехвърляне на вещно право върху някои
недвижими имоти № ***, том ***, дело *** от 10 май 1972г., на нотариус при
БРС, от бащата на ищците Д. Д. Г.. Сочи се, че покупката е извършена по
време на действие на регулационния план на с. Л. от 1971г. като идеална част
от бившия парцел *** в кв. ***, целият парцел с площ от 825 кв. м.
Твърди се на следващо място, че сделката е извършена при действието
на ЗРПВПННИ, поради което НА е издаден като констативен от нотариуса, а
не като нотариален акт за покупко-продажба между продавач и купувач и не
носи техните подписи. Сочи се, че продавачът лично на място е очертал
границите и площта на продаденото дворно място, а ответникът го владее и
ползва в същите граници и площ, в които му е било предадено от продавача,
като оттогава досега не е имало спорове относно обема и площта на
закупеното от ответника дворно място.
Сочи се, че ищците са ссобственици само на идеални части от съседния
имот, а не на целия имот, а ответникът е закупил от бащата на ищците идеални
части от имот *** в кв. 18 по плана на Л. от 1971г., като впоследствие части от
него са влезли в площта на имота на ищците, при което площта на имот I-*** е
увеличена за сметка на площта на имот ***, която е намалена с 276 кв. м. до
549 кв. м. /825-549/, като собственик на разликата от 276 кв.м. е бил
наследодателят на ищците.
Направено е възражение за придобиване по давност от ответника на
закупения от него имот, в неговата цялост, поради непрекъснато владение,
3
повече от 50 години. Направено е и възражение относно площта на имота на
ответника, като се сочи, че поради грешка в пресмятането, същият е записан в
НА с площ 489 кв.м., а всъщност площта му е 549 кв.м.
Заявява се, че воденето на настоящето дело представлява злоупотреба с
право от страна на ищците, като са изложени съображения.
Оспорва се твърдението, че строежът на постройките е извършен без
знанието и съгласието на продавача Д. Д. Г.. Оспорени са представените с
исковата молба шест броя карти и саморъчно направени скици и се иска да не
бъдат приемани като доказателства по делото.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Претендират се разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено удостоверение за наследници на Д. Д. Г., от
което се установява, че ищците са негови наследници.
Представен е нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот
№***, том ***, дело №***/1944 г., по силата на който Г. Н. Г. и Д. Г. Н. са
закупили урегулирано по ЗРП от 1932г. дворно място, находящо се в
тогавашното с. Л. /понастоящем кв. ***, Б./, представляващо парцел *** в кв.
*** по плана на с. Л. от 1932г., с площ на дворното място 2500 кв.м. и
граници: север-улица; запад- улица, изток парцел *** в кв. ***, юг- парцел ***
в кв. ***, при равни квоти.
Представен е и нотариален акт № ***, том ***, дело № *** от
27.05.1968г., с който Г. Н. Г. е прехвърлил на наследодателя на ищците Д. Д. Г.
правото на собственост върху закупената от него с акта от 1944г. ½ ид.ч. от
парцел *** в кв. *** по плана на Л.. Видно от Нотариален акт № ***, том ***,
дело № *** от 06.05.1970г. и Нотариален акт № **, том ***, дело № *** от
06.05.1970г., Д. Д. Г. е прехвърлил на Г. Д. Г. и А. Д. Г. по 500/2500 кв.м. ид.ч.
от притежаваната от него половина от двора или 1250/2500 кв.м. ид.ч.
Представена е комбинирана скица за процесния имот, ведно със скица –
извадка по действащ ПУП и недействащ кадастрален план на кв. Л. от 1991 г.
Представена е скица на поземлен имот с идентификатор ***. Представена е и
скица на съседния поземлен имот с идентификатор ***.
По делото са разпитани свидетели.
В показанията си св. Н. Л., дъщеря на ищеца, заявява следното:
Познава имотът. Твърди,че в двора на ответника е построена сграда като
гараж, от страната на къщата. От страната на улицата било нещо като тип
гараж и още две сгради, които са като съборетини. Тези постройки им
пречели, защото нито можели да си ползват даденото място, засенчвали
много, като при най – малкия дъжд самият наклон бил към тяхното място и
когато валяло в дворното място на баща й ставало като блато. Извикали
геодезист, за да определи местоположението на постройките спрямо двата
4
имота. Нямало ограда между двата имота. Ответникът си правил сам всичко.
Св. Р. К., без родство и дела със страните, заявява следното:
Познава ответника от около 40 години. Били колеги, като много пъти е
посещавал имота му в кв. Л.. Нямало промяна в границите на този имот. От
както се познавали, къщата я е имало. При правенето на пристройката,
свидетелят е взимал участие като общ работник. Гаражът бил някъде от около
преди 2000 г., но не може да каже точна година. Там имало ограда, като
гаражът е до самата ограда. Не е присъствал на спор по отношение на
построеното. Зад гаража имало свинарник, като това били постройки зад
гаража. Премахнали колоните на оградата, за да построят гаража. Другите
постройки били отзад и били строени преди това, те си съществували.
По делото е прието заключение по извършена съдебно – техническа
експертиза, съгласно което процесните постройки са нанесени в кадастралната
карта като сгради с идентификатори *** – гараж с площ от 30 кв.м и ***–
селскостопанска сграда с площ от 40 кв.м, като в тази площ е включен и навес
от страната на жилищната сграда (на място е с по-голяма площ от нанесената
в КК). Гаражът е долепен до жилищната сграда с идентификатор *** и е
разположен на уличната регулационна линия на запад към ул. *** Северната
фасадна стена на гаража по страничната регулационна линия навлиза в
площта на съседния *** (на ищците). Гаражът представлява масивна
постройка с тухлени стени с дебелина 12 см и вертикални стоманобетонни
колони, завършващи със стоманобетонен пояс, и с покрив с дървена
конструкция, покрит с вълнообразни плоскости. Към улицата и към входа на
жилищната сграда стените на гаража са обработени отвън с мазилка. Входът
му е двойна врата от стоманени профили и ламарина. Таванът на гаража е
оформен с обшивка от профилна ламарина. Височината вътре в помещението
е измерена 2.20 м, а полезната му площ възлиза на 28 кв.м. В обема на гаража
и на стопанската постройка, долепена от изток, е разположена тоалетна с
площ 1.40 кв.м. В стопанската постройка са обособени две складояи зони – за
зимнина и за инвентар. Навесът към постройката, затворен от изток, се ползва
за складови и стопански нужди на обитателите. Стопанската постройка е
изпълнена с тухлени стени, а навесът към нея – с метална конструкция и
покритие профилна ламарина.
При справка в Дирекция ЦАУ Д. Е. бе представено издадено Разрешение
за строеж № 1 / 05.03.1992 г. за изграждане на гараж и стопанска постройка в
УПИ ***, кв.***по ПУП-ПР на кв. Л..
Северните фасади на процесните постройки се намират на южната
граница на дворното място на ищците. Част от постройките с площ от 5.40
кв.м попадат върху УПИ І-***, кв.*** по ПУП-ПР на кв. Л., както е показано в
схемата в констативно-съобразителната част и в ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 към
СТЕ.
Вещите лица сочат, че постройките са изпълнени на странична
регулационна линия – обща граница между УПИ *** и УПИ ***, без да е
налице писмено изразено нотариално заверено съгласие от ищците за
5
изграждане на свързано допълващо застрояване, разположено на общата
граница на двата имота.
Постройките засенчват двора на ищците, което възпрепятства
пълноценното използване на засенчената площ. Северната фасадна стена на
стопанската постройка не завършва с надзид, който да препятства изливане на
атмосферните водив двора на ищците, видно от приложения снимков
материал.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.109 от ЗС:
С иска с правно основание чл.109 от ЗС се търси защита на правото на
собственост от всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, вредно
отражение или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява
правото на собственост в пълен обем.
Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г.
от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал.1 ЗС
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта/имота, според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат или
ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да
отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и
премахване на последиците от тях. Искът може да се упражни срещу всяко
лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен
имот, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения
или заплашване на правото на съсобственика си.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи правото си на
собственост на твърдяното придобивно основание. В тази връзка съдът
съобрази трайната съдебна практика, съгласно която е допустимо предявяване
на негаторен иск от съсобственици на недвижим имот /Решение № 1801 от
22.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2117/2001 г., IV г. о., Решение № 51 от
7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 764/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 716 от
2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 718/2024 г., I г. о., ГК, Решение № 452 от
14.07.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1424/2024 г. и др./ В много от
разглежданите случаи се касае до негаторен иск предявен от един
съсобственик срещу друг съсобственик, но по – аргумент на по – силното
основание, няма каквато и да е било пречка един съсобственик да предяви и
срещу всяко трето лице, което смущава или ограничава вещното му право на
6
собственост в недвижим имот, негаторен иск.
На следващо място, съдебната практика приема, че е възможна хипотеза
на предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост или
негаторен иск само срещу един от съсобствениците - този, който оспорва
правата на ищеца-съсобственик, респ. смущава или ограничава правата на
ищеца и спрямо когото ищецът-съсобственик има правен интерес да установи
със сила на присъдено нещо правата си в съсобствеността. По тези искове
съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от
ГПК. Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти
те могат да имат различно материално правно положение /с оглед
възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/,
което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест,
правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е
необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки
съсобственик. Напротив, то може да е различно /Така Решение № 221 от
5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК/.
По изложените съображения, съдът не намира за основателни
възраженията, направени в отговора на исковата молба, що се касае до
редовността на предявения иск, както и до възраженията, които по същество
се отнасят до активната или пасивната материалноправна легитимация, както
и до процесуалноправната.
Така и съобразно посоченото по – горе, в тежест на ищците по
предявения иск е да установят правото си на собственост на твърдяното
придобивно основание. В тази връзка съдът съобрази, че видно от
представените по делото писмени доказателства, ищците са собственици на
собствено основание и по наследство, на недвижим имот, представляващ
дворно място, представляващо *** в кв.*** Л., което е отразено в КККР като
ПИ с идентификатор *** с площ от 1011 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване
/до 10м./, с административен адрес на поземления имот: гр. Б., кв. ***, ул. ***,
и съседи: ***, с номер на поземления имот по предходен план: ***, кв. ***,
парцел ***, предишен идентификатор- няма.
На следващо място, ищците следва да докажат, че ответникът е
осъществил твърдяното неоснователно действие или бездействие, както и че
тези действия/бездействия са противоправни – такива, с които се е нарушила
възможността или попречило на ищците да ползват и владеят съсобствения си
имот по предназначение. В тази връзка съдебната практика приема, че
пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е този, който извършва или
поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на
правото на собственост, като това лице може и дори да не е собственик на
съседен имот. Лицето, което поддържа противоправното състояние,
смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС,
независимо, че това състояние е последица от действия, извършени от други
лица /Така Решение № 63 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2021 г., I г.
7
о., ГК, Решение 61/07.06.2018 г. по гр. д. 2610/2017 г. на I г. о. на ВКС/. На по –
силно основание, няма каквато и да е пречка лицето, което извършва такива
действия да е и само един съсобственик на съседен имот, което би обусловило
отговорността му по предявения иск за преустановяване на неоснователните
действия или бездействия.
Принципно материално правната легитимация на ответника по предявен
иск с правно основание чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо
действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо
до накърняване правата на другия съсобственик. Само факта на изграждане на
незаконна постройка в съседен имот от единия съсобственик не предполага
уважаване на иска по л. 109 ЗС срещу него, предявен от собственика на
съседния имот. Прието е, че в този случай следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС - т. е. че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца
/Така Решение № 816 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2028/2009 г., I г. о.,
ГК, Решение № 299 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2009 г., II г. о., ГК
и др./.
Въпреки това, в съдебната практика се приема, че понякога естеството
на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са следните
случаи: ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот; действията на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него. /Решение № 716 от
2.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 718/2024 г., I г. о., ГК, мотивите на т.3 от
Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.
Съдът намира, че ответникът в конкретния случай е нарушил именно
такива правила, които са установени в закона с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение,
както и с цел недопускане на наводняване на съседните имоти. Също така е
налице съдебна практика, съгласно която самият факт на извършване на
незаконно строителство на регулационната граница, съставлява нарушаване
на правото на собственост на съседа, което може да бъде защитено с иск по
чл.109 от ЗС, без да се доказва как и с какво това строителство ограничава
правото на собственост /Така Решение № 1291 от 16.11.1992 г. по гр.д. №
1038/92 г. на ВС, IV г.о./.
Без правно значение е дали обектите са построени без строителни
книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване
със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми,
8
щом се намират на регулационната линия, като задължение на съда е да
осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със
строителните правила и норми, в какъвто смисъл са указанията по
приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 31/84 от
6.02.1985 г. на ОСГК на ВС.
В случая от приетите по делото доказателства се установява, че при
изграждането на процесните постройки са нарушени изискванията на чл.97 и
чл.121, ал.2 от Наредба №5/1977 г. за правила и норми по териториално и
селищно устройство, съответно чл.113, ал.1 и 2 от Наредба №5/1995 г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство, както и чл.96, ал.2 и
чл.101, ал.1 от Наредба №5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на
територията. Въпреки, че не е налице сигурност за точния момент на
строителство на процесните постройки, то се установява, вкл. и отчасти от
свидетелските показания, а и от издаденото разрешение за строеж
№1/05.03.1992 за „гараж със складово помещение в прцел *** в кв. *** по
плана на кв. Л., Б.“, то това се е случило след 05.03.1992 г., но преди 2000 г.,
тоест на практика е нарушение на всеки един от действалите в този период
подзаконови нормативни актове, що се касае до хипотези на подобно
строителство. Не се установява по делото да е дадено съгласие в предвидената
за това форма от страна на собствениците на съседния имот, върху чиято
регулационна граница са разположени процесните постройки. Още повече и,
че същите навлизат отчасти в съседния имот, като е установено също така, че
не е възможност за частичното им премахване, тоест само на частите, които
навлизат в съседния имот.
Приема се, че самият факт на извършване на строеж в чужд имот без
надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за
построяването от другия собственик, съставлява неоснователно действие,
което създава пречки на собственика на този друг имот да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем /Решение № 115 от 30.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3769/2019 г., I г. о./. В тази хипотеза ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот, без да има ограничено вещно право
върху този имот, което нарушение по безусловен начин пречи на последния да
упражнява правото си в пълен обем. Това е още едно, допълнително
основание, което само по себе си обуславя основателността на исковата
претенция.
На следващо място, по делото е установено както от приетата съдебно –
техническа експертиза, така и от показанията на разпитания по делото
свидетел Н. Л., които съдът кредитира, че постройките засенчват двора на
ищците, което възпрепятства пълноценното ползване на засенчената площ,
както и че северната фасадна стена на стопанската постройка не завършва с
надзид, който да препятства изливане на атмосферните води в двора на
ищците. Констатираното от вещите лица, за което е приложен към
експертизата и снимков материал, съответства до голяма степен от заявеното
от посочения свидетел, поради което и въпреки родствената връзка на
9
свидетелката с единия от ищците, съдът кредитира показанията й, при
условията на чл.172 от ГПК, доколкото и те съответстват на останалите,
приети по делото доказателства.
Като цяло показанията на свидетеля Р. К. не влизат в съществено
противоречие с останалите, приети по делото доказателства, поради което и
съдът ги кредитира. Обстоятелството дали е имало преди спор между
собствениците на всеки от двата имота, както и това дали е дадено устно
съгласие между тях по отношение на изграждането на процесните постройки,
не е от значение, след като не е изпълнена законоустановената процедура за
това, а и предвид установените пречки пред пълноценното ползване на
съседния имот.
Дали ищците имат права на собственост в съседния имот, както и дали
ответникът има такива в имота, който те ползват, също не е от значение, което
да обуславя изхода на настоящото дело, доколкото предявеният иск не е
ревандикационен или установителен за правото на собственост на някоя от
страните. В случая е достатъчно да се установи, че ищците притежават право
на собственост в описания от тях в исковата молба недвижим имот, а както се
посочи по – горе, допустимо е и няма пречка да бъде уважен негаторен иск
предявеин дори от един съсобственик срещу друг съсобственик, при това на
един недвижим имот. На базата на изложеното, съдът намира, че доводите в
насока неоснователност на предявения иск, релевирани в отговора на исковата
молба, не са от такова естество, че да обусловят неоснователност на исковата
претенция.
По тези съображения, предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС
следва да бъде уважен, като бъде постановено ответникът да преустанови
неоснователните си действия и бездействия, с които пречи на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижим имот,
представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б., като премахне
незаконно построените на имотната граница между собствения на ответника
имот и този на ищците две постройки, отразени в КК и КР като самостоятелни
обекти на собственост, представляващи: 1. постройка с идентификатор ***, с
площ от 30 кв.м., с предназначение: гараж, брой етажи:1; 2. Постройка с
идентификатор ***, с площ от 19, с предназначение: селскостопанска сграда,
брой етажи: един, и двете с административен адрес: гр. Б., кв. *** , ул. ***.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищците следва да им
се присъдят разноски, които се явяват в размер на общо 5282 лв. Част от тази
сума е и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
10
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, минималното адвокатско възнаграждение по дела за
неоценяеми искове е в размер на 1000 лв. При преценка на фактическата и
правна сложност на делото и съобразявайки, че процесуалното
представителство на двамата ищци е осъществено от двама процесуални
представители, които общо претендират възнаграждение, съдът намира, че
следва да бъде възложен в тежест на ответника заплащане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. Съдът намира, че
същото ще съответства на фактическата и правна сложност на делото, като е
съобразено с размерите на минималните адвокатски възнаграждения.
При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците разноски в общ размер на 4282 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. А. Н., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б., кв. ***, да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г. Д. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., кв. *** и А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
кв. ***, да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б.,
като премахне незаконно построените на имотната граница между собствения
на ответника имот и този на ищците, две постройки, отразени в КК и КР като
самостоятелни обекти на собственост, представляващи: 1. Постройка с
идентификатор ***, с площ от 30 кв.м., с предназначение: гараж, брой
етажи:1; 2. Постройка с идентификатор ***, с площ от 19, с предназначение:
селскостопанска сграда, брой етажи: един, и двете с административен адрес:
гр. Б., кв. *** , ул. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т. А. Н., ЕГН:**********,
с адрес: гр. Б., кв. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б., кв. *** и А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., кв. ***, сумата от 4282
лв., представляваща направените съдебно – деловодни разноски в исковото
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11