№ 481
гр. Бургас, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20242100500442 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на М. Г. Г. от гр. *** –
ответник по гр.д. № 2313/2022 г. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 103/16.01.2024 год. ,с което е прието за установено ,че в полза
на ЗЕАД“Евроинс“АД –гр. София съществува вземане срещу въззивника Г.
за сумата 7827,62 лв. ,представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на лек
автомобил „Нисан“ с рег. № А 39 86 МС,за имуществени вреди ,причинени на
27.09.2016 г.в Република Германия на лек автомобил „Сеат Ибиза“,с рег. №
MSTM 1454,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК от 09.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 776/2022 г. на РС-
Бургас,като въззивникът е осъден да заплати на ищеца и направени разноски
от 1565,52 лв. съразмерно уважената част от иска.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
съществени процесуални нарушения.
На първо място се сочи ,че с отговора на исковата молба ответникът е
1
оспорил настъпването на ПТП по негова вина,при управление на автомобила
с отнето свидетелство за управление ,настъпилите вреди и причинно –
следствената връзка между вредите и ПТП-то.С доклада си по делото ,на
осн.чл. 154 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца ,че носи
тежестта на доказване именно на тези факти,които се твърдят от него ,но
според въззивната страна това не е сторено – не е осъществено пълно и
главно доказване на твърдяните от ищеца факти .По делото са представени
единствено преводи на български от някакви документи на немски ,но самите
оригинали/или техни заверени копия /не са представени.При тава тези
документи не са били представени въпреки дадените на два пъти указания на
съда в тази насока .Едва на 18.12.2023г., след изтичане на близо две години от
завеждане на делото ,ищецът е представил с молба документи на немски
език,които обаче не са били придружени с превод на български и пак не е
станало ясно за какво са тези документи.Те не е следвало да бъдат приемани
от съда-представени са след изтичане на всякакви процесуални срокове,но
съдът в нарушение на процесуалните правила ги е приел и въз основа на тях е
направил изводите си .Затова се счита ,че твърдяните от ищеца факти са
недоказани –нито за настъпването на събитието и размера на претендираните
вреди и поради преклузия на сроковете исковете са останали изцяло
недоказани .
Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с
което се отхвърлят изцяло предявените искове.Не се сочат нови
доказателства .
В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК представителят на
въззиваемия – ищец - я оспорва и счита ,че при постановяване на решението
не са допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че всички дадени от съда
указания във връзка с доказването на конкретнифакти са били изпълнени от
ищцовата страна – така с определение от 24.02.23 г. съдат е дал указания за
кои факти ищецът не сочи доказателства и с молба от 103.23 г. ищецът е
депозирал съответните доказателства ;с определение от 06.11.2023 г. съдът е
дол указания за кои точно факти ищецът не сочи доказателства ,като е указал
и че документите ,редставени в превод на български , не са представени в
заверен препис на немски ,като в изпълнение с молба от 18.12.2023 г. ищецът
е дал подробно становищеи е представил доказателства в подкрепа на
2
твърденията си ,включително и заверени преписи от писмени
доказателства,представени по делото до момента на немски.Т.е. представени
са всички доказателства ,установяващи основателността на исковете ,при
което правилно и обосновано тези искове са били уважени от съда
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 от ГПК, вр. чл.500, ал.2 от КЗ, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ,като се е
твърдяло в исковата молба, че на 27.09.2016 г., в района на ул. „Бургщрасе“,
район „Митте“ в гр. Берлин, Федерална република Германия, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка
„Нисан“, модел „Примера“, с peг. № А 3986 МС, вследствие на което са
нанесени вреди на МПС марка „Сеат“, модел „6 Джей“, с peг. № MS-TM
1454 Събитието е констатирано от компетентните контролни органи с
Протокол за ПТП № 160927-1300- 020265/27.09.2016г., видно от който
водачът на МПС с peг. № А3986 МС и ответник в настоящото производство
предприема маневра за тръгване и отклоняване вляво на спрения от него
автомобил, за да се включи в движението, без да се съобрази с положението,
посоката и скоростта на останалите участници в движението и без да се
убеди, че няма да създаде опасност за тях, вследствие на което удря
минаващото покрай него МПС с peг. № MS-TM 1454 и му нанася
имуществени вреди. Към момента на настъпване на застрахователното
събитие, свидетелството за управление на МПС на М. Г. е било временно
отнето за период от 24 месеца, считано от 18.01.2016 г., на основание чл. 171,
т. 1, б. б) от Закона за движение по пътищата. На следващо място в исковата
молба е изложено, че между ЗД „ЕВРОИНС“ АД и собственика на автомобил
с peг. № А 3689 МС има сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
07116001940333/15.07.2016 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана
застрахователна претенция под № **********/04.11.2016 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение. За ремонтиране на нанесените имуществени
3
вреди е било определено застрахователно обезщетение, в размер на 7 929.95
€. Предвид факта, че щетата е била обработена чрез кореспондент на
застрахователя за уреждане на претенциите на територията на Федерална
република Германия - Van Ameyde Germany, сторените разноски за тази
дейност са в размер на 2 055.15 €. Видно от приложените банкови извлечения,
на 22.08.2017 г. и 08.11.2017 г., по банкова сметка на кореспондента са били
изплатени горепосочените суми.Предмет на настоящото производство,
съгласно уточнение на исковата молба от 05.09.2022 година е сумата 7 929.95
€ в левовата й равностойност. В исковата молба е изложен правен довод, че с
изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ, за „ЗД ЕВРОИНС“ АД възниква право да получи изплатеното от негова
страна застрахователно обезщетение, заедно с платените лихви и разноски,
когато на лицето, управлявало моторното превозно средство, е било временно
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство
Исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва твърдяното
правоотношение по повод застраховка „гражданска отговорност“, сключена
със собственика на МПС, твърдението, че ответникът е управлявал МПС и е
предизвикал ПТП, че му е било наложена принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“,
оспорен е обема на извършени ремонтни работа по МПС, както и че
извършените ремонтни дейности на са във връзка с уврежданията на МПС от
конкретното ПТП. Направено е възражения за изтекъл давностен срок. По
тези подробно изложени съображения процесуалният представител на
ответника счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Както е посочил първостепенният съд ,за уважаване на така предявените
искове в тежест на ищеца е да докаже наличие на действителен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по
силата на който ищецът отговаря за причинените от делинквента вреди,
настъпването на имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от виновно противоправно поведение на ответника,
възстановяване на стойността на вредите в полза на увреденото лице – пряко
или на неговия застраховател по имуществена застраховка на увреденото
имущество, наличието на твърдяното от ищеца регресно основание – при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е ответникът да е
4
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство, без да притежава правоспособност
за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство.
Съдът е приел , че по делото се установява наличие на валидно
възникнало застрахователно правоотношение между водача, управлявал МПС
и съответно ищцовото Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. Така по
делото е представена застрахователна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
№07116001940333/15.07.2016 , сключена между Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ********* и застрахован К.Г.И. за МПС с
регистрационен номер А 3986 МС представляващо лек автомобил „Нисан“,
модел „Примера“, със срок на действие 16.07.2016 г. до 15.07.2017 г.Правилно
първостепенният съд е посочил ,цитирайки и съдебна практика ,че
застраховани лица по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание. Водачът се ползва от
застрахователна закрила, без да е нужно да бъде собственик или ползвател на
автомобила. За упълномощаването му не се изисква писмена форма за
действителност и то може да бъде извършено както пряко, така и чрез
конклудентни действия, изразяващи се в предоставяне на фактическата власт
на талон или ключове и съответния автомобил.По отношение на
обстоятелството, че застрахователната полица не е подписана, районният съд
правилно е подчертал, че договорът за застраховка е от категорията на
сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”,
чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а
не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от
връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска
сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на
търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закон. Безспорно КЗ предвижда такава форма за действителност
на застрахователното правоотношение – така чл.344, ал.1 и сл. от КЗ.Въпреки
5
това и доколкото в случай се касае до абсолютна търговска сделка, то съдът
следва да обсъди приложението на разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ,
съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението.Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на
сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на
чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението”.
Районният съд е счел, че в настоящия случай е налице именно
предвиденото по – горе условие за приложение на нормата на чл.293, ал.3 от
ТЗ, доколкото няма каквито и да било данни от поведението на страните по
делото, че някоя от тях е оспорила действителността на изявлението.
Напротив, видно от приложените по делото доказателства, вкл. и приетата по
делото съдебно – счетоводна експертиза, по повод на застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС е
заплатена застрахователната премия в пълен размер от страна на
застраховащото лице в деня преди влизане в сила на застрахователното
правоотношение.Видно е също така, че автомобилът е бил ползван,
включително и в чужбина. Горепосочените обстоятелства са дали основания
за извода, че страните са се съгласили с конклудентни действия с възникване
на застрахователното правоотношение, респ. със съответните правни
последици, които следват от това.
По отношение на следващата предпоставка – настъпване на имуществени
вреди, които да са причинени виновно от поведението на застрахования,
районният съд е приел , че е налице и тази предпоставка, необходима за
ангажиране на регресната отговорност на ответника. За последиците от
процесното ПТП настъпило на територията на Федерална Република
Германия се прилага правото на съответната страна.
По делото са били представени официални документи издадени от
длъжностни лица във Федерална Република Германия, чиято доказателствена
сила не е била надлежно оборена, поради което и въпреки направеното
оспорване от страна на особения представител, съдът ги ги е кредитирал,като
е посочил ,че Съгласно Регламент (ЕС) 2016/1191 на Европейския парламент
6
и Съвета, тези документи, като издадени от административни органи на друга
държава членка на ЕС, не се нуждаят от легализация за да бъдат кредитирани
от българския съд. Правните им последици следва да бъдат ценени също
според правото на Федерална Република Германия, като в този смисъл съдът
следва да зачете отразеното в документите и ненадлежно оборено по делото,
виновно нарушение на правилата за движение по пътищата по германския
закон от ответника по делото, като процесното ПТП е причинено при
управление на МПС от лице, на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
Прието е ,че тези обстоятелства обуславят възникналото като последица
задължение на застрахователя на виновното за ПТП лице да заплати
причинените на трето лице вреди, респ. да ги заплати на отговорния
германски застраховател, в случай че той е извършил плащане на
обезщетението. В този смисъл съдът е взел предвид, че релевантните факти
относно процесното ПТП, се установяват от представените по делото от
застрахователя писмени документи издадени на немски език и преведени на
български –донесение за ПТП от президента на полицията в Берлин ,да
събитие-сблъсък с друго превозно средство ,което било на място ,потегля или
спира /в който се сочи,че лицето ,причинило катастрофата не е показало
шофьорска книжка /;скица към доклада и фотографии на
автомобилите,участвали в инцидента;донесение за ПТП,изготвено на
28.09.2016 г. от старши полицейски служител ;запитване от немските власти
за наличието на издадена шофьорска книжка на М. Г. ;заключителен доклад
от разследването .На следващо място, по делото е категорично установено, че
процесното ПТП е причинено от водач, ответника по делото, който при
управление на автомобила е бил с временно отнето свидетелство за
управление на МПС.Това се установява освен от приложените към исковата
молба писмени
доказателства /кореспонденция между полицейските органи и съответните в
Република България/, така и от впоследствие приетите по делото писмо от ОД
на МВР – гр. Бургас, видно от което СУМПС на М. Г. Г. с ЕГН
**********,както и справка за нарушител/водач за М. Г. Г. , копие от
Наказателно
постановление №16-0769-000008/03.02.2016 г., копие на АУАН №
7
Г/342052/18.01.2016 г. Всички тези обстоятелства обстоятелствата,
констатирани от полицейските органи на ФРГ, включително и механизмът на
ПТП, се потвърждават и от приетите по делото съдебно – технически
експертизи.
По отношение на следващата предпоставка - възстановяване на
стойността на вредите в полза на увреденото лице – пряко или на неговия
застраховател по имуществена застраховка на увреденото имущество, съдът е
приел , че същата се установява по делото от приложените по делото писмени
доказателства, вкл. представени платежни документи, както и споразумение
между двете застрахователни дружества – ищцовото и това,което оперира във
Федерална Република Германия. Обстоятелството на извършеното плащане от
страна на ищцовото дружество се подкрепя и от приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
Затова съдът е счел , че искът се явява основателен, но до размера,
установен от приетата повторна съдебно – автотехническа експертиза, а
именно в размер от 4002, 20 евро или 7827, 62 лв.- предвид обстоятелството,
че на обезщетение подлежат вредите, но в техния действителен размер. Този
размер е бил установен от приетата по делото повторна съдебно –
автотехническа експертиза.Поради това за разликата над този размер, искът
като неоснователен е отхвърлен /доколкото говорността на застрахователя, в
хипотеза на регрес спрямо него не е обвързана с обезщетението, платено на
увреденото лице от неговия застраховател,той заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на
нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие/.
По отношение на направеното възражение за погасителна давност,съдът
е намерил същото за неоснователно. В т.14 от ППВС№ 7/1977 е прието, че за
регресните искове се прилага общата давност по чл.110 от ЗЗД, която започва
да тече от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, тъй като основанието за тези искове не е
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от
закона право на регрес с факта на изплащане на сумата от застрахователя,а от
представените доказателства се установява ,че претендираното обезщетение е
изплатено на 22.08.2017г. ,а заявлението за издаване на заповедта за
8
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 08.02.2022 г.,т.е. преди
изтичането на 5-годишния давностен срок
Всичко това е дало основание за уважаване на предявения положителен
установителен иск за установяване в полза на ищцивото застрахователно
дружество вземането срещу ответника М. Г. на сочената сума от 7827,62 лв.
–представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност „,за имещуствени вреди ,причинени на
27.09.2016 г. в Република Германия ,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 776/2022 г. по описа на БРС .
Изложените мотиви на първостепенния съд и направените изводи въз
основа на тях изцяло се споделят от настоящия съдебен състав ,който
препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК .
Съгласно постоянната практика на ВКС, непосредствената цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността му е свързана с установяване истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на
доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение
на първоинстанционното производство, а само негово продължение, като
дори и извършените от първоинстанциония съд процесуални действия да са
били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново/ а само да
отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите
и прилагането на правото,ако се констатират нарушения/.
В случая основните възражения във въззивната жалба на ответната
страна се свеждат до допускане на съществени процесуални нарушения от
съда ,който в нарушение на разпоредбата на чл. 185 от ГПК първоначално е
приел като доказателства за твърденията на ищеца единствено преводите от
чужд език ,без да представи самите оригинали на немски език,установяващи
настъпването на пътнотранспортно произшествие по вина на ответника при
управление на лек автомобил с отнето свидетелство за управление на МПС
.Затова и въззивникът счита ,че не е осъществено пълно и главно доказване на
твърдяните от ищеца факти ,за да може да се направи извод за основателност
на исковите претенции.
Въпросните възражения са несъстоятелни ,като настоящият съдебен
9
състав не счита ,че са допуснати визираните процесуални нарушения.
С определение от 24.02.2023 г. по делото районният съд е дал указания
за кои точно факти ищецът не сочи доказателства ,в изпълнение на което
последният е депозирал молба от 14.03.2023 г. ,ведно с писмени
доказателства .С определение от 06.11.2023 г.съдът отново е дал указания на
ищеца за кои точно факти не сочи доказателства ,както и му е указал ,че
документите ,които са представени в превод на български ,не са представени
в заверени преписи на немски език.В изпълнение на тези указания ищецът е
депозирал молба от 18.12.2023 г. ,в която е изложил становище и е
представил заверени преписи от писмените доказателства на немски език
,представени по делото .С други думи-всички указания на съда във връзка с
представените писмени доказателства на немски и в превод ,са били спазени.
Не може да има спор , а и съгласно чл. 4, ал. 1 ГПК съдебният език е
българският. Разпоредбата на чл. 185 ГПК изисква документ, представен на
чужд език, да се придружава с точен превод на български, заверен от страна.
В случай на неизпълнение на това задължение, е налице ненадлежно
извършено от страната процесуално действие. Задължението на съда да даде
на страната указания за представяне на точен превод на представения на чужд
език документ следва от разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, съобразно която
съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия,
указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея
процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок
за поправката.Съгласно постоянната практика на ВКС –напр. решение № 84
от 3.06.2013 г. по т. д № 1300/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., с което е прието, че
при неспазване на изискването представеният документ на чужд език да бъде
придружен с точен превод на български, заверен от страната, съдът е длъжен
да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на
документа и при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на
документа към доказателствата по делото и неговото обсъждане,в случая
всички указания на съда във връзка с представянето на заверени преписи от
писмените доказателства на немски /заедно с превода им на български/са
били спазени от ищцовата страна и не е имало основание за отказ от
приобщаване на тези писмени документи към доказателствата по делото
.Нещо повече – не е налице никакво объркване кой точно превод за кой
точно документ се отнася ,поради което и отричането на доказателствената
10
стойност на тези писмени доказателства от въззивната страна е
безпочвено.Съвкумния анализ на всички представени по делото доказателства
,включително и заключенията по назначените експертизи ,са дали основание
на съда да приеме осъществяването на пълно и главно доказване на
твърдяните от ищеца факти и обстоятелства по делото и за заключение
относно основателността и доказаността на исковата претенция.
Затова и решението следва да бъде потвърдено ,като на осн.чл. 78 ал. 3
ГПК в полза на въззиваемия –ищец следва да бъдат присъдени направените от
него разноски по делото пред настоящата инстанция- в размер на 700 лв. –
плетен депозит на особения представител на ответника-въззивник .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/16.01.2024 г. постановено по гр.д. №
2313/2022 г. по описа на Бургаския районен съд .
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от внесения депозит на особения представител на
въззивника- ответник М. Г. –адв. Б.Темелков ,възнаграждение в размер на 700
лв.
ОСЪЖДА М. Г. Г. ,ЕГН,ЕГН ********** ,с адрес – гр. ***, ж.к. "***"
бл.** вх.* ет.* ап.* да заплати на ЗЕАД“ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление-София ,бул.“Христофор Колумб“ № 43
сумата 700/седемстотин/лева- разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12